№ 692
гр. Варна, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110114033 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от П. А. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. *****, чрез процесуалния й представител –
адв. П. Н., срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление: гр. София, *****, иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата 365.57 лв. /след допуснато изменение в размера на исковата претенция
по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК чрез намаляването му вместо първоначалния за
сумата 499.95 лв./, представляваща недължимо платено по сключен между
страните Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт №
*****2023 г. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги /Фаст и
Флекси/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 05.11.2024 г. до окончателното изплащане
на задължението.
В исковата си молба ищцата П. А. А. излага, че на 14.03.2023 г. е
сключила договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт №
*****2023 г. с ответника, по силата на който й е отпуснат заем в размер на 500
лв., с лихвен процент по кредита /ГЛП/ – 40.90 % и ГПР 47.48 %. На същата
дата страните са сключили и Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, с уговорено възнаграждение в размер на 500 лв. Срещу
така уговореното възнаграждение за кредитополучателя възниква право да се
възползва от следните възможности: приоритетно разглеждане и изплащане
на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Предвидено е,
че възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги е платимо на
1
равни месечни вноски, всяка в размер на 45.45 лв., заедно с вноските по
основния договор за кредит. Така общото задължение по кредита и по пакета
от допълнителни услуги е в размер на 107.95 лв., като месечната погасителна
вноска е 100.72 лв. Счита, че в случая е налице сделка, противоречаща на
добрите нрави /клаузата, регламентираща възнаграждение за допълнителни
услуги противоречи на добрите нрави/, предвид значителното несъответствие
между правата и задълженията на страните, доколкото й е вменено
задължение да заплати възнаграждение по пакет за допълнителни услуги в
размер на 45.45 лв. месечно или общо 499.95 лв. Поддържа, че клаузата за
възнаграждение за допълнителни услуги е нищожна и противоречи на закона
– чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която разпоредба кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В този смисъл споразумението за закупуване на пакет
от допълнителни услуги противоречи на закона по смисъла на чл. 22 ЗПК и на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД е нищожно. Посочва, че така уговореното
възнаграждение не е включено като формиращ ГПР елемент, като при
добавянето му същият би надхвърлил нивата по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че
не дължи заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги, предвидено
в сключеното споразумение към договора за кредит. Поддържа, че към
момента е погасила изцяло задълженията си по договора в размер на 1107.95
лв. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез процесуалния му представител –
юрк. И.Т.. Признава част от предявения иск за сумата 245.43 лв., като оспорва
същия за разликата над тази сума до претендираните 499.95 лв. Поддържа
становище за неоснователност на претенцията в тази й част и моли същата да
бъде отхвърлена. Излага, че общо платената сума по кредита е в размер на
940.32 лв., като същият е предсрочно погасен на 29.08.2023 г. Твърди, че по
допълнителните услуги Фаст и Флекси са платени сумите, както следва:
109.08 лв. и 136.35 лв. или общо 245.03 лв. Счита, че в случай че ищцата
твърди, че по пакета от допълнителни услуги са заплатени суми в по-голям
размер от 245.03 лв., то същата следва да представи съответни платежни
документи, каквито не са налични по делото. Посочва, че всички изложени в
исковата молба възражения, доводи, твърдения и оспорвания по отношение
действителността на клаузите от договора за кредит са необосновани,
неоснователни и недоказани. Твърди, че изборът за закупуване на
допълнителни услуги е изцяло на клиента, като това не е задължително
условие за сключване на договора, а е опционно. Поддържа, че не следва така
уговореното възнаграждение да се включва при изчисляване на ГПР.
Претендира разноски.
В проведеното на 05.02.2025 г. открито съдебно заседание ищцата се
представлява от адв. П. Н., който поддържа становище за основателност на
предявения иск и моли същият да бъде уважен.
Ответникът депозира нарочна молба, чрез процесуалния си
представител – юрк. И.Т., в която поддържа становището си, изложено в
писмения отговор.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
2
Предявен е иск с правно основание чл. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22
ЗПК.
За основателността на така предявения иск е необходимо ищцата при
условията на пълно и главно доказване да установи: наличието на
облигационна връзка по договор за кредит, сключен с ответника на 14.03.2023
г.; изпълнение на задълженията си по договора, в това число, че е заплатила
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 499.95
лв.; твърденията си, че споразумението за закупуване на пакет от
допълнителни услуги е нищожно като противоречащо на закона – на нормите
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК, съответно, че същото
противоречи на добрите нрави.
По делото, са приети за безспорно установени и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № *****2023 г., по силата на който в полза на ищцата е
предоставен заем в размер на 500 лв., като е уговорено заплащането и на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в общ размер от 500
лв.
В проведеното по делото открито съдебно заседание е обявено за
безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че по процесния кредит е
заплатена сумата в общ размер от 940.32 лв., в това число главница в размер
на 500 лв. и възнаградителна лихва в размер на 74.75 лв.
Видно от представения договор за кредит, чистата стойност на
отпуснатия кредит възлиза на сумата 500 лв., при годишен лихвен процент –
40.90 % и ГПР – 47.48 %. Срокът на кредита е 11 месеца, размерът на вноската
е 55.27 лв., а дължимата сума по същия – 607.95 лв.
Уговорено е възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ –
200 лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ – 300 лв.,
тоест общият размер на двете възнаграждения възлиза на сумата 500 лв.,
съизмерима с чистата стойност на отпуснатия кредит – 500 лв.
С включването на допълнително уговорените услуги общото
задължение по кредита възлиза на 1107.95 лв., като общият размер на вноската
е 100.72 лв.
Следва да се отбележи, че с определението за насрочване от 30.12.2024 г.
съдът надлежно е указал на страните, че съгласно § 13, т. 1 от ДР на Закона за
защита на потребителите ищцата има качеството потребител, както и че
процесният договор за кредит има характер на потребителски такъв. Указал
им е, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или
правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в
потребителски договор. При констатиране на наличието на неравноправни
клаузи съдът ще се произнесе преюдициално по неравноправния характер на
клаузата, освен ако потребителят изрично не се противопостави на това. Също
е указал на страните, че съдът следи служебно за спазването на императивни
правни норми от публичен характер, каквито са разпоредбите, предвидени в
Закона за защита на потребителите.
Съдът намира, че уговорените възнаграждения за закупените
допълнително услуги „Фаст“ и „Флекси“ са основани на клауза в договора,
съобразно която възнаграждението става изискуемо при подписване на
договора, а условията по предоставянето им е предвидено в ОУ.
3
Съгласно Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС, 9 състав,
разпоредбата на чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008 г., трябва да се тълкува в смисъл, че
разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет
при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат
в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла
на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“
по смисъла на посочения чл. 3, б. „и“, когато закупуването на посочените
услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит.
В случая услугата „Фаст“ предоставя право за приоритетно разглеждане
на искането и за самото отпускане на кредита, а тази, наименувана „Флекси“
допуска промяна на погасителния план. Уговореното възнаграждение за
приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредит, всъщност е
свързано с процедурата по усвояване на кредита и предвиждането му е
забранено от повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Уговореното
възнаграждение за евентуална промяна в погасителният план не касае реално
предоставени услуги, а се дължи във връзка с хипотетична възможност за
длъжника да се възползва от тях по време на действието на договора и то след
като получи съгласие на кредитора, обективирано в нов погасителен план - чл.
15.2 от ОУ. В този смисъл уговорките за допълнителни услуги водят до
значително оскъпяване на ползвания заем и позволяват на заемодателят да
получи сигурно завишено плащане в размер, който многократно надхвърля
сумата на кредитиране, без реално да се предоставя някаква значима
допълнителна услуга.
Освен това кредиторът очевидно е предвидил допълнителното плащане
като част от кредитното задължение, тъй като го е включил в общата сума за
погасяване и го е калкулирал в месечна погасителна вноска. В контекста на
гореизложеното следва извод, че плащането на възнаграждения за
допълнителни услуги следва да бъде отразено като разход при формиране на
оповестения в договора ГПР. Безспорно е, че въпросните вземания не са
отчетени при определяне и оповестяване на ГПР по договора в съответствие с
изискването на чл. 19, ал. 1-3 ЗПК. Ето защо макар формално договорът за
кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните
параметри не кореспондират с изискуемото съдържане по т. 10 от същата
правна норма относно достоверното и пълно посочване на годишния процент
на разходите по кредита, което води до липса на задължителен реквизит,
съответно при включването на тези възнаграждения в ГПР същият би
превишил многократно законоустановения размер съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В следствие от това процесният договор се явява недействителен при
условията на чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съответно на връщане
подлежи само чистата стойност на кредита – главницата, но не и лихва или
други разходи по кредита, на основание чл. 23 ЗПК.
Тоест, в случая дължима от ищцата е единствено главницата в размер на
500 лв., съобразно уговореното в договора за кредит. В същото време обаче,
както се посочи и по-горе в изложението, между страните е прието за
4
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че извършените
плащания по този договор са в общ размер от 940.32 лв. В този смисъл
горницата над дължимата главница, а именно сумата 440.32 лв., се явява
недължимо платена при начална липса на основание, предвид направените
изводи за недействителност на сключения между страните договор за кредит.
В тази връзка съдът намира, че може да бъде направен обоснован извод за
основателност на така предявения иск за сумата 365.57 лв., претендирана като
недължимо платено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги. Чисто счетоводното отнасяне на недължимо платени суми по договора
от страна на ответника за погасяването на други задължения, в това число
такса за приоритетно разглеждане, такса за предсрочно погасяване,
предплатена сума от 18.08.2023 г. и надневесена сума, както е посочено в
отговора на исковата молба, включително и относно недължимата в случая
възнаградителна лихва, съдът намира, че не може да бъде тълкувано във вреда
на ищцата.
Следва да се отбележи, че липсва в договора уговорка относно дължима
такса за приоритетно разглеждане, съответно изцяло неясно остава
основанието за отнасяне на суми към т. нар. „предплатена сума от 18.08.2023
г.“ и „надневесена сума“ /като по отношение на последната съдът изобщо не
разбира и значението й, доколкото не е запознат с наличието на такава думи и
вероятно става дума за допусната от ответната страна техническа грешка в
изписването й/.
Ето защо съдът намира, че макар и счетоводно отразени за погасяването
на такива задължения, то реално същите са заплатени от ищцата именно във
връзка с уговореното, но недължимо от нея възнаграждение за закупения
допълнителен пакет от услуги, в който смисъл са и нейните твърдения.
По изложените съображения съдът приема, че така предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло. Още повече като се вземе
предвид и частичното признание на предявения иск от страна на ответника.
Основателна в този смисъл е и претенцията за присъждане на законна лихва
върху дължимата за връщане сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 05.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ищцата.
Същата представя списък на разноските и доказателства за извършени
такива в общ размер от 450 лв., в това число: 50 лв. – държавна такса и 400 лв.
– платено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор
за правна помощ от 29.11.2024 г., която сума следва да бъде присъдена в полза
на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Съдът намира, че не следва да
присъжда по-малък размер на претендираното възнаграждение, доколкото
същото е реално заплатено от страна на ищцата, справедливо е с оглед
фактическата и правна сложност на делото и съответства напълно на
оказаната от процесуалния й представител адвокатска защита и съдействие, в
това число личното му явяване в проведеното по делото открито съдебно
заседание.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *****, с адрес:
гр. София, бул. *****, да заплати на П. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. *****, сумата 365.57 лв. /триста шестдесет и пет лева и петдесет
и седем стотинки/, представляваща недължимо платено по сключен между
страните Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт №
*****2023 г. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги /Фаст и
Флекси/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 05.11.2024 г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *****, с адрес:
гр. София, бул. *****, да заплати на П. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. *****, сумата 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/ ,
представляваща сторените по делото съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6