№ 3386
гр. Варна, 14.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100501661 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 39874/14.06.2022г. на П. ЕФТ.
Д., чрез процесуален представител адв. И.З.-ВАК против Решение № 1376 от 11.05.2022г.,
постановено по гр.д. № 6540/2021г. на РС-гр.Варна, с което Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните по предявения от ищеца АТ. Н. Д. срещу въззивника иск с
правно основание чл.124 от ГПК, че П. ЕФТ. Д. не е собственик на недвижим имот,
представляващ ПИ 501.278 по ПНИ на местност ............", одобрен със заповед № РД-16-
7706-67/04.04.2016г. на Областен управител на област Варна, находящ се в с. Доброглед,
община Аксаково, с площ от 700кв.м. , при граници имоти: =====-улица, ----------- двор и ----
---- двор, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
В жалбите са изложени аргументи за недопустимост и неправилност на решението
поради липса на правен интерес на ищеца за водене на иска, нарушение на материалния
закон. Твърди се, че за ищеца не е налице правен интерес от завеждане на настоящото
производство, доколкото същия няма самостоятелни вещни права върху процесния имот.
Изложени са аргументи,че реституционното решение от което ищеца черпи правата си –
Решение № 12240/07.08.1996г. е преди изменението на чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ вс ДВ
бр.68/1999г. , поради което и юридическия състав , от които произтича правото на
собственост е завършен преди влизане в сила на ПНИ.Твърди се нищожност на решението
на ПК №12240/07.08.1996г., поради наличие на такова от 1993г., а именно Р
7846/10.02.1993г. на ПК –Аксаково, с което на ищеца е отказано възстановяването на
процесния имот, както и за неправилно приложение на чл. 14 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че съда
неправилно е приел, че преценката относно наличието на предпоставките на нормата на
параграф 4 а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и в частност относно наличието на сграда в имота -
трайно прикрепена, поради наличието на бетонна основа. Излага , че за ответника е налице
съдебно признато право на изкупуване с Решение на ВОС по адм.дело № 647/1997г.
Оспорен са аргументите на съда и относно началния момент, от който за ответника би
могла да започне да тече придобивна давност , респективно момента , в който се счита за
завършена реституционната процедура- влизане в сила на ПНИ , като се твърди , че
Решението на ПК –Аксаково от 07.08.1996г. е постановено преди 30.07.1997г. , поради
което има конститутивен ефект и срока на придобивната давност към дата на подаване на
1
исковата молба в съда е изтекъл.
Претендира се обезсилване/отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което предявения иск да бъде отхвърлин /да се прекрати производството по
него.Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Направено е доказателственото искане на основание чл. 266 ал.2 т.1 от ГПК за
изискване на Решение № 7846/10.02.1993г. на ПК Аксаково, при твърдения, че за същото
ответника е узнал след постановяване на обжалваното решение.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от АТ. Н. Д., чрез процесуален
представител – В. АТ. Д., в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията
срещу постановеното решение, което намира за допустимо, правилно и законосъобразно.
Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски.
Твърди недопустимост на направеното от въззивника доказателствено искане.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Оплакванията не са свързани с тежестта на доказване, поради което и не се налага
допълване или промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на
страните относно разпределяне на доказателствената тежест.
Настоящия съдебен състав счита, че са налице предпоставките на чл.266 ал.2 т.1 от
ГПК поради което на въззивника следва да бъде предоставена възможност да представи по
делото Решение № 7846/10.02.1993г. на ПК Аксаково. За снабдяване със същото, при
поискване и след заплащане на държавна такса, на въззивника следва да бъде издадено
съдебно удостоверение, което да му послужи пред ПК- Аксаково.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 39874/14.06.2022г. на П. ЕФТ.
Д., чрез процесуален представител адв. И.З.-ВАК против Решение № 1376 от 11.05.2022г.,
постановено по гр.д. № 6540/2021г. на РС-гр.Варна.
На основание чл.266 ал.2 т.1 от ГПК дава възможност на П. ЕФТ. Д. до дата на
съдебно заседание да предостави по дело Решение № 7846/10.02.1993г. на ПК Аксаково . За
снабдяване със същото, при поискване и след заплащане на държавна такса, на въззивника
следва да бъде издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред ПК- Аксаково.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
07.11.2022г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2
3