РЕШЕНИЕ
№ 4162
гр. Варна, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20223110102871 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от Ж. Т. Р., ЕГН ***, с
адрес ***, чрез адв. П. Й. Н., член на Варненска адвокатска колегия, с per. № ***, служебен
адрес: ***, тел: ***, email: ***. Com срещу „Н." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от И.Н. Х.-С., отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните,
че ищецът няма парично задължение към ответника в размер на сумата от 1 200 лв. /хиляда
и двеста лева/, представляваща неустойка за непредставяне на гаранция, съгласно чл.6, ал.1
във вр. с чл.4, ал.3 от Договор за потребителски кредит № 202002210156060070 от
21.02.2020 г. тъй като клаузата за неустойка, противоречи на добрите нрави и е в разрез с
принципа на добросъвестността при договарянето, и води до заобикаляне на закона (Закон
за потребителския кредит), поради което същата се явява нищожна - пр.осн. чл.26, ал. 1, т. 1
от ЗЗД.
Моли за присъждане на сторените по делото съдебни разноски.
Ищцата аргументира правен интерес от предявените искове навеждайки следните
фактически твърдения:
На 21.02.2020г. между Ж. Т. Р., ЕГН *** и „Н." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от И.Н. Х.-С. се сключва Договор за потребителски
кредит № 202002210156060070. По силата на Договора ответното дружество се задължава
да предостави на кредитополучателя Ж. Р. потребителски кредит под формата на заем в
размер на 1 500лв. /хиляда и петстотин лева/, а кредитополучателя Ж. Р. се задължава да
върне предоставената сума в срок до 22.02.2021г., при годишна лихва в размер на 40,39 % и
годишен лихвен процент на разходите /ГПР/ - 48,77%.
Общата дължима сума, която Ж. Р. следва да върне е в размер на 1 848 лв. /хиляда
осемстотин четиридесет и осем лева/, от които 1 500 лв. главница и 348 лв. лихва, при
условие, че представи в срок до края на следващия ден от сключване на договора /до
22.02.2020г./ банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция,
която да бъде в размер на 1 848,00лв. със срок на валидност до 23.02.2021г., съгласно чл.4,
ал.3 от Договора. В случай, че не представи гаранцията по чл.4, ал.3, то съгласно чл.б, ал. 1
1
от Договора, Ж. Р. дължи на Кредитора „Н." ООД неустойка в размер на 1200 лв.
Съгласно погасителният план, посочен в чл. 11, ал.2 от Договор за потребителски
кредит № 202002210156060070 от 21.02.2020г., всяка погасителна вноска е в размер на 154
лв. /сто петдесет и четири лева/, включваща главница и лихва, като първата погасителна
вноска е с падеж 22.03.2020г., а последната под номер 12 с падеж 22.02.2021г.. Размерът и
падежа на всяка погасителна вноска е както следва:
1.на 22.03.2020г. - вноска в размер на 154 лв., от които 103,52 лв. главница и 50,48 лв.
лихва;
2.на 22.04.2020г. - вноска в размер на 154 лв., от които 107 лв. главница и 47 лв.
лихва;
3.на 22.05.2020г. - вноска в размер на 154 лв., от които 110,60 лв. главница и 43,40 лв.
лихва;
4.на 22.06.2020г. - вноска в размер на 154 лв., от които 114,32 лв. главница и 39,68 лв.
лихва;
5.на 22.07.2020г. - вноска в размер на 154 лв., от които 118,17 лв. главница и 35,83 лв.
лихва;
6.на 22.08.2020г. - вноска в размер на 154 лв., от които 122,15 лв. главница и 31,85 лв.
лихва;
7.на 22.09.2020г. - вноска в размер на 154 лв., от които 126,26 лв. главница и 27,74 лв.
лихва;
8.на 22.10.2020г. - вноска в размер на 154 лв., от които 130,51 лв. главница и 23,49 лв.
лихва;
9.на 22.11.2020г. - вноска в размер на 154 лв., от които 134,90 лв. главница и 19,10 лв.
лихва;
10.на 22.12.2020г. - вноска в размер на 154 лв., от които 139,44 лв. главница и 14,56
лв. лихва;
11.на 22.01.2021г. - вноска в размер на 154 лв., от които 144,13 лв. главница и 9,87 лв.
лихва;
12.на 22.02.2021г. - вноска в размер на 154 лв., от които 149 лв. главница и 5 лв.
лихва;
В посочения в чл.11, ал.2 от Договора погасителен план, не е включена неустойката
за непредставяне на гаранция по чл.4, ал.З от Договора. Съгласно чл.6, ал.2 от Договора,
неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл.4, ал.З /от
22.02.2020г./. В чл.6, ал.5 е посочено, че начислената неустойка се заплаща заедно със
следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Счита, че
доколкото Договор за потребителски кредит № 202002210156060070 от 21.02.2020 г. е
договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следва да не
противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е посочена в разпоредбата на
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави.
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е налице именно, когато се
нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването
на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практиката на ВКС /Решение № 4/2009 г.
по т.д. № 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., определение № 877
по т.д. № 662/2012 г. и др./. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна
за сметка на другата. Тъй като в конкретния случай, става дума за търговска сделка, нормата
от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също
намират приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9. Според практиката на ВКС преценката дали е
нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки
конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Сделки, противоречащи на добрите нрави се считат, тези които водят до значително
2
несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства или
незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В
конкретния случай счита, че е налице имено такова несъответствие, до колкото на Ж. Р. е
вменено задължение да представи банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова
финансова институция, която да бъде в размер на 1 848,00лв. със срок на валидност до
23.02.2021г., като в противен случай дължи неустойка в размер на 1 200 лв.
Счита, че по отношение на сключения между Ж. Т. Р. и „Н." ООД, Договор за
потребителски кредит № 202002210156060070 от 21.02.2020 г. следва да се прилагат
правилата на Закон за потребителския кредит. В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва
да е съдържанието на договора за кредит.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а ал.2
посочва, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно чл. 10а, ал.4 от ЗПК видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит.
В чл.6, ал. 1 от Договора е посочено, че при непредставяне на гаранция по чл.4, ал.З,
кредитополучателя дължи на кредитора неустойка в размер на 1 200 лв. В ал.2 се посочва,
че неустойката се начислява на месец, като в ал.3 се уточнява, че ако срокът, за който се
начислява неустойката, е по-кратък от срока между две погасителни вноски, неустойката се
начислява на ден и е в размер на 1/30 от месечната неустойка. В ал.4 е предвидено, че
неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурена гаранция, като
тя се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита.
В Глава четвърта на ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключването на
договора за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на договора изобщо или в искания размер на
заема. Така клаузата, съдържаща се в чл.6 от Договора, според която се дължи неустойка
при непредставяне на обезпечение в срок до края на следващия ден от сключването на
договора чрез банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова
институция, се намира в пряко противоречие с преследваната от закона цел и съответното
задължение на потребителя.
Претендираната неустойка в размер на 1 200 лева /хиляда и двеста лева/ предвижда
задължение за Ж. Р. за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на гаранция по
кредита. Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави,
доколкото излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат
заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се
престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема,
което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Съгласно чл. 16
от ЗПК оценката на платежоспособността се извършва преди разрешаване отпускането на
кредита, като едва след предоставяне на исканите обезпечения се сключва договора за
кредит. Чрез цитираната клауза на длъжника се вменява задължение да осигури гаранция,
която да обезпечи кредита, след като той вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му
нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Същевременно
задължението за неустойка възникнало въз основа на задължение, което не е свързано пряко
с претърпени от кредитора вреди, води до извода, че целта на регламентираната неустойка
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този
смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1 /2009
г. по т.д. № 1 / 2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона
съдът следи служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на
съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. С нея се постига и заобикаляне на
закона, тъй като императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК предвижда, че при забава се
дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още
3
едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение -непредставена
гаранция, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се
търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана
неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е
недопустимо. Поради това считаме, че клаузата за неустойка, предвидена в чл.6, ал.1 от
Договор за потребителски кредит № 202002210156060070 от 21.02.2020 г. е нищожна.
От друга страна в чл.19, ал.4 от ЗПК е посочено, че максимално допустимия процент
на разходите на годишна база по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок
от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Съгласно чл.19 ал.5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, се
считат за нищожни.
Счита, че посочената в чл.6, ал.1 от Договора неустойка в размер на 1 200лв., не е
включена в процента на разходите на годишна база, поради което ако я добавим, то тя ще
надхвърли размера предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК, което отново обуславя, че клаузата
противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна.
Съгласно чл.21 ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7
- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Предвид гореизложеното, счита, че Ж. Т. Р., ЕГН *** не дължи заплащане на
неустойка за непредставяне на гаранция в размер на 1 200лв. /хиляда и двеста лева/,
предвидена в чл.6, ал.1 от Договор за потребителски кредит № 202002210156060070 от
21.02.2020 г., тъй като клаузата за неустойка, противоречи на добрите нрави и е в разрез с
принципа на добросъвестността при договарянето, и води до заобикаляне на закона (Закон
за потребителския кредит), поради което същата се явява нищожна - пр.осн. чл.26,ал. 1, т. 1
от ЗЗД.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът депозира отговор.
Счита искът за изцяло неоснователен.
Клаузата, предвиждаща неустойка при неизпълнение на задължението за даване на
обезпечение, е действителна. Аргументите за това са следните:
1.В чл.6, ал.3 от договора изрично е предвидено, че неустойка се дължи само за
периоди, в които кредитът е бил без осигурена гаранция. Кредитополучателят има
възможност да осигури гаранция и след изтичането на срока по чл.4, ал.3 от договора. От
тук следва, че кредитополучателят може да избегне възникването на задължението за
неустойка или да ограничи неговия размер, в случай че предостави надлежно обезпечение и
след изтичането на срока по чл.4, ал.3 от договора. Уговореният размер на неустойката по
чл.6, ал.1 от договора е горната граница, до която може да се начислява неустойка, но
дължимата неустойка може да бъде и в много по-нисък размер или дори минимална, ако в
срока на договора за заем кредитополучателят предостави на кредитора надлежно
обезпечение.
2.Твърдението на ищеца, че уговарянето на подобна клауза нарушава правни
принципи и следователно противоречи на добрите нрави, е напълно неоснователно.
Съгласно чл.9 от ЗЗД, свободата на договаряне се ограничава от изискването да бъдат
спазвани добрите нрави, които в правната теория се възприемат като морално-етични
възгледи и правила на поведение, възприети от по-голямата част от обществото (погрешно е
твърдението на ищеца, че нарушаване на добрите нрави има при нарушаване на правен
принцип). Уговарянето на неустойка при неизпълнение на съществено договорно
задължение, поето доброволно от едната страна, не нарушава добрите нрави, особено при
условията на пазарна икономика.
На първо място, следва да се отбележи, че ищецът е получил информация за
условията на договора и размера на евентуално дължимата неустойка още преди сключване
на договора. Тази информация се показва още на етап кандидатстване чрез електронната
4
заявка и се включва в договора за кредит, с чието съдържание ищецът изрично се е
съгласил.
Условията, при които се сключва договора за кредит са ясно, точно и пълно описани
в Стандартен европейски формуляр, който е изпратен на ищеца преди подписването на
договора за кредит. В т. 8 от СЕФ е посочено, че в срок до края на следващия ден от
сключването на договора за потребителски кредит, кредитополучателят трябва да
предостави едно от трите вида предвидени обезпечения, по своя преценка. В същия смисъл
е и чл. 3.2.1 от Общите условия. Ищецът има право на избор на вида обезпечение, което ще
предостави - банкова гаранция, гаранция от нефинансова институция, двама поръчители.
Видът на предоставената гаранция зависи изцяло и само от преценката на
кредитополучателя.
На второ място, кредитополучателят е уведомен за това свое задължение преди да е
взел решение за сключването на договора и може да направи свободна и самостоятелна
преценка дали е в състояния да изпълни това изискване на кредитополучателя или не.
След като кредитополучателят е уведомен предварително за това изискване на
кредитора, той разполага с достатъчно време да прецени, кое от обезпеченията може да
предостави и едва след като осигури изпълнението на изискването на кредитора да сключи
договора за заем (а не първо да сключи договора за заем и после да търси обезпечение). След
като ищецът е направил изрично волеизявление за сключването на договор за кредит, е
безспорно, че той е поел и задължението да даде и надлежно обезпечение, като е имал
достатъчно време да прецени дали може да изпълни това задължение в предвидения срок. В
тази връзка уговорения в чл. 6, ал. 1 от Договора за кредит максимален размер на
неустойката за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да даде обезпечени е
изцяло в интерес на последния, тъй като определя горна граница на неговата отговорност за
неизпълнение на поето договорно задължение. Като се вземат предвид и останалите алинеи
на чл. 6 от Договора, които изрично предвиждат, че задължението за предоставяне на
обезпечение може да бъде изпълнено по всяко едно време на действие на договора и че се
дължи неустойка само за периодите, в които не е предоставено обезпечение, може да се
направи извода, че тези клаузи са изцяло в полза на кредитополучателя, ищец в настоящото
производство, и имат за цел именно ограничаване на размера на неговата отговорност за
неизпълнение на договора.
На трето място, ищецът е разполагал и със субективното потестативно право по чл.29
ЗПК да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок от 14 дни от
сключването му, без да дава обяснения за това и без да дължи обезщетение и неустойки.
Това негово право е предвидено и в чл.4, ал.1, т.4 от Договора. В случай, че ищецът е бил в
невъзможност да изпълни договорното си задължение за осигуряване на обезпечение на
договора за кредит в срок до края на деня следващ деня на сключването му, той е имал на
разположение още 13 дни, в които да вземе решение за отказ от договора, без да дължи
обезщетения или неустойки. Той не е упражнил това свое право. След като не е упражнил
правото си да се откаже от договора в предвидения в закона срок, може да се направи
обоснованото предположение, че той не смята клаузата на чл. 4, ал. 3 от Договора за
неизпълнима.
Съобразно правилата на чл. 20а ЗЗД уговореното в договора има силата на закон
между страните, т.е. те са длъжни да изпълняват точно и отговорно своите задължения.
Законът не забранява кредиторът да изисква обезпечаване на вземанията му по договори, а
напротив предоставя му различни възможности в тази насока. След като
кредитополучателят е поел такова задължение, той е длъжен да го изпълни. Очевидно
кредитополучателят е проявил недобросъвестност към задълженията си по договора за
кредит като нито ги е изпълнил, нито се е отказал от договора в предоставения срок, а
основен принцип в правото е, че никой не може да черпи права от недобросъвестното си
поведение. Всяко неизпълнение на договорно задължение води до неблагоприятни
последици за неизправната страна и за него възниква задължение да възстанови
причинените вреди на другата страна във връзка с това неизпълнение. В конкретния случай
е уговорена неустойка, което е напълно допустимо от закона. Присъщите на неустойката
обезпечителна, гаранционна и санкционна функции на неустойката са налице и не
накърняват добрите нрави по смисъла на TP 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Трябва да се има
предвид, че в тълкувателното решение е прието, че дори уговорена неустойка без краен
5
предел като срок и размер за начисляване не винаги е нищожна. В конкретния случай
размерът на неустойката е ограничен по размер, а отделно от това може да се спре
начисляването й във всеки един момент, ако кредитополучателят изпълни задължението си,
дори и в по-късен момент.
Необходимостта от обезпечение за кредитора се явява следствие на извършваната от
него оценка на кредитоспособността на потребителя (съгласно чл. 16 от ЗПК, кредиторите са
длъжни да извършат такава оценка във всеки отделен случай) и има за цел да гарантира
финансовия риск, който кредитодателя носи от възможността да има неизпълнение от страна
на получателя. Уредената в случай на неизпълнение неустойка несъмнено изпълнява
функциите, посочени в TP № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Банките също изискват
обезпечения за всеки един кредит, който отпускат, но това не означава, че прехвърлят риска
от кредитора на кредитополучателя, както се твърди в исковата молба. Рискът винаги остава
в кредитора, защото той отпуска заемната сума, но дали ще получи обратно отпуснатата
сума е едно бъдещо несигурно събитие, което зависи както от поведението на
кредитополучателя, така и от имущественото му състояние. Дори предприемането на
принудителни действия срещу един неизправен кредитополучател не винаги гарантира
възстановяване на отпусната заемна сума, така че твърдението, че рискът се прехвърля на
кредитополучателят е напълно неоснователно. В тази връзка, редно е да се отбележи, че е
неправилно твърдението, че ответникът не бил извърши оценка на кредитоспособността на
кредитоискателя и затова е въвел клаузата за неустойка. Напротив, видно от приложената
справка, такава оценка е извършена.
Ищецът претендира, че не са му били ясно оповестени икономическите последици от
сключване на договора, както и че е бил заблуден по отношение на размера на годишния
процент на разходите. Това твърдение също не отговаря на обективната действителност.
Цялата информация е била предоставена на ищеца преди сключване на договора, като
същият никога не се е задължавал да плати суми, различни от посочените.
В тази връзка, трябва да бъдат посочени стъпките по сключване на кредита:
• Била е създадена Заявка за потребителски кредит за искана сума, която е съдържала
данните на ищеца. Лицето е посочило електронна поща. Заявката е потвърдена с
въвеждането на ПИН код, който е бил изпратен на телефона, посочен в заявката.
• Заявката е разгледана същия работен ден, като са извършени всички проверки,
включително в Централния кредитен регистър, НАП за налични трудови правоотношения и
други.
• Кредитни експерти са се свързали с ищцата на посочения от нея мобилен телефон.
В телефонния разговор е била изискана определена информация от клиента, с оглед
получаване допълнителна информация за доходите и кредитната задлъжнялост от клиента.
•На базата на извършената идентификация и оценка на кредитоспособността на
клиента заявката е била одобрена и на клиента е бил изпратен имейл, на електронната поща,
посочена в заявката за кредит, съдържащ договора за потребителски кредит и Стандартен
европейски формуляр и Общи условия. Ищецът е имал възможност да се запознае с всички
условия на договора преди неговото сключване.•Ищецът е приел договора за кредит, като е
активирал линка посочен в имейла. По този начин са спазени изискванията на чл. 3 и чл. 13
от ЗЕДЕУУ, съответно на чл. 3, т. 10 и т. 35 от Регламент 910/2014 г.
Доколкото не е налице разминаване между посочения в договора ГПР и този,
действително дължим от страна на ищеца, то моли съда да приеме изложените от него
твърдения за неоснователни.
Моли съда да приеме, че при преценка на съответствието на предвидената неустойка
за неизпълнение с добрите нрави, трябва да бъде отчетен интереса и на двете договарящи
страни. При предоставяне на малки потребителски кредити, какъвто е предмета на дейност
на ответника, в не малка част от случаите същите не биват изплатени в срок. Последващото
водене на заповедно, исково, съответно изпълнително производство, не само носи нови
разходи и удължава срока, през който кредитора не може да се ползва от паричните
средства, но не гарантира пълното удовлетворяване на вземането.
Именно поради тази причина, в предлаганите на потребителите условия за сключване
на договор за кредит, е включено задължение за обезпечаване на отпуснатата сума.
Неустойката, предвидена при неизпълнение на горепосоченото задължение, има както
превантивна функция, а именно да мотивира кредитополучателя да обезпечи задължението
6
си, така и обезщетителна - да възстанови вредите на кредитодателя за времето, през което
задължението не е било обезпечено. Въпросната клауза следва да бъде преценявана при
съобразяване на баланса между правата и интересите на кредитора и на кредитополучателя
по договор за потребителски кредит, вземайки предвид рисковете за дружествата,
предоставящи малки потребителски кредити. В противен случай, липсата на механизъм за
допълнителна гаранция за връщане на отпусканите кредитни средства би довела до
изчезване на този пазарен сектор, съответно до липса на такъв тип микрокредитиране
въобще.
Доколкото неустойката е предвидена именно при неизпълнение на задължение,
свързано с обезпечаване връщането на получените кредитни средства ведно с уговорената
възнаградителна лихва, то логично е този размер да съответства именно на сумите,
подлежащи на връщане. В процесния случай, максималният размер на неустойката е 1080
лева, което означава, че задължението на ищеца би било необезпечено през целия срок на
договора и неустойката би покрила главницата заедно с част от дължимата възнаградителна
лихва. От това ясно се вижда, че договорената неустойка има обезпечителна функция, без да
я надхвърля и без да води до неоснователно обогатяване на кредитора.
3. Предвид изложените аргументи следващото твърдение в исковата молба, че
размерът на евентуално дължимата неустойката следва да се включи при определяне на
процента на ГПР, е нито правно, нито логически обосновано, а и е тълкуване contra legem,
тъй като законодателят не е посочил неустойката в чл.19, ал.3, т.1 ЗПК. Това законодателно
решение не е случайно или поради законодателен пропуск, а правилно и обосновано
решение. Предвидената неустойка при липса на обезпечение от страна на
кредитополучателя, не се включва в размера на ГПР, тъй като съгласно чл. 19, ал.3, т.1 от
ЗПК, не подлежат на включване суми, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договор. Няма как размерът на неустойката да се включи в ГПР по
простата причина, че няма яснота дали ще се дължи неустойка и в какъв размер.
Неустойката няма как да бъде предвиден в ГПР след като може изобщо да не се дължи. Ако
в ГПР е включен и размерът на неустойката, а кредитополучателят изпълни задължението
си и не възникне вземане на задължение за неустойка, тогава ГПР правилно ли ще бъде
изчислен? Както се посочи и по-горе на основание чл. 20а ЗЗД договорът има сила на закон
за страните по него и се предполага, че те ще изпълняват своите задължения по него.
Ищецът е бил запознат предварително с условията, при които му се предоставя заемната
сума и е взел решение да сключи договора, следователно трябва да изпълнява добросъвестно
задълженият си по него. Доверителят ни сключва множество подобни договори за кредит и
при повечето от тях кредитополучателите изпълняват съвестно и точно задълженият си и не
дължат уговорената неустойка. Не на последно място по конкретния договор за кредит
неустойка не е начислявана и не е претендирана от ищеца.
С оглед на изложените по-горе обстоятелства моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Моли съда да присъди на „Н." ООД, ЕИК ***, направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, не изпраща
представител. В писмена форма процесуалния представител на ищеца адв.П.Н. моли за
уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът , редовно призован ,не се явява. В писмена форма
заявява,че поддържа отговора на исковата молба.Моли за отхвръляне на иска и присъждане
на разноски.
По допустимостта на отрицателния установителен иск:
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен
иск, е наличие на правен интерес на ищеца за разрешаване, със сила на присъдено нещо на
спора за отричаното от него материално право, като бъде установено действителното правно
положение в отношенията между страните във връзка с конкретно притезание, както и за
осуетяване на възникването на нов спор за материално право на същото основание. За
ищеца е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск, доколкото отричаното
вземане се води като дължимо по отпуснатия му кредит с Договор за потребителски кредит
7
№202002210156060070 от 21.02.2020год.По тези съображения съдебният състав приема, че
предявеният иск се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По искане на ищеца, като писмени доказателства са приети следните документи :
представените с исковата молба надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК копия на
документи, а именно: адвокатско пълномощно; договор за потребителски кредит
№202002210156060070 от 21.02.2020г.
Като писмени доказателства са приети и следните ангажирани от ответника с
отговора на исковата молба надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК копия на
документи, а именно: Общи условия приложими към договорите за потребителски кредит на
„Н.“ ООД; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит; справка за Ж. Т. Р. от НОИ Регистър на трудовите договори.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
правни изводи :
За успешното провеждане на настоящия иск в тежест на ответника по предявения
отрицателен установителен иск е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, а в тежест на ищеца е
да установи релевираните от него правоизключващи и правопогасяващо възражение срещу
правото на ответника.
Основанието на отричаното от ищеца задължение в размер от 1 200лв. е неустойка.
За договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК
се прилагат правилата на чл.143 – 148 от ЗЗП. Макар и поместени в индивидуалния договор
с ищцата, а не в общи условия към него, клаузите на контракта не са индивидуално
уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен
заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.
Фактическите предпоставки за основателност на вземане с правна квалификация чл.
92 ЗЗД са следните: 1. валидно поето задължение от страна на ответника. 2. неизпълнение на
това задължение или наличие на неточно или забавено изпълнение; 3. наличие на уговорка
между страните, че за съответното неизпълнение или неточно или забавено изпълнение ще
се дължи неустойка в определен размер; 4. отсъствие на някоя от причините, водещи до
отпадане на договорната отговорност на ответника на длъжника - случайно събитие,
непреодолима сила и др.
Наред с това, общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното
начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК), като съдът следи служебно за противоречие с
добрите нрави на неустоечната клауза – В тази насока е трайната съдебна практика на
ВКС: решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от
01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС ; решение № 93 от 19.03.2012 г. по гр.
д. № 1057/2011 г., II г. о., ВКС, решение № 110/11.04.2014 г., гр.дело № 1237 по описа за
2013 г., ВКС, ІV г.о., решение № 384 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ВКС,
решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т.о., ВКС, решение № 188 от
15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на II т.о., ВКС.
В случая от съдържанието на процесния договор е видно, че заемателят се е
задължил в срок до края на следващия ден от сключването на договора да предостави на
кредитора гаранция по кредита, съгласно реда и условията, предвидени в общите условя на
договора.Съгласно общите условия гаранцията може да бъде:банкова гаранция, издадена от
банка, оперираща на територията на Република България; гаранция издадена от небанкова
финансова институция, оперираща на територията на РБ ; двама поръчители.
Настоящият съдебен състав намира, че така въведените изисквания за вида
обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. От друга страна
непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който
би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска
8
по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. В глава четвърта от ЗПК е уредено
задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на
такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите – членки следва да упражняват необходимия надзор с цел
избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.
В този смисъл клауза, като уговорената в чл.6 от договора за паричен заем, според
която се дължи неустойка в размер на 1200лева при неизпълнение на задължението по този
член за осигуряване в срок до края на следващия ден от сключването на договора/чл.4,ал.3/
на обезпечение чрез предвидените гаранции се намира в пряко противоречие с
преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като
ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и
изрично е посочено в чл.16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора,
съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след
предоставянето му да се сключи договора за кредит.
С оглед горното съдът счита, че дължимата по договора неустойка не е съобразена с
действащата към момента на сключване на договора правна уредба и в предвидените в ЗПК
ограничения , както и с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23
април 2008год. относно договорите за потребителски кредити.Преддоговорно задължение на
кредитора е да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото
цели да предпази потребителите от свърхзадлъжнялост и неплатежоспособност,за да се
осигури на всички потребители в Съюза равностойно равнище на защита на техните
интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешене пазар на
потребителските кредити. /параграф 40-43 от Решение /27.03.2014год. по дело С-565/12 на
четвърти състав на СЕС.
В настоящия случай е налице клауза, която предвижда, че се дължи неустойкоа при
неосигуряване на обезпечение в срок до края на следващия ден от сключването на Договора,
което задължение става изискуемо след неизпълнение на договора за кредит и е в пряко
противоречие с целта на Директивата. На практика тази клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
неплатежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията . По този начин на длъжника се вменява
задължения да осигури обезпечение след като кредита е отпусн,като ако не го направи
дългът му нараства и опасността от свърхзадълженост се увеличава. Правото му да се откаже
от договора при неосигуряване на гаранция е последващо право, което не изключва
гореизложеното съждения за задълженията на кредитора преди сключване на договора.
Освен това неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на
обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и
цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно
решение №1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, нищожна, поради накърняване на
добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Поради гореизложеното съдът намира, че клаузата за неустойка изцяло противоречи
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, респ. не е налице валидно
неустоечно съглашение и в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
претенцията за установяване недължимост на сумата от 1200лв., е
9
основателна.
Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищеца за
присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК, като същите следва да бъдат
възложени в тежест на ответника. Претендираните съгласно списъка разноски в общ размер
на 450лв. са доказани, като реално сторени.Същите се изразяват в заплащането на държавна
такса в размер от 50лв. и заплащането на адв.възнаграждение в размер от 400лв. Предвид
на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Ж. Т. Р., ЕГН ***, с
адрес ***, чрез адв. П. Й. Н., член на Варненска адвокатска колегия, с per. № ***, служебен
адрес: ***, тел: ***, email: ***. Com от една страна и ответника „Н." ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** (***), ***, представлявано от И.Н. Х.-С., от друга
страна, че ищецът няма парично задължение към ответника в размер на сумата от 1 200 лв.
/хиляда и двеста лева/, представляваща неустойка за непредставяне на гаранция, съгласно
чл.6, ал.1 във вр. с чл.4, ал.3 от Договор за потребителски кредит № 202002210156060070 от
21.02.2020 г. тъй като клаузата за неустойка, противоречи на добрите нрави и е в разрез с
принципа на добросъвестността при договарянето, и води до заобикаляне на закона (Закон
за потребителския кредит), поради което същата се явява на основание чл.26, ал. 1, т. 1 от
ЗЗД нищожна, на основание чл.124,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Н." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** (***), ***,
представлявано от И.Н. Х.-С. ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Т. Р., ЕГН ***, с адрес ***, чрез адв. П.
Й. Н., член на Варненска адвокатска колегия, с per. № ***, служебен адрес: ***, тел: ***,
email: ***. Com, сумата от 450лв.,представляваща сторени по делото разноски, от които
50лв. държавна такса и 400лв. платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщаването на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10