МОТИВИ по НОХД №20094410200278 по описа на РС-гр.Левски
Срещу
подсъдимият М.С.С. ***, е повдигнато
и предявено обвинение за това, че на 04.03.2009 г., в с.Стежерово, обл.Плевен,
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без
съвкупление по отношение на В.А.С., ЕГН ********** ***., чрез употреба на сила
– нанасяне на удари с ръка в областта на лицето и притискане на тялото й към
земята и заплашване.
Престъпление
по чл.150 от НК.
По искане на
подсъдимия М.С., производството по делото е проведено по реда на глава 27,
чл.370 и следващите от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред
първата инстанция, като е открита процедура по предварително изслушване на
страните, без разпит на свидетелите и вещото лице.
Представителят на Районна прокуратура
гр.Левски, в с.з., след приключване на съдебното следствие, поддържа
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Пледира подсъдимия да бъде признат за
виновен и осъден, като наказанието му да бъде определено при задължителното
приложение на чл.55 от НК, а именно пробация. Предлага на С. да се наложат
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес при
периодичност четири пъти седмично, задължителна регистрация по настоящ адрес,
ограничение в свободното придвижване със забрана да напуска жилището, което
обитава за периода от 18.00 часа до 08.00 часа, като и по отношение на трите
мерки моли съда да са за максималния предвиден в закона срок от три години, както
и пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото също за
максимален срок и размер на часовете труд. Пледира да бъде приспаднато на
основание чл.59 от НК времето през което подсъдимия е бил задържан под стража
от наложеното наказание пробация, както и да бъде изменена мярката му за
неотклонение в „подписка”.
Подсъдимият М.С.С., по време
предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.2 от НПК,
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Подсъдимият С.,
в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, както лично, така
и чрез назначеният му за служебен защитник адв.М. ***, моли съда да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение, предвид обстоятелството, че
същият не оспорва фактическата обстановка в обвинителния акт и квалификацията
на деянието. Пледира да му бъде определено наказание пробация, при
задължителното приложение на чл.55 от НК, като излага съображения, че следва да
му бъдат наложени само три от предложените от представителя на РП Левски
пробационни мерки, без мярката безвъзмезден труд в полза на обществото. Моли
съда да измени мярката му за неотклонение в по – лека такава – „подписка”.
Съдът
като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по
реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение е обявил, че
ще ползва направеното от подсъдимия самопризнание при постановяване на присъдата,
без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият
М.С.С. е роден на 23.12.1966 г., в с.Стежерово, обл.Плевен, живее в с.с., на
ул.”Николай Корнев” №12, циганин, с българско гражданство, със завършено основно
образование, безработен, неженен,
осъждан, с ЕГН **********.
На
инкриминираната дата, в късния след обед, около 18.30 часа, свидетелката В.С.
се прибирала към дома си от жилището на самотно живееща жена, за която полагала
грижи срещу заплащане, като по улицата която минавала било безлюдно. Забелязала
само подсъдимия С., скрит зад едно дърво. С. се притеснила от неговото
присъствие и приближила до двора на свой познат, който живеел там. След като
установила, че човекът не си бил вкъщи, продължила да върви по улицата. В
следващият момент, подсъдимият излязъл от прикритието си и нанесъл на
пострадалата два силни удара с ръка в областта на лицето, след което я
прихванал странично и я повалил на земята. С. започнала да крещи, поради което С.
я притиснал с лице към земята и направил опит да запуши устата й с ръката си.
Започнал да й отправя заплахи: „Млъкни, иначе ще те убия, ще те оставя тука на
място”. Свалил анцунга и бельото й, след което проникнал с пръст на ръката си
във влагалището й, при което пострадалата издала силен вик. Подсъдимият се
уплашил и избягал. С. се прибрала в дома си, и споделила за случилото се със
съпруга си и свидетеля Р.С., с когото дъщеря й живеела на семейни начала.
Свидетелят С. излязъл да търси подсъдимия, открил го, но по пътя към дома на
младшия полицейски инспектор на с.Стежерово, последния избягал. До 15.03.2009
г. се укривал при сестра си в гр.Ловеч.
На следващия
ден – 05.03.2009 г., пострадалата С. била откарана от кмета на селото –
свидетелят К.К., с личния му автомобил, до КСМ – Плевен, където й било издадено
съдебно медицинско удостоверение.
От изложената
фактическа обстановка е видно, че с деянието си подсъдимия М.С.С. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.150 от НК.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от събраните на досъдебното производство, при
условията и реда предвиден в НПК
доказателства, а именно: съдебномедицинско удостоверение за пред съда с
№125/2009 г., издадено на основание извършен преглед на В.А.С. на 06.03.2009
г., от заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза, от която се
установява, че на пострадалата е причинена лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК, изразяваща се в причинено разстройство на здравето,
временно и неопасно за живота, които увреждания са резултат от тъпи травми и
могат да бъдат получени при описаната обстановка, при удари с ръка по лицето,
падане на земята и притискане; от протоколите за разпит на свидетелите, справка
за съдимост, както и от направените от подсъдимия пълни самопризнания.
Съдът приема
за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, с оглед направените
от подсъдимия С. самопризнания по реда на чл.371 т.2 от НПК, тъй като същите изцяло се подкрепят от
доказателствения материал, събран в хода на
досъдебното производство.
Деянието
извършено от подсъдимия М.С.С., следва да се квалифицира, като престъпление по
чл.150 от НК.
Съдът счита,
че подсъдимия С. следва да носи наказателна отговорност по горепосочените
текстове от НК, като наказанието следва да се определи задължително при
условията на чл.55 ал.1, т.2, б.”б” от НК, дори и да не са налице многобройни
смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства.
При това
положение, съдът като взе предвид че за извършеното престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода за срок от шест години, т.е. същото е без
установен минимум, е заменил на основание чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, така
предвиденото наказание в състава на извършеното престъпление с наказанието
пробация.
При
определяне вида на пробационните мерки и техния размер, съдът съобрази високата
степента на обществена опасност, както на извършеното деяние, така и на дееца, изразяваща
се в преходните осъждания на С. за извършени от него тежки умишлени престъпления
от общ характер, за които е наказван с наказание лишаване от свобода, което е
изтърпял ефективно, и въпреки това целите на наказанието не са били реализирани
по отношение на него.
Взе предвид подбудите
и мотивите за извършване на деянието, както и липсата на многобройни смекчаващи
вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, независимо от
задължителното определяне на наказанието, и без да са налице такива.
Като
смекчаващи отговорността и вината обстоятелства по отношение на подсъдимия С. следва
да се отчетат: оказаното от него съдействие за разкриване на обективната истина
по делото, още в хода на досъдебното производство, както и тежкото му имотно
състояние, същият е безработен, без постоянни доходи.
Отегчаващо
вината и отговорността му обстоятелства са предишните му осъждания за
престъпления от общ характер и недобрите характеристични данни за личността на
подсъдимия.
При това
положение съдът счита, че на подсъдимия С. следва да се определи наказание
пробация, с предложените от представителя на РП Левски по вид и размер пробационни
мерки, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три
години, при периодичност четири пъти седмично; задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от три години, ограничение в свободното
предвижване със забрана да напуска жилището, което обитава за определен период
от денонощието, а именно от 18.00 часа до 08.00 часа, за срок от три години,
както и безвъзмезден труд в полза на обществото за 320 часа, в продължение на
три години.
Съдът счита,
че така определеното наказание на подсъдимия С. съответства на извършеното
престъпление, с оглед конкретните особености на случая и личността на
извършителя, и като такова ще способства за постигане целите на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Тъй
като по отношение на подсъдимия М.С. е била взета на досъдебното производство
мярка за неотклонение „Задържане под стража”, съдът на основание чл.59, ал.1,
т.1 от НК е приспаднал при изпълнение на наказанието пробация, времето през
което С. е бил задържан, считано от 16.03.2009 г., като един ден задържане под
стража се зачита за три дни пробация.
При
този изход на делото, и на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият С. следва
да заплати направените деловодни разноски в размер на 70 лева.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: