Решение по дело №7753/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

Гр. София, 09.09.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                     СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

при секретаря М. Симеонова, като разгледа т.д. № 7753 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ.

Ищецът - търговско дружество с фирма Ю.Т.Г., регистрирано в Република П., твърди, че бил съдружник в „С.Л.“ ООД (понастоящем заличено), като притежавал 25 дружествени дяла от разпределения в 50 дяла капитал. С решение на общото събрание от 15.04.2014 г. бил изключен, а делът му бил поет от другия съдружник „Г.Б.С.“ ЛТД. Ищецът предявил иск за отмяна на изключването, но преди приключване на делото дружеството било преобразувано в акционерно (ответникът „С.Л.“ АД). Ето защо ищецът счита, че въпреки успешното провеждане на иска по чл. 74 ТЗ неговото членствено правоотношение не е могло да бъде възстановено в прекратеното поради преобразуване дружество и поради това за него е възникнало вземане за стойността на дружествения му дял. Счита, че действителната стойност на дела му, изчислена според счетоводен баланс към 30.04.2014 г., възлиза на 4 160 834,94 лв. Ищецът твърди, че тази стойност е формирана от разликата между действително съществуващите активи и пасиви на дружеството, установими от събраните писмени доказателства и експертизи, а не от изготвения от ответника за целите на настоящия процес и надлежно оспорен междинен баланс. Поддържа, че притежаваните от дружеството недвижими имоти, включени в актива му, следва да бъдат оценени по справедливата им пазарна цена към датата на изготвяне на междинния баланс (в частност – според данните на НСИ), тъй като по делото няма данни относно цената на тяхното придобиване. Наред с това ищецът твърди, че счетоводството на ответника е водено нередовно, въз основа на неавтентични документи и поради това отразените в него данни относно стойността на пасива са неверни. По подробно изложени в писмената защита съображения ищецът счита, че от пасива следва да се изключат данъчни задължения в размер на 49 953,30 лв.; задължения по договори за заем към А.П. в размер съответно на 5 000 лв. и на 40 000 лв.; задължение по договор за заем към „Т. Б.В.“ в размер на 460 000 евро; задължения за дялова вноска към ищеца в размер на 2 500 лв.; задължение по споразумение с Г. Н. в размер на 162 881,95 лв.; задължения за лихви по горепосочените заемни правоотношения; задължения за лихви по договори за цесия с „М.К.“ ООД в размер на 47 929,77 лв.; задължения към ищеца в размер на 17 060 евро; задължение към „Е.К.“ ООД в размер на 2 000 лв. Ищецът поддържа също, че в активите на дружеството следва да се включат и следните суми: парични средства на каса в размер на 35 457,10 лв., чиято наличност била установена с влязла в сила присъда; вземане към Х.Т.в размер на 60 000 лв. и вземане към „Е.“ ЕООД в размер на 140 321,58 лв., за чието присъждане са налице висящи дела; вземане спрямо „Р.Т.“ ЕООД в размер на 60 000 лв., което е обезценено без основание; вземане спрямо „Е.“ ЕООД в размер на 136 104,89 лв., придобито от„П.“ ООД и също обезценено без основание. Въз основа на изложеното ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 4 160 834,94 лв. (изменение на иска съгласно молба от 23.04.2019 г., допуснато в о.с.з. на 24.04.2019 г.), ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването (съгласно молба от 31.01.2020 г., л. 2106, т. VІІІ) и направените по делото разноски, включително в полза на представлявалия го при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. адвокат.

Ответникът „С.Л.“ АД твърди, че искът е недопустим, тъй като решението за изключване на ищеца като съдружник е отменено, а дружеството, от чийто капитал ищецът е притежавал дялове, не е прекратено с ликвидация. По същество поддържа, че стойността на дела на ищеца следва да бъде намалена със стойността на вредите, причинени от пълномощника на ищеца, който като управител на дружеството сключил неизгодни договори за заем. Сочи също, че според междинния баланс за месеца, в който е настъпило прекратяване на членственото правоотношение на ищеца, стойността на дружествения му дял е отрицателна величина поради превишение на пасива над актива. В частност ответникът поддържа, че недвижимите имоти следва да бъдат включени в баланса със стойността, която е отразена в плана за преобразуване и която е аналогична на стойността на придобиването им от преобразуващото се дружество. По отношение на обезценените вземания ответникът счита, че същите не следва да се включват в актива, тъй като обезценката е направена по целесъобразност с решение на компетентния орган и не подлежи на съдебен контрол. В пасива според ответника следва да се включи в цялост задължението, възникнало от договор за заем с „Т.“ ЛТД, тъй като това задължение било погасено към първоначалния кредитор, но от трети лица, които са се суброгирали в правата на „Т.“ ЛТД и към датата, релевантна за изготвяне на междинния баланс, няма данни тези лица да са получили плащане или да са опростили надлежно дълга. В писмената защита ответникът подробно аргументира наличието на предпоставки за включване в актива, съответно в пасива и на останалите оспорени от ищеца вземания и задължения. Въз основа на всичко изложено ответникът моли съда да отхвърли предявения иск, като му присъди разноски. Оспорва дължимостта на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца, като твърди, че юридическите лица не могат да бъдат защитавани при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По допустимостта:

Надлежните за правото на иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ твърдения са за прекратено членствено правоотношение в дружество с ограничена отговорност и превишение на актива над пасива към края на месеца, в който е настъпило прекратяването.

В настоящия случай ищецът поддържа, че е имал качеството на съдружник в „С.Л.“ ООД, бил е изключен с решение на общото събрание от 15.04.2014 г., а съгласно вписване от 12.09.2014 г. дружеството било заличено поради преобразуването му в акционерно с фирма С.Л.. Впоследствие изключването на ищеца било отменено с решение, влязло в сила на 28.10.2016 г. Тези твърдения са надлежни по отношение на първия факт (прекратяване на членственото правоотношение), тъй като към момента на отмяна на изключването на ищеца като съдружник дружеството, с което той е бил в членствено правоотношение, вече не е съществувало (прекратено е при условията на чл. 264, ал. 1, изр. 2 ТЗ) и възстановяването на членството в новоучреденото чрез преобразуване дружество е правно невъзможно (то е възможно само за съдружник, имащ това качество към момента на преобразуването, каквото качество ищецът не е имал). В такава хипотеза съдебната практика  приема, че членственото правоотношение се явява прекратено независимо от позитивното решение по иска по чл. 74 ТЗ (вж. напр. Определение № 316/01.06.2010 г. по т.д. № 41/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

Ето защо искът за заплащане на дружествен дял е допустим като предявен при надлежни твърдения относно фактическия състав за възникване на вземането и следва да се установи дали сочените надлежни факти са се осъществили.

По основателността:

Както беше посочено, фактическият състав на вземането за стойността на дружествения дял включва два елемента: прекратяване на членственото правоотношение между ищеца и ответното дружество на основание чл. 125, ал. 1 или 2 ТЗ, и наличие на превишение на актива над пасива (без собствения капитал, резервите и финансовия резултат) съгласно счетоводния баланс към края на месеца, в който е настъпило прекратяването.

Общоизвестно (като вписано в Търговския регистър) и безспорно е, че след 20.03.2013 г. съдружници в “С.Л.“ ООД са били ищецът „Ю.Т.Г.“ СА, чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Република П., и „Г. Б.С.“ ЛТД, чуждестранно юридическо лице, регистрирано в САЩ. Всеки от съдружниците е притежавал по 25 дружествени дяла. С решение на общото събрание от 15.04.2014 г. ищецът е изключен, като изключването е отменено по предявен от ищеца иск с решение, влязло в сила на 28.10.2016 г. На 12.09.2014 г. – преди влизане в сила на решението по иска по чл. 74 ТЗ - дружеството е заличено поради прекратяването му без ликвидация в резултат на преобразуване на правноорганизационната форма. Негов правоприемник е ответникът С.Л. АД.

Изложеното сочи, че се е осъществил първият факт от фактическия състав на вземането – налице е прекратено членствено правоотношение. Съобразно изложените вече мотиви и цитираната по-горе съдебна практика настоящият състав приема, че успешното провеждане на иска по чл. 74 ТЗ по отношение на решението за изключване не води до отпадане на прекратителния ефект, ако към момента на влизане в сила на решението по иска дружеството е било заличено в резултат от преобразуване.

Спорно между страните е дали е налице превишение на актива над пасива (без собствения капитал, резервите и финансовия резултат) и ако да – каква е стойността на превишението, от която следва да се определи дружественият дял. Разрешаването на този спор изисква първо да се отговори на следните въпроси: 1). към кой момент се определя стойността на актива и на пасива в процесната хипотеза; 2). какво е правното и доказателственото значение на изготвения от ответника междинен баланс при определяне на стойността на превишението.

По тези въпроси съдът намира следното:

1). Съгласно Определение № 316/01.06.2010 г. по т.д. № 41/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. в случай на прекратяване на дружеството преди влизане в сила на решението за отмяна на изключването меродавният момент, към който следва да се установи дали е налице превишение на актива над пасива, е краят на месеца, в който е прието решението за изключване на ищеца. Не е налице друг възможен или противопоставим на ищеца момент - към момента на влизане в сила на решението за отмяна на изключването дружеството вече не е съществувало, поради което не би могло да се изготви междинен баланс към тази дата, а пък датата на заличаване на дружеството има напълно случаен спрямо ищеца характер, който не е притежавал към този момент членствено правоотношение и не е могъл да въздейства върху формирането на имуществото на дружеството.

2). Относно доказателственото значение на изготвения от дружеството-ответник междинен баланс съдебната практика е еднозначна – той не е противопоставим на ищеца и при оспорване съдът е длъжен и служебно да назначи вещо лице за съставяне на баланс, коригиран според данните, съдържащи се в първични и вторични счетоводни документи, и според всички други доказателства относно съществуването на права и задължения като част от актива и пасива на имуществото (Определение № 85/11.02.2019 г. по т. д. № 1868/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; Решение № 73/17.10.2017 г. по т. д. № 1465/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 71/18.12.2017 г. по т. д. № 2899/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

Тъй като ищецът е оспорил водените от ответника счетоводни записвания, послужили за изготвяне от него на междинен баланс, в настоящото производство са събрани многобройни писмени доказателства и са изслушани експертни заключения, имащи за цел да се определи обемът на имуществото и неговата стойност, по която то следва да бъде включено в баланса. Въз основа на събраните доказателства съдът намира следното:

По отношение на дълготрайните материални активи:

„С.Л.“ ООД е създадено на 03.09.2012 г. в резултат от преобразуване чрез отделяне от „О..Л.К.“ ООД. В съставения съгласно чл. 262д, ал. 3 ТЗ план за преобразуване е посочено, че имуществото, което се отделя от преобразуващото се дружеството и преминава към новоучреденото, включва право на собственост върху дълготрайни материални и нематериални активи, в частност право на собственост върху 666 неурегулирани поземлени имоти, 1 урегулиран поземлен имот и 2 сгради. Доказателства за отчуждаване на тези имоти към 30.04.2014 г. не са представени. Напротив, от договора за залог на търговско предприятие, сключен на 06.06.2014 г. (л. 795, т. V), е видно, че същият брой неурегулирани поземлени имоти са посочени като част от активите на заложеното предприятие и към този момент.

В Приложение 1 към Допълнително заключение на ССчЕ от 31.01.2019 г. (л. 648, т. ІV) са представени цените на придобиване на имотите от преобразуващото се дружество (1), цените, посочени в плана за преобразуване (2), по които те са заприходени в новоучреденото дружество, и балансовата им стойност към 30.04.2014 г. Изслушана е и съдебно-оценителна експертиза (л. 388, т. ІV), която дава отговор на въпроса каква е (3) пазарната цена на неурегулираните поземлени имоти, но към 30.09.2014 г., като според всеки от трите предложени от оценителя варианти тази цена надхвърля значително балансовата, с която имотите са записани във встъпителния баланс на новоучреденото дружество и съответно в междинния баланс, изготвен от вещото лице. Наред с горепосочените варианти би могла да бъде определена и (4) пазарна цена на имотите към момента на придобиването им (към момента на вписване на преобразуването) и тя също би могла да се окаже различна (по-висока или по-ниска) от цената, посочена в нотариалните актове или в плана за преобразуване.

Съществуването на тези четири различни възможности за оценяване на дълготрайните материални активи налага да се отговори на въпроса с каква стойност следва да бъдат включени ДМА в междинния баланс, когато балансът се съставя за определяне стойността на дружествения дял. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:

Всеки актив следва да бъде заприходен балансово от придобиващото го дружество към момента на придобиването му, като правилата за определяне на стойността, с която активът се включва в баланса, са уредени императивно в ЗСчет. и в приетите въз основа на него национални счетоводни стандарти (НСС). В настоящия случай приложим е ЗСчет. (отм.) и Национални счетоводни стандарти, приети с ПМС 46/21.03.2005 г. на основание чл. 22а, ал. 5 ЗСчет. (отм.).

Съгласно чл. 13 ЗСчет. (отм.) активите се оценяват и записват при тяхното придобиване по историческата им цена или друга цена, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. От своя страна историческа цена може да е цената на придобиване, себестойността или справедливата цена, която съгласно § 1, т. 3 ДР ЗСчет е продажна, борсова или пазарна цена.

Видно е, че законът въвежда понятието „историческа цена“ с три алтернативни обема: цена на придобиване, себестойност или справедлива (пазарна) цена, определена към момента на придобиването.

Коя от стойностите следва да се използва при осчетоводяването, не е въпрос на избор на придобиващото дружество и то трябва да изходи от начина на придобиване - съгласно чл. 4 от НСС № 16 „Дълготрайни материални активи“ „първоначално всеки дълготраен материален актив се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена (включително митата и невъзстановимите данъци) и всички преки разходи“, а в чл. 4.7 е посочено кога в баланса следва се използва стойност на актива, различна от цената на придобиване:

-          по себестойност – когато активът е създаден в предприятието,

-          по справедлива цена – когато е получен в резултат от безвъзмездна сделка

-          по оценка съда – когато се придобива в резултат от апортна вноска (в този случай се има предвид с оглед актуалната нормативна уредба оценката на вещи лица, която се прави в процедурата по апорт).

В настоящия случай придобиването не е в резултат нито от безвъзмездна сделка, нито от апорт, а в резултат от преобразуване. В тази хипотеза чл. 263з, ал. 2 ТЗ предвижда, че „всяко новоучредено дружество съставя встъпителен баланс към датата на преобразуването на основата на балансовите стойности на получените чрез преобразуването активи и пасиви или на основата на справедливата им цена.“

С коя от двете стойности е следвало „С.Л.“ ООД да включи във встъпителния си баланс придобитите с преобразуването ДМА, се определя според настоящия състав от начина на придобиване на актива от преобразуващото се дружество („О..Л.К.“ ООД). Съгласно Определение № 252/29.04.2014 г. по т. д. № 3051/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. справедливата цена се използва само когато няма данни за цената на придобиване. В случая преобразуващото се дружество е придобило активите чрез възмездни сделки и са налице данни за тяхната придобивна цена, поради което във встъпителния си баланс новоучреденото дружество „С.Л.“ ООД е следвало да включи получените при отделянето имоти с балансовата им стойност според плана за преобразуване по смисъла на чл. 263з, ал. 2 ТЗ. Това е и сторено (вж. Допълнително заключение на ССчЕ от 31.01.2019 г.).

След заприходяването им пък ДМА се включват във всеки следващ баланс с вече определената по горепосочения начин балансова стойност, а ако подлежат на амортизации – и след тяхното приспадане (вж. чл. 7.1 от СС № 16).

Когато бъде прекратено членственото правоотношение на съдружника, се налага изготвяне на междинен баланс към края на месеца, в който е настъпило прекратяването. Както беше посочено, към тази междинна дата ДМА отново биха могли да бъдат остойностени по два начина: по балансовата им стойност или по пазарната им цена към датата на междинния баланс. Коя от двете стойности да се използва обаче, отново не е въпрос на избор, а на конкретен фактически състав.

Съгласно константната съдебна практика, ДМА се определят по пазарната им цена към датата на уреждане на имуществените отношения само когато балансът се съставя за определяне на ликвидационен, а не дружествен дял – тогава дружеството се прекратява с ликвидация и активите могат да бъдат осребрени, за да се постигне тяхната пазарна цена (Решение № 64/09.06.2009 г. по т. д. № 504/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Тази цена обаче е неприложима, когато се определя дружествен дял. Определянето му по пазарна стойност на имуществото към датата на уреждане на имуществените отношения би затруднило търговеца като стопански субект да продължи дейността си, тъй като достигането на тази стойност предполага пазарна реализация на имуществото, а към такова действие субектът не може да бъде задължен предвид обстоятелството, че той продължава да съществува и не се прекратява с ликвидация. Това, освен че би затруднило стопанската дейност на субекта, би застрашило и останалите му кредитори.

Поради тези мотиви съдебната практика трайно приема, че пазарната цена към датата на уреждане на имуществените отношения би била относима само при определяне на ликвидационен дял, какъвто иск не е предявен (вж. освен вече цитираното решение, също и Решение № 64/09.06.2009 г. по т. д. № 504/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 82/13.02.2006 г. по т. д. № 316/2005 г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 206/06.08.2018 г. по т. д. № 1108/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 73/17.10.2017 г. по т. д. № 1465/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

Аргумент за посоченото е и разпоредбата на чл. 4.1 от НСС № 34-„Междинно счетоводно отчитане“, съгласно която „предприятията изготвят междинни финансови отчети, като прилагат същата счетоводна политика, която са приложили при съставянето на годишните финансови отчети“. Съгласно чл. 5.1 от същия СС „при съставяне на междинните финансови отчети се прилагат същите критерии за признаване и представяне на активи, пасиви, приходи и разходи, както при съставянето на годишните финансови отчети“.

Следователно и в междинния баланс ДМА трябва да се включат не с пазарната стойност към датата на изготвяне на баланса (определена в случая от СОЕ), а със стойността, с която ДМА е следвало да бъдат счетоводно отразени съгласно правилата за съставяне на ГФО. Тя по изложените по-горе мотиви беше определена като историческата цена на придобиването им при преобразуване съгласно чл. 263з, ал. 2, пр. 1 ТЗ.

Тази цена е посочена в Таблица 2 на основното заключение на ССчЕ (л. 266, т. ІІІ) и съвпада със стойността, посочена в Приложение 1 към допълнителното заключение на ССчЕ от 31.01.2019 г. (л. 667 и сл., т. ІV) – земи на стойност 797 644,64 лв. (от които 790 137,14 лв. по сметка 2011 и 7 507,50 лв. по сметка 2012 без отписаните по сметка 2011 на стойност 4 574,85 лв.); сгради на стойност 12 934,60 лв. (сметка 203); съоръжения и др. на стойност 8 045,15 лв. (според инвентарната книга тази стойност е 7 166,37 лв. като сбор от стойностите по сметки 206, 208 и 209, но съдът цени неизгодното за ответника признание за по-голямата стойност на притежаваните като активи съоръжения).

За неурегулираните имоти е налице разлика между балансовата стойност и цената на придобиване, посочена в нотариалните актове, но тя се обяснява от вещото лице с разходите по придобиване на имотите и с обстоятелството, че с някои от нотариалните актове са придобити повече от един имоти, но не всички от тях са преминали към новоучреденото дружество съгласно плана за придобиване. В резултат от това неурегулираните имоти са вписани в баланса на новоучреденото дружество със стойност 790 137,14 лв. при цена по нотариални актове 769 492,24 лв. Тъй като обаче разликата е в полза на вписаната в баланса на дружеството (там тя е по-голяма), този въпрос се явява неотносим.

Правилно в баланса не е включена стойността на четири имота, които счетоводно са „отписани от сметка 2011“ съгласно Приложение 1 на допълнителното заключение на ССчЕ от 31.01.2019 г. – по отношение на тях с влязло в сила решение е установено, че не са собствени на дружеството с оглед нищожността на договора за придобиването им (решение № 348/05.10.2012 г. на РС-гр. Силистра, л. 1639, т. VІІ) и поради това стойността им не може да формира неговия актив, независимо че тези имоти са били включени в плана за преобразуване.

Стойността на инвестиционния проект и софтуера са включени в баланса в раздел Б, група І на стойност 9 601,40 лв.. Тази стойност е идентична със стойността по сметка 219 на инвентарната книга към 30.04.2014 г., определена след приложение на обезценка спрямо стойността по плана за преобразуване. Това счетоводно записване е правилно, тъй като „балансовата стойност е преносна стойност - разликата между отчетната стойност на амортизируем дълготраен материален актив и начислената до момента амортизация“ (вж. цит. съдебна практика).

Поради изложеното в междинния баланс следва да бъде включена обща стойност на горепосочените ДМА - земи, сгради, съоръжения, софтуер и проект – в размер на 828 225,79 лв.

По отношение на вземанията от трети лица:

Съгласно плана за преобразуване „С.Л.“ ООД е придобило при учредяването си вземания в общ размер от 235 117,11 лв., както следва: от „Р.Т.“ ЕООД в размер на 60 000 лв. по договор за заем от 01.10.2009 г., от А.Г. П. в размер на 28 000 лв. по договор за заем от 02.04.2012 г.; вземания за данъчен кредит, както и вземания по две фактури.

Съгласно Приложение 1 на Допълнителното заключение на ССчЕ от 31.01.2019 г. (л. 668, т. ІV) общо по сметки „Вземания“ съгласно инвентарната книга към 30.04.2014 г. са налице вземания в размер на 98 283,63 лв. Съгласно изготвения с основното заключение на ССчЕ междинен баланс вземанията на дружеството към 30.04.2014 г. са в общ размер от 103 231,06 лв. (л. 267, т. ІІІ), която изходна стойност следва да се вземе предвид, тъй като по-големият размер на вземанията съставлява неизгоден факт, признат от ответника чрез посочването му в изготвения от него междинен баланс.

От Таблица 1 на Допълнително заключение № 3 на ССчЕ (л. 1173, т. VІ) е видно, че в баланса не са включени вземания на обща стойност 461 212,45 лв. поради тяхното обезценяване. Съгласно представените от ответника решения (л. 1602 и сл., т. VІІ) обезценени са следните вземания:

-          от „Р.Т.“ ЕООД в размер на 60 000 лв., произтичащо от договор за заем от 01.10.2009 г.;

-          от Х.М.Я.Т.в размер на 35 000 лв., представляващо неотчетени средства от касовата наличност;

-          от ищеца в размер на 5 130,61 лв., представляващо лихви върху главница от 17 060 евро – възнаграждение по К.антски услуги;

-          от „Е.“ ЕООД в размер на 60 000 лв., произтичащо от договор за заем от 26.11.2013 г.;

-          от „Е.“ ЕООД в размер на 136 104,89 лв., представляващо възнаграждение по договор за СМР, придобито от ответника с договор за цесия от 07.04.2014 г. (л. 1451, т. VІ);

-          от „Е.“ ЕООД в размер на 162 881,95 лв., произтичащо от споразумение от 07.04.2014 г., сключено с Г. Ц. Н. (л. 1448, т. VІ);

-          от „Б.“ ЕООД в размер на 2095 лв., произтичащо от договор за заем от 09.09.2003 г.

Ако тези вземания не бяха обезценени, те биха се включили в актива на баланса (вж. обясненията на вещото лице К., дадени в о.с.з. на 27.11.20109 г., л. 1749, т. VІІ). Тъй като решенията за обезценка са взети от управителя на ответното дружество и то след изключване на ищеца, те не го обвързват и съдът следва да прецени налице ли са били предпоставките за обезценка, каквито възражения своевременно са релевирани от ищеца (молба от 26.09.2019 г. и молба от 11.11.2019 г.). В този смисъл е и съдебната практика (вж. напр. Определение № 397/25.07.2018 г. по т. д. № 1594/2017 г. на ВКС, ТК, І т.о., съгласно което, за да е противопоставима на съдружника инвентаризацията, респ. преоценката и/или отписването на вземания като част от активите на дружеството, е необходимо тя да е извършена в съответствие с нормативните изисквания (погасяване по давност, погасяване по чл. 739 ТЗ, данни за несъбираемост, вкл. при позоваване на НСС № 32). Поради това настоящият състав счита за неоснователно възражението на ответника, че обезценката е въпрос на решение по целесъобразност и че извършването й не подлежи на съдебен контрол.

Тъй като обезценяването е институт, който може да се приложи само към съществуващ актив, то по отношение на гореизброените вземания съдът следва да формира първо извод дали те са валидно възникнали, а ако да – дали не са били погасени към момента на сочената обезценка, и само ако са възникнали и не са били погасени към този момент – да прецени извършена ли е обезценка в съответствие с предвидените в нормативната уредба критерии (относно критериите са изслушани и обясненията на вещото лице К., дадени в о.с.з. на 27.11.2019 г. (л. 1749, т. VІІ); впрочем, за такива могат да се ползват и критериите, посочени в чл. 37 ЗКПО за признаване на разходите за обезценка за данъчни цели).

Относно вземането от „Р.Т.“ ЕООД в размер на 60 000 лв., произтичащо от договор за заем от 01.10.2009 г.:  

Вземането срещу „Р.Т.“ ЕООД е придобито от ответника по силата на плана за преобразуване, в който е посочено, че то произтича от договор за заем от 01.10.2009 г. Съгласно вписванията в Търговския регистър дружеството-длъжник е обявено в несъстоятелност с решение от 09.01.2014 г., като от обявените и одобрени списъци не се установява предявяване на процесното вземане в сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Поради това то се явява погасено с изтичане на срока за предявяване съгласно чл. 739 ТЗ преди релевантната за настоящото дело дата. Ето защо то не следва да се включва в актива и е иревелантно дали обезценяването му е извършено след надлежно взето за това решение. Поради изложеното съдът не обсъжда установения от СГрЕ факт относно автентичността на подписа в Решение № 1/27.04.2014 г.

Относно вземането от Х.М.Я.Т.в размер на 35 000 лв., представляващо неотчетени средства от касовата наличност:

Вземането срещу Х.М.Я.Т.в размер на 35 000 лв., представляващо неотчетени средства от касовата наличност, е било предмет на граждански иск във водения срещу Т. наказателен процес и искът за неговото присъждане е отхвърлен (л. 1072, т. V). Действително, това решение не формира сила на пресъдено нещо спрямо ищеца (тъй като той не е бил страна по гражданския иск), но от мотивите на постановената срещу Т. присъда в нейната наказателна част може да се заключи, че такова вземане не е съществувало към момента на обезценката – тъй като усвоените от Т. средства са били върнати от него. Ето защо съдът приема, че и това вземане не следва да се включва в актива поради несъществуването му, а не поради неговото обезценяване.

Относно вземането от ищеца в размер на 5 130,61 лв., представляващо лихви върху главница от 17 060 евро:

Главницата в размер на 17 060 евро е заплатена от ответника на ищеца като възнаграждение по договор за К.антски услуги. В протокола за проведеното на 15.04.2014 г. общо събрание (л. 25, т. І) е удостоверено, че ищецът е представил документ за връщане на посочената сума по банков път с оглед наличието на спор между съдружниците за правното основание относно нейното получаване. Поради това главницата от 17 060 евро не е включена в актива като вземане (дори да е съществувало вземане за връщане на даденото без основание, то е било погасено преди 30.04.2014 г.). Няма данни дали върнатата сума от 17 060 евро е включена като налична по банкови сметки към 30.04.2014 г. (като част от паричните средства по сметки в общ размер от 371 628,54 лв.), но възражението за това е направено от ищеца едва в о.с.з. на 22.07.2020 г. (л. 2220, стр. 2, т. VІІІ) и като преклудирано съдът не го обсъжда.

Предмет на процесната обезценка са лихвите в размер на 5 130,61 лв., начислени върху главницата от 17 060 евро. Според настоящия състав същите не следва да се включват в актива на баланса, но не поради обезценяването им, а поради липсата на безспорни доказателства за съществуване на главното вземане. Както беше посочено, съгласно протокола за общото събрание задължението за връщане на сумата не е било безспорно, а е извършено като временна мярка „до уреждане на въпроса“ между съдружниците (т. 2.2 от протокола). Не са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на твърдението на ответното дружество, че договорът за К.антски услуги е симулативен, а оттук – че е съществувало задължение за връщане на даденото по симулативния договор, по отношение на което задължение ищецът би могъл да изпадне в забава.

Относно вземането от „Е.“ ЕООД в размер на 60 000 лв:

Това вземане е възникнало по силата на договор за заем от 26.11.2013 г. (л. 395, т. ІІ), като страните не спорят относно реалното предоставяне на сумата. Не се твърди, а и не се установява вземането да е било погасено чрез някой от предвидените в закона погасителни способи към 30.04.2014 г. По отношение на него е взето решение за обезценка № 4/27.04.2014 г. Възражението за антидатирането на това решение е неоснователно, тъй като резултатът от обезценката е своевременно отразен в хронологичен дневник дебит сметка 607, който документ е описан като изследван от вещото лице К. при изготвяне на Допълнително заключение № 3 на ССчЕ.

Не се установява обаче по отношение на това вземане да са били налице основанията за обезценка – както посочените в НСС №№ 32, 36 и 37, така и разяснените от вещото лице К.. В частност, не се доказаха изложените от ответника в молбата от 04.10.2019 г. (л. 1252, т. VІ) причини за несъбираемост – че дружеството има обезпечени кредитори и че не разполага с достатъчно имущество за удовлетворяване на него като хирографарен. Същевременно към момента на обезценката не е бил изтекъл предвиденият в закона давностен срок, нито са се осъществили други събития, от които да следва сигурната невъзможност за удовлетворение на кредитора. Ето защо съдът счита, че това вземане следва да се прибави към вземанията, включени в междинния баланс.

Относно вземане от „Е.“ ЕООД в размер на 136 104,89 лв.:

Вземането представлява възнаграждение по договор за СМР, придобито от ответника с договор за цесия от 07.04.2014 г. (л. 1451, т. VІ). От заключението на СГрЕ се установява, че подписът, положен за цесионера, не изхожда от посоченото лице, но тъй като съществуването на договора е потвърдено от ответника към 30.04.2014 г. (чрез включването му в счетоводството), следва да се приеме, че към релевантната дата такова вземане е било придобито и е съставлявало част от актива му.

През юли 2014 г. е предявен иск от цесионера срещу „Е.“ ЕООД за присъждане на вземането, по което е образувано т.д. № 134/2014 г. на ОС-Монтана. С влязло в сила решение от 25.10.2017 г. искът е уважен частично (л. 2104, т. VІІІ) – до сумата от 64 798,93 лв. (вж. Решение № 1996/2016 г. по в.т.д. № 1892/2015 г. на САС, ТО, 3 състав, и Определение № 609/25.10.2017 г. по т.д. № 706/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

При тези факти съдът приема, че не било налице основание за пълното обезценяване на това вземане – на първо място, не почива на житейската логика извършването на обезценка на вземането непосредствено след неговото придобиване и то срещу цена, равна на номиналната му стойност; на следващо място, вземането е било съдебно предявено скоро след взимане на решението за обезценка и поради това би следвало да се осчетоводи в като съдебно вземане и съгласно обясненията на вещото лице К., дадени в о.с.з. на 27.11.2019 г., да се включи в актива.

Ето защо съдът счита, че това вземане следва да бъде част от активите по баланса, но не в пълния му размер, а в размера, установен с влязлото в сила решение – искът е уважен до сумата от 64 798,93 лв., като видно от въззивното решение частичното отхвърляне на иска не се дължи на факти, настъпили след 30.04.2014 г. Следователно към тази дата вземането е съществувало в установения от съда размер и сумата от 64 798,93 лв. следва да бъде включена в актива.

Относно вземането от „Е.“ ЕООД в размер на 162 881,95 лв.:

На 07.04.2014 г. между Г. Ц. Н. и „С.Л.“ ООД, представлявано отН.като пълномощник на двамата управители, е подписано споразумение (л. 1448, т. VІ), по силата на което „С.Л.“ ООД поема задължението на „Е.“ ЕООД по договор за осигуряване на обезпечение от 21.10.2013 г. и се задължава да заплати на Н. пълния размер на блокираната като обезпечение сума от 162 881,95 лв., ведно с дължимата съгласно договора лихва. В чл. 4 е уговорено, че „С.Л.“ ООД ще заплати на Н. равностойността на блокираните суми за учредената от него в полза на „Е.“ ЕООД банкова гаранция, като „считано от датата на подписване на настоящото споразумение“ Г. Н. няма да е кредитор на „Е.“ ЕООД“ …. Единственият легитимен кредитор става „С.Л.“ ООД ….“.

Макар да счита, че вземането по това споразумение следва да се включи в баланса, с молба от 16.10.2019 г. (л. 1499, т. VІ) ищецът е оспорил действието му с твърдението, че към датата на подписването му “С.Л.“ ООД се е представлявало съвместно от П. и Т., аН.не е бил снабден с представителна власт по отношение на Т.; на основание чл. 301 ТЗ ищецът е заявил, че се противопоставя на извършеното от името на Т. без представителна власт действие. Тези възражения не следва да бъдат разглеждани, тъй като ищецът е трето на облигационното отношение по споразумението лице и по мотивите на т. 2 на ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС не може да прави възражение за ненадлежното представителство. Ищецът не би могъл да се позовава и на разпоредбата на чл. 301 ТЗ, тъй като не той е търговецът, който е бил ненадлежно представляван при сключването му – това е „С.Л.“ ООД, което дружество обаче не оспорва представителната власт на посочения в споразумението пълномощник.

Същевременно обаче от заключението на СГрЕ се установява, че положените в споразумението подписи и за „С.Л.“ ООД чрез Н., и за Н. са неавтентични (л. 2168, т. VІІІ). Липсата на положен автентичен подпис е хипотеза, различна от ненадлежното представителство, и съставлява липса на съгласие за сключване на сделката. Ето защо е ирелевантно последващото „потвърждаване“ на споразумението от Н., тъй като за разлика от ненадлежното представителство, „потвърждаването“ при липса на първоначално заявено съгласие съставлява ново изявление за сключване на договора и действа занапред, от момента на неговото извършване. Поради това и въпреки че вземането е осчетоводено от ответника по сметка 4921, то няма данни към 30.04.2014 г. да е било изразено съгласие на Н. за сключването му.

Ето защо не се доказа към 30.04.2014 г. в полза на ответника да е съществувало вземане срещу „Е.“ ЕООД с горепосоченото основание (в какъвто смисъл са и възраженията на самия ищец) и е ирелевантно дали са били налице основанията за неговото обезценяване.

За пълнота следва да се посочи, че пречка за включване на вземането в междинния баланс е имено липсата на доказателства то да е възникнало към 30.04.2014 г., а не на липсата на доказателства за настъпване на неговата изискуемост към сочената дата, тъй като в баланса се включват и неизискуемите задължения по аргумент от чл. 13 НСС № 1, съгласно който в Пасив, Раздел В – „Задължения“ се посочват (поотделно) задълженията със срок на погасяване до и над една година.

Относно вземане от „Б.“ ЕООД в размер на 2095 лв.:

Съгласно решението за обезценка вземането произтича от договор за заем от 09.09.2013 г. Видно е, че същото не е било погасено по давност към обезценяването, нито се установява липсата на имущество у длъжника, каквато причина е посочена от ответника с молбата от 04.10.2019 г. Поради изложеното съдът намира, че вземането следва да се включи в актива на баланса, в група „Вземания“.

С молба от 21.08.2018 г. (л. 364, т. ІV) ищецът сочи, че към 30.04.2014 г. в имуществото на дружеството са се включвали и вземания по договори за аренда, по които търговецът е бил арендодател, както и вземане срещу Т. в размер на 60 000 лв., за което е налице висящ процес (л. 1763, т. VІІ).

От събраните доказателства, вкл. от ССчЕ, не се установява наличието на вземания по договорите за аренда, които да са съществували към 30.04.2014 г. и да не са включени в междинния баланс (както беше посочено, стойността на вземанията по междинния баланс дори надхвърля стойността на вземанията по инвентарната книга с около 5 000 лв. и тази разлика може да включва и вземания по договорите за аренда).

В група „Вземания“ не следва да се включва и сумата от 60 000 лв., претендирана от ответника срещу Т. на основание чл. 145 ТЗ. Видно от инвентарната книга, такова вземане не е осчетоводено, а предявяването на иск за него не е самостоятелно основание за възникване на вземането – необходимо е да се докажат предпоставките за възникване на вземането и неговият размер. Съгласно изложеното в исковата молба (л. 1763, т. VІІ) вземането се претендира като обезщетение за вреди от сключване на договор за заем от 26.11.2013 г. във вреда на ответника, но доказателства за наличието на противоправно поведение, в причинна връзка с което да са настъпили вреди в размер на 60 000 лв., не са събрани (нещо повече, вземането по договора за заем според настоящия състав следва да се включи в актива и няма основание една и съща сума да бъде отчетена като актив на две различни основания).

В актива правилно не са включени и вземанията по договорите за заем, сключени съответно на 12.12.2013 г. с „Б.“ ЕООД (за предоставяне на паричен заем в размер на 110 000 евро) и на 25.11.2013 г. с „Е.“ ЕООД (за предоставяне на паричен заем в размер на 165 000 евро). Според мотивите на присъдата, постановена по обвинението срещу Т. (л. 1089, т. V), с споразумение, сключено съгласно т. 2.3. от протокола от ОС от 15.04.2014 г., е прието, че „Б.“ ЕООД и „Е.“ ЕООД няма да дължат връщане на сумите от 110 000 евро и 165 000 евро на „С.Л.“ ООД, а ще ги заплатят на „Ю.Т.Г.“ С.А., както и че „С.Л.“ ЕООД не дължи на ищеца заема от 275 000 евро, послужил за предоставяне на заемите на „Б.“ ЕООД и „Е.“ ЕООД. Тъй като възпроизвежда текста на писмено доказателство, в тази част съдебният акт следва да се кредитира като производно доказателство, което съдът цени (нещо повече, по този въпрос спор между страните не е заявяван).

В о.с.з. на 22.07.2020 г. ищецът е направил възражение, че в група „Вземания“ следва да се включат е сумите, които А.П. „системно е взимал от касата“ и „е присвоил“ в размер над 600 000 лв. За такава корекция на баланса обаче не е налице основание – на първо място, поради преклудиране на изложеното фактическо твърдение (твърдение за вземане срещу П. с конкретен размер и конкретно основание, свързано с изтеглени от касата средства, не е въвеждано до датата на предпоследното заседание), и на второ място - тъй като от представените разписки за служебен аванс и други счетоводни документи, установяващи получаване от П. на суми в период, следващ релевантната по делото дата, не може да се установи, че вземания към това лице, произтичащи от „присвояване“, са съществували, още по-малко в сочения от ищеца размер от 600 000 лв.

По отношение на паричните средства в брой:

Съгласно съставения с основното заключение на ССчЕ баланс касовата наличност към 30.04.2014 г. е в размер на 4 408,08 лв. Спорен е въпросът дали в тази група следва да бъде включена и сумата от 35 457,10 лв., за чието присвояване от касата от страна на Т. е било повдигнато обвинение, по което е постановена оправдателна присъда (вж. молба на ищеца от 08.02.2019 г., л. 702, т. ІV). Видно от мотивите на присъдата (л. 1085, т. V), сумата от 35 457,10 лв. е била част от сумата от 36 000 лв. по баланса за 2013 г., като в приложената дневник-сметка 501 за 2014 г. е отбелязано началото на годината с касова наличност от 36 322,37 лв. С това наказателният съд е приел, че получената от Т. сума е била възстановена и е била налична в началото на 2014 г. (поради което Т. е оправдан по това обвинение). Същевременно обаче наказателният съд е приел, че от касата са извършвани множество плащания след датата, на която е установено, че сумата е възстановена, вкл. плащания за работни заплати (л. 1095, т. V). Ето защо от мотивите на присъдата не може да се заключи, че тази сума е била налична и към релевантната в настоящия процес дата 30.04.2014 г., напротив – налице са косвени доказателства относно разходването на касова наличност преди 30.04.2014 г.

Поради това настоящият състав счита, че касовата наличност следва да се отчете в размера, посочен в изготвения с основното заключение на ССчЕ междинен баланс.

По отношение на задълженията към трети лица:

При учредяването си съгласно плана за преобразуване „С.Л.“ ООД придобива задължения в общ размер от 1 061 583,44 лв., както следва: към „М.К.“ ЕООД по договор за цесия от 14.12.2011 г. в размер на 121 901,64 лв., към „Т.“ ЛТД по договор за заем от 29.07.2011 г. в размер на 899 681,80 лв. и към А.Г. П. по договор за заем от 08.09.2011 г. в размер на 40 000 лв.

Съгласно Таблица 2 на основното заключение на СИЕ (л. 266, т. ІІІ) към 30.04.2014 г. задълженията към трети лица включват задължения до една година към доставчици в размер на 276 893,09 лв. и други задължения в размер на 1 305 384,25 лв. или общо за раздел В - 1 582 277,34 лв. Ищецът е направил искане за задължаване на ответника да представи документите, въз основа на които е изготвено заключението. Впоследствие е изготвено допълнително заключение от 31.01.2019 г. (л. 669, т. ІV), в което отново е посочена същата структура на задълженията – 276 893,09 лв. към доставчици до една година и други в размер на 1 305 384,25 лв. При изслушването му на 08.02.2019 г. ищецът е поискал допускане на допълнително заключение, което да даде отговор на въпроса от кои задължения се е формирал пасивът в размер на 1 305 384,25 лв. (л. 720, стр. 2, т. ІV). Оспорване на сумата от 276 893,09 лв. не е заявявано и поради това съдът намира, че няма основание в тази част балансът да бъде коригиран (по-късно заявеното оспорване е прието от съда за преклудирано и за доказването му не са събирани доказателства).

Съгласно Таблица 2 от Допълнителното заключение на ССчЕ от 17.09.2019 г. (л. 1176, т. VІ) по счетоводен баланс към 30.04.2014 г. задълженията в размер на 1 305 384,24 лв. включват следните суми: 1 666,96 лв. – задължения към персонал, 1 241,41 лв. – осигурителни задължения, 49 953,30 лв. – данъчни задължения (41 037,96 лв. – данък върху печалбата, 763,22 лв. – данък върху дохода на физическите лица, 8 152,12 лв. – други разчети по бюджета), 5 000 лв. – по договор за заем, сключен на 02.04.2014 г. със заемодател А.П., 40 000 лв. – по договор за заем от 08.09.2011 г. със заемодател А.П. съгласно плана за преобразуване и 9 460 лв. – задължения за лихва към А.П. по договор за заем от 08.09.2011 г. за периода 14.09.2011 г. – 30.04.2014 г., 460 000 евро (899 681,80 лв.) по договор за заем от 29.07.2011 г. със заемодател „Т.“ ЛТД съгласно плана за преобразуване и 73 369,06 лв. – задължения за лихви по договор за заем със заемодател „Т.“ ЛТД за периода 18.01.2013 г. – 30.04.2014 г., 2 500 лв. – задължения за съучастие (сметка 425) към ищеца съгласно т. 3 от протокола на ОС от 15.04.2014 г., 11 700 лв. – задължения към подотчетни лица съгласно разписка от 13.04.2014 г.; 162 881,95 лв. – задължение към Г. Ц. Н. съгласно споразумение от 07.04.2014 г., 47 929,77 лв. – задължения за лихва към „М.К.“ ЕООД съгласно договори за цесия от 02.08.2012 г. и от 14.12.2011 г.

Видно е, че в пасива не е включено задължението по сключения на 01.12.2013 г. договор за заем между ищеца и „С.Л.“ ООД, по силата на който ищецът предоставя на дружеството заем в размер на 275 000 евро. Този факт е съобразен с подписаното съгласно протокола от Общото събрание от 15.04.2014 г. споразумение, съгласно което „С.Л.“ ООД не дължи на Ю.Т.Г. сумата от 275 000 евро по договора за заем от 01.12.2013 г., за което съдът вече изложи мотиви.  

С молба от 26.09.2019 г. (л. 1234, т. VІ) ищецът е оспорил съществуването на посочените в Таблица 2 задължения, поради което съдът дължи да изследва въпрос.

Относно задължението към „Т.“ ЛТД:

На 29.07.2011 г. е сключен договор за заем (л. 1182, т. VІ) между „Т.“ ЛТД като заемодател и „О..Л.К.“ ООД като заемател, по силата на който е предоставен заем в размер на 1 000 000 евро. За заемодателя договорът е подписан от У. Р. и Ф.Ферштех, а за заемателя – от А. П. и Х. Т.. Уговорено било връщането на сумата да се извърши на двадесет месечни вноски, ведно с лихва в размер на 8,5 % годишно върху непогасената част от заема, а при забава да се заплати и 100 евро за всеки 20 работни дни неустойка за забава.

С плана за преобразуване от 02.07.2012 г. в имуществото на „С.Л.“ ООД е включено задължение към „Т.“ ЛТД по горепосочения договор в размер на 899 681,80 лв. Ищецът твърди, че към релевантната дата 30.04.2014 г. това задължение е било погасено, като навежда алтернативни доводи за това: за погасяване чрез плащане; за погасяване чрез опрощаване от заемодателя; за погасяване чрез опрощаване от цесионера „О.“ Инк.

От събраните писмени доказателства се установява, че на 20.12.2012 г. между „О.“ Инк и „Г.Б.С.“ ЛТД като продавачи и „Д.О.К.Б.В. като купувач е сключен предварителен (рамков) договор за продажба на дялове от капитала на „О..Л.К.“ ООД (л. 1287, т. VІ). В чл. 4 от договора е уговорено, че покупната цена ще бъде предмет на корекция с удържане на всички дългове на дружеството, включително към „Т.“ ЛТД, „независимо дали в рамките на дружеството или прехвърлен на „С.Л.“ ООД“. За целта е уговорено цената да бъде заплатена по ескроу сметка, а след това да бъде подписан договор за продажба на дяловете с нотариално заверени подписи. От сумата, платена по ескроу сметката, следва съгласно чл. 7.05. да бъде погасен дългът към „Т.“ ЛТД и към „Б.и Т.К.“ ЛТД.

На 27.12.2012 г. е подписан договор за специална (ескроу) сметка (л. 1272, т. VІ) между „Д.О.К.Б.В., „О.“ Инк., „Г.Б.С.“ ЛТД и „Българо-американска кредитна банка“ АД. Уговорено е купувачът „Д.О.К.Б.В. да депозира част от продажната цена в размер на 1 860 000 евро, като от нея да се използва сумата в размер на 1 605 857 евро за изплащане на задълженията към „Т.“ ЛТД (1 039 193 евро - по договора за заем от 29.07.2011 г.) и към „Б.енд Т. К.“ ЛТД (566 664 евро - договор за заем от 03.01.2011 г.). В този смисъл е уговорката в чл. 2.01.1 - продавачите се съгласяват частта от продажната цена за дяловете от капитала на „О..Л.К.“ ООД да бъде използвана за заплащане задълженията към „Т.“ ЛТД и „Б.енд Т. К.“ ЛТД. Това плащане следва да се извърши след представяне на договор за прехвърляне на дяловете с нотариално заверени подписи и вписване в Търговския регистър на купувача като едноличен собственик. Такъв окончателен договор с нотариално заверени подписи е сключен на 31.12.2012 г. (л. 1282, т. VІ).

Съгласно представеното от ответника извлечение (л. 1286, т. VІ) от банковата сметка, открита въз основа на договора за ескроу сметка ***********), на 17.01.2013 г. е наредено плащане в полза на „Т.“ ЛТД на сумата от 1 039 193 евро с посочено основание „договор за заем от 29.07.2011 г.“, а в полза на „Б.енд Т. К.“ ЛТД – сумата от 566 664 евро с посочено основание „договор за заем от 03.01.2011 г.“. Видно от съдържанието на извлечението, плащанията напълно съответстват като суми, получател и основание на обсъдените по-горе договор за прехвърляне на дялове и договор за ескроу сметка. Възражението на ищеца, направено в о.с.з. на 22.07.2020 г., че посоченият документ не може да се свърже с процесното правоотношение поради разлика в сумата, е неоснователно – на първо място, сумата е идентична с общия размер на дълга към „Т.“ ЛТД, посочен в договора за ескроу сметка, и е в размер, по-голям от осчетоводения от ответника, тъй като при отделянето ответникът придобива задължението до размер от 899 681,80 лв. На следващо място, самият ищец ангажира доказателства, от които може да се заключи, че е извършено погасяване на дълга чрез процесното плащане - на 10.04.2014 г. А.П. е изпратил доА.П. (лице, осъществяващо счетоводното обслужване на дружеството) електронно писмо (л. 1225, т. VІ), в което е посочил, че „договорът за заем с Т. е изплатен изцяло с лихвите и всичко останало“, за което „И.ти е изпратил копие от платежното“. Този извод не се опровергава, а напротив – подкрепя се - от представената от ищеца декларация, изходяща от „Т.“ ЛТД, с която дружеството заявява, че няма претенции към „С.Л.“ ООД по отношение на изплащането на заема в размер на 460 000 евро (л. 1222, т. VІ).

Следователно към 17.01.2013 г. е било извършено плащане към първоначалния кредитор „Т.“ ЛТД за погасяване на задължението по договора за заем, като плащането е извършено не от длъжниците (вкл. „С.Л.“ ООД), а от трети лица – „О.“ Инк. и „Г.Б.С.“ ЛТД или по-точно – за тяхна сметка (чрез удържане на сумата от дължимата им се продажна цена по договора за продажба на дялове).

С плащането на чужд дълг платилият се суброгира в правата на кредитора без да е необходимо постигане на изрично съглашение в тази насока. В този смисъл са и възраженията на ответника, изложени в молба от 15.11.2019 г. (л. 1667, т. VІІ), които съдът намира за основателни. Те се подкрепят и от съдържанието на вече цитираното електронно писмо от А.П. до счетоводителя П., в което е посочено, че „в счетоводството на фирмата трябва да се отрази, че тези пари вече се дължат на ГБС и О. (50/50)“ (л. 1225, т. VІ).

Ето защо обстоятелството, че задължението по договора за заем е погасено чрез плащане, не би могло да доведе до изключване на сумата от пасива на баланса, щом плащането е извършено по начин, водещ само до промяна на кредитора (в резултат от суброгация).

Недоказано е възражението на ищеца, че към момента на плащането кредиторът по договора за заем „Т.“ ЛТД е бил заменен чрез цесия. Действително, ответникът е представил договор за цесия, сключен между „Т.“ ЛТД и „О.“ Инк., датиран 07.01.2013 г., (л. 1196, т. VІ) с предмет вземането към „С.Л.“ ООД. С определение от 27.07.2020 г. (л. 2234, стр. 2, т. VІІІ) по реда на чл. 183 ГПК този документ е изключен от доказателствата по делото. Действително, по делото е представен и приподписан в оригинал препис от този документ (л. 1732, т. VІІ), но тъй като същият е приподписан в хода на процеса (съгласно изявлението на ищеца), то същият не може да удостовери настъпването на прехвърлителен ефект на цесията преди 17.01.2013 г. (достоверността на датата е оспорена от ответника с молба от 04.10.2019 г., л. 1249, т. VІ). По отношение на ответника документът има най-ранна достоверна дата през март 2014 г., както е посочено в изходящото от П. до Ф.електронно писмо от 03.10.2019 г. (л. 1466, т. VІ). Договорът за цесия е посочен и сред документите, предадени от счетоводителяА.П. на А.П., но това е извършено с приемо-предавателен протокол от 09.05.2014 г. (л. 339, т. ІV).

Тъй като договорът за цесия не е могъл да породи прехвърлителен ефект поради извършеното преди това погасяване на дълга, то към 25.01.2013 г. „О.“ Инк се явява кредитор на „С.Л.“ ООД само до размера на настъпилата суброгация – за половината от процесния дълг, съответстваща на стойността, погасена от дължимата на „О.“ Инк продажна цена по договора за продажба на дялове, а именно – за сумата от 449 840,90 лв. (както беше посочено, дългът на „С.Л.“ ООД към „Т.“ ЛТД е бил в размер на 899 681,80 лв., като половината от него е погасена с дължимата се на „О.“ Инк продажна цена).

Поради изложеното със сключения на 25.01.2013 г. договор за опрощаване (л. 1204, т. VІ) между „О.“ Инк и „С.Л.“ ООД опрощаващият би могъл да опрости задължението само до сумата от 449 840,90 лв., за която се явява кредитор. Съдът приема, че този погасителен ефект е настъпил. Възражението на ответника, че договорът за опрощаване от 25.01.2013 г. е антидатиран, се опровергава от посоченото в него обстоятелство, че същият се сключва „във връзка с договора за покупко-продажба на дялове, притежавани от „О.“ Инк. от капитала на „С.Л.“ ООД от 25.01.2013 г., и прекратяване участието на „О.“ Инк в това дружество“. Последният договор (за продажба на дяловете) от своя страна е нотариално заверен на 25.01.2013 г. (л. 1203, стр. 2, т. VІ).

Следователно след 25.01.2013 г. единствен кредитор и то на половината от задължението е вторият суброгирал се в дълга - „Г.Б.С.“ ЛТД. Поради това договорът за опрощаване, датиран от 26.01.2013 г. и сключен между „Т.“ ЛТД и „С.Л.“ ООД – дори да се приеме, че е с достоверна дата (възражение срещу което е направено от ответника с молба от 04.10.2019 г.), не би могъл да породи погасителен ефект, тъй като към тази дата опрощаващият „Т.“ ЛТД вече не е бил кредитор.

Ето защо съдът приема, че към 30.04.2014 г. в пасива на дружеството се е включвало задължение, произтичащо от погасяването на договора за заем от трето на този договор лице („Г.Б.С.“ ЛТД) в размер на 449 840,90 лв. Разликата до 899 681,80 лв. (или сумата от 449 840,90 лв.) следва да бъде извадена от група „Задължения“ в частта на пасива на баланса.

Задължения за лихви в размер на 73 369,06 лв., начислени върху главницата по договора за заем, сключен с „Т.“ ЛТД:

Както беше посочено, след 25.01.2013 г. задължението за главница, възникнало по договора за заем, е било в размер на половината от първоначалния дълг поради извършеното опрощаване от един от суброгиралите се в дълга. Същевременно с договора за опрощаване суброгиралият се кредитор е опростил задължението, ведно с дължимите за него лихви. Следователно, в пасива на баланса следва да се включат лихви само върху главницата от 449 840,90 лв. за целия период на начисляване 18.01.2013 г. – 30.04.2014 г. (тъй като за периода до 25.01.2013 г. лихвите върху другата част от главницата са погасени чрез опрощаване, а за периода след 25.01.2013 г. не е била налице главница в размер на опростената част).

Ето защо това задължение следва да бъде редуцирано до сумата от 36 684,53 лв.

Данъчни задължения:

Съгласно заключението на ССчЕ (л. 1173, т. VІ) размерът на данъчните задължения към релевантната дата е 49 953,30 лв. и той е формиран от данък върху печалбата (41 037,96 лв.), данък върху дохода на физическите лица (763,22 лв.) и други разчети по бюджета (8 152,12 лв.). С молба от 26.09.2019 г. ищецът е оспорил съществуването на тези задължения и в частност – задължението за данък върху печалбата.

Съгласно справка от НАП от 31.10.2019 г. (л. 1597, т. VІІ) към 30.04.2014 г. са били налице задължения за данък върху доходите и за осигурителни плащания в размер на 855,85 лв. главница и 6,74 лв. лихва, като към тази дата е била подадена декларация по чл. 92 ЗКПО, но тъй като е била неподписана, корпоративният данък за 2013 г. бил определен на база по-късно подадената декларация от 23.05.2014 г. (декларациите са представени с молба от 26.11.2019 г., л. 1699-1720, т. VІІ).

Съгласно чл. 6 от НСС № 34 „Междинно счетоводно отчитане“ в междинните финансови отчети разходите за данъци от печалбата се основават на най-добрата приблизителна оценка за техния размер за съответния период, като се използва данъчната ставка, която би била приложима спрямо очаквания годишен финансов резултат. Ето защо правилно в междинния баланс са включени и данъчните задължения за текущата година в размер от 855,85 лв.

С аргумент на по-голямото основание в баланса следва да бъде включен и данъкът върху печалбата за 2013 г., независимо че декларацията, въз основа на която той е надлежно определен, е подадена след релевантната дата. Щом съдът е длъжен да отчете данъка за текущата част от годината без да е подадена никаква декларация (Решение № 224/10.09.2010 г. по т. д. № 765/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.), то на по-голямо основание следва да се зачете данъкът, дължим за печалбата от предходната година независимо от момента на неговото деклариране.

В о.с.з. на 27.11.2019 г. (л. 1750, т. VІІ) вещото лице К. сочи, че според баланса стойността на неразпределената печалба за 2013 г. е 360 000 лв. (факт, идентично установен и в наказателното производство според мотивите на представената присъда, л. 1083, т. V), като разликата до 410 000 лв. (която сума съответства на данък от 41 000 лв.) следва от стойността на самия данък печалба, защото в баланса печалбата се включва след приспадане на данъчните задължения. Ето защо, а и предвид доказателствата за извършено погасяване на данъчни задължения за ЗКПО по код 11 0000 (л. 1698, VІІ) в размер от 47 290 лв. (включващи и лихва), съдът намира, че не е налице основание за корекция на баланса в частта относно данъчните задължения относно данъка върху печалбата.

Задължения по договор за заем от 08.09.2011 г. със заемодател А.П. за сумата от 40 000 лв.:

На 08.09.2011 г. между А.П. като заемодател и „О..Л.К.“ ООД като заемател е подписан договор (л. 1267, т. VІ), съгласно който заемодателят предоставя на заемателя сума в размер на 40 000 лв. Посочено е, че сумата ще бъде предадена в деня на вписване на договорна ипотека за обезпечаване на задължението. Уговорено е да се дължи годишна лихва в размер на 9 %. Ипотеката е учредена с нотариален акт № 5/14.09.2011 г. (1270, т. VІ). С плана за преобразуване това задължение преминава изцяло към „С.Л.“ ООД.

Представено е платежно нареждане от 28.09.2011 г. (л. 1690, т. VІІ) за превод на сумата от 40 000 лв. от А.П. в полза на „О..Л.К.“ ООД. От Допълнително заключение № 5 на ССчЕ (л. 2207, т. VІІІ) се установява, че сметката на заемателя е заверена с горепосочената сума. Ето защо съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че договорът не е сключен, тъй като сумата не е предадена.

Неоснователно е и възражението, изложено от ищеца в молба от 10.10.2019 г. (л. 1471, т. VІ), че договорът за заем и договорът за ипотека са симулативни, като са съставени с цел да създадат привидно правно състояние пред лица, предявили иск за ревандикация на ипотекираните имоти (вж. и молба от 24.10.2019 г., л. 1538, т. VІ). Действително, имотите, предмет на ипотеката, са идентични с имотите, по отношение на които по почин на трети лица е повдигнат съдебен спор (вж. решение от 05.10.2012 г., л. 1631, т. VІІ, и искова молба за нищожност на ипотеката, л. 1652, т. VІІ). От този факт обаче не може да се направи извод за сочената от ищеца симулативност (включително с оглед липсата на правна логика за обременяване на имот по непротивопоставим на действителните собственици начин). Аргументи в подкрепа на възражението за симулация не могат да бъдат изведени и от Допълнително заключение № 5 на ССчЕ - от него се установява, че след сключване на договора са извършвани множество банкови операции от различни банкови сметки, както и „на каса“ - с различни по размер суми (включително и със сума, равна на заетата) и към различни лица, но това не може да се приеме нито за необичайно предвид търговската дейност на ответника и качеството на П. като управител, нито може да доведе до единствено възможния извод, че преведените по заема пари са изтеглени обратно от заемателя след създаване на „привидното правно състояние“.  

Нещо повече, процесното задължение е включено в ГФО за 2012 г. съгласно „Пояснителни сведения“ – Приложение към ГФО (л. 1266, т. VІ), който ГФО е приет на Общо събрание на съдружниците на „С.Л.“ ООД, проведено на 03.06.203 г., включително с гласа на ищеца (л. 1254 и л. 1261, т. VІ). Тъй като гласуването за приемане на ГФО съставлява извънсъдебно признание за верността на удостоверените в отчета факти, напълно неотносимо е дали впоследствие този ГФО е бил обявен по партидата на дружеството в Търговския регистър (още повече че видно от мотивите за отказа за обявяване, била е налице техническа пречка пред вписването, нямаща отношение към верността на изготвения отчет). С молба от 10.10.2019 г. (л. 1470, т. VІ) ищецът сочи, че този ГФО не е обявен, но представя същите „Пояснителни сведения“ (л. 1481, т. VІ), в които процесното вземане е удостоверено, а с молба от 18.10.2019 г. (л. 1532, т. VІ) признава, че задълженията са включени в ГФО за 2012 г.

От данните на Допълнително заключение № 5 ССчЕ не може да се заключи и че заемът е бил погасен към 30.04.2014 г., в каквато насока са твърденията в писмената защита на ищеца. В нито един от банковите документи, проверени от вещото лице, не се установява плащане в полза на А.П. с основание връщане на заетата по процесния договор сума.

Поради изложеното съдът намира, че задължението в размер на 40 000 лв. правилно е включено в междинния баланс.

Задължения за лихви в размер на 9 460 лв. в полза на А.П.:

Ищецът оспорва задължението за лихви с единственото твърдение, че не е налице главен дълг.

Както беше посочено, съдът достигна до извод за наличие на главен дълг, който според източника си е лихвоносен. Възражението, че не е представен лихвен лист, е ирелевантно, тъй като основанието на вземането за лихви не е лихвеният лист, а изтичането на определен период.

Поради изложеното съдът приема, че правилно в междинния отчет е включено задължение за лихва за периода 14.09.2011 г. – 30.04.2014 г.

Задължение по договор за заем от 02.04.2014 г. със заемодател А.П.:

На 02.04.2014 г. между А.П. като заемодател и „С.Л.“ ООД като заемател е сключен договор за заем (л. 1445, т. VІ) за сумата от 5 000 лв. За дружеството договорът е подписан от Н.Н., легитимирал се като пълномощник на двамата управители П. и Т.. Сумата е предадена съгласно разписка от 02.04.2014 г. (л. 1447, т. VІ), издадена от Н., а съгласно разписка от 30.05.2014 г., подписана за двете страни от А.П., сумата от 5 000 лв. по договора за заем от 02.04.2014 г. е върната (л. 963, т. V).

Поддържаните от ищеца в молбата от 16.10.2019 г. (л. 1497, т. VІ) възражения, касаещи ненадлежното представителство на „С.Л.“ ООД, не следва да бъдат разглеждани, тъй като, както вече беше изяснено, на мнимото представляване може да се позове само мнимо представлявавният, но не и трето лице, каквото се явява ищецът.

Същевременно обаче, със СГрЕ е установено, че подписите, положени заН.върху договора и разписката за получаване на сумата, са неавтентични. Това означава, че не е налице валидно изразено съгласие, а не липса на представителна власт, за сключване на процесния договор. Отделно от това, неватентичен е и подписът върху разписката за предаване на заетата сума, а доколкото договорът за заем е реален, липсата на доказателства за предаване води до извод за липса на сключен договор. Няма данни получаването на сумата да е осчетоводено към 30.04.2014 г. въз основа на съществуващи към тази дата първични счетоводни документи. Действително, в Допълнително заключение № 3 на ССчЕ е посочено, че сумата се води по кредитно салдо по сметка 1511, но тъй като осчетоводяването е въз основа на неавтентичен документ, според настоящия състав е налице нередовност на счетводството в тази част и поради това то не може да се ползва от ответника за доказване на изгодните нему твърдения.

Всички документи, съставени по-късно (разписка за връщане на заетата сума, потвърждаване), са годни да удостоверят единствено съществуването на дълг в момента на тяхното съставяне, но не и към релевантния момент.

Ето защо от пасива на баланса следва да бъде извадена сумата от 5 000 лв.

Задължения за съуастия в размер на 2 500 лв.

Съгласно разяснението на вещото лице К. тази сума съставлява дяловата вноска на изключения съдружник. Според константната съдебна практика тази сума се отразява в собствения капитал и не се включва в компонентите при определяне стойността на дружествения дял при прекратяване участието на съдружник съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ (Решение № 39/06.03.2018 г. по т. д. № 627/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 100/07.02.2013 г. по т. д. № 665/2011 г. на ВКС, ТК, І т.о.). В този смисъл е и разяснението, дадено от вещото лице в о.с.з. на 27.11.2019 г.

В о.с.з. на 27.11.2019 г. вещото лице К. заявява, че тази сума не е включена в група „Други задължения“, но съдът не кредитира това устно обяснение, тъй като то противоречи на писменото заключение - видно от Таблица 2 на Допълнително заключение № 3 на ССчЕ, сумата от 2 500 лв. е включена в задълженията на ответника към релевантната дата като част от задълженията в общ размер от 1 305 384,25 лв. (л. 1176, т. VІ) и фигурира в таблицата като отчетена по сметка 425.

Ето защо от сумата от 1 305 384,25 лв. следва да бъде извадена и сумата от 2 500 лв., неправилно отчетена като част от задълженията, формиращи раздел В на пасива при изготвяне на баланса за определяне на дружествения дял.

Задължения към подотчетни лица.

Съгласно Таблица 2 на Допълнително заключение № 3 на ССчЕ в група „Други задължения“ е включена и сумата от 11 700 лв., осчетоводена по сметка 4221 „Подотчетни лица“. Първичният документ за този запис е разписка от 13.04.2014 г. (л. 1796, т. VІІ). Видно от съдържанието на разписката, със същата е удостоверено, че Н.Н., действайки за „С.Л.“ ООД е получил служебен аванс от А.П..

Съгласно т. 10 от заключението на СГрЕ подписът за „получил сумата“ не е положен от Н.. Ето защо съдът намира, че осчетоводяването на това задължение въз основа на неавтентичен документ е нередовно и не може да ползва ответника. Последващото потвърждаване на действията по предаване и получаване на сумата е непротивопоставимо като дата, тъй като за разлика от действието без представителна власт при липсата на изявление от сочения автор новото изявление действа занапред.

Поради това и тази сума следва да бъде извадена от група „Други задължения“ на междинния баланс.

Задължения по разчети по гаранции в размер на 162 881,95 лв.:

Както беше посочено, на 07.04.2014 г. между Г. Ц. Н. и „С.Л.“ ООД, представлявано отН.като пълномощник на двамата управители, е подписано споразумение (л. 1448, т. VІ), по силата на което „С.Л.“ ООД поема задължението на „Е.“ ЕООД по договор за осигуряване на обезпечение от 21.10.2013 г. и се задължава да заплати на Н. пълния размер на блокираната като обезпечение сума от 162 881,95 лв., ведно с дължимата съгласно договора лихва.

Настоящият състав вече формира извод, че в баланса не следва да се включва вземането на „С.Л.“ ООД към „Е.“ ЕООД, произтичащо от процесното споразумение, като идентични мотиви следва да се изложат и по отношение на дълга, поет от „С.Л.“ ООД към Н. отново по същия договор – с оглед неавтентичността на подписа на Н. следва да се приеме, че към релевантната дата не е имало изразено съгласие за сключване на договора и извършеното по-късно „потвърждаване“ няма обратно действие, а съставлява ново изявление, тъй като не е налице хипотезата на действие от чуждо име без представителна власт. Нещо повече, с оглед неавтентичността на подписа и наН.съдът приема, че целият документ е нередовен и не може да послужи за редовно счетоводно записване, от което ответникът да черпи права.

Ето защо от групата на задълженията следва да бъде приспадната сумата от 162 881,95 лв., осчетоводена по сметка 4921.

Задължения за лихви в размер на 47 929,77 лв. към „М.К.“ ООД:

Съгласно Таблица 2 на Допълнително заключение № 3 на ССчЕ в групата на задълженията е включено задължение в размер на 47 929,77 лв., формирано както следва: от сумата в размер на 47 013,89 лв., представляваща лихва съгласно договор за цесия от 14.12.2011 г. (фактура № 3/01.05.2014 г., л. 1459, т.VІ), и от сумата в размер на 915,88 лв., представляваща лихва съгласно договор за цесия от 02.08.2012 г. (фактура № 4/01.05.2014 г., л. 1459, т.VІ).

По делото е приет като писмено доказателство договор за цесия от 14.12.2011 г. (л. 1454, т. VІ), сключен между „Ю.“ ЕООД като цедент и „М.К.“ ЕООД като цесионер за прехвърляне на вземането по фактури за доставка на слънчоглед с длъжник „О..Л.К.“ ООД в размер на 121 901,64 лв. срещу цена от 100 000 лв. Това вземане е включено в пасива на „С.Л.“ ООД с плана за преобразуване.

Съгласно заключението на СГрЕ подписите за цедент и цесионер върху договора за цесия от 14.12.2011 г. с „Ю.“ ЕООД са с лошо качество и са негодни за изследване. Въпреки това съдът приема, че договорът за цесия е бил сключен и вземанията по него не са били оспорвани към релевантната дата, тъй като задължението към цесионера „М.К.“ ЕООД по прехвърлената главица е включено в ГФО за 2012 г. (в Приложение „Пояснителни сведения“, л., 1261, т. VІ), който, както беше вече посочено, е приет с единодушие от съдружниците на „С.Л.“ ООД на общо събрание от 03.06.2013 г. Това вземане фигурира и в представените от ищеца с молба от 10.10.2019 г. „Пояснителни сведения“ към ГФО за 2012 г. (л. 1485, т. VІ).

Поради изложеното съдът счита, че е неоснователно последващото (след признанието, извършено с приемане на отчета) оспорване на дълга, включително на основанието за възникване на самото цедирано вземане, каквото оспорване е заявено от ищеца с молбата от 16.10.2019 г. (л. 1503, т. VІ) – че подписалият договора за цесия за „Ю.“ ЕООД М.С.не е разбирал български език; че договорът е симулативен, както и че не е заплащана продажна цена по него.

Неоснователно е и възражението, че задължението за лихви не следва да се включва в баланса поради осчетоводяването му с фактура от 01.05.2014 г., т.е. след релевантната дата. Вече беше посочено, че задължението за лихва възниква с факта на забавата, а не с факта на осчетоводяването му, поради което за периода за периода 22.06.2010 г. – 30.04.2014 г. (съгласно представения лихвен лист) дружеството е дължало лихви, които следва да бъдат отразени в баланса. Размерът на дължимата законна лихва надхвърля удостоверения в баланса (48 305,13 лв.), поради което съдът счита, че процесното вземане следва да бъде зачетено в пълния размер по междинния баланс от 47 031,89 лв.

Не е налице обаче основание за включване в баланса на вземане за лихви в размер на 915,88 лв., претендирано за забава в погасяването на дълга, придобит с договор за цесия от 02.08.2012 г. (л. 1456, т. VІ), сключен между „К.К.“ ЕООД като цедент и „М.К.“ ЕООД като цесионер. Видно от договора, с него се прехвърля вземане по фактура № 537/20.04.2012 г. срещу „О..Л.К.“ ООД в размер на 4 560 лв. срещу цена от 3 200 лв. Към датата на цесията е бил подписан планът за преобразуване и в него не е посочено, че това задължение преминава към новоучреденото дружество „С.Л.“ ООД, нито пък е преминало самото прехвърлено вземане към „К.К.“ ЕООД.

Задължение към „Е.К.“ ООД:

С молба от 01.11.2019 г. ответникът е представил фактура № 199/30.04.2014 г., издадена от „Е.К.“ ООД за сумата от 2 000 лв. с основание „изготвяне на становище“ (л. 1600, т. VІІ), като е приет и препис на приемо-предавателен протокол от същата дата, удостоверяващ приемане на фактурираната работа (л. 1689, т. VІІ). С молба от 25.11.2019 г. (л. 1684, т. VІІ) ответникът уточнява, че фактурата е за заплащане на счетоводни услуги, извършени до този момент. Оспорени са подписите на Д. иН.върху протокола, като според заключението на СГрЕ подписите на Д. иН.са копия на подписи, положени от тези лица (тъй като изследваният обект е електрофотографско копие).

Видно от Таблица 2 на Допълнително заключение № 3 на ССчЕ сума в размер на 2 000 лв. като задължение към „Е.К.“ ООД не фигурира в общия размер на оспорените задължения от 1 305 384,24 лв. и поради това в тази част балансът не следва да бъде коригиран с посочения размер.

Ако това задължение е включено в размера на задълженията към доставчици до една година (276 893,09 лв.), то също не би било налице основание за коригирането му, тъй като срещу тази сума не е релевирано своевременно възражение, а и от доказателствата, посочени по-горе, се установява съществуването на процесното задължение.

Задължение към ищеца в размер на 17 600 евро:

Представена е фактура № 5/06.12.2013 г., съгласно която „С.Л.“ ООД дължи на ищеца възнаграждение за К.антски услуги в размер на 17 060 евро. С молба от 11.11.2019 г. ищецът е оспорил включването на това задължение в пасива, тъй като от протокола от общото събрание от 15.04.2014 г. се установява, че сумата е била платена, а впоследствие - възстановена на „С.Л.“ ООД. Съгласно обясненията на вещото лице, дадени в о.с.з. на 27.11.2019 г. (л. 1748, стр. 2, т. VІІ) тази сума не е включена в пасива в раздел В и поради това нейният номинал не следва да се изважда от стойността на задълженията по междинен баланс.

Задължение за продажна цена по договора за цесия от 07.04.2014 г., сключен с „П.“ ЕООД.

Както беше посочено в частта относно активите, съдът приема за надлежно придобито вземането по договора за цесия с предмет вземане по договор за СМР срещу „Е.“ ЕООД. Следователно в тежест на цесионера е възникнало задължение за заплащане на продажна цена и не е налице необходимост от корекция на баланса с тази сума. Следва да се отбележи обаче, че съгласно Таблица 2 на Допълнително заключение № 3 на ССчЕ, такова задължение не е включено в група „Други задължения“ в размер от 1 305 384,24 лв., поради което следва, че към релевантната дата това задължение или е било погасено (въпреки ненастъпилата изискуемост), или е включено в неоспорената своевременно група на „задължения към доставчици до една година“.

Представени са и разписки, удостоверяващи правоотношения след 30.04.2014 г. - съгласно разписка от 19.06.2014 г. „С.Л.“ ЕООД е получило в заем от А.П. сумата от 12 000 лв. по договор за заем от 19.06.2014 г.; съгласно разписка от 20.06.2014 г. „С.Л.“ ЕООД е получило от заемодателя А.П. сумата от 12 000 лв. по договор за заем от 20.06.2014 г.; съгласно разписка от 23.06.2014 г. „С.Л.“ ЕООД като заемател е получило от А.П. сумата от 12 000 лв. по договор за заем от 23.06.2014 г.; съгласно разписка от 24.06.2014 г. „С.Л.“ ЕООД като заемател е получило от А.П. като заемодател сумата от 9000 лв. по договор за заем от 24.06.2014 г. Тъй като тези правоотношения следват релевантната за процеса дата, доказателствата за тях са неотносими и въз основа на тях не следва да се правят изводи относно пасива на междинния баланс.

Относно стойността на дружествения дял

Въз основа на така установените за съществуващи активи и пасиви съдът следва да определи размера на дружествения дял. Същият се формира от стойността на превишението на актива (сбор от стойностите по раздели А, Б, В и Г) над пасива (раздел В). В този смисъл е заключението на вещото лице К. по т. 4 от основната експертиза (л. 269, т. ІІІ) и разясненията му, дадени в о.с.з. на 27.11.2019 г. (л. 1748, т. VІІ).

За основа на изчисленията съдът използва междинния баланс, изготвен с основното заключение на ССчЕ (л. 266, т. ІІІ), като в него следва да бъдат внесени следните промени:

Актив

В раздел А не следва да се внасят корекции – активите в него са равни на нула.

В раздел Б не следва да се внасят корекции, като активът по този раздел възлиза на 829 266,19 лв., формиран от сумите 9601,40 лв., 818 624,39 лв. и 1040,40 лв.

В раздел В следва да се внесат корекции според формираните вече мотиви, като към осчетоводения размер на вземанията от 103 231,06 лв. следва да се добавят сумите, както следва: 60 000 лв., представляваща вземане от „Е.“ ЕООД по договор за заем от 26.11.2013 г., което съдът прие за неправилно обезценено; 64 798,93 лв., представляваща действителният размер на вземането срещу „Е.“ ЕООД, придобито с договора за цесия от 07.04.2014 г., което съдът прие за неправилно обезценено; 2 095 лв., представляващо вземане срещу „Б.“ ЕООД, произтичащо от договор за заем от 09.09.2003 г. Наред с това в раздела се включват и парични средства на каса и по банкови сметки в общ размер от 376 036,62 лв.

Така общата стойност на активите по раздел В възлиза на 606 161,61 лв.

В раздел Г не следва да се внасят корекции – активите в него са равни на нула.

Следователно общата стойност на актива възлиза на 1 435 427,80 лв.

Пасив

В раздел В, група „Задължения до една година“ не следва да се внасят корекции – стойността им възлиза на 276 893,09 лв.

От стойността на „Други задължения“, посочена в междинния баланс, а именно 1 305 384,24 лв. (погрешно посочена като 1 305 384,25 лв. – вж. Таблица 2 на Допълнително заключение № 3 на ССчЕ), следва да се извадят следните задължения: 449 840,90 лв., представляващо стойността на опростеното суброгационно вземане, възникнало от погасяването на заема към „Т.“ ЛТД; 36 684,53 лв., представляващо стойността на опростените лихви към тази главница; 5 000 лв., представляващо задължение по договор за заем от 02.04.2014 г. със заемодател А.П.; 2 500 лв., представляващо дялова вноска на изключения съдружник; 11 700 лв., представляващо „задължения към подотчетни лица“; 162 881,95 лв., представляващо задължение по споразумение от 07.04.2014 г. между Г. Ц. Н. и „С.Л.“ ООД; 915,88 лв., представляващо задължение за лихви върху главницата, прехвърлена с договор за цесия от 02.08.2012 г. Така общата стойност на „други задължения“ възлиза на 635 860,98 лв.

Следователно общата стойност на задълженията по раздел В възлиза на 912 754,07 лв.

Превишението

Превишението на актива над пасива в размера, установен от съда, възлиза на 522 673,73 лв. (1 435 427,80 лв. – 912 754,07 лв.). Тъй като ищецът е притежавал 50 % от дяловете в капитала, то дружественият му дял възлиза на 261 336,86 лв. До тази сума следва да бъде уважен искът.

По разноските:

С оглед изхода от делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски за държавна такса, депозит за вещи лица, такси за издаване на съдебно удостоверение, разноски за преводач, разноски по обезпечението в размер на 10 823,32 лв.

Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Г., която е осъществявала процесуалното представителство на ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., е неоснователно. Съгласно константната съдебна практика, която настоящият състав съобразява, сочената разпоредба е неприложима за защита на юридически лица и в частност - търговци, какъвто е настоящият ищец, и поради това ответникът не може да бъде задължен да заплати адвокатско възнаграждение направо на адвоката – Определение № 511/02.10.2015 г. по ч.т.д. № 2471/2015 г. на ВКС, ТК, І т.о. и цит. там практика, Решение № 114/24.04.2013 г. по гр.д. № 59/2014 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., Определение № 107/27.04.2012 г. по т.д. № 1001/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

В полза на ответника следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част в размер на 39 596,34 лв.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „С.Л.“ АД, ЕИК********, да заплати на „Ю.Т.Г.“ АД, дружество, вписано в Търговския регистър на Република П. под № ********на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ за сумата от 261 336,86 лв., представляваща стойността на дружествения дял, дължима поради прекратяване на членственото правоотношение на основание чл. 125, ал. 1, т. 2 ТЗ, ведно със законната лихва от 21.10.2016 г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 10 823,32 лв. разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 4 160 834,94 лв.

ОСЪЖДА „Ю.Т.Г.“ АД, дружество, вписано в Търговския регистър на Република П. под № ********да заплати на „С.Л.“ АД, ЕИК********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 39 596,34 лв.

На основание чл. 194, ал. 3 ГПК препис от решението и от заключението на Комплексната съдебно-графическа и техническо-документна експертиза от 05.05.2020 г. (Протокол № 33/2020 г.) да се изпратят на Софийска районна прокуратура във връзка с установените съгласно това заключение неавтентични документи.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

СЪДИЯ: