РЕШЕНИЕ
№ 3179
гр. Пловдив, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330118967 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по обективносъединени искове е по чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, чл. 55 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД по молба на И. М. К., ЕГН: ********** с адрес гр. ********,
ул. ******** № ***, ет. **, ап. ** чрез адв. И. срещу „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3
представлявано от В. В. и Г. А. за прогласяване нищожността на на клаузата на чл. 3, от
договор за допълнителни услуги от 17.08.2020 г. предвиждаща заплащане на пакет
допълнителни услуги в размер от 933,40 лв. като противоречащ на добрите нрави,
заобикаляща закона ЗПК, накърняваща договорното равновесие между страните и осъждане
ответника да върне на ищеца сумата от 560,04 лв. платена допълнителни услуги по договора,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-30.11.2021 г. до окончателното
плащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит и във връзка с
него договор за допълнителни услуги от 17.08.2020 г. в чл. 3 от същия предвидено ползване
на допълнителни услуги свързани със събиране на вземанията и заплащане на цена за
същите от 933,40 лв. Същата противоречи на добрите нрави. Довежда до допълнителна
тежест за заемополучателя и неравноправност на отношенията. Целта на същата е
заобикаляне на забраните на ЗПК. Извършвани са плащания на суми по договора.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Липсват нарушения на ЗПК.
Клаузата е действителна. Оспорава плащането на суми по договора.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
1
следното:
От представените писмени доказателства-договор за заем от 17.08.2020 г. е видно, че на
същата дата на ищеца е предоставена от ответника в заем сума от 1600 лева, дължима на 10
месечни вноски от 191,15 лв., при 40,47% лихва; 48,90 % ГПР. Договорено е предоставяне
на допълнителни услуги „Комфорт“ при цена от 93,34 лв. месечно.
От изготвеното заключение от 26.08.2022 г. по извършената ССЕ е видно, че ГПР ще се
увеличи с 25 % при включване в него на пакета за допълнителни услуги и ще нарасне на
74,42 %. Платената сума по договора за допълнителни услуги е 560,04 лв. Общия размер на
плащанията е 1523 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
между страните е възникнало заемно правоотношение. Тъй като заемодателят е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ищецът - физическо лице, то последния
има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и сключеният договор за
заем по своята правна характеристика и съдържание като такъв за потребителски кредит,
следва да бъде съобразен с разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото
сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи
връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи. В процесния случай, твърденията за недействителност на процесния договор
поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно,
доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 3 от Договор за допълнителни услуги
към договора за заем от 07.02.2020г. Посочената разпоредба от договора за допълнителни
услуги, възлага в тежест за заемателя да заплаща за пакет „Комфорт“, ежемесечно сума в
размер от 93,34 лв. за срок от 10 месеца. Същевременно, кредиторът не включва
възнаграждението по т.нар. от него „допълнителни услуги” към ГПР по договора, като
стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и на практика да
капитализира допълнителен приход. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР
е 48, 90 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно
2
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе
коментирано, предвид предпоставките, при които стават изискуеми възнагражденията за
„допълнителни услуги“, то същите са с характер на сигурен разход за потребителя и следва
да бъдат включени изначално при формирането на ГПР. Явно е и че същите не са включени,
тъй като съобразно отразеното в договора, ГПР от 48, 90 % е формирано при обща сума за
погасяване 1911,50 лв. Гореизложеното поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в
лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1
и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на
ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от
които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на
цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото
следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е
посочено не само цифрово, какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния
случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че съобразно приетия по
делото погасителен план възнаграждението за „предоставените услуги“ не е включено при
формиране на ГПР. Тоест, явно е, че е налице пълно разминаване между посочения в
договора ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на
заемния период. С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в
процесния договор не е посочен и действителният годишен процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите, то следва да се приеме, че Договор за заем
„Microcredit” № ************ от 17.08.2020 г. и Договор за допълнителни услуги към
договор за заем „Microcredit” № ************ от 17.08.2020 г. са недействителни на
основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съобразно с това недействителна се явява и
клаузата на чл. 2, ал.1 от Договор за заем „Microcredit” № ************ от 17.08.2020 г. и
на чл. 3 и чл. 4 от Договора за допълнителни услуги към него поради противоречие или
заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и неспазване на предписаната от
закона форма.
Недействителността на посочените клаузи и наличието на безспорни данни, че ищеца е
заплатил по договора за допълнителни услуги сума от 560,04 лв. е основание за уважаване и
на евентуалния иск по чл. 55 от ЗЗД за връщане на недължимо платената сума от 560,04 лв.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се дължат разноски в
размер от 250 лв. за държавна такса и възнаграждение на вещо лице
Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл.
38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. И. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба
3
№ 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, следва да се определи
възнаграждение в размер от 600 лв. общо за двата иска.
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата обективирана в чл. 3 в договор за допълнителни услуги към
договор Договор за заем „Microcredit” № ************ от 17.08.2020 г. сключен между И.
М. К., ЕГН ********** с адрес гр. ********, ул. ******** № ***, ет. **, ап. ** и „Микро
Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 137, ет. 3 представлявано от В. В. и Г. А., предвиждаща заплащане
на пакет допълнителни услуги в размер от 933,40 лв., като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3 представлявано от В. В. и Г. А. да заплати на
И. М. К., ЕГН ********** с адрес гр. ********, ул. ******** № ***, ет. **, ап. **, сумата от
560,04 лв.(петстотин и шестдесет лева и 04 ст.)-недължимо платена по клауза по договор за
допълнителни услуги към договор Договор за заем „Microcredit” № ************ от
17.08.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 30.11.2021 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 250 лв.(двеста и петдесет лева) за разноски за
производството.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3 представлявано от В. В. и Г. А. да заплати на
адвокат Е. Г. И.- М., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. ********, ул. ******** № ***,
сумата от 600 (шестстотин) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда
на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п./____________
4