№ 125
гр. Плевен, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20224400500122 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд ,ХІІІ-ти гр.с.№ 483 от 01.06.
2021г.,постановено по гр.д.№4444/2020г.по описа на същия съд е отхвърлен
като неоснователен предявения иск от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС,ЕАД ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.
София,********** против Ц.Х.Д. с правно основание чл.422 вр.чл. 415, от
ГПК и цена на иска 797,25 лв.
Недоволен от така постановеното решение на ПРС е останал ищецът
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А.Париж,Франция чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“С.А. клон Бъргария ,който чрез своя пълномощник
юрисконсулт Н.М. го обжалва пред ПОС като неправилно. Изложени са
доводи,че за да отхвърли исковата претенция изцяло ,съдът е достигнал до
неправилния и незаконосъобразен извод,че задължението по процесния
кредит не е изискуемо,тъй като предсрочната изискуемост не е съобщена на
кредитополучателя по надлежния ред .Жалбоподателят не споделя този
решаващ извод на съда ,като се позовава на ТР№8/2017г.от 02.04.2019г.на
ВКС ,съгласно което при вземане ,произтичащо от договор за банков кредит
1
,чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не може
да се игнорира ,че съществува валидна облигационна връзка по договора за
кредит ,при условията ,договорени между страните. Доколкото предсрочната
изискуемост не може да бъде приложена по отношение на вече
падежиралите към момента на обявяването й вноски ,а само спрямо
тези,чиято изискуемост не е настъпила,в конкретната хипотеза длъжникът-
ответник дължи изпълнение на онази част от дълга ,по отношение на която е
настъпил падежът ,договорен от страните .Твърди се ,че последната падежна
дата по процесния договор е 05.03.2019г.,което налага извода,че още преди
подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК цялото
вземане е било ликвидно и изискуемо. В заключение въззивникът моли съда
да отмени решението на ПРС и вместо него постанови друго,с което
предявеният установителен иск по чл.422 ГПК срещу Ц.Х.Д. бъде
уважен.Претендират се и разноски за настоящата инстанция-юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.на основание чл.78 ал.8 ГПК във вр.чл.37
ЗПП и чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.В съд.
заседание на 23.03.2022г.пред ПОС за въззивното дружество не се е явил
представител.От юрисконсулт Н.М. е депозирана молба за разглеждане на
делото в отсъствие на процесуален представител на въззивника.Със същата е
изразено становище,че се поддържа подадената въззивна жалба,като моли
съда да постанови решение,с което да бъде изцяло отменено обжалваното
решение на ПРС,както и да бъдат присъдени направените по делото разноски
за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият Ц.Х.Д. чрез назначения му особен представител адвокат
Г.Г. от ПАК не е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.За
съдебното заседание на 23.03.2022г. от адвокат Г.Г. от ПАК е депозирана
молба с искане да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие,като моли съда
да постанови решение ,с което въззивната жалба да бъде оставена без
уважение.
Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната жалба
оплаквания,становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК,от надлежна
2
страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е
допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От приложеното ч.гр.д.№523/2020г.по описа на ПРС безспорно
се установява,
че същото е образувано на основание подадено от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С.А.Париж,Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А.
клон България гр.София заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК срещу Ц.Х.Д. от гр.Плевен .Заявлението е уважено,като
ПРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение №275 от
03.02.2020г.по чл.410 ГПК ,с която е разпоредено длъжникът Ц.Х.Д. ,ЕГН
********** от гр. Плевен, ********** да заплати на кредитора „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж,Франция ,рег.№********* чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“С.А. клон България,ЕИК ********** със
седалище и адрес на управление гр.София, ********** , представлявано от
Д.Д.-заместник управител сумата 607,66лв.главница,възнаградителна лихва
84,86лв.за периода 05.04.2018г.до 05.03.2019г.;мораторна лихва в размер на
104,73лв.за периода 05.05.2018г.до 19.01.2020г.,ведно със законна лихва от
31.01.2020г.до окончателното изплащане на задължението,както и
направените разноски:държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв. В самата заповед по чл.410 ГПК за
изпълнение на парично задължение е отразено,че вземането на кредитора
произтича от следните обстоятелства: Погасяване на задължение по договор
за кредит CREX – 15481929,сключен на 27.11.2017г. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, като на осн.чл.415 ал.1т.2 ГПК
ПРС е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си .На
това основание кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.Париж,
Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. клон България гр.София
е предявил иск за установяване съществуване на вземането си в
горепосочените размери. Така предявеният установителен иск с правно
осн.чл. 422 ГПК е предмет на разглеждане в настоящото производство.
От представените към ИМ писмени доказателства,които не са оспорени
от особения представител на ответника се установява,че на 27.11.2017г.между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД гр.София като кредитор и Ц.Х.Д.
като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит за
3
сумата 733,60лв.,от която 655лв.цена на стоката,като кредитът е за
закупуване на мобилен телефон-смартфон Samsung,модел а520f .С
подписването на договора страните са уговорили,че между тях се сключва
договор за потребителски кредит.Кредитополучателят се е съгласил
предоставеният му с договора потребителски кредит да бъде изплатен пряко
на упълномощения търговски партньор,а извършването на плащането по
посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да
предостави на кредитополучателя кредита,предмет на договора,съставляващ
плащане от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя,като
създава задължение на последния да заплати на кредитора месечните
погасителни вноски,съгласно договора.Уговорено е кредитът да бъде погасен
на 15 месечни погасителни вноски,всяка в размер на 57,71лв.Съгласно
погасителния план, съдържащ се в самия договор падежната дата на първата
вноска е 15.01. 2018г.,а датата на последната погасителна вноска е
05.03.2019г. В договора е отразено,че ГПР е в размер на 27,88 %,а лихвеният
процент е 24,84%. Общият размер на задължението е 865,65лв.На същата дата
е сключен и договор за застраховка“Закрила на плащанията Плюс“с
кредитополучателя Ц.Д. на кредита за покупка на стоки на изплащане ,като с
него е застрахована закупената стока-смартфон Samsung,модел а520f ,който
договор е подписан от въззиваемия.Видно от доказателствата,приложени към
ИМ,на датата на сключване на договора за потребителски кредит 27.11.2017г.
кредитополучателят е подписал и Стандартен европейски формуляр,в който
са описани параметрите и условията на предоставения потребителски кредит.
Представен е и касов бон от „ ЗОРА-ММС“ООД от същата дата 27.11.2017г.,
удостоверяващ заплащане на сумата 665лв.за гореописания мобилен телефон
Samsung.Съгласно представеното от ищеца счетоводно извлечение по
погасителен план CREX-15481929 ,непогасеното задължение е общо в размер
на 692,52лв.,от което 607,66лв.главница и 84,86 лв.непогасена лихва.
Спорни в настоящото производство,а и пред ПРС са били въпросите
установено ли е по основание и размер вземането на ищеца в размер на
607,66лв.главница,възнаградителна лихва 84,86лв.за периода 05.04.2018г.до
05.03.2019г.;мораторна лихва в размер на 104,73лв.за периода 05.05.2018г.до
19.01.2020г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№523/2020г.по описа на ПРС.
За да отхвърли изцяло така предявения иск ,ПРС е приел ,че липсва
4
идентичност в предмета на заповедното и исковото производство .
Позовавайки се на ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС,съдът е приел,че
към момента на подаване на заявлението ,няма данни до длъжника да е
достигнало волеизявлението на кредитора,с което кредитът е обявен за
предсрочно изискуем.На това основание съдът е счел,че кредиторът не е
разполагал с възможност да реализира правата си по чл.418 ГПК и искът е
недопустим. Становището на съда е ,че са и недопустими претенциите за
лихви ,доколкото кредиторът е заявил както мораторна,така и
възнаградителна лихва за идентични периоди.По отношение на клаузите за
ГПР в размер на 27,88% и лихвения процент размер на 24,84 % съдът е
приел,че са нищожни ,като противоречащи на добрите нрави и имат
неравноправен характер.
Така постановеното решение е изцяло незаконосъобразно и
немотивирано.Съдът не е съобразил представените по конкретното дело
доказателства,а се е задоволил механично да възпроизведе текста на ТР
№4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС относно предпоставките за настъпване на
предсрочната изискуемост.Липсва обосновано изложение въз основа на какви
данни съдът е приел,че ГПР в размер на 27,88% и уговорения лихвен процент
в размер на 24,84% съставляват нищожни клаузи и са в нарушение на
правото на равнопоставеност на страните.
Окръжният съд приема,че въз основа на гореописания договор за
потребителски кредит CREX -15481929 е възникнало валидно облигационно
отношение между въззивника „БНП Париба Пърсънъл Файненс“като
кредитор и въззиваемия Ц.Х.Д. като кредитополучател.Договорът е сключен
за закупуване на стоки-мобилен телефон със срок на изплащане 15 месеца за
периода от сключване на договора до 05.03.2019г.,когато е падежа на
последната погасителна вноска.Процесният договор съдържа изискуеми
реквизити на договор за потребителски кредит.В него е посочена чистата
стойност на кредита,ГПР,фиксираният годишен лихвен процент по кредита,
общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на
кредита от потребителя,елементите на общата стойност на кредита,датите на
плащане на погасителните вноски и размерът на всяка дължима погасителна
вноска.Кредитополучателят е подписал и Стандартен европейски формуляр,
съдържащ всички основни параметри на договора за кредит .Установено е с
5
оглед представения касов бон ,че в деня на сключване на договора за
кредит,на 27.11.2017г. кредиторът е извършил плащане на сумата
655лв.,представляваща стойността на закупения от въззиваемия мобилен
телефон на търговския партньор „ЗОРА-М.М.С.“ООД .С извършеното
плащане на сумата кредиторът е изпълнил своето задължение да предостави
на кредитополучателя кредита,предмет на процесния договор,отпуснат
именно с цел закупуване на гореописания мобилен телефон,като плащането е
направено от кредитора,но от името и за сметка на кредитополучателя.
В производството пред ПРС е назначена счетоводна експертиза. От
заключението на ВЛ П.В.,което не е оспорено от страните и като обективно
съдът възприема изцяло, се установява,че отпуснатия кредит е в размер на
655лв.,а възнаградителната лихва е в размер на 210,65лв.Посочено е,че сумата
от потребителския кредит /стоков/ от 655лв.е преведена от ищеца на
упълномощения търговски представител „ ЗОРА М.М.С.“ ООД гр.София на
29.11.2017г.Видно от експертизата след сключване на потребителския
договор на 27.11.2017г.ответникът е започнал да погасява същия,като е
погасил 3 месечни вноски,съответно на дата 28.12.2017г.е заплатена сумата
57,71лв.;на 05.02.2018г.сумата 57,71лв. и на 23.03.2018г.е заплатена сумата
57,71лв. ВЛ е установило,че след погасяване на тези 3 месечни
вноски,ответникът не е извършвал други плащания и не е погасявал кредита с
други погасителни вноски. Съгласно експертизата към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК задължението на кредитополучателя е общо в
размер на 692,52лв., от които главница 607,66лв.,възнаградителна лихва в
размер на 84,86лв.за периода от 05.04.2018г.до 05.03.2019г. и мораторна
лихва за забава за периода от 05.05.2018г.до 19.01.2020г. в размер на
104,73лв.
С ИМ ищецът претендира вземане именно в горепосочените размери,
които суми безспорно не са заплатени от въззиваемия Ц.Д. кредитополучател
по договора.Необосновани на доказателствата по делото са изводите на ПРС
,че липсва идентичност между предмета на заповедното и исковото
производство .Сумите за които е издадена заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№523/2020г.по описа на ПРС –
главница,възнаградителна лихва и мораторна лихва са абсолютно идентични
по размер и период с тези,за които е предявен установителния иск по чл.422
ГПК.
6
Необосновано на събраните по делото доказателства,ПРС е излагал
съображения за това,че ищецът като кредитор не е уведомил длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост.С ИМ ищецът-кредитор не претендира
и не твърди ,че е настъпила предсрочна изискуемост на вземането му.Падежът
на последната погасителна вноска е изтекъл на 05.03.2019г.,към който момент
е изтекъл и срока на действие на процесния договор за кредит .Към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК -31.01.2020г.
цялото вземане по кредита е станало ликвидно и изискуемо ,което е
безспорно установено от заключението на приетата счетоводна експертиза,а и
от представените писмени доказателства.В чл.3 от договора е предвидена
възможност при просрочване на две или повече месечни вноски ,считано от
падежната дата на втората непогасена вноска,вземането на кредитора да стане
предсрочно изискуемо за целия размер.В конкретната хипотеза няма данни
кредиторът да се е възползвал от тази възможност да обяви целия кредит за
предсрочно изискуем,въпреки,че са били налице обективните предпоставки
за това,с оглед безспорните данни,че кредитополучателят има неплатени 12
последователни погасителни вноски.Вземането на кредитора ищец не се
основава на настъпила предсрочна изискуемост ,а се претендира целия
непогасен размер на кредита,след изтичане срока на действие на договора.В
този смисъл съображенията на ПРС в тази насока са необосновани и
немотивирани,тъй като не са съобразени с установената фактическа
обстановка и конкретните доказателства по делото,а механично са
възпроизведени разясненията в ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС.
Окръжният съд не възприема изложените от ПРС съображения за
нищожност на клаузите относно размера на ГПР -27,88% и определения
лихвен процент -24,84% .Съгласно чл.19 ал.4 Закона за потребителския
кредит ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.Законната
лихва е 10 %,което обуславя извода,че ГПР не следва да надвишава 50
%.Посочения в договора ГПР от 27,88 % е уговорен в допустимите параметри
по чл.19 ал.4 ЗПК и не надвишава определения размер .Съгласно чл.19 ал.1
ЗПК лихвите са част от компонентите,формиращи ГПР.След като в самия
закон е предвиден максимален размер на ГПР,който не следва да надвишава
7
пет пъти законната лихва,посоченият в договора фиксиран годишен лихвен
процент по заема в размер на 24,84 % е в рамките на допустимия от закона
размер,като част от ГПР по заема .Уговорените в договора размери на ГПР и
на лихвения процент не са нищожни и не противоречат на добрите нрави.
По изложените съображения съдът приема,че ответникът Ц.Д. не е
изпълнил задължението си по сключения договор за потребителки
кредит,погасил е само три погасителни вноски и не е заплатил дължимите
суми в предвидените в погасителния план срокове.Последното плащане,с
оглед приетата експертиза е извършено на 23.03.2018г.,след което
кредитополучателят е преустановила плащанията ,не е погасявал никакви
суми по кредита както към датата на последната погасителна вноска -
05.03.2019г., така и към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -
31.01.2020г. Същият е неизправна страна и дължи на кредитора следните
суми:главница в размер на 607,66лв., възнаградителна лихва в размер на
84,86лв.за периода от 05.04.2018г.до 05.03.2019г. и мораторна лихва за забава
за периода от 05.05.2018г.до 19.01.2020г. в размер на 104,73лв.Върху
главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението
31.01.2020г.до окончателното й изплащане.За горепосочените суми
вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ съществува,доказано е по
основание и размер и искът по чл.422 ГПК се явява основателен , доказан и
следва да бъде уважен изцяло .
След като е стигнал до други правни изводи,ПРС е постановил едно
неправилно,незаконосъобразно и необосновано на доказателствата по делото
решение,което на осн.чл.271 ал.1 ГПК следва да се отмени изцяло.
Въззивната инстанция следва да се произнесе по същество в горния смисъл
като уважи иска по чл.422 ГПК .
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.1 ГПК Ц.Х.Д. следва да
заплати на въззивника направените деловодни разноски за двете съдебни
инстанции общо в размер на 1 137,50лв.,съответно ДТ 125 лв.за ИМ, разноски
за ВЛ 150лв.,ДТ-62,50лв.за въззивната жалба, 200лв. юрисконсултско
възнаграждение по 100лв.за всяка инстанция в минимален размер и
600лв.заплатен адвокатски хонорар ,по 300лв.за всяка инстанция за особения
представител на ответника.
Въззиваемият Ц.Д. следва да бъде осъден да заплати на въззивното
8
дружество и направените в заповедното производство по ч.гр.д. №523/2020г.
разноски в размер на 75лв./25 лв.ДТ и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50лв. /,съгласно т.12 от ТР №4 от 18.06.2014г.по тълк.д. №4/2013 на
ОСГТК на ВКС.
Водим от горното , Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски Районен
съд, ХІІІ-ти гр.с.№483 от 01.06.2021г.,постановено по гр.д. №4444/2020г. по
описа на същия съд КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 ГПК,че Ц.Х.Д. ,ЕГН
********** от гр.Плевен ,********** дължи на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А.Париж,Франция , рег.№********* чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“С.А. клон България, ЕИК ********** със седалище и
адрес на управление гр.София, ********** , представлявано от Д.Д.-
заместник управител сумата 607,66лв.главница,възнаградителна лихва
84,86лв.за периода 05.04.2018г.до 05.03.2019г.;мораторна лихва в размер на
104,73лв. за периода 05.05.2018г.до 19.01.2020г.,ведно със законна лихва
върху главницата,считано от 31.01.2020г.до окончателното изплащане на
задължението ,представляващи неизплатени суми по договор за
потребителски кредит CREX -15481929,сключен на 27.11.2017г.,за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от ПРС №275 от 03.02.2020г. по ч.гр.д. №523/2020г.по описа на същия съд.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.1 ГПК Ц.Х.Д. ,ЕГН ********** от
гр.Плевен ,********** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А.Париж,Франция , рег.№********* чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С.А. клон България,ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление гр.София, ********** , представлявано от Д.Д.-заместник
управител деловодни разноски за двете съдебни инстанции размер на
1 137,50лв.
ОСЪЖДА Ц.Х.Д. ,ЕГН ********** от гр.Плевен ,********** ДА
ЗАПЛАТИ на„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.Париж,Франция , рег.
9
№********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. клон България,ЕИК
********** със седалище и адрес на управление гр.София, ********** ,
представлявано от Д.Д.-заместник управител деловодни разноски ,направени
в заповедното производство по ч.гр.д.№523/2020г.по описа на ПРС в размер
на 75лв./25лв.ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв./
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл.280 ,ал.3,т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10