Решение по дело №2159/2017 на Районен съд - Търговище

                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                          № 497, 11.10.2018 год., гр.Търговище

 

                                       В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         Търговищкия районен съд, шести състав, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ  : ВЯРА МАРКОВА

 

Секретар : Ж. И.,

като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 2159 по описа за 2017 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявен е иск, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, за сумата от 9222.03 лв.

             Ищецът твърди в исковата си молба, че той, като застраховател на ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ е заплатил на ЗАД „Булстрад ВИГ“, в качеството му на застраховател на застраховано лице по застраховка „Каско“ и собственик на увредения автомобил, имуществени щети  в размер на 9 222.03 лв., причинени при ПТП от 16.10.2014 г., настъпило в следствие на удар с МПС, собственост на ответника, който управлявал след употреба на алкохол над допустимата норма по закон. Ищеца твърди, че изплащайки обезщетението е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на щетите, а именно ответника, на осн. чл.274, ал.1, т.1 от КЗ / отм./, поради което и го е поканил да възстанови изплатеното обезщетение, но плащане не било извършено и ищеца по реда на чл.410 от ГПК се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1535/2017 г. на ТРС. Тъй като ответника възразил в заповедното производство и съобразно указанията на съда ищеца предявил иск за установяване на вземането, обективирано в издадената заповед за изпълнение, като моли да се присъдят и  направените в производството разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален представител поддържа предявения иск.

            В дадения месечен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника. В отговора ответника оспорва иска изцяло, като твърди, че не само неговото поведение е причина за настъпване на ПТП, тъй като водача на другия автомобил бил паркирал неправилно, с което е нарушил ЗДвП, твърди, че щетите които е заплатил ищеца не съответстват на тези настъпили при ПТП, както и че е завишен размера на щетите, които са изплатени на пострадалия от неговия застраховател, респективно възстановените от ищеца на застрахователя на пострадалия. Оспорва също така и размера на щетите, като счита, че описаните от ищеца не са в причинно-следствена връзка с ПТП, както и механизма на настъпване на същите. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа отговора, като заявява, че за ищеца не е възникнало право на регрес, поради това, че не е установено безспорно, че ответника е управлявал МПС след употреба на алкохол над допустимата норма по закон. Моли съда да постанови решение с което да отхвърли иска, като му се присъдят направените по делото разноски.

 

            След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1535/2017 год. на РСТ ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника. Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал заповед за изпълнение за сумата от 9 222.03 лв., представляваща главница по регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ - застрахователна полица № 22114000816091, със срок на валидност 13.03.2014 год. – 13.03.2015 год. по щета № 0000-5103-15-5-01709 на застрахователя срещу причинителя на вредата от ПТП, настъпило на 06.10.2014 год. в гр.Варна по вина на ответника, ведно с законната лихва, считано от подаване на заявлението и разноските в заповедното производство. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.1-5 от ГПК, поради което и съобразно разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си против ответника и това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК.

           Видно от приложения по делото Протокол за ПТП № 1507035 от 06.10.2014 год. в гр.Варна е настъпило ПТП при което лек автомобил „Ауди А6“ с ДК № Т 1724 МТ, управляван от ответника  блъска паркиран лек автомобил „Фолксваген Туран“, с ДК № В 6366 РВ, собственост на „Стела Турс 2001“ ЕООД гр.Варна, в следствие на което на паркирания автомобил са причинени щети – деформирани предна лява и дясна част, ходова част, теч от двигателя. В протокола за ПТП е отбелязано, че при настъпване на ПТП-то ответника е управлявал автомобила след употреба на алкохол, но не е посочена концентрацията на алкохол, отбелязано е че има талон за кръвна проба, както и че ответника е управлявал без валидно свидетелство за правоуправление на МПС. Безспорно е по делото, че към датата на настъпване на ПТП между ищеца и ответника е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност ”, под формата на застрахователна полица № застрахователна полица № 22114000816091, със срок на валидност 13.03.2014 год. – 13.03.2015 год., както е и безспорно предвид писмените доказателства по делото, че между ЗАД  „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и собственика на другия участващ в ПТП от 06.10.2014 год. автомобил е имало валидно сключена застраховка „Каско Стандарт“. От приложените по делото писмени доказателства, приложени на л.8 – л. 55 се установи, че във връзка с настъпилото ПТП в  ЗАД  „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е образувана ликвидационна преписка по щета № 470414141445671, като застраховател на автомобила на който са причинени вреди при произшествието по застраховка Каско, бил е извършен оглед на автомобила, констатирани са щетите и застрахователя е възложил на автосервиз „Автотрейд“ ООД дейността по възстановяване на щетите, като видно от приложените фактури стойността на ремонта за отстраняване на същите е бил в размер на 9191.67 лв. Видно от писмените доказателства приложени по делото ЗАД  „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е предявило претенции към ищеца в качеството му на застраховател на ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, поради което в ищцовото дружество е образувана ликвидационна преписка по щета № 0000-5103-15-5-01709 и е изплатило на ЗАД  „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ сума в размер на 9222.03 лв. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установи, че ПТП е настъпило поради това, че ответника при управлението на автомобила си е изгубил контрол върху него при извършване на десен завой и удря паркиралия автомобил, в следствие на което са му причинени материални щети, на стойност съгласно експертизата 6485.71 лв. Съгласно заключението причина за ПТП е несъобразена с пътните условия скорост на автомобила на ответника. От заключението на експертизата и изслушване на вещото лице в съдебно заседание се установи, че щетите върху автомобил „Фолксваген Туран“, с ДК № В 6366 РВ, собственост на „Стела Турс 2001“ ЕООД гр.Варна са в пряка причинно-следствена връзка с механизма на настъпване на ПТП. От приложената по делото АНД № 14-0819-005738/12.12.2014 год. на Сектор ПП  Варна се установи, че на ответника във връзка с ПТП от 06.10.2014 год. му е съставен акт за административно нарушение и е издадено наказателно постановление с което са му наложени глоби за допуснати три административни нарушения, а именно нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП – несъобразяване на скоростта на движение с пътната обстановка, нарушение на чл.100, ал.1,т.2 от ЗДвП – не е носил свидетелство за регистрация на МПС, което управлява и нарушение на чл.161, т.3 от ЗДвП- управлявал е МПС със свидетелство за управление, невалидно за България. Към административната преписка няма документи, удостоверяващи, че ответника е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма по закон, каква е концентрацията, как е установена. На ответника не му е съставен акт за такова нарушение, съответно същия не е санкциониран за шофиране след употреба на алкохол, а няма данни срещу него да има образувано наказателно производство.

         При така установеното съдът прави следните изводи: Вземането на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение се основана на  регресена отговорност на ответника, съответно на възникнало регресно право за ищеца, по смисъла на чл. 274 от КЗ / отм./, за заплащане на сумата 9222.03 лв., представляваща заплатени от ищеца имуществени вреди на застрахователя на пострадалото лице, които вреди са причинени по вина на ответника с когото ищеца има валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпването им. Съгласно цитирания по-горе текст от КЗ с плащането на вредите, причинени от ответника застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, но при точно определени хипотези. В конкретния случай ищеца се е позовал на хипотезата на чл.274, ал.1, т.1, която гласи че правото на регрес възниква ако застрахования при настъпване на ПТП е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог и по конкретно на първото предложение. Нормата установена със ЗДвП за алкохол е над 0.5 на хиляда, поради това за да се ангажира регресната отговорност в посочената хипотеза, ищеца следва да докаже и установи: настъпването на пътно транспортно произшествие; наличие на валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" за автомобила, който е управляван от виновният водач; изплащане на застрахователно обезщетение на пострадалите, както и обстоятелството, че при пътно-транспортното произшествие виновният водач е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта си над допустимата по закон норма. По делото безспорно са установени следните обстоятелства – настъпване на ПТП, наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, изплащане от застрахователя на обезщетение, но не се установи по безспорен и категоричен начин, че ответника е управлявал МПС при настъпване ПТП с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Данни , че ответника е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта към момента на ПТП се съдържат само в Протокола за ПТП, но и в него не е отбелязано каква е концентрацията на алкохол и дали тя е над допустимата по закон, не е посочено и как е установено съдържанието на алкохол в кръвта на ответника. Други доказателства, че действително при ПТП ответника е управлявал автомобила си с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма по закон по делото не са представени. Констативният протокол за ПТП има формална доказателствена сила и като свидетелствуващ документ материализира удостоверителното изявление на своя издател за станалото ПТП и в това се състои неговото доказателствено значение, но спорът не може да се реши само въз основа на отбелязаното в него. В постоянната си практика ВКС приема, че съдът е длъжен непосредствено да събере доказателства с участието на страните в процеса, поради това когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава, ищецът като носещ тежестта за установяване на всички факти и обстоятелства, обуславящи съществуването на вземането му към ответника следва да ангажира доказателства, а такива по делото не са събрани, въпреки, че съдът е указал доказателствената тежест. Поради това и след като не са  представени убедителни доказателства за противоправно поведение от страна на ответника, в случая управление на МПС след употреба на алкохол над допустимите от закона норми, което да ангажира отговорността му в хипотизата на чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, съответно да обуслови възникване право на регрис за ищеца по чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ то съдът приема, че вземане на ищеца към ответника, към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед, което да е възникнало на основание регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ - застрахователна полица № 22114000816091, със срок на валидност 13.03.2014 год. – 13.03.2015 год. по щета № 0000-5103-15-5-01709 на застрахователя срещу причинителя на вредата от ПТП, настъпило на 06.10.2014 год. в гр.Варна по вина на ответника не е съществувало. Предвид всичко изложено предявения иск с правно осн. чл.422 от ГПК се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

            Ищеца следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 600 лв. – адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

 

                                       Водим от горното, съдът

 

                                              Р    Е    Ш    И  :

 

           ОТХВЪРЛЯ предявения от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Черни връх“ № 51 Д, представлявано от  М.С.М.-Г.и Л.Г.Г. – изпълнителни директори,  действащи чрез юрк.А.А.Г., със съдебен адрес *** Д против Д.Н.Н., ЕГН ********** ***  , действащ чрез пълномощник а..С.А. от ТАК, със съдебен адрес ***, офис 2 иск за установяване съществуването на вземане в размер на 9 222.03 лв., представляващо главница по регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица № 22114000816091 със срок на валидност от 13.03.2014г. до 13.03.2015г., ведно със законната лихва, считано от 11.09.2017г. до окончателното плащане на главницата , за което по реда на чл.410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение № 840 / 13.09.2017 год.  по ч.гр.д. № 1535 / 2017 год. на РСТ, с правно основание чл.422 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

             ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Черни връх“ № 51 Д, представлявано от  М.С.М.-Г.и Л.Г.Г. – изпълнителни директори,  действащи чрез юрк.А.А.Г., със съдебен адрес *** Д да заплати на Д.Н.Н., ЕГН ********** ***  , действащ чрез пълномощник а..С.А. от ТАК, със съдебен адрес ***, офис 2   сумата от 600 лв. – адвокатско възнаграждение, представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

 

               РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му  на страните, пред Окръжен съд - Търговище.

 

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :

              .