РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Перник, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – П.**, в публично съдебно заседание проведено на двадесети и четвърти януари през две хиляди двадесети и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА -
АЛЕКСОВА
при участието на секретаря Е.В.***, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 277 / 2021 по описа на АС -П.**, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка чл. 219 вр. с чл. 215, ал.
2 вр. с чл. 114 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано след като
с Решение № 6648/02.06.2021г. по адм. д. № 13746 / 2020г. Върховният
административен съд на Република България – Второ отделение е отменил решение №
372/12.10.2020 г. по адм. д. № 228/2020 г. на Административен съд П.** и е
върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав при съобразяване
мотивите на настоящето съдебно решение за произнасяне по жалба депозирана от В.Г.М.
***, срещу Разрешение за строеж № 346 от 01.11.2019 г. на главния архитект на
община П.**, с което на възложителите В.Г.М. и „**“ АД се разрешава да извършат
строителство: „Преустройство на подземен паркинг в гаражи и складове в жилищна
сграда“ със ЗП /сутерен/ 586,85 кв.м в УПИ ***, кв.** по плана на гр. П., кв. **,
с идентификатор **по КККР на гр. П.**.
В жалбата се навеждат оплаквания, че в
оспореното разрешение за строеж следва да бъде отменено, тъй като касаело
преместването на входната врата на негово складово помещение от съществуващата
й местоположение (по ширината на помещението) на ново местоположение -
съседната стена, по дължината на помещението. Тази стена, обаче била от
стоманобетон и била част от носещата конструкция на блока, а не тухлена, както
е отбелязано в този проект. Сочи и че съвсем случайно узнал за издаденото
разрешение за строеж
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призована, подържа подадената жалба, но не изразява
становище по съществото на делото.
В съдебно заседание
ответника по жалбата – Главен архитект на община П.**, чрез процесуалния си
представител моли да бъде оставена без уважение депозираната жалба при подробно
изложени съображения по
съществото на делото.
В съдебно заседание
заинтересованата страна – „**“ АД чрез
процесуалния си представител моли да бъде оставена без уважение депозираната
жалба при подробно изложени съображения по съществото
на делото.
Съдът след
като провери процесуалните предпоставки за допустими и след като констатира, че
жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна при наличие на правен
интерес от обжалването в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 149, ал.
1 от АПК, пред надлежен съд съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК по постоянният адрес
на посочения в акта адресат, а оспореният с жалбата административен акт е
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. чл.
154, ал. 2, т. 1 от АПК подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, счита
същата за допустима поради което дължи разглеждането ѝ по същество.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени и гласни
доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност и след като извърши
по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на
оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е възобновено след като с Решение
№8724/10.10.2022г. по адм. д. № 10177/2021г. на ВАС е отменено Решение №
163/16.07.2021г. по адм.д. №299/2020г. и
е отменена заповед № 13/09.03.2020г. на гл. архитект на община П.**, с която е
оттеглил разрешение за строеж № 346 от 01.11.2019г.
С оглед дадените с Решение № 6648/02.06.2021г. по адм. д. № 13746 /
2020г. Върховният административен съд на Република България – Второ отделение
задължителни за настоящата инстанция указания, предмет на настоящото
производство е жалбата депозирана от В.Г.М. ***, срещу Разрешение за строеж №
346 от 01.11.2019 г. на главния архитект на община П.**, с което на
възложителите В.Г.М. и „**“ АД се разрешава да извършат строителство:
„Преустройство на подземен паркинг в гаражи и складове в жилищна сграда“ със ЗП
/сутерен/ 586,85 кв.м в УПИ ***, кв.** по плана на гр. П., кв. **, с
идентификатор **по КККР на гр. П.**.
С протоколно определение от 20.12.2022г., настоящият съдебен състав е
приобщил към доказателствения материал по делото целия събран доказателствен
материал по адм.д. № 277/2020 г. по описа на АС П.**, като е потвърдил и всички
извършени процесуални действия във връзка със събирането и прилагането на доказателства по делото.
С оглед целия събран по делото доказателствен материал
обсъден по отделно и в своята съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от представените по
делото доказателства се установява, че В.М. е собственик на самостоятелен
обект–склад с идентификатор **, находящ се на етаж-сутерен на кота минус 3.80
от процесната жилищна сграда, находяща се в гр. П.**, ул. „***“ № 43, по силата
на нотариален акт № 177 от 27.04.2018г. по описа на нотариус с район на
действие РС П.**, а „**“ АД е собственик на обект с идентификатор съответно **,
представляващ гараж, състоящ се от 6 броя парко места и находящ се на етаж
сутерен на кота – 3.80, което е видно от нотариален акт № **, том **, рег. № ***,
дело № ** от 21.03.2018 година по описа на нотариус с район на действие РС П.**.
Видно от посочения нотариален акт е, че в същия етаж сутерен на кота – 3.80
съществува обект с идентификатор **, представляващ абонатна, което е обща част
към жилищната сграда съгласно чл. 38 от Закона за собствеността (ЗС).
Не се спори и че със заявление с вх. № 19/слу
3044-4 от 16.10.2019г. „**“ АД е поискало съгласуване и одобряване на
инвестиционен проект, по който да се издаде разрешение за строеж за
„Преустройство на подземен паркинг в гаражи и складове“ в жилищна сграда –УПИ
VІІ-***, кв. **, гр. П.**. Към заявлението са приложени инвестиционен проект,
обяснителна записка част Архитектура, конструктивно становище. От обяснителната
записка към част Архитектура е записано: „Проектното решение на к. - 3.80
предвижда преустройства, в т.ч. „направа на отвори за 2 бр. врати 100/200 см. в
тухлени неносещи зидове“. В приложеното конструктивно становище е записано, че
конструктивни елементи на сградата не се засягат, като се предвижда „Направа на
2 бр. врати 100/200 см. в тухлени неносещи зидове“. Въз основа на което Главният
архитект на община П.** е издал Разрешение за строеж № 346 от 01.11.2019г., с
което е разрешено на възложителите В.Г.М. и „**“ АД да извършат строителство:
„Преустройство на подземен паркинг в гаражи и складове в жилищна сграда“ със ЗП
(суререн) 586,85 кв.м. в УПИ **, кв. ** по плана на гр. П.**, кв. „**“, с идентификатор
**по КККР на гр. П.**.
За издаденото разрешение за строеж е уведомена
РДНСК-П.** на 11.11.2019г., видно от обратна разписка на лист 129 по делото.
Върху разрешението за строеж е вписано, че същото е
влязло в сила на 26.11.2019г.
За
издаденото разрешение за строеж не е уведомен В.Г.М., който е един от
адресатите на процесното разрешение за строеж и за който в същото е вписано, че
е възложител на строежа. Същото не му е надлежно съобщено, съгласно чл. 149,
ал. 1 от ЗУТ.
В
обяснителната записка към представения към заявлението инвестиционен проект в
част Архитектурна е записано: „Проектното решение на к. - 3.80 предвижда
преустрийства – направа на отвори за 2 бр. врати 100/200 см. в тухлени неносещи
зидове“. В приложеното конструктивно становище е записано като описание на
проектното решение: „Направа на 2 бр. врати 100/200 см. в тухлени неносещи
зидове“. В заключение в част Конструктивна от инвестиционния проект е посочено:
“С извършване на преустройствените дейности не се засягат носещи конструктивни
елементи на сградата“.
Видно от протокол № 39-4/24.10.2019 година
експертен съвет към община П.** по чл. 142, ал. 6, т. 1 от ЗУТ е дала
положителна оценка за съответствието на процесния инвестиционен проект със
съществените изисквания към строежите.
С Разрешение за строеж № 346 от 01.11.2019 година
на главния архитект на община П.** на възложителите В.Г.М. и „**“ АД се
разрешава да извършат строителство: „Преустройство на подземен паркинг в гаражи
и складове в жилищна сграда“ със ЗП (суререн) 586,85 кв.м. в УПИ **, кв. ** по
плана на гр. П.**, кв. „**“, с идентификатор **по КККР на гр. П.**.
За изясняване
фактическата страна на спора по делото е допусната и приета съдебно –
техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Александър Цветков. От
заключението се установява, че съгласно процесното разрешение за строеж обекта
(склад), собственост на В. Митев се засяга, като се предвижда направата на
отвор (врата) на северната страна и зазиждане на съществуващия вход. При огледа
на място в подземния паркинг на кота – 3.80 експерта е констатирал, че
проектния отвор в северната част на помещение № 8, представляващ отвор за врата
с размери 100/200см. в Шайба № 4, така както е бил одобрен не е изпълнен. Шайба № 4 е противоземетръсна шайба
и одобреният проект в тази му част за
направа на отвор в нея с размери 100/200см. не е изпълнен. Входът на помещение
№ 8 е на мястото си, към въвеждането му в експлоатация с удостоверение №
184/05.12.2008г.. Предвидения гараж 17 не е затворен с метална конструкция,
както и няма плъзгаща се врата, а е оставен като парко-място и от там се влиза
в помещение № 8, собственост на М.. Експерта сочи, че между края на шайба № 4 и
колона К16 има тухлена зидария и на това място
съществува техническа възможност да се направи отвор и постави входна
врата с ширина 75см, при което не се засяга конструкцията на сградата.
Установил е още, че е изпълнен един отвор (врата) в Шайба 3 с размери 90/200
см., представляваща носеща конструкция на сградата. Отворът е укрепен с метална
конструкция, за която са представени от „**“ АД изчисления на проектант. За
извършените действия са съставени екзекутивни чертежи, ведно с чертеж за
укрепване, подписани от проектанти. Вещото лице въз основа на представени таблични изчисления
(площообразуване) към процесния инвестиционен проект сочи, че е налице минимално изменение на прилежащите
идеални части към обекта на В.М. (от 0.143 % в 0.158 %).
Съдът кредитира изцяло
заключението на експерта като обективно, компетентно, относимо и безпристрастно
дадено, и основа на него фактическите си изводи по делото.
При така установените фактически обстоятелства по делото,
съдът достигна до следните правни изводи:
Оспореният
с жалбата административен акт е индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. чл. 154, ал. 2, т. 1 от АПК подлежащ на съдебен
контрол за законосъобразност.
При
извършване на проверка съгласно чл. чл. 168, ал. 1 от АПК задължаваща съда да
обсъди не само основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспореният административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът
констатира следното:
Оспореното
разрешение за строеж е издадено от компетентен орган – главния архитект на
община П.**, съгласно чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, поради което не са налице
отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорваният
акт е в законоустановената писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2, във връзка с ал. 3 от АПК и
съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК вр. с чл.148, ал. 9 от ЗУТ, поради което
не са налице и отменително основание по смисъла на чл. 146,
т. 2 от АПК.
При
издаване на обжалваното Разрешение за строеж № 346 от 01.11.2019 г. на главния
архитект на община П.** настоящият съдебен състав счита, че са допуснати
съществени процесуални нарушения, които съгласно
чл. 168, ал. 4 от АПК са самостоятелно основание за отмяна на процесното
разрешение за строеж. Това е така защото липсата на съгласие за издаването на
процесното разрешение за строеж от страна на В.Г.М. автоматично води до
неговата незаконосъобразност, тъй като заповедта не обективира твърдения нито
за отсъствието на воля от страна на М. за издаване на РС и съответно правните
последици от този факт, нито по отношение делимостта от участието в
административното производство на етажните собственици в контекста на
евентуално засягане на общи части на сградата, респ. необходимостта от
съгласието им за осъществяване на преустройството.
Освен
това се установяват и други процесуални нарушения. Съгласно чл. 148, ал. 13 от ЗУТ разрешение за строеж за извършване на строителни и монтажни работи, като
основен ремонт, реконструкция, основно обновяване, преустройства, реставрация и
адаптация, при които се засяга конструкцията на строежа, се издава след
извършено обследване по реда на чл. 176в. В случая предвижданите СМР
(изпълнение на 2 бр. отвори в шайби 3 и 4) засягат несъмнено конструкцията на
сградата. Ето защо е следвало да бъде изискано от административния орган
нарочно обследване по реда на чл. 176в от ЗУТ преди да бъде издадено
разрешението за строеж. Не изискването и не представянето на такова обследване представлява
съществено процесуално нарушение.
От
друга страна, по делото безспорно се установява, че е налице засягане на общи
части (носещи конструкции) на сградата от разрешението за стоеж, като изводите
на вещото лице в тази насока са категорични. Предвиденото и частично извършено
пробиване на отвори в шайби (носещи конструкции на сградата) са осъществени без
да е взето съгласието от всички собственици, преди издаване на разрешението за
строеж. Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗУТ в случаите извън тези по ал.1 се изисква
решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и
изрично писмено съгласие на всички собственици – непосредствени съседи на
обекта, а когато се завземат общи части – съгласието на всички собственици,
изразено с нотариална заверка на подписите. В настоящия случай етажните
собственици изобщо не са били уведомени за предстоящата реконструкция и
пристрояване. Няма данни издаденото разрешение за строеж да е било съобщено на
заинтересованите страни, за каквито в случая следва да се считат всички
собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда с идентификатор
55871.514.9618, доколкото се касае за разрешение за реконструкция и преустройство
на сутеренния й етаж. Съгласно § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ „реконструкция“ на
строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части,
съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават
носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите, т.е., чрез
реконструкцията се засягат конструктивни елементи и основни части на сградата.
Следователно се касае за случай по чл. 185, ал. 1 или ал. 2 от ЗУТ и всички
етажни собственици са заинтересовани лица съгласно чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. В тази насока
може да се посочи, че процесният строеж (преустройство) засяга и прилежащите
идеални части към обекти в сградата.
С оглед на всичко
изложено следва да се приеме, че в производството по издаване на обжалвания
административен акт са допуснати съществени нарушения на административно –
производствените правила, които съставляват основание за отмяна по чл. 146, т.
3 от АПК.
Установените
съществени процесуални нарушения водят и до неправилно приложение на
материалния закон (чл. 148, ал. 5 и ал. 13 от ЗУТ; чл. 185, ал. 2 от ЗУТ вр. с
чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ и § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ). При това положение
следва да се заключи, че при постановяването на процесния административен акт
материалният закон е приложен неправилно и е налице основание за отмяна на
оспорения акт и по чл. 146, т. 4 от АПК.
По тези съображения
съдът приема, че обжалваното Разрешение
за строеж № 346 от 01.11.2019 г. на главния архитект на община П.** е издадено при съществени нарушения на
административно – производствените правила и в несъответствие с приложимия
материален закон, поради което следва да бъде отменено като незаконосъобразено.
С оглед изхода на делото
основание чл. 143, ал. 4 от ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК право на
разноски има жалбоподателя, доколкото същия не претендира и доказва сторени
такива, съдът не дължи произнасяне.
Водим
от
изложеното и на осн. чл. 172, ал.2, предл. второ от АПК, СЪДЪТ
РЕШИ
ОТМЕНЯ Разрешение за строеж №
346 от 01.11.2019 година на главния архитект на община П.**, с което на
възложителите В.Г.М. и „**“ АД се разрешава да извършат строителство:
„Преустройство на подземен паркинг в гаражи и складове в жилищна сграда“ със ЗП
(сутерен) 586,85 кв.м. в УПИ **, кв. ** по плана на гр. П.**, кв. „**“, с
идентификатор **по КККР на гр. П.**, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от
връчването му на страните по реда на чл.137 от АПК.
СЪДИЯ:/п/