Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                                     №

                                 гр.Радомир, 19.02.2021 г.

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд- Радомир, гражданска колегия, ІІ-ри състав, в публичното заседание на 19 януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

Районен съдия:  Антон Игнатов

при секретаря Веска Китанова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 223 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.50 и чл.86 ЗЗД.

По изложените в исковата молба от ищцата А.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и доразвити в съдебно заседание от нейната процесуална представителка- адв.Бл.Б. ***, са предявени обективно съединени искове срещу ответника о.Р. ЕИК .., с адрес: ***, пл.“С.“ № …., с който моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 06.03.2020 г., в гр. Радомир, както и сумата от 200 лв.- имуществени вреди, от които 150 лв.- стойността на разкъсано късо шушляково яке и 50 лв.- стойността на разкъсани дънки, ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на увреждането- 06.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната о.Р. чрез своята процесуална представителка- ю.к.А.Р. е изразила становище, че исковете са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

Претенцията на ищцата се основава на инцидент, настъпил на 06.03.2020 година около 6.40 часа. В исковата молба се твърди, че на въпросната дата и час ищцата излязла  от дома си и тръгнала за работа. Пътят й минавал покрай т.н.“Стойовата къща“ в гр.Радомир, сега музей. Излизайки от входната врата на блока изведнъж зад гърба й се появило едно куче и веднага след него дошли още 2-3 кучета. Внезапно едно от кучетата, много едро, я нападнало откъм гърба, захапало дънките й /сини на цвят/, а след това и коженото яке /черно на цвят/. Дрехите били разкъсани. Ищцата се уплашила и започнала да вика за помощ. Притекли се двама съседи- мъж и жена, които изгонили кучетата. На прозорците на апартаментите в блока се показали много съседи, чули виковете й за помощ. След инцидента се обадила на тел. 112 и отишла до личната си лекарка, която изписала успокоителни.

В следствие на инцидента ищцата претърпяла множество болки и страдания както по време на увреждането, така и по време на лечението. Такива търпи и в момента- не може да спи, а когато заспи сънува кошмари, тъй като сънищата й са свързани с кучета. Отново изживява травмата, която й донесла изключителен стрес, не смее да излиза сама и винаги някой я придружава. Носи в себе си и „куче-гон“, и въпреки това изпитва ужас от среща с кучета. На 9 март 2020 година подала жалба в община-Радомир във връзка с тази глутница от кучета, която постоянно се движи около блока, „Стойовата къща“ и стария пазар, но досега няма никакъв отговор.

В качеството на свидетел е допуснат А.А.,на 51 г., който живее в непосредствена близост до ищцата- в гр.Радомир, ж.к. „М.“ .. и познава същата от малка. Според свидетеля, на 06.03.2020 г., към 7 часа, когато обикновено става за работа чул писъци и веднага скочил от кревата и погледнал пред прозореца. Кучетата тичали между колите и две кучета гонели ищцата. Изхлъзнала се два пъти, а на третото куче нямало как да избяга. Докато маха пердето и извика, комшийката под него се била намесила и я спасила. Сега не вижда А. често да се движи. Това не било изолиран случай с кучетата. Преди няколко дни човек, който живее в неговия блок също казал, че е нападнат по същия начин от кучетата. Чул, че и дете е било нахапано от същите кучета, които още са там. Кучетата обикновено били две, но имало  и едно черно бяло, което напада. Свидетелят не е видял А. да е нахапана, тъй като била облечена и не е забелязал дали е имало разкъсвания по дрехите. А. била с кожено черно яке и дънки. Кучетата били улични и хора от блоковете им направили  къщичка  и обещали да ги вържат, но това не се случило.

По делото е допуснато изслушване на съдебно- психиатрична експертиза на вещото лице д-р Р.К.. Запознавайки се с предоставените материали по делото, както и с цялата налична медицинска документация, същият е дал следното заключение по поставените му въпроси:

Ищцата А. К. Д. страда към настоящия момент от Разстройство в адаптацията, като около два месеца след преживяната психотравма е страдала от Посттравматично стресово разстройство, които психични заболявания са в пряка връзка с преживения инцидент - предмет на производството. Настоящото психично заболяване при същата- Разстройство в адаптацията, се изразява в тревожност, емоционална лабилност, нарушения на съня и апетита, силно изразен и устойчив във времето страх от кучета и ситуации, свързани с тях, като преживяването е все още свързано, с признаци на паника – треперене, изпотяване и пресъхване на устата.

Медикаментозното лечение- предписан успокоителен медикамент от групата на транквилизаторите - Диазепам 5 мг., който е приемала редовно всяка вечер в продължение на 2 месеца, е спомогнало значително за овладяване на симптомите и към момента не е необходимо да продължава, с изключение на евентуални случаи на временно обостряне /при внезапно възникнали срещи с кучета например/.

Възстановяването на освидетелстваната от получения силен стрес и като резултат - Посттравматично стресово разстройство и Разстройство в адаптацията може да трае от няколко месеца до няколко години в зависимост от индивидуалните адаптивни и възстановителни способности на психиката й и от липсата или наличието на евентуални нови психотравмиращи ситуации от подобно естество, като за този период качеството й на живот ще бъде влошено с тенденция към постепенно подобряване.

От правна страна.

По отношение на иска за неимуществени вреди.

Искът е с правно основание чл.50 ЗЗД, в който е предвидено, че собственикът или лицето, под чийто надзор се намират животните, носят отговорност за вредите, причинени от тях, и тогава, когато животното се е изгубило или избягало. Този текст от закона има предвид такива животни, върху които собственикът или лицето, под чийто надзор се намират с действията си може да отстрани вредите, които животните биха причинили на трети лица.

Основанието на тази отговорност е липсата на необходимия надзор върху животното от онзи, върху когото тежи задължението да го надзирава. Той не е изпълнил задължението си да го пази, за да не вреди то никому. Наличието на вреда от действието на едно животно показва, че собственикът и, респективно този, комуто принадлежи надзорът върху същото е бездействал, както и че е налице причинна връзка между това бездействие и вредата. Отговорността за вреди причинени от животни се смята за безвиновна обективна отговорност и тя тежи върху този, който упражнява надзора- задължението за пазене и наблюдаване на животните, за да не причиняват те вреди.

В настоящия случай от свидетелските показания на А.А., който е очевидец и съдът преценява тези показания като достоверни и обективни, по делото безспорно се установи, че вредата е причинена от бездомни кучета на територията на О.Р. Съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 ЗМСМА Общинският съвет приема правилници, наредби, решения и инструкции по въпроси от местно значение, какъвто е и този отнасящ се до бездомните кучета, поради което и ответната община е тази, която е следвало да упражнява надзор върху тях. Ето защо съдът намира, че същата не е изпълнила задължението си за пазене и наблюдаване, което е довело до причинените вреди.

Според установеното от съдебно- психиатричната експертиза, в резултат на инцидента е получено разстройство в адаптацията, което е налице и към момента на изготвяне на експертизата, като около два месеца след преживяната психотравма ищцата е страдала от посттравматично стресово разстройство, които психични заболявания са в пряка връзка с преживения инцидент - предмет на производството. Вещото лице е установило, че това психично заболяване - Разстройство в адаптацията, се изразява в тревожност, емоционална лабилност, нарушения на съня и апетита, силно изразен и устойчив във времето страх от кучета и ситуации, свързани с тях, като преживяването е все още свързано, с признаци на паника – треперене, изпотяване и пресъхване на устата.

С оглед степента и характера на увреждането, съдът намира, че ответната община следва да бъде осъдена да заплати на ищцата претендираната сума за неимуществени вреди, в размер на 4 000 лв. Съобразявайки се с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът определи това обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, като взе предвид характера и степента на увреждането- състояние, продължило няколко месеца и с оглед заключението на експерта, че разстройството в адаптацията може да трае от няколко месеца до няколко години в зависимост от индивидуалните адаптивни и възстановителни способности на психиката на пострадалия и от липсата или наличието на евентуални нови психотравмиращи ситуации от подобно естество.

В горния смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на ответната страна, свързани с това, че липсват доказателства относно това кучетата, нападнали ищцата да се безстопанствени, което респективно да ангажира отговорността на общината. Както бе упоменато свидетелят А.А., чиито показания съдът приема за достоверни и който познава добре района, където живее, е дал подробна информация за кучетата, които са нападнали ищцата и този факт е възприел лично и непосредствено.

С оглед изхода на делото по основания иск за неимуществени вреди, следва да бъде уважен и искът за лихви върху главницата, като такива се дължат от деня на забавата- датата на увреждането 06.03.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на иска за имуществени вреди.

Искът е с правно основание чл.50 ЗЗД, като се претендира сумата от 200 лв. за претърпени такива, изразяващи се в стойността на разкъсано шушляково яке на стойност 150 лв. и разкъсани дънки на стойност 50 лв. Действително от показанията на разпитания свидетел Ангел Ангелов се установи, че същият е видял разкъсване на дрехите на ищцата след нападението. От тези показания обаче, не би могло да се направи извод за характера на уврежданията, тъй като не може да се установи до каква степен са били разкъсани дрехите, дали след това същите са били частично или напълно унищожени, както и каква е стойността им. Ето защо съдът намира, че искът за имуществени вреди се явява изцяло недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата съразмерно с уважената част на иска разноски по делото. Ищцата е направил разноски в размер на 168 лв.- внесена държавна такса, 600 лв.- изплатено адвокатско възнаграждение и 150 лв.- хонорар на вещо лице или общо в размер на 918 лв. С оглед уважената част на исковата претенция, възлизаща на 95.24 %, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 874.30 лв.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника съразмерно с отхвърлената част на иска юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             

 

ОСЪЖДА О.Р. ЕИК .., с адрес: ***, пл.“С.“ № …., да заплати на А.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 4 000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 06.03.2020 г., в гр. Радомир, ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на увреждането- 06.03.2020 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като недоказан иска на А.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу О.Р. ЕИК .., с адрес: ***, пл.“С.“ № .., за сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща имуществени вреди, от които 150 лв. /сто и петдесет лева/- стойността на разкъсано късо шушляково яке и 50 лв. /петдесет лева/- стойността на разкъсани дънки, получени в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 06.03.2020 г., в гр. Радомир, ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на увреждането- 06.03.2020 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА О.Р. ЕИК .., с адрес: ***, пл.“Свобода“ № 20, да заплати на А.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 874.30 лв. /осемстотин седемдесет и четири лева и тридесет стотинки/, представляваща направени разноски съразмерно с уважената част на иска.

ОСЪЖДА А.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на О.Р. ЕИК .., с адрес: ***, пл.“С.“ № ……, сумата от 50 лв. /петдесет лева/- юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия:/п/

Вярно с оригинала,

Секретар:/И.С./