Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№
06.03.2019 г. гр. Бургас
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, 46 – ти състав, в закрито заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
като разгледа докладваното от съдия БАЕВ НАХД № 925 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от „В.С.А. Комерс”
ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Христо Смирненски“ № 62, ет.5, ап. 30, чрез управителя – Д. Д., срещу Наказателно
постановление № 02-0002281/05.02.2019г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда”-гр.Бургас, с което на основание чл. 416,
ал.5, вр. с чл. 415, ал.1 КТ, на дружеството-жалбоподател
е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 415,
ал.1 КТ.
Жалбата е адресирана до РС-Бургас, като в
съпроводително писмо АНО е направил отвод за подсъдност, заявявайки че местно
компетентен да разгледа спора е РС-Несебър, доколкото нарушението е довършено
на територията на обекта на контрол, където лицата са полагали труд и където е
следвало да бъде изпълнено предписанието на Д„ИТ“ и да им бъде заплатено съответното
обезщетение, а именно - с. Равда, общ. Несебър.
Съдът споделя доводите на АНО, че не е местно компетентен да се произнесе по спора, но намира, че компетентен е СРС, а не РС-Несебър.
В обжалваното наказателно постановление е посочено, че административнонаказващият орган е установил, че дружеството не е изпълнило задължително предписание, дадено с Протокол № ПР 1843947/20.12.2018г. т. № 9, а именно – да заплати до 07.01.2019г. дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск след прекратяване на трудовото правоотношение на работника М. Т. Д., полагал труд в стопанисвания от дружеството обект: жилищен комплекс „Рич-3“, находящ се в общ. Несебър, с. Равда, ул. „Крайбрежна“ № 47.
В закона не е изрично уредена хипотеза, която да указва местната подсъдност, при обжалване на НП, касаещо гореописания случай, когато мястото на полагане на труд и седалището на санкционираното дружество са в съдебните райони на различни съдилища. Съгласно общата разпоредба на чл. 59 от ЗАНН наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението.
Законовата празнина е запълнена от съдебната практика, като по аналогичен казус е постановено Определение № 173 от 28.11.2013 г. на ВКС по ч. н. д. № 2107/2013 г., II н. о., НК, където се приема, „ … че за административнонаказателната отговорност е релевантен фактът на неизпълнението на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 401, ал. 1 от КТ, независимо от конкретното съдържание на предписанието. Мястото на осъществяване на нарушение чрез бездействие е мястото, където бездействалият е следвало да има активно поведение - да действа, т.е. да изпълни предписанието. В конкретния случай това е местонахождението на седалището на юридическото лице, което е адресат на предписанието…“. В същото Определение се приема, че именно седалището на дружеството е мястото, където се осъществява и непосредствения контрол от местно компетентните държавни органи, както и установяването на евентуални нарушения.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че нарушението е било извършено по седалище на дружеството, за което се твърди, че не е изпълнило даденото предписание – гр. София, район Лозенец, бул. „Христо Смирненски“ № 62, ет.5, ап. 30, който адрес попада в съдебния район на Софийски районен съд и следователно местно компетентен да разгледа делото е именно СРС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 42, ал. 2
от НПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 925/19г. по описа на Районен съд-Бургас.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски районен съд.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати за сведение на страните на посочените по делото адреси.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: