Определение по дело №2196/2017 на Софийски градски съд

мотиви по н.о.х.д. № 2196 / 2017 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 6 състав

 

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт, с който е повдигнала обвинение срещу П.Г.Т. за това, че на 02.03.2017 г., около 09:30 часа, в гр. София, на ул. ”Челопешко шосе”, при извършена полицейска проверка е предложил подкуп - дар - сумата от 20,00 лева - 1 бр. банкнота с номинал от 10,00 лева с № БП 3174455 и 2 бр. банкноти с номинал от по 5,00 лева с № БМ 0261844 и № БГ 5065171, които хвърлил през предна дясна врата на служебния автомобил на длъжностни лица, които заемат отговорно служебно положение, на полицейски орган - старши полицай Г.Ц.Г. ( водач на патрулен автомобил ) в група “Охрана на обществения ред”, Сектор “Охранителна полиция” към 05 РУ – СДВР, назначен със заповед с peг. № 513з – 2269 / 09.04.2015 г. на директора на СДВР и акт за встъпване в длъжност, считано от 24.04.2015 г., и старши полицай Й.П.Й. в група “Охрана на обществения ред”, Сектор “Охранителна полиция” към 05 РУ – СДВР, назначен със заповед с peг. № 513з – 2269 / 09.04.2015 г. на директора на СДВР и акт за встъпване в длъжност, считано от 24.04.2015 г., за да не извършат действия по служба - да не уведомят органите на Отдел “Пътна полиция” при СДВР, че управлява МПС без СУМПС и да бъде санкциониран за административно нарушение по чл. 150 ( Доп. - ДВ, бр.54 от 2010 г. ) от Закона за движение по пътищата - “Всяко пътно превозно средство, което участва в движение по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач... ” - престъпление по чл.304а във  вр. с чл.304, ал.1 от НК.

При съдебните прения прокурорът поддържа изцяло повдигнатото обвинение, като счита, че от доказателствата по делото по категоричен начин се установява извършване на деянието от страна на подсъдимото лице. Счита, че от показанията на разпитаните свидетели - полицейските служители Г. и Й., на 02.03.2017 г., при извършена проверка на управлявания от подсъдимия автомобил е било установено, че подсъдимият П.Т. не е притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство, тъй като същото е било отнето от органите КАТ - МВР. Разбирайки, че ще бъде съставен акт на подсъдимия, същият е извадил 20,00 лева, различни банкноти, като е пуснал същите в полицейския автомобил на патрула, като е заявил на полицейските служители, че желае да почерпи и да си тръгне, т.е. да не бъде извършвана проверка. Така било възприето и от свидетелите, в резултат на което същите са уведомили ОДЧ и на място е пристигнала група, която е извършила оглед на местопроизшествие и е образувано досъдебно производство по случая, като са иззети предложените от подсъдимия банкноти на полицейските служители. Целта, както е разбрана и от свидетелите, е била да не се извършва проверка, съответно да не му бъде издаван акт за установяване на административно нарушение по чл.150 от ЗДвП. Счита, че от обективна страна обвинението е доказано, както от разпита на двамата свидетели, така и от всички приложени писмени доказателства по делото. От субективна страна деянието е било извършено при условията на чл.11, ал.2 от НК, а именно, при пряк умисъл. Счита, че с оглед на липсата на предходни осъждания, следва да бъде наложено наказание “Лишаване от свобода“ за срок от една година, като изпълнението на това наказание да бъде отложено за срок от три години. Счита, че дадените обяснения от страна на подсъдимия са били хаотични и следва да бъдат възприети като негова защитна теза.

Защитата на подс. П.Г.Т., адв. С. счита, че обвинението не е доказано от обективна и субективна страна. Сочи, че от обясненията на подсъдимия се установява, че той не е искал и не е предлагал подкуп на полицейските служители. Сочи, че давайки 20,00 лева, подс. П.Т. е бил с ясното съзнание, че има възможност и заплаща фиш, който ще му бъде издаден по ЗДвП, защото не носи и не е представил свидетелство за управление. Сочи, че от останалите доказателства обвинението не се доказа по безспорен и несъмнен начин, тъй като двамата свидетели не сочат, че подс. Т. е дал тези 20,00 лева, да не викат КАТ и да не му бъде съставен акт. Свидетелите Г. и Й. нямат спомени подсъдимият да е казвал, че дава парите, за да не бъде санкциониран, респ. че дава тези пари на полицаите, за да не извършат някакво тяхно задължение по служба. Сочи, че показанията на двамата свидетели в досъдебното производство са абсолютно идентични. Сочи, че неправилно в описателната част на обвинителния акт е отразено, че полицаите имали право да съставят актове по ЗДвП, тъй като от януари 2015 г. право да съставят актове имат само съответните длъжностни лица от О“ПП“ при СДВР. Сочи, че никъде в своите показания в досъдебното производство свидетелите не са посочили, че са възприели да им се дава подкуп с хвърлените пари или подсъдимият да е обяснявал на полицаите, че не иска да му съставя акт за нарушение по чл.150 от ЗДвП. Сочи, че полицейските служители не са лица, които заемат отговорно служебно положение, така, както е посочено в обвинителния акт. Моли за постановяване на оправдателна присъда спрямо подсъдимия Т. по повдигнатото му обвинение, тъй като то е доказано.

Подсъдимият П.Г.Т. дава обяснения в хода на съдебното следствие, в които  не се признава за виновен, като сичи, че предоставените пари са били предназначени за заплащането на фиш. Сочи, че друг път не е имал подобен инцидент. Моли да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

Подсъдимият П.Г.Т. е роден на *** ***, българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно  образование, живущ ***, с ЕГН **********.

Свидетелите Г.Ц.Г. и Й.П.Й. били назначени на длъжност “Старши полицай“ в Група “Охрана на обществения ред”, Сектор “Охранителна полиция” при 02 РУ - СДВР със Заповед № 513з – 2269 / 09.04.2015 г. на Директора на СДВР и акт за встъпване в длъжност, считано от 24.04.2015 г.

При изпълнение на служебните си задължения като “Старши полицай“, всеки един от двамата свидетели Г.Г. и Й.Й. имал изрично предвидени и конкретно изброени задължения. Същите били изчерпателно посочени в ЗМВР и длъжностната характеристика за длъжността, в качеството им на старши полицаи в Група “Охрана на обществения ред“, Сектор “Охранителна полиция“ при 05 РУ – СДВР. Сред предвидените задължения на лицата влизали личното участие в дейности, свързани с изпълнение на задачи по осигуряване на обществения ред, предотвратяване и оказване на съдействие при разкриване на престъпления, както и съставяне на актове за установяване на нарушения на законови и подзаконови нормативни актове, по които са предоставени правомощията на полицейските органи, при спазване разпоредбите на вътрешноведомствените документи на МВР. Съгласно длъжностните характеристики на свидетелите Г.Г. и Й.Й., те имали правомощия и задължения да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, да осъществяват явен контрол над престъпния контингент, да конвоират задържани лица, да съставят актове за установяване на нарушения на законови и подзаконови актове, да изучават оперативната обстановка в обслужваните участъци и др. Следователно свидетелите Г.Ц.Г. и Й.П. са длъжностни лица по смисъла на чл.93, ал.1, б.“А“ от НК, тъй като им е било възложено да изпълняват със заплата постоянно служба в държавно учреждение в структура на МВР, и са полицейски органи по смисъла на чл.53, ал.2 от ЗМВР. Същите следвало да изпълняват задълженията си по ЗМВР, както и останалите задълженията, посочени изчерпателно в длъжностните им характеристики към служебните им правоотношения.

На 02.03.2017 г., свидетелите Г.Г. и Й.Й. били назначени съвместно като автопатрул на територията на 05 РУ – СДВР в гр. София. За времето от 07:00 часа до 19:00 часа, на двамата свидетели било възложено да изпълняват задълженията си като контролен наряд “АПУ – 222“. За целта лицата се придвижвали със служебен полицейски автомобил, марка “Опел“, модел “Астра“ с ДР №*********. Автомобилът бил оборудван с отличителни знаци и надпис “Полиция“. Същият бил управляван от свид. Г.Г., а до него на предната дясна седалка се возел свид. Й.Й.. Двамата свидетели били със служебно облекло, което също било с отличителни знаци и надписи “Полиция“.

Около 09:30 часа на посочената дата, свидетелите Г.Г. и Й.Й. се движели със служебния полицейски автомобил гр. София, по ул. ”Челопешко шосе”, с посока на движение от кв. “Ботунец” към кв. “Челопечене”. В този момент свидетелите забелязали, че срещу тях по пътното платно се движи друг лек автомобил, марка “Ситроен“, бял на цвят, с ДР № *********. Разминавайки се с другия автомобил, полицейските служители се загледали в насрещното превозно средство, като двамата свидетели възприели, че те също били наблюдавани от другия водач на автомобила. Поведение на водача на насрещния автомобил усъмнило свидетелите Г.Г. и Й.Й., поради което същите решили да извършат проверка на водача и лекият автомобил. В изпълнение на взетото решение, свид. Г.Г. извършил маневра обратен завой и последвал другия автомобил по ул. ”Челопешко шосе”. Малко след това, свидетелите Г.Г. и Й.Й. настигнали движещия се лек автомобил, марка “Ситроен“, бял на цвят, с ДР № *********, като същевременно подали към водача на лекия автомобил светещ и звуков сигнал за спиране. Водачът на лекия автомобил изпълнил задължението си да спре, като отбил в дясно от пътното платно. Автомобилът бил управляван от подс. П.Т., който бил сам в лекия автомобил.

Свидетелите Г.Г. и Й.Й. също спрели с полицейския автомобил. Свид. Й.Й. излязъл от служебната кола, като разпоредил на водача на другия автомобил да представи за проверка документ за самоличност, свидетелство за управление и свидетелство за регистрация на превозното средство. Водачът на другия автомобил, а именно подс. П.Т., представил лична карта, от която служителите установили неговата самоличност. Подс. П.Т. представил документи за автомобила, като същевременно заявил, че не си носи свидетелството за управление на моторно превозно средство. Свидетелят Й.Й. казал на подс. П.Т. да изчака в неговия автомобил. Полицейският служител се върнал в служебния автомобил и започнал да извършва справка по радиостанцията с дежурната част, откъдето било установено, че подс. П.Т. бил с отнето свидетелство за управление.

Подс. П.Т. бил повикан от полицейските служители да дойде до полицейския автомобил, където бил уведомен за резултатите от проверката. В този момент полицейските служители били влезнали в служебния автомобил, като свид. Г.Г. бил седнал на седалката на шофьорското място, а до него на предната дясна седалка се намирал свид. Й.Й..

Подс. П.Т. отишъл до предната дясна врата на полицейския автомобил, където бил седнал свид. Й.Й. и която врата била само леко притворена със спуснато до най – долно положение стъкло. Подсъдимият държал в себе си сумата от 20,00 лева, съдържаща се в три банкноти, а именно една банкнота с номинал от 10,00 лева с № БП 3174455, една банкнота с номинал от 5,00 лева с № БМ 0261844 и една банкнота с номинал от 5,00 лева с № БГ 5065171. Подс. П.Т. се пресегнал през отворения прозорец на полицейския автомобил и се опитал да предаде на свид. Й.Й. трите банкноти, които държал в себе, като същевременно заявил на полицейските служители, че това е за да се почерпят и да го пуснат. Това поведение изненадало свид. Й.Й., който се дръпнал назад, като по този начин трите банкноти паднали на земята на автомобила, непосредствено до неговите крака.

Свидетелите Г.Г. и Й.Й. възприели казаното от подс. П.Т. и непосредствено видели ваденето на банкнотите и попадането им на земята в полицейския автомобил. Полицейските служители веднага уведомили по радиостанцията на служебния автомобил оперативния дежурен при 02 РУ - СДВР за случилото се, като същевременно задържали подсъдимото лице и запазили местопроизшествието до пристигане на разследващ орган.

След известно време, на място пристигнала дежурна част на 02 РУ – СДВР. От разследващ полицай, в присъствието на поемни лица, бил извършен оглед на местопроизшествието, резултатите от който били обективирани в протокол за оглед на местопроизшествието от 02.03.2017 г. В хода на извършения оглед на местопроизшествие на лек автомобил, марка “Опел“, модел “Астра“ с ДР №********* било констатирано, че в купето на пода пред предна дясна седалка били намерени и иззети три банкноти, а именно една банкнота с номинал от 10,00 лева с № БП 3174455, една банкнота с номинал от 5,00 лева с № БМ 0261844 и една банкнота с номинал от 5,00 лева с № БГ 5065171. Протоколът бил своевременно представен и одобрен в частта за изземване пред съответния първоинстанционен съд.

Така изложената фактическа обстановка се установи от всички събрани по делото доказателства – обясненията на подс. П.Т.; показанията на свидетелите Г.Г. и Й.Й., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свид. Г.Г., дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.381, ал.4 във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК ); протокол за оглед на местопроизшествие от 02.03.2017 г. и определение от 11.09.2013 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 21 състав по НЧД № 961 / 2017 г.; копие от месечен график за периода 01.03.2017 г. – 31.03.2017 г., утвърден от началника на 05 РУ – СДВР; копие от план за провеждане на СПО за времето 24.02.2017 г. – 03.03.2017 г., утвърден от началника на 05 РУ – СДВР;  ежедневна ведомост на личния състав от 06 взвод за 02.03.2017 г., утвърден от началника на 05 РУ – СДВР; писмо от началника на ОЧР – СДВР с рег. № 513р – 20099 / 20.03.2017 г. с приложения преписи от : 2 бр. специфични длъжностни характеристики с рег. № 513р – 17149 / 17.06.2015 г., 2 бр. Заповед с рег. № 513р – 2269 / 09.04.2015 г. и 2 бр. акт за встъпване; писмо от началника на ОПП – СДВР с рег. № 4332р – 7692 / 22.03.2017 г. с приложения : препис от справка “Картон на водача“ и ЗППАМ № 2108 / 18.02.2015 г.; писмо от началника на 02 РУ – СДВР с рег. № 229000 – 9969 / 13.07.2017 г. с приложения : препис от ежедневен отчет на автопатрул и доклад за проверени лица и превозни средства от 02.03.2017 г.; писмо от началника на ОПП – СДВР с рег. № 433200 – 10095 / 03.08.2017 г. с приложение : Заповед № 8121з – 748 / 24.06.2015 г. на МВР и справка за съдимост за подс. П.Т..

Извън изчерпателно изброените по - горе писмени доказателства, съдът изключи от доказателствените си изводи приложените по делото други документи, които счете за несвързани и излизащи извън предмета на доказване и в този смисъл са неотносими.

Доказателствата установяват напълно еднопосочно и безпротиворечиво датата и мястото на случилото се, повода за спиране на подсъдимия – формираното решение от страна на свидетелите Г.Г. и Й.Й. за извършване на проверка, фактът на даването на три банкноти ( 1 бр. банкнота от 10,00 лева и 2 бр. банкноти от по 5,00 лева ) от подсъдимия в автомобила на полицейските служители, обстоятелствата, свързани с проведения оглед и приобщаването на банкнотите като веществено доказателство по делото. Досежно изброените няма противоречия в доказателствения материал, поради което и отделното обсъждане на доказателствата в тази насока не се налага.

Налице са обаче съществени противоречия относно главния факт по делото – предлагането на дар на полицейските служители от страна на подсъдимия и косвено свързаните с него такива, със значение на контролни, обстоятелства – репликите, придружаващи жеста на подсъдимия по оставяне на банкнотите. 

На първо място при преценка на гласните доказателства съдът съобрази качеството на източниците, от които произтичат и отношението на последните, съобразно участието на всеки от тях, към наказателния процес. В този смисъл и предвид това, че обясненията на подсъдимия са не само доказателствено средство, но и такова за защита, съдът прецени същите особено задълбочено, за да провери дали те не са проявление единствено на стремеж на подсъдимия да се оневини. При проверката съдът съпостави обясненията на подсъдимия с показанията на свидетелите и оцени самостоятелно вътрешната им логичност. В резултат намери, че обясненията на подсъдимото лице могат да бъдат дискредитирани, защото от една страна не подкрепят, а от друга се оборват по категоричен начин от останалите доказателства. Отделно същите могат и да бъдат определени като нелогични и неправдоподобни от гледна точка на житейската логика. Нещо повече – за съществените детайли обясненията на подсъдимия не се подкрепят от показанията на свидетелите, които от своя страна се явяват изцяло последователни и във вътрешно съответствие помежду си.

Основните свидетели на обвинението са полицейските служители Г.Г. и Й.Й.. Освен служебното им качество, предпоставящо евентуална тяхна заинтересованост от отстояване на позицията, че им е бил предложен подкуп от подсъдимия, не са налице някакви други сериозни основания, които да сочат на заинтересованост на свидетелите от изхода на делото. Съдът прецени внимателно и установеното обстоятелство, разкрито чрез еднопосочно предоставените сведения от подсъдимия и от свидетелите, че те не са се познавали отпреди, по повод предходни проверки, свързани с нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия, които да са приключвали различно ( с проява на компромисно отношение или със санкциониране ), поради което съдебният състав не намери основание да  третира двамата свидетели като такива, предпоставящи заинтересовано или предубедено отношение и счете че това се явява от значение при оценката на вътрешната логичност на заявените от подсъдимия твърдения касателно намеренията му за даването на парите.

Позицията на свидетелите Г.Г. и Й.Й. е последователна. Действително, първоначално свид. Г.Г. не можа да си спомни конкретни обстоятелства, което наложи прочитането на показанията му от досъдебното производство. След прочитането на показанията обаче, същият поддържа изложеното от него, като същевременно дава нови и допълнителни сведения за конкретния случай. При това положение и двамата свидетели Г.Г. и Й.Й. изнасят в разпитите си пред съда еднопосочни и напълно синхронни сведения, насочени към установяването на фактологията, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Така всеки от двамата свидетели твърди, че подсъдимият първоначално е заявил, че не носи свидетелство за управление и след като му е било разяснено, че същият е бил с отнето свидетелство, е пуснал парите в служебния автомобил, произнасяйки думите, че това е за да се почерпят и да го пуснат ( разпит на свид. Г. в съдебно заседание на 14.07.2017 г. – л.41 от съд. дело; разпит на свид. Й. в съдебно заседание на 02.11.2017 г. – л.68 от съд. дело ). Твърдят също, че подсъдимият е направил това, защото е искал да не го санкционират. Свидетелите са категорични, че са чули изразите, отправени от подсъдимия и дори възпроизвеждат същите. Свидетелите твърдят също така, че са видяли как банкнотите паднали върху земята пред дясната седалката, където се намирал свид. Й.Й..

След изслушване на обясненията на подсъдимия, последният съобщава нещо съвсем различно, което не кореспондира с изнесеното в показанията на двамата свидетели, а именно, че същият бил силно притеснен от състоянието на неговата приятелка, която към посочения момент е била в напреднала бременност. Това обаче подс. П.Т. не намерил за нужно да бъде съобщено на полицейските служители, но поради това обстоятелство той заявява, че много е бързал, както и че е искал да бъде санкциониран с глоба по фиш, само за да не се съставя акт за установяване на административно нарушение. Свидетелите, обаче изрично посочват, че въпросът как подсъдимият ще бъде наказан не е бил поставян на обсъждане. Това впрочем се признава и от подсъдимия П.Т., който изтъква, че оставяйки парите е заявил своето предпочитание да му наложат глоба по фиш, но не твърди някой от двамата свидетели Г.Г. и Й.Й. да е изразил положително становище, а още по - малко да му е съобщавал за размер на глобата. В този смисъл е налице и допълнително противоречие, като подсъдимият заявява, че е знаел за цена на фиша между 20,00 и 50,00 лева, но няма данни подс. П.Т. да е попитал дали тези пари ще стигнат, като свидетелите Г.Г. и Й.Й. заявяват буквално : “Остави парите и каза “Ето тук да се почерпите” или нещо от този род”, а след това, когато са го попитали какво прави и че това не е редно той е казал, че не знае, че не е редно.

По време на разпита пред съда на свидетелите Г.Г. и Й.Й., както и от показанията на свид. Г. от досъдебното производство, двамата свидетели изцяло поддържат твърдението си, че думите на подсъдимия са били употребени в смисъл, че тези пари са били предназначени единствено да се почерпят. Същите заявяват, че са били чули употребените изрази от подсъдимия, съпътстващи оставянето на парите, като на няколко пъти същите подчертават, че непосредствено са чули думите от подсъдимия. Нещо повече, и двамата свидетели по недвусмислен начин изразяват собственото си мнение за повода за даването на парите като заявяват, че това е било възприето от тях единствено и само като даване на подкуп, за да не му бъде съставян акт и да бъде пуснат да си отиде.

С оглед всичко изложено, съдът намери, че не следва да се довери на обясненията на подс. П.Т., доколкото същите не намират потвърждение в събрания по делото доказателствен материал и в частност в показанията на двамата свидетели Г.Г. и Й.Й., от които се установява по категоричен начин деятелността на подсъдимото лице към осъществяване на деянието по предоставяне на дар на инкриминираната парична сума. Обясненията на подсъдимия не разкриват категоричност и последователност по въпроса кога и защо е решил да приключи извършваната по отношение на него проверка като единствено заплати фиш от определен от него размер за управляването на моторно превозно средство без валидно свидетелство за управление. По делото не бяха ангажирани и конкретни доказателства за твърдяната от подс. П.Т. неотложност да отиде при неговата приятелка, поради твърдението за възникналите здравословни проблеми с бременността на неговата приятелка, респ. последвалото раждане. Липсва всякаква житейска логика за премълчаването пред органите на полицията за спешността и причините за управление на моторно превозно средство без валидно свидетелство за управление. Липсва житейска логика и на заявеното от подс. П.Т., че след освобождаването на лицето от полицията, той отново се е върнал на работа, без все пак да се види с неговата бременна приятелка и заради която в крайна сметка е предприел управление на моторно превозно средство без валидно свидетелство за управление.  

Проследявайки горните противоречия и непоследователности в обясненията на подс. П.Т.,  съдебният състав заключи, че не може да изгради вътрешното си убеждение за осъществяването на фактите, поддържани от защитата, на базата на тези гласни доказателства. Те не формират стабилна доказателствена основа, още по - малко надеждно противопоставима на свидетелските показания на свидетелите Г.Г. и Й.Й.. Изнесената от подсъдимия версия не само се оборва от показанията на свидетелите, но и видно от гореизнесеното не се подкрепя от самия него за определени детайли. Обясненията на подс. П.Т. се определят и на самостоятелно основание като неубедителни и вътрешно нелогични. Факт е, че преди процесните събития той е имал контакти ( изцяло при и по повод осъществяването на служебните им задължения ) със служители на полицията, видно от приложената справка, но както от обясненията на подсъдимото лице, така и от посочената справка не се установява друг от случай, в който той е предлагал пари за заплащане на глоба с фиш, за да избегне законовите последици от констатираните нарушения с акт. Нещо повече, обемът на справката за административни нарушения на правилата за движение и наложените на подсъдимия наказания, е показателен, че всеки път когато е бил санкциониран, той не е имал съставян такъв фиш за глоба и което е видно именно от приложените по делото справка “Картон на водача“ и ЗППАМ № 2108 / 18.02.2015 г., т.е. лицето няма наложена глоба с фиш.

Позицията на подсъдимия се дискредитира и от факта, че след като е видял реакцията на полицейските служители при даване на парите, същият едва тогава е заявил, че не знаел, че не е редно да предостави посочените банкноти. В създалата се ситуация е разбираемо възникването на притеснение в подсъдимия, чието поведение е било укоримо в аспекта на проявеното от него отношение да предложи по своя инициатива избягване на заплащането на глоба, която дори не е била определена по вид и размер от компетентните за това лица.

От съществено значение за решаващите изводи на съда се явява обобщението му, че по делото е доказан фактът, че подсъдимият П.Т. е дал парите с цел да ги дари на полицейските служители “да се почерпят“, за да не съставят същите или други повикани на място от тях компетентни лица, акт за установяване на административно нарушение, респ. да го пуснат безпрепятствено да си тръгне от мястото на инцидента. И двамата свидетели Г.Г. и Й.Й. установяват, че въпросът за наказанието изобщо не е бил обсъждан извън изнесените от него принципни разяснения за отнетото свидетелство за управление на моторно превозно средство. Освен това, при проведените разпити и двамата свидетели дават сведения, че парите са били подхвърлени от подсъдимия, за да ги мотивира да не изпълнят служебните си задължения касателно съставянето на акта. Свидетелстват също, че той не е попитал за каквато и да е санкция.

Съдът обоснова изводите си и въз основа на останалите писмени доказателства по делото – протокол за оглед на местопроизшествие от 02.03.2017 г. и определение от 11.09.2013 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 21 състав по НЧД № 961 / 2017 г.; копие от месечен график за периода 01.03.2017 г. – 31.03.2017 г., утвърден от началника на 05 РУ – СДВР; копие от план за провеждане на СПО за времето 24.02.2017 г. – 03.03.2017 г., утвърден от началника на 05 РУ – СДВР;  ежедневна ведомост на личния състав от 06 взвод за 02.03.2017 г., утвърден от началника на 05 РУ – СДВР; писмо от началника на ОЧР – СДВР с рег. № 513р – 20099 / 20.03.2017 г. с приложения преписи от : 2 бр. специфични длъжностни характеристики с рег. № 513р – 17149 / 17.06.2015 г., 2 бр. Заповед с рег. № 513р – 2269 / 09.04.2015 г. и 2 бр. акт за встъпване; писмо от началника на ОПП – СДВР с рег. № 4332р – 7692 / 22.03.2017 г. с приложения : препис от справка “Картон на водача“ и ЗППАМ № 2108 / 18.02.2015 г.; писмо от началника на 02 РУ – СДВР с рег. № 229000 – 9969 / 13.07.2017 г. с приложения : препис от ежедневен отчет на автопатрул и доклад за проверени лица и превозни средства от 02.03.2017 г.; писмо от началника на ОПП – СДВР с рег. № 433200 – 10095 / 03.08.2017 г. с приложение : Заповед № 8121з – 748 / 24.06.2015 г. на МВР и справка за съдимост за подс. П.Т., като изготвени по предвидения от НПК ред.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира от правна страна, че подсъдимият П.Г.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.304а във  вр. с чл.304, ал.1 от НК.

От обективна страна, на 02.03.2017 г., около 09:30 часа, в гр. София, на ул. ”Челопешко шосе”, подсъдимият П.Г.Т. е предложил подкуп ( дар ) -сумата от 20,00 лева на длъжностни лица, които заемат отговорно служебно положение - полицейски органи, каквито са старши полицаи Г.Ц.Г. и Й.П.Й., работещи като полицейски служители в група “Охрана на обществения ред”, Сектор “Охранителна полиция” към 05 РУ – СДВР, за да не извършат действия по служба - да не уведомят органите на Отдел “Пътна полиция” при СДВР, че управлява МПС без СУМПС и да бъде санкциониран за административно нарушение  по чл.150 от ЗДвП : “Всяко пътно превозно средство, което участва в движение по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач... ”.

По силата на определената за длъжността на свидетелите Г.Г. и Й.Й. длъжностна характеристика ( връчена на свидетелите със заповедта за назначаване по служебното им правоотношение ), същите са имали задължения и правомощия да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, да осъществяват явен контрол над престъпния контингент, да конвоират задържани лица, да съставят актове за установяване на нарушения на законови и подзаконови актове, да изучават оперативната обстановка в обслужваните участъци и др. От допълнително издадената Заповед № 8121з – 748 от 24.06.2015 г. на МВР е видно, че това правомощие не е било възложено на други полицейски органи, доколкото чл.1, т.1.3 от заповедта изрично предвижда такива правомощия именно за полицейските органи “изпълняващи служебните си задължения на изпълнителски и младши изпълнителски длъжности в сектори / групи “Охрана на обществения ред“ в СДВР – в рамките на обслужваната територия“, каквито несъмнено са били и свидетелите Г.Г. и Й.Й. в качеството им на старши полицаи в Група “Охрана на обществения ред“, Сектор “Охранителна полиция“ при 05 РУ – СДВР. Поради това, по време на извършването на инкриминираното от фактическа страна деяние, с оглед правата и задълженията, които са били възложени въз основа на Закона за Министерството на вътрешните работа и съответно определените към служебните им правоотношения длъжностни характеристики, свидетелите Г.Г. и Й.Й. са действали в качеството на ”длъжностни лица” по смисъла на чл.93, т.1, б.“А” от НК, но и заемащи отговорно служебно положение като полицейски органи. Тази констатация е от решаващо значение за обосноваването на наказателната отговорност на подсъдимия по посочения текст, тъй като престъплението, което е осъществил е със специално длъжностно качество на подкупваното лице, а именно заемащо отговорно положение и какъвто е полицейският орган, което е основен съставомерен признак на подкупваното лице от обективна страна на криминализираното поведение. Това между другото е съдържанието и на едно от основните възражения на защитата.

При изследване на елементите от правната страна на извършеното от подс. П.Т., съдът обсъди внимателно наличието следните пет признака, характерни за всички корупционни престъпления : 1. Искането, предлагането или приемането на облага, 2. от какъвто и да е характер, която не се следва, т.е. 3. не би била получена при нормално упражняване на властническите правомощия и 4. която се дава заради точно определен начин на упражняване на тези правомощия в интерес на даващия облагата, 5. като даването, предлагането и получаването могат да се осъществят както пряко, така и опосредено – чрез посредник.

Подс. П.Т. е осъществил една от формите на изпълнителното деяние по чл.304а от НК – предлагане на дар, като с активното си поведение и с изискуемата от закона изходяща от него инициатива вербално е изразил желанието си да предаде дар “като почерпи“, предлагайки конкретна парична сума в размер на 20,00 лева. Предаването на сумата от подсъдимото лице П.Т. също е извършено на установената по делото дата ( 02.03.2017 г. ). Независимо от обстоятелството, че същото не е предмет на повдигнатото с обвинителния акт обвинение, липсва процесуална пречка да се събират доказателства и да се установява фактическа обстановка относно тези факти. Според обвинението, дейността на подсъдимия с предложението за предаване на дар е спряла само дотук с първата от формите на изпълнителната дейност на престъплението по чл.304а от НК - предлагане, довършена, което и обосновала ангажиране на наказателната му отговорност на извършителя само за предлагане на дар. На същата дата, време и място обаче,  подсъдимият П.Т. е дал ( предоставил фактически ) на свидетелите Г.Г. и Й.Й. сумата от 20,00 лева с конкретно желание за упражняване на властническите правомощия от последните.

Подс. П.Т. първоначално е предложил, но и непосредствено е дал на свидетелите Г.Г. и Й.Й. сумата от 20,00 лева ( което не е предмет на повдигнатото с обвинителния акт обвинение ), което от правна гледна точка означава, че парите, предложени и дадени като подкуп от подс. П.Т. са предназначени да мотивират последните, лично те да не извършат конкретни действия от кръга на собствената им лична служебна функция ( да не уведомят органите на Отдел “Пътна полиция” при СДВР, че управлява МПС без СУМПС и да бъде санкциониран за административно нарушение  по чл.150 от ЗДвП : “Всяко пътно превозно средство, което участва в движение по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач... ”. ). Безспорно е и обстоятелството, че предложената парична сума, както и предадената в същия размер такава ( която не е предмет на повдигнатото обвинение ) от подс. П.Т. ”не се следва” на длъжностните лица, тъй като не представлява част от трудовото им възнаграждение, и в този смисъл дарът е престиран извън установения законен начин и ред. Тъй като обект на изпълнителното деяние са пари – всеобщ еквивалент за стойност и всеобщо разменно средство - имущественият характер на облагата е извън съмнение.  

Престъплението е довършено с предлагането на сумата от подс. П.Т. на свидетелите Г.Г. и Й.Й., тъй като за съставомерността на извършеното не е необходимо той действително последните да са извършили действието или бездействието, за което им е предложен, респ. даден дара ( Т.4 от ППВС № 8 / 30.11.1981 г. по н.д. № 10 / 1981 г. на ВС ).

Деянието подсъдимият П.Т. е осъществил с пряк умисъл. Съдържанието на тази форма на вината се доказва посредством изясняване на характера и последователността на изпълнителната му дейност. За съда няма съмнение, че подсъдимият П.Т. е притежавал интелектуалния и волеви капацитет за коректно възприемане на всички елементи от действителността, свързани с предмета на настоящето наказателно дело, както и на собственото си поведение, и ясно е осъзнавал значението на последното за накърняване на обществените отношения, гарантиращи правилното осъществяване на възложената дейност на подкупваните длъностни лица, заемащи отговорно служебно положение като полицейски орган. Съзнавал е и неправомерността на поведението, като  степента на образованост и професионалните му знания, предполагащи ясно съзнание за незаконността на извършването, в още по-голяма степен са убедителни, че подсъдимият П.Т. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, но в същото време пряко е целял неправомерното обогатяване на полицейски орган.

Съдът намира, че от събрания по делото доказателствен материал, авторството на деянието е доказано по категоричен и несъмнен начин. Действително единствени очевидци на извършеното от подсъдимия деяние се явяват свидетелите Г.Г. и Й.Й.. Техните показания обаче са изложени последователно, логично и не страдат от съществени вътрешни противоречия и кореспондират изцяло на останалите доказателства по делото. Обстоятелството, че липсват други свидетели – очевидци на деянието и в най - малка степен не водят до недоказаност на обвинението и до извод на настоящият съдебен състав в обратната насока. Напротив, събраните по делото доказателства в достатъчна степен обуславят приетия от съда извод досежно авторството на деянието и вината на подсъдимия.

Съдът не споделя и основното възражение, направено от защитата, досежно длъжностното качество на подкупените длъжностни лица по изложените по – горе съображения.

Съдът не споделя и другото направено от защитата възражение за идентичното съдържание на показанията на свидетелите Г.Г. и Й.Й. от досъдебното производство, тъй като за нуждите на настоящото производство по реда на чл.281 от НПК са били приобщени единствено показанията на свид. Г.. Доколкото показанията на свид. Й.Й. от досъдебното производство не са били прочетени по посочения ред и същите не са били приобщени към доказателствената съвкупност, изцяло е недопустимо се явява обсъждането на доказателствената стойност на същите.

Относно наказанието.

За престъплението по чл.304а във  вр. с чл.304, ал.1 от НК се предвижда наказание  “Лишаване от свобода” за срок до десет години и “Глоба“ до петнадесет хиляди лева. Смекчаващи отговорността обстоятелства са чистото съдебно минало и инцидентният характер на деянието. Съдът не констатира наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът прие, че при така констатираните обстоятелства, деянието не е било извършено при наличието на множество или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради това съдът определи наказание при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като наложи наказание към предвидения в чл.304а от НК минимален размер, а именно  “Лишаване от свобода” за срок от една година и наказание “Глоба“ към минимално предвидения размер от 500,00 лева.

Съдът прие, че за подс. П.Г.Т. са налице предпоставките на чл.66 от НК, за прилагане на института на условното осъждане. Подсъдимият е бил изкушен, чрез неправомерно деяние да се домогне до непозволен от закона резултат. Деянието му разкрива значително по - малка степен на обществена опасност от типичния вид на предлагане на подкуп. Също така провеждането на наказателното производство против него също е оказало определено превъзпитателно и предупредително въздействие, което неизбежно е въздействало на представите му за евентуалните възможни последици при продължаване на престъпната му дейност. Поради това и съдът прие, че за превъзпитанието на подсъдимото лице, както и за постигане на другите цели на наказанието не е наложително неговото реално изтърпяване. Определянето на наказание “Лишаване от свобода” в размер на една година, съчетано с условното отлагане на това наказание за срок от три години е достатъчна санкция, която ще гарантира бъдещото му правомерно поведение, под угрозата, че при извършване на ново деяние, ще изтърпи и настоящето условно отложено наказание.

Така определеното наказание настоящия съдебен състав счита, че отговаря на степента на обществена опасност на деянието и най- вече на степента на обществена опасност на дееца и ще изпълни задачите на генералната превенции. Така определеното наказание съдът намира, че ще има превъзпитателно - поправително въздействие върху подсъдимия и превантивно – възпиращо въздействие върху обществото. 

На основание чл.307а. от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението, а именно сумата от 20,00 лева, иззета с протокол за оглед на местопроизшествието от 02.03.2017 г. по досъдебното производство.

 Относно разноските.  Доколкото съдът осъди подсъдимият П.Г.Т. по така повдигнатото му обвинение, той му възложи разноските по делото на основание чл.189, ал.3 от НПК.

 

 С оглед на тези съображения, съдът постанови своята присъда.

 

 

СЪДИЯ към СГС: