О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
49 от 31.01.2023 г., гр. Кюстендил
Административен съд – Кюстендил, в закрито съдебно
заседание на тридесет
и първи януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 396
по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 197 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 4, изр. 2 от Закона за
управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
(ЗУСЕФСУ).
Делото е образувано по жалба с вх. № 4784/05.12.2022 г. от В.А.Д., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу Решение за прекратяване на производство по оценка на проектно предложение № BG06RDNP001-6.012-1397, издадено от директора на Областна дирекция (ОД) Кюстендил на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), заведено с изх. № 03-100-РД/62/28.11.2022 г., с което е прекратено производството по оценка на подаденото от нея проектно предложение с номер в ИСУН: BG06RDNP001-6.012-1397, по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.012 по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (ПРСР 2014 – 2020). Изложени са доводи за незаконосъобразност на решението на основанията по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Иска се отмяна на решението. Претендират се направените разноски по делото.
Ответникът – директорът на ОД Кюстендил на ДФЗ, чрез юрисконсулт Димитър Георгиев, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
В.А.Д. е подала проектно предложение с номер в ИСУН: BG06RDNP001-6.012-1397, по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.012 по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от ПРСР 2014 – 2020. Оценителната комисия по чл. 33, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е извършила проверка за административно съответствие и допустимост на проектното предложение и след констатиране на липса на документи и други нередовности, на основание т. 6 от раздел 21.1 „Оценка на административно съответствие и допустимост” от Условията за кандидатстване, утвърдени със Заповед № РД09-1159/30.11.2021 г. (УК), е изпратила до Д. Уведомително писмо за нередовности, с номер в ИСУН: BG06RDNP001-6.012-1397-М001, с указание, че в 15-дневен срок от изпращане на съобщението в ИСУН, т.е. в срок до 07.07.2022 г., следва да представи следните документи, необходими за отстраняване на констатираните липси/нередовности: документ за семейно положение, с дата на сключване на гражданския брак (ако има такъв) на кандидата, издаден от Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението, поддържана от ГД „ГРАО”; документ от компетентния орган по околна среда (РИОСВ/МОСВ/БД), удостоверяващ съответствие с режимите на защитените територии, въведени със Закона за защитените територии, и/или режимите на защитените зони, въведени със Закона за биологичното разнообразие за цялото стопанство /за площите и животновъдната дейност/; мотивирани писмени обяснения, подкрепени с доказателства и документи, относно регистрираното правно основание за 2022 г. за имот с идентификатор 17751.11.7 – 1,259 дка (угари) в землището на с. Граница, община Кюстендил, област Кюстендил, за който е представен Договор за отдаване под наем на земеделска земя от 01.10.2021 г. и който е деклариран в Таблица 1 – „Налична за стопанството земя”, на бизнес плана; и писмено обяснение/конкретизиране относно имот № 43709.5.9 – 0,800 дка в землището на с. Лиляч, община Невестино, област Кюстендил, за който има правно основание за 2021 г. съгласно договор за аренда. Д. не е представила отговор в определения срок. На 15.07.2022 г. тя е подала възражение с № BG06RDNP001-6.012-1397-R002. С уведомително писмо, изпратено на 21.10.2022 г., Д. е уведомена, че проектното ѝ предложение не отговаря на изискванията на т. 6 и 6.1 от раздел 11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите” във вр. с т. 2.3 от същия раздел, и т. 10 и 16 от раздел 24.1 „Списък с общи документи”, които се подават на етап кандидатстване, както и че попада в хипотезата на т. 2.2, буква „бб” на раздел 11.2 „Критерии за недопустимост на кандидатите” от УК, поради което не се допуска до техническа и финансова оценка. В срока по чл. 34, ал. 3 от ЗУСЕФСУ (на 24.10.2022 г.) тя е подала възражение, към което е приложила удостоверение за семейно положение от 15.07.2022 г., удостоверение за сключен граждански брак, писмо с изх. № 3825-1878/28.02.2022 г от РИОСВ – София, и обяснение относно имот с идентификатор 17751.11.7. В производството по чл. 34, ал. 4 от ЗУСЕФСУ директорът на ОД Кюстендил на ДФЗ, произнасяйки се с оспореното решение, е приел възражението за неоснователно и е прекратил на основание т. 2 от същата разпоредба производството по оценка на проектното предложение, подадено от Д.. Решението е мотивирано със съображенията, посочени в протокола от работата на оценителната комисия за разглеждане на постъпилите възражения по проектни предложения, недопуснати до техническа и финансова оценка, подадени по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.012 по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от ПРСР 2014 – 2020, назначена със Заповед № 03-РД/5066/18.11.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Посочено е, че доколкото писмото с изх. № 3825-1878/28.02.2022 г. от РИОСВ – София е било издадено към датата на изискването му – 22.06.2022 г., и имотите не попадат в границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии и защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие за цялото стопанство, документът „би могъл да бъде приет, но предвид че след запознаване със съдържанието на становището от РИОСВ – София е установено, че не всички имоти фигурират в същото, а именно: УПИ VII-6, УПИ VIII-6, които са посочени в Таблица „Налична за стопанството земя” на бизнес плана, респективно при повторно поискване на документа ще е установена неяснота по двата имота”, кандидатът не отговаря на условието на т. 6.3 от раздел 11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите” от УК. Съгласно това условие цялата налична в земеделското стопанство земя по т. 2.3 трябва да се стопанисва от кандидата в съответствие с режимите на защитените територии, въведени със Закона за защитените територии и/или режимите на защитените зони, въведени със Закона за биологичното разнообразие, за площите от стопанството, които попадат в тях, като изискването се отнася и за кандидати, които са собственици и/или наематели на животновъдни сгради и помещения, използвани за животновъдна дейност. По отношение на липсата на регистрирано правно основание за 2022 г. за имот с идентификатор 17751.11.7 в землището на с. Граница е посочено, че след извършена служебна проверка в регистър „Правни основания” е установено, че имотът не фигурира в регистъра, а от представеното с възражението обяснение от Д. „става ясно, че е пропуснато да се подаде декларация по чл. 69 от ППЗСПЗЗ през 2021 г., с оглед на което само 0,200 дка са включени в споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ, като се декларира, че се използва от страна на кандидата, но не е представен документ, удостоверяващ твърденията”, поради което се приема, че не е изпълнено условието на т. 2.3 във вр. с т. 6 и 6.1 от раздел 11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите” от УК. В т. 2.3 от раздел 11.1 е посочено, че към датата на подаване на проектното предложение кандидатите трябва да са собственици и/или ползватели на цялата налична в земеделското стопанство земя. Съгласно т. 6 и 6.1 от раздел 11.1 цялата налична в земеделското стопанство земя по т. 2.3 трябва да се стопанисва от кандидата (т. 6) с регистрирано в общинската служба по земеделие правно основание за ползване през целия период (за земеделски площи), считано от датата на подаване на проектното предложение до изтичане на пет години от датата на сключване на административния договор, като изискването за регистриране в общинската служба по земеделие не се отнася за имот/и, попадащи в границите на урбанизирани територии, както и за имот/и, върху които са разположени животновъден/ни обекти и на тях не се отглеждат култури, които участват при формиране на СПО (т. 6.1).
Като взе предвид приетите за установени факти, съдът
приема следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е от страната, инициирала административното
производство и в срока по чл. 27, ал. 4, изр. 2 от ЗУСЕФСУ.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна по следните съображения:Обжалваното решение е издадено от
компетентен орган по смисъла на чл. 34, ал. 4 от ЗУСЕФСУ – директорът на ОД
Кюстендил на ДФЗ, предвид Заповед № 03-РД/1759/21.06.2021 г., допълнена със Заповед №
03-РД/1759#2/25.11.2022
г. на изпълнителния директор
на ДФЗ, издадени на основание чл. 20 и чл. 20а, ал. 1, 2, 3, 4, 5 и 6, чл. 12, ал. 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители и
чл. 11, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 44 от Устройствения правилник на ДФЗ.
Оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма, но в нарушение на изискването на
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно посочената разпоредба административният акт следва да съдържа фактически и правни
основания за издаването му, т.е. да е мотивиран. Мотивирането на акта е една от
гаранциите за неговата законосъобразност. Неизлагането на конкретни мотиви
лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита и препятства осъществяването на контрол за
законосъобразност на акта от страна на съда (доколкото
законосъобразността на акта се преценява въз
основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или изменя), и е самостоятелно основание за неговата отмяна.
Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на
ВС, е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с
оглед на предстоящото му издаване, респ. в друг
официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен
орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията,
изложени в такъв документ, в мотивите на издадения
административен акт.
За да прекрати производството по оценка на процесното
проектно предложение административният орган е приел, че не е изпълнено
условието на т. 6.3 от раздел 11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите” от
УК, доколкото УПИ VII-6 и УПИ VIII-6, които са посочени в Таблица „Налична за
стопанството земя” на бизнес плана, не фигурират в становището от РИОСВ – София, а при повторно поискване на
документа ще е установена неяснота по двата имота, както и че не е изпълнено условието на т. 2.3 във вр. с т. 6 и 6.1 от
раздел 11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите” от УК, доколкото независимо, че Д. декларира изрично, че стопанисва и обработва имот с идентификатор 17751.11.7 в землището
на с. Граница, не е представен документ, удостоверяващ твърденията ѝ. В случая в решението и в протокола от работата на
оценителната комисия за разглеждане на постъпилите възражения липсват конкретни
мотиви по отношение на извода, че процесното проектно предложение не е
съобразено с т.
6.3 от раздел 11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите” от УК. Решението в тази
му част се основава на предположения. Мотивите по отношение на извода, че проектното предложение не е съобразено с т.
2.3 във вр. с т. 6 и 6.1 от раздел 11.1 „Критерии за допустимост на
кандидатите” от УК, са неясни. Видно от т. 2 от представения
от Д. Договор за отдаване под наем на земеделска земя от 01.10.2021 г., касаещ
имот с идентификатор 17751.11.7 в землището на с. Граница, „договорът се
сключва за срок от една стопанска година и влиза в сила в сила за 2021/2022
година”. В
случая не е ясно на
каква част от наличната в земеделското стопанство земя административният орган
приема, че Д. не е собственик и/или ползвател към датата на подаване на проектното предложение, и поради каква причина игнорира
представения Договор за
отдаване под наем на земеделска земя от 01.10.2021 г. по отношение на имот с идентификатор 17751.11.7.
Оспореният
акт е издаден и в нарушение на чл. 35 от АПК. Неизясняването от административния орган на всички
факти и обстоятелства от значение за спора е съществено процесуално нарушение,
водещо до отмяна на акта на основание чл. 146, т. 3 от АПК.
По изложените съображения съдът намира, че следва да отмени обжалваното решение и да изпрати преписката на ответника за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК Държавен фонд „Земеделие” (юридическото лице, в
чиято структура е органът ответник) следва
да бъде осъден да заплати на В.Д. направените от нея разноски по делото в размер на 100 лева – внесена
държавна такса.
Съгласно чл. 200, ал. 2 от АПК определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. Според Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 10/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия, е недопустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 от АПК от административния орган, издател на акта.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 200, ал. 1, предл. 2 и ал. 2
от АПК във вр. с чл. 27, ал. 4, изр. 2 от ЗУСЕФСУ, и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Решение за прекратяване на производство по
оценка на проектно предложение № BG06RDNP001-6.012-1397, издадено от д.н.О.д.К.н.Д. фонд „З.”, заведено
с изх. № 03-100-РД/62/28.11.2022 г.
ИЗПРАЩА преписката н.д.н.О.д.К.н.Д. фонд „З.” за ново
произнасяне при съобразяване с
дадените в мотивите на настоящото определение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на В.А.Д., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***,
сумата в размер на
100 (сто) лева – разноски по делото.
Определението може
да се обжалва от В.Д. с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: