РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 16.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на осемнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 12282/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба, предявена от И.К.М.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, против М.П.Г.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди,
че на 23.05.2009 г. е сключил с ответницата граждански брак, който е бил
прекратен с развод, по силата на решение № 4910/19.04.2016 г. по гр.д. №
6609/2014 г. по описа на СРС, 89-ти състав, влязло в сила на 19.05.2016 г. Ищецът
твърди, че 9 месеца преди брака - на 06.08.2008 г., е сключил предварителен
договор за покупко-продажба на апартамент № 17 и паркомясто № 6, които щели да бъдат
построени в жилищна сграда в гр. София, ул. „Свищов“, УПИ VII-8,10, кв. 40А, м.
„ГГЦ Зона В-17“. На същата дата, ищецът заплатил капаро от 7 940 евро - за
апартамента, както и първа вноска в размер на 58 811,80 лева. На
17.08.2009 г. (3 месеца след сключването на брака), ищецът наредил от негова
сметка още 52 924,76 лева за закупуването на апартамента и паркомястото.
На 18.10.2010 г. ищецът превел на ответницата 3 000 евро, а на 20.10.2010
г. тя превела на продавача на имотите сумата от 5 897 лева. На 15.03.2011
г. ищецът сключил окончателен договор и на същата дата заплатил остатъка от
продажната цена от 760,91 лева със средства, които изтеглил от негова сметка на
същата дата.
Ищецът
твърди, че по описания начин, продажната цена от 98 027,83 лева е била
заплатена със негови лични средства, представляващи спестявания и дарение от
неговата баба. През 2014 г., паркомясто № 6
било заменено срещу паркомясто № 13.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде
установено, че за апартамент № 17 и паркомясто № 6 е налице трансформация на
лично имущество и същите представляват лична собственост на ищеца. Евентуално
претендира да бъде определен пълен принос в придобиването на общото имущество,
включващо описаните недвижими имоти (видно от уточнителна молба от 30.11.2016
г. - л. 49 и уточнението в с.з., л. 121 от делото на СРС).
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответницата е депозирала
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете с възражението, че са
недопустими, евентуално – неоснователни. Твърди, че общото имущество включвало още
вещи, подробно описани в отговора. Излага съображения, че на 15.03.2011 г. е
настъпило вещноправното действие на договора за покупко-продажба. В този
момент, собствеността е преминала върху купувача – ищеца, който е имал валидно
сключен граждански брак с ответницата,
поради което и по силата на пар. 4, ал. 1 ПЗР на СК, вр. чл. 21, ал. 1 СК, е
налице имущество в режим на съпружеска имуществена общност.
Ответницата
твърди, че с ищеца са живели на фактически съпружески начала още от месец
септември 2007 г., че ищецът е бил безработен до м.март 2009 г., като през
цялото това време ответницата поела издръжката на домакинството им. Доходите на
ответницата значително надхвърляли доходите на ищеца и след сключването на
брака им, поради което и имала принос в набирането на сумите по влога на ищеца.
Ответницата твърди, че е изтегляла суми от банковите си сметки, за да ги
предаде на ищеца при разплащанията за апартамента и паркомястото. Сумите от
сватбеното тържество на страните, дарени от родителите на ответницата и от
роднини, в размер на 15 000 лева, били вложени в закупуването на
процесните недвижими имоти. Ответницата оспорва придобивната стойност на
имотите, както и твърденията на ищеца, че изцяло е заплатил продажната цена,
както и че й е предал сума за доплащане. Твърди, че е имала принос в придобиването на тези вещи. Моли,
исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът
приема за установено следното от
фактическа страна:
На
30.01.2008 г., И.К.М. и още пети други лица са продали съсобствен недвижим имот
срещу сумата от 2 460 000 евро (нотариален акт, л. 132-134 от делото
на СРС).
На
07.02.2008 г., ищецът е получил сумата
от 410 000 евро по своя сметка в „РАЙФАЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД (видно от справка
за наличности, л. 130 от делото на СРС).
На
12.02.2008 г., И.М.е дарила на И.К.М. 192 000 евро. Сумата е била наредена
и получена по банковата сметка на ищеца в „РАЙФАЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, с
IBAN *** (договор за дарение, л. 34,
платежното нареждане, л. 129; справките за наличност, л. 130-131 и регистъра на
нотариус Благоева, л. 146 от делото на СРС).
На
06.08.2008 г., И.К.М. е сключил предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот – апартамент № 17, на
5-ти етаж в жилищна сграда, която ще бъде построена на ул. „Свищов“ в гр. София.
Съгласно договора цената на имота е левовата равностойност на 52 465,00 евро, платима на вноски:
1/ левовата равностойност на 26 230 евро – до 08.08.2008 г. (капаро); 2/
левовата равностойност на 23 610 евро до 10 дни след издаване на акт обр.
14; 3/ левовата равностойност на 2 625 евро в срок до 10 дни от подписване
на акт обр. 15 (чл. 3 и и чл. 4 от предварителния договор, л. 13-14 от делото
на СРС).
На
същата дата - 06.08.2008 г., страните са сключили Анекс към договора (л. 15 от
делото на СРС), с който са променили цената на апартамента на левовата
равностойност на 68 335 евро,
платима по следния начин: 1/ левовата равностойност на 34 170 евро – до
08.08.2008 г. (капаро); 2/ левовата равностойност на 30 760 евро - до 10
дни след издаване на акт обр. 14.; 3/ левовата равностойност на 3 425 евро в
срок до 10 дни от подписване на акт обр. 15 (чл. 3 и и чл. 4 от Анекса, л. 15
от делото на СРС).
На
06.08.2008 г., И.К.М. е сключил още един предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот – паркомясто
№ 13 в същата жилищна сграда, в която ще бъде построен и апартамента
(предварителния договор, л. 16-17 от делото на СРС). Цената в размер на левовата равностойност на 7 680 евро е следвало да бъде
заплатена на вноски по следния начин: 1/ левовата равностойност на 3 840 евро –
до 08.08.2008 г. (капаро); 2/ левовата равностойност на 3 450 евро - до 10 дни
след издаване на акт обр. 14.; 3/ левовата равностойност на 390 евро в срок до
10 дни от подписване на акт обр. 15 (чл. 3 и и чл. 4 от предварителния договор,
л. 16 и л. 16 -гръб от делото на СРС).
От
Анекса към първия договор и от втория предварителен договор е видно, че ищецът
е бил длъжен да заплати цената за апартамента и паркомястото както следва:
1/ до 08.08.2008
г. - 38 010 евро (3 840+34 170)
или левовата им равностойност, т.е. 74 341,10 лева;
2/ до 10 дни след
издаване на акт обр. 14 – 34 210 евро
(30 760+3 450) или левовата им равностойност, т.е. 66 908,94 лв.;
3/ в срок до 10
дни от подписване на акт обр. 15 – 6 050
евро (2 625 евро + 3 425 евро) или левовата им равностойност, т.е. 11
832,77 лева;
Видно
от разписката (л. 18 от делото на СРС), на
06.08.2008 г., ищецът е заплатил 7 940
евро капаро по договора за продажба на апартамента. На същата дата той е
заплатил още 58 811,80 лева (30
070 евро) на продавача по предварителните договори с основание „предварителен
договор за покупка на имот“. Така общо платеното на 06.08.2008 г. сума е била в
размер на 38 010 евро. Сумата
е заплатена от банковата сметка на ищеца в „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, по
която е получил и дарението от 192 000 евро (платежно нареждане, л. 19 от
делото на СРС и заключението на в.л. - л. 35 от настоящото дело). Видно от
приетата фактура (л. 20 от делото на СРС), платеното се разпределя като
авансово плащане за покупката както на апартамента (42 751,18 лева), така
и на паркомястото (6 258,65 лева), както и ДДС (9 801,97 лева).
На 23.05.2009 г., И.К.М. и М.П.Г.
са сключили граждански брак (видно от удостоверение, л. 8 от делото на СРС).
Към тази дата, по сметката, открита на името на ищеца, е имало 50 618,06
евро - депозит в „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД (удостоверение, л. 36 от
делото на СРС и отговор на първа задача от СИЕ, л. 34 от настоящото дело).
На
10.06.2009 г., ищецът и неговата сестра са получили разрешение да построят
жилищни сгради близнаци в техен поземлен имот (разрешение за строеж, л. 146 и
проекти, л. 147-160; показанията на свидетелката М.П., л. 137-138 от делото на
СРС). М.Г. и нейните родители са помагали за изграждането на сградата –
организирали са строителството, заплащали са на работници. Освен това
ответницата е полагала грижи за домакинството и за детето, което имат с ищеца
–показанията на свидетелката М.П., л. 137-138 от делото на СРС).
На 17.08.2009 г., И.М. е заплатил
още 52 924,78 лева за покупката
на апартамента и паркомястото. Сумата е заплатена от същата банкова сметка *** „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“
ЕАД, от която е извършено и предното плащане (платежно нареждане, л. 21 от
делото на СРС и заключението на в.л. - л. 35 от настоящото дело). Платеното е
разпределено както следва: 38 480,96 лева за апартамента, 5 623,01
лева за паркомястото и 8 820,81 лева ДДС (фактура, л. 22 от делото на
СРС). Към тази дата ищецът е имал два депозита в „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД
с общо 350 524,22 евро (удостоверение, л. 35 и отговора на първа задача от
СИЕ, л. 34 от настоящото дело).
Доходите
на И.М. за цялата 2009 г. възлизат на 5 106,05 лева (справка, л 107 от
делото на СРС). За тази година М.Г. е получила 14 379,33 лева (справка, л 118
от делото на СРС).
На
18.10.2010 г., ищецът е превел сумата от 3 000
евро на ответницата (отчет по сметка, л. 23 от делото на СРС и заключението
на вещото лице, л. 36 от настоящото дело). Два дни по-късно М.Г. (тогава М.) е
превела сумата от 5 897,00 лева
от сметката, по която е получила сумата от И.М., по същата сметка, по която са направени
предходните плащания за покупката на апартамента и паркомястото. В платежното
(л. 24 от делото на СРС) освен това е посочено, че сумата представлява „окончателно
плащане по предварителен договор за ап. № 17 и г. № 13 от И.М.“. Това се потвърждава и от фактурата, издадена на следващия
ден (л. 25 от делото на СРС). От нея е видно, че 4 278,38 лева са получени
за апартамента и 635,79 лева за паркомястото. След плащането, по
разплащателната сметка на М.Г. са останали 232,40 лева (справка, л. 103 от
делото на СРС). В края на 2010 г. тя е имала и 8 605,88 евро на депозит в
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД (справка, л. 102-гръб от делото на СРС).
Доходите
на И.М. за цялата 2010 г. възлизат на 7 084,52 лева (справка, л 108 от
делото на СРС). За тази година М.Г. е получила 1 624,41 лева (справка, л 117
от делото на СРС). За първите три месеца на 2011 г. доходите на И.М. възлизат
на 1682,07 лева (справка, л 109 от делото на СРС). За този период М.Г. е била в
отпуск по майчинство и не е получавала доходи от трудово правоотношение (изявлението
на адв. Ц.в о.с.з., л. 121 от делото на СРС).
На
15.03.2011 г., И.М. е изтеглил 3 364,66 евро на каса от сметки в „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД (отчет по сметка, л. 26 от делото на СРС). На същата продавачът
на имотите е издал фактура на ищеца за допълнително плащане на още 760,91 лева за покупката на апартамента
и паркомястото (фактура, л. 27 от делото на СРС).
На същата дата - 15.03.2011 г., е бил сключен
договор за покупко - продажба, по силата на който И.К.М. е придобил правото на
собственост върху апартамент № 17 и
паркомясто № 13 срещу продажната цена от
общо 98 027,83 лева, която продавачът е заявил, че е получил изцяло.
Договорът за покупко - продажба е бил сключен във формата на нотариален акт №
198, том І, рег. № 04079, дело № 0175/2011 г. по описа на нотариус с рег. № 302
от РНКРБ (л. 28-29 от делото на СРС). Ищецът е заплатил: 98,20 лева – такса за
вписване на сделката; 2 455,08 лева – местен данък ; 882,62 лева –
нотариални такси (вж. платежни и фактура, л. 30-31 от делото на СРС).
Съгласно
приетите по делото фактури и заключението на вещото лице (л. 35 от настоящото
дело), общо заплатените суми за придобиването на апартамента и паркомястото,
без заплатеното капаро, възлизат на 117 633,40
лева с ДДС или 98 027,83 лева без ДДС. Тази сума е посочена в
окончателния договор за покупко-продажба (нотариалния акт, л. 28-29), както и
във фактурата, издадена на 15.03.2011 г.
На
05.02.2014 г., И.М. и М.Г. (тогава М.) са заменили паркомясто № 17 за
паркомясто № 6. То представлява 18,94/226,32 ид.части от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.512.343.1.23 с адрес: гр. София, ул. „******(нотариален
акт, л. 32-33 и справка от имотен регистър, л. 51от делото на СРС).
С
решение № 4910/19.04.2016 г. по гр.д. № 6609/2014 г. по описа на СРС, 89-ти
състав (л. 9-12), влязло в сила на 19.05.2016 г., бракът между страните е бил прекратен
с развод.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 23, ал. 1 СК, съединен в условията на евентуалност с иск по чл. 29, ал. 3 СК.
По делото е установено,
че считано от 23.05.2009 г., страните са били в граждански брак. Към този
момент е действал Семейният кодекс от 1985 г. (отм. ДВ. бр.47 от 23 юни 2009
г.). На 01.10.2009 г. е влязъл в сила новият Семеен кодекс (СК). Ищецът твърди
и се установи, че е придобил недвижимите имоти през 2011 г. Съгласно § 4, ал. 1
СК, правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се
прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Бракът
на страните по делото е заварен, а имуществото, което е предмет на иска, е
придобито преди прекратяването му. Поради това, към отношенията между страните
са приложими правилата на СК от 2009 г.
Съгласно чл. 23, ал. 1
от СК, лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично
имущество. Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време
на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е
придобил ( 22, ал. 1, изр. І СК ).
Вещните права,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на
двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният
принос се предполага до доказване на противното. Установената в чл. 21, ал. 3 СК презумпция за съвместен принос е оборима, като в тежест на ищеца е да
докаже, че имотът е придобит изцяло с негови лични средства, като установи
наличието на пълна трансформация на лично имущество по нетърпящ съмнение начин,
чрез пълно и главно доказване.
При предявен иск по чл.
23, ал. 2 СК, основният спор между страните е за произхода на средствата,
вложени при придобиване правото на собственост върху имота. При разрешаването
на този спор и с оглед въведените от страните твърдения, съдът следва да обсъди
всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за произхода на
вложените при придобиване правото на собственост средства, в тяхната
съвкупност. Ако тези доказателства съдържат данни, че към момента на осъществяване на конкретния придобивен способ,
единият съпруг е притежавал лични средства, от съществено значение е
обстоятелството, за каква част от тях е
установено, че са вложени при придобиване на собствеността, като този извод
не може да се основава на предположение,
тъй като целта на производството е установената в чл. 21, ал. 1 СК
презумпция да бъде оборена (решение
№ 218 от 01.02.2016 г. по гр. д. № 1872/2016 г. на ВКС, I ГО; решение № 62 от
08.05.2018 г. по гр. д. № 1840/2017 г., г. к., І ГО на ВКС).
По делото се установи,
че преди брака си с ответницата, ищецът е сключил предварителен договор за
покупко-продажба на апартамент и паркомясто. Уговорената цена за имотите е била
променена веднъж с Анекс, а в окончателния договор тя е различна от уговореното
преди това. Съдът приема, че когато страните са постигнали съгласие по
предварителен договор, то те са обвързани по същия относно съществените
елементи на бъдещата сделка, но до сключването на окончателен договор (така е
прието и например в решение № 86/18.07.2011 г.по т.д. № 682/2010 г. на ВКС, I,
ТО). В Решение № 118/06.10.2010г. по т.д.№ 1053/09г. на ВКС, І ТО е прието също,
че страните могат, в съответствие с чл. 9 ЗЗД, да постигнат съгласие по
отношение на съществените елементи на договора до неговото сключване, без да
бъдат обвързани от постигнатото съгласие с предварителния договор по тези
елементи, като съобразно изискването за форма при прехвърлянето на недвижими
имоти по чл.18 ЗЗД, нотариалният акт единствено обективира договореното по тези
съществени елементи, а именно – цена и предмет и има обвързваща сила.
Поради изложеното,
съдът приема, че уговорената между страните цена за имотите е в размер на 117 633,40
лева,
с ДДС или 98 027,83 лева - без ДДС, колкото е посочено в окончателни
договор.
Установи
се по делото, че към момента на подписване на предварителния договор, И. К. М.
е разполагал с 192 000 евро лични
средства от дарение в сметка в „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, както и още 410 000 евро в друга сметка в същата банка.
Установи се още, че
преди брака си с ответницата, той е заплатил сумата от 58 811,80 лева от сметката, по която е получил дарението.
Два месеца след брака, отново от тази
сметка, ищецът е превел и още 52 924,76 лева. Поради това, няма
никакво съмнение и съдът приема, че тези две плащания са направени от ищеца с
негови лични средства, които е получил като дарение преди брака си с
ответницата. Общо заплатеното от посочената сметка на ищеца е 111 736,56
лева. Тази сума е била заплатена от И.М. преди сключването на окончателния
договор, респ.преди придобиването на собствеността върху имота.
На датата на подписване
на нотариалния акт и придобиване правото на собственост върху апартамента и
паркомястото, е била заплатена и последната сума от 3 000 евро
(5 897,00 лева), колкото е разликата до пълния размер на уговорената
продажна цена. Сумата е била платена от М. М.. По делото, обаче, се установи,
че два дни преди тя да заплати сумата е получила същата по сметката си от И.М..
Освен това ответницата и сама е посочила в основанието за плащането, че то е
„окончателно плащане от И.М.“, т.е.
с това си изявление тя извънсъдебно е признала, че прави плащането от името на
ищеца, а предвид това, че е получила и същата сума от него, съдът приема, че
плащането е и с негови средства. Така се установява, че цялата цена на
апартамента и паркомястото е заплатена от И.М. с негови лични средства. Поради
това, съдът приема, че процесният апартамент № 17 и паркомясто № 13 са
придобити лично от ищеца и са изцяло негова собственост.
Установи се още, че
през 2014 г. страните са заменили паркомясто № 13 за 18,94/226,32 ид.части от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.512.343.1.23 с адрес: гр.
София, ул. „******, представляващи паркомясто № 6. След като „паркомясто № 13“ е било лична собственост на
ищеца, то и заменените за него идеални части, описани като „паркомясто № 6“,
също са станали такива.
Предвид всичко изложено,
в заключение, искът за признаване за установено, че И.К.М. е изцяло собственик
на: 1/ апартамент № 17, в жилищна,
построена в УПИ VII.8,10, в кв. 40а, м. „ГГЦ
Зона В-17“ в гр.
София, и 2/ 18,94/226,32 ид.части от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.512.343.1.23 с адрес: гр.
София, ул. „******, представляващи паркомясто № 6, е основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени с т. 15 от Тълкувателно решение №
1/04.01.2001 г. по т.гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, съдът не се произнася по
евентуалния иск, ако не се е сбъднало условието от което зависи разглеждането
му - изходът на делото по главния иск (неуважаването му, ако е предявен от
същия ищец, уважаването му, ако е предявен като насрещен или обратен от
ответника по главния иск).
В настоящия случай,
вътрешнопроцесуално условия за разглеждането на евентуалния иск е отхвърлянето
на главния и с оглед изхода на спора по главния иск по чл. 23, ал. 1 СК, не са налице предпоставките за
разглеждането на евентуалния иск по чл. 29, ал. 3 СК.
Относно
разноските:
При този изход от спора, право на разноски има ищецът. Ищецът
е представил доказателства за извършени разноски в размер на 3600 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение - 3000 лв. и ДДС-600 лв.
(договор, л. 40-41, фактури и платежни нареждания, л. 312-315 от делото на
СРС). В съдебно заседание на 18.11.2019 г.
пълномощникът на ответника е направил възражение за прекомерност на възнаграждението
и е поискал същото да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Разпоредбата на чл. 36, ал. 2
от ЗА, че размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и
обоснован и да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението
до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съдът, след като
взе предвид фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените
открити съдебни заседания, обема и вида на събраните доказателства и
доказателствени средства, както и след като съобрази разпоредбите на чл. 7, ал.
2, т. 5 и чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г., приема, че
възнаграждението не е прекомерно и не следва да се намалява.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 4 602.09 лева – разноски по
делото, включващи: платена държавна такса и такса за превода (652.09 лева, л. 44
от делото на СРС), депозит ва ССчЕ (350 лева, л. 25 от делото на СГС) и платено
адвокатско възнаграждение (3 600 лева).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на
основание по чл. 23, ал. 1 СК, по
отношение на М.П.Г., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, че И.К.М., с ЕГН **********,
с адрес: ***, е изключителен собственик
на:
1/ АПАРТАМЕНТ № 17, находящ се на 5 етаж,
съответстващ на кота +13.95 метра, в жилищна сграда с магазини и гаражи, която
е построена в гр.София, УПИ VII-8, 10, кв.40А, м.„ГГЦ Зона В-17”, състоящ се
от: спалня, дневна с кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ
57,77 квадратни метра, при съседи: ул. „Свищов”, калкан, апартамент №18,
коридор и стълбище, заедно с 8,64%
идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 13,72 кв.м., заедно с 3,40% идеални части oт
стопанските площи на сградата, равняващи се на 3,46 квадратни метра, и заедно със съответните идеални части от
правото на строеж върху мястото, в което е изградена сградата;
2/ ПАРКОМЯСТО,
което представлява 18,94/226,32 идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
сграда с идентификатор 68134.512.343.1.23,
който съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град София,
община Столична, област София, одобрени със Заповед РД-18-53/23.11.2011г. на
изпълнителния директор на АГКК, е с адрес: град София, район „Сердика”, ул.”******,
етаж 0, гараж 23, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.512.343, с предназначение на самостоятелния обект: гараж в
сграда, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж-самостоятелни обекти с идентификатори 68134.512.343.1.29, 68134.512.343.1.28,
68134.512.343.1.27, под обекта-няма посочени и над обекта-самостоятелен обект с
идентификатор 68134.512.343.1.22.
ОСЪЖДА М.П.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на И.К.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 4 602.09 лева –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: