Р Е
Ш Е Н
И Е
№
275 29.06.2021г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница Делчева
и с участието на прокурора Гриша Мавров
като разгледа докладваното от съдия
Г. Динкова КАН дело № 182 по описа
за 2021 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „БГ РЕЦИКЛИНГ“ ЕООД - гр. София против Решение № 260038 от 02.02.2021 г., постановено
по АНД № 1390/ 2020 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено НП № СЗ ДНСК-88/
27.10.2020 г. на заместник – началника на ДНСК гр. София. В жалбата
се твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни
основания по чл.
чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Поддържа се оплакване, че въззивният съд не е дал отговор на наведените в
жалбата доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Твърди, че НП не е издадено от компетентен орган, тъй като заместник - началникът на ДНСК е
следвало да бъде изрично упълномощен, но
липсва в представената заповед на Началник ДНСК упълномощаване на заместниците
да издават наказателни постановления за нарушения на ЗУТ. От описанието на
деянието не било ясно и кога е извършено нарушението, тъй като е вписан период
от 01.05.2019г до 11.03.2020г, което е
твърде дълъг отрязък от време, водещ до извод за липса на датата на деянието, а
тя е задължителен реквизит по чл.42, т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Липсвали
посочени доказателства, които да потвърждават началния и крайния момент на
деянието. Не ставало ясно защо този именно е периода на извършване на
нарушението, с което се препятства и правото на защита на санкционираното
дружество, а освен това лишава от възможност проверката за спазване на
сроковете по чл.34 ал.2 от ЗАНН вр. с чл.239 ал.2 от ЗУТ. Твърди се в тази
връзка и допуснато нарушение на правилата за формиране на вътрешното убеждение
от страна на въззивния съд, които на основание чл.15 от НПК са изисквания за
процесуалната дейност, осигуряващи разкриване на обективната истина. Съдът
превратно е ценил показанията на свидетеля на защитата, който заявява, че
работи при дружеството – касатор от началото на 2020г и е заварил там процесния
строеж, вече готов и в експлоатация. Погрешният анализ на доказателствения
материал е довел до неправилно приложение на материалния закон и разпределяне
тежестта на доказване. Навеждат се и доводи за неправилна правна квалификация
на деянието, като се сочи че единствената разпоредба пряко относима към
фактическото обвинение е тази на чл.148 ал.1 от ЗУТ, но това нарушение не било
подведено под чл.225 ал.2 т.2 от същия закон.
Неизпълнението на чл.137 ал.3 предл първо обуславяло незаконен строеж по
смисъла на чл.225 ал.2 т.1 от ЗУТ, а именно несъответствие с предвижданията на
действащия подробен устройствен план, а нарушенията на чл.137 ал.3 предл второ
и/или на чл.148 ал.1 от ЗУТ предполага незаконен строеж по чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, а след като не било ясно за коя хипотеза на чл.137 ал.3 от ЗУТ става
въпрос, то било налице противоречие между словно фактическо обвинение и правна
квалификация, представляващо основание за отмяна на наказателното
постановление. На следващо място се твърди, че не е доказано по несъмнен начин
и фактическото обвинение, а именно че дружеството е извършител на незаконния
строеж. Актосъставителят изрично е признал пред съда, че не може да посочи въз
основа на кои факти е решил, че дружеството е извършител на строежа. Освен това
в чл.237 ал.1 т.1 от ЗУТ субектите на отговорността са изброени при условията
на алтернативност тоест извършител или възложител. В констативните актове на
РДНСК е установено, че възложител е „ТОНЗОС“ АД, поради което не е допустимо да
се ангажира административно наказателната отговорност на лице, което е счетено
от АНО за извършител. Не било установено също, че към момента на съставяне на
АУАН съществува незаконен строеж по смисъла на чл.225 от ЗУТ, доколкото не е
налице влязла в сила заповед за неговото премахване. Позовава се и на чл.28 от ЗАНН с оглед своевременното изпълнение
на предписанията на РДНСК Стара Загора за премахването на строежа. Твърди, че не
са настъпили вредни последици, нарушението е за първи път, формално и не засяга
в необходимата степен обществените отношения, за да бъде нужно, чрез налагане
на наказанието, да се осигури целта на ЗАНН за превъзпитание на нарушителите. Въз
основа на тези доводи се иска да бъде отменено въззивното решение и делото да
се върне на друг състав за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения. Алтернативно се иска от съда след отмяна на въззивното съдебно
решение да се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразно
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба –
Дирекция «Национален строителен контрол» - София, редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпил писмен
отговор на касационната жалба, подадено от процесуалния му представител, с
който оспорва подадената жалба и излага подробни съображения за нейната
неоснователност. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора счита, че
жалбата е неоснователна и предлага съдебното решение на Районен съд - Казанлък да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък
е НП №
СЗ ДНСК-88/ 27.10.2020 г. на
заместник – началника на ДНСК гр. София,
с
което на основание
чл.237, ал.1, т.1 вр. с чл. 239 ал.1 т.2
и чл.222 ал.1 т.15 от ЗУТ и Заповед № РД-13-196/01.07.2019г на Началника на
ДНСК на „БГ РЕЦИКЛИНГ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 5000
лв. за това, че във функциите
си на извършител в периода 01.05.2019 г. – 11.03.2020 г. е извършил незаконен
строеж: „Цех за рециклиране на отпадъци и временно съхраняване и открита
площадка за съхранение на отпадъци“ със ЗП и РЗП на цеха 456,00 кв. м., находящ
се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ IV 7619, кв.29 по плана
на гр. Казанлък, представляващ поземлен имот с идентификатор 35176.504.7025 по
кадастралната карта на гр. Казанлък, без одобрен проект и без разрешение за
стоеж, в нарушение на чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ. Строежът е втора категория
съгласно чл. 137, ал.1, т.2, б „г“ от ЗУТ и чл.4, ал.4 от Наредба № 1 от
30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Поземлен имот с
идентификатор 35167.504.7025 по КК на гр. Казанлък и строежът са собственост на
„ТОНЗОС“ АД, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Отец
Паисий“, № 21, ЕИК *********, представлявано от Г.М.К.. Видно от нотариален акт
№ 69, том 1, рег. № 784, дело № 63/14.02.2020 г. “БГ РЕЦИКЛИНГ“ ЕООД е
наемател на ПИ с идентификатор 35176.504.7025, заедно с построените
в него сгради и обслужващи съоражения, на основание сключен на
01.05.2019 г. договор за наем със собственика „ТОНЗОС“ АД.
При извършена проверка на място на
21.04.2020 г. от служители на РДНСК – Стара Загора е установено, че строежът
представлява ново изградено хале, в завършен вид, и е с размери 30,00 м. на
15,20 м. което е разположено на разстояние 4,70 м. от северната странична
регулационна граница и на 0,80 м. западно от сградата с идентификатор
35167.504.7025.1 по ОДК 7.5 – 1-03 кадастралната карта. Халето е с метална
конструкция – метални колони, ферми, противо ветрови Х-връзки, столици и
ограждаща метална конструкция по фасадите, по която са монтирани термопанели,
стъпващи върху стоманобетонов цокъл с височина 20 см. от терена, по периферията
на сградата. Покривната конструкция е двускатна, от метални ферми и столици
върху които са монтирани термопанели. Металната конструкция е закрепена към стоманобетонова настилка
посредством анкери. Височината на сградата при билото е 7,60 м. В
северозападната част на имота, заедно с новопостроеното хале, е разположена
площадка за съхранение на отпадъци, на която към момента на проверката –
21.04.2020 г. са струпани не обозаначени отпадъци от различен вид, достигащи
височина от няколко метра. В халето е монтирана поточна линия за преработка на
отпадъци, помещение, тип контейнер с командна апаратура за управление на
поточната машина и офис, с леки преградни стени, който се ползва към момента на
проверката от представител на “БГ РЕЦИКЛИНГ“ ЕООД. Прието е наличие на безспорно
установен незаконен строеж по смисъла на чл.225,ал.2, т.2 от ЗУТ, изпълнен без
одобрен проект и без разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 и
чл.137, ал.3 от ЗУТ.
Посочено е, че нарушението е установено
при извършена проверка на място и по
документи от служители на РДНСК – Стара Загора, за което са били съставени
констативен протокол № 477/21.04.2020 г., констативен акт № 1/ 21.04.2020 г. и
констативен акт № 2/21.04.2020 г.
За да потвърди наказателното
постановление Районен съд - Казанлък е приел, че фактическото обвинение се
доказва от показанията на свидетеля – актосъставител и от констативен акт
№1/21.04.2020г, Констативен акт №2/21.04.2020г, от договора за наем, от НПК
№СЗ-11ДНССК-57/22.07.2020г, Заповед №ДК-02-СЗ-3/12.06.2020г, констативен
протокол №896/16.07.2020г, НП № СЗ-13-ДСК-87/27.10.2020г, АУАН №СЗ-14/21.04.20201г,
нотариален акт за собственост №69, том І, рег. №784 дело №63, констативен
протокол №477/21.04.2020г, комбинирана скица №204/02.03.2020г, констативен
протокол от 13.07.2020г, заповед №РД-13-196/01.07.2019г, констативен протокол
от 25.03.2020г на Община Казанлък, разпореждане на ВАП, решение
№13-РД-470-02/02.09.2019г, писмо №КК-357-01-542/13.07.2020г и разрешение за
строеж №244/18.12.2020г. Жалбоподателя не оспорва фактическата обстановка и не
сочи доказателства, които да установяват друга, но действително, освен
възпроизвеждане на описание на строежа, извършено в констативен акт от
21.04.2020г, във въззивното решение липсва съпоставка на фактите, които се
установяват от цитираните в решението документи в качеството им на писмени
доказателствени средства, нито фактически изводи по отношение на въпросите
извършено ли е деяние, от кого е извършено, кога и въз основа на кои факти съдът
е извел вътрешното си убеждение. Освен
това периода на извършено нарушение е до 11.03.2020г, а в мотивите се приема,
че това е датата, на която е открито нарушителя, което е дало основание да се
приеме, че е спазен срокът по чл. 34 ал.1 предл второ от ЗАНН за образуване на
10.06.2020г на административно наказателно производство със съставяне на АУАН.
В мотивите е прието също така, че дружеството е извършител заедно с „ТОНЗОС“ АД
тоест, че е съизвършител на незаконното строителство, но кои факти сочат на
този извод не е посочено в мотивите, а само документите, в които те се съдържат
– Констативните актове от 21.04.2020г съставени от служители при ответния
орган. Отхвърлени са доводите за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като
рециклирането на отпадъци е източник на повишена опасност за живота и здравето
на хората, за околната среда и оттук
изграждането на такава площадка сочи на тежест на деянието в повече от
обикновените случаи на незаконно строителство.
Настоящия състав счита, че при потвърждаване
на процесното наказателно постановление материалният закон е приложен
неправилно, тъй като при обсъждане на всички установени по делото факти се
стига до извода, че строителството не е започнало на 11.05.2019г, нито е e е
доказано по изискуемия от закона несъмнен начин, че същото е извършено от
наемателя – „БГ Рециклинг“ ЕООД.
Нарушението е констатирано за първи път
от служители при община Казанлък на 11.03.2020г, оправомощени да установят
извършването, включително съществуването на незаконен строеж, а в зависимост от
неговата категория, производството за налагане на имуществена санкция или
глоба, се образува от администрацията при компетентния административно наказващ
орган – в случая тази на ДНСК. С писмо вх.
№Кк-357-00-699/31.03.2020г ДНСКС Стара Загоре е уведомена за съставен протокол
от длъжностни лица при Община Казанлък за извършена на 11.03.2020г проверка по
повод подадено от ТОНЗОС АД заявление за издаване на скица с виза за
проектиране на строеж: „1. Цех за рециклиране на пластмаса и каучук и временно
съхранение; 2. Рециклиране и възстановяване на неорганични материали и временно
съхраняване в бетонов център „ТОНЗОС“ в ПИ с идентификатор 35167.504.7025 по
КККР на град Казанлък, за който строеж има съмнения, че вече е изграден – този,
за който след премахването му е издадено разрешение за строеж №244/18.12.2020г
на Главния архитект на Община Казанлък с единствена разлика в размерите на
Застроената площ. В това писмо е указано, че към 11.03.2020г в ПИ
35167.504.7025 по КККР на града съществува описания в НП незаконен строеж, но
той възниква след 13.06.2019г, тъй като по изображения от приложението Google earth до този момент не е
започнала изграждането му. Същите факти са посочени и в сигнала, който е
изпратен до Главния прокурор от Кмета на община Казанлък за незаконно третиране
на отпадъците. Дружеството-касатор има Решение за регистрация №13-РД-470/ 02.09.2019г, издадено от РИОСВ Стара Загора за следните
промени за дейност с отпадък: Пластмаса и каучук за дейност по оползотворяване, чрез
рециклиране/възстановяване на органични вещества, които не са използвани като разтворители, включително чрез компостиране и
други процеси на биологична трансформация на площадка №2 в град Казанлък, ПИ с
идентификатор 35167.504.7025, като му е дадено и разрешение на площадка №2 /в
същия ПИ/ да извършва рециклиране на пластмаса и каучук, включително
съхраняване до извършване на рециклирането или възстановяването. Следователно
може да се направи извод, че не по-рано от 13.06.2020г е започнало строителството
и същото би следвало да е завършено към момента на издаване на Решение №
13-РД-470-02/02.09.2019г на РИОСВ Стара Загора, тъй като то има предвид
изпълнение на условията за рециклиране на отпадъците от посочения вид. Това
решение кореспондира с показанията на свидетеля на защитата, че в началото на
2020г, когато е започнал работа при касатора, „халето“ вече се експлоатира, но
релевантно в случая е, че сочения от АНО начален момент на строителството –
11.05.2020г, обоснован с факта, че на тази дата е сключен договор за наем, не е
доказан, защото сключването на договора за наем не може да се приеме за начало
на строителната дейност. На тази дата нищо повече от предаване на владението
върху имота не се установява от договора за наем, при това върху поземления
имот с всички посочени сгради, сред които липсва процесния незаконен строеж. Възприетият
подход от АНО за определяне момента на извършване на нарушението като е посочил
период от време от датата на сключване на договора за наем до установяването на
строежа при извършената от служители на Община Казанлък проверка, е изцяло
необоснован. От една страна, поради посоченото по-горе за неправилно определена
начална дата на неговото започване, а така също и поради липсата на извършено
всестранно изследване на обстоятелството към кой момент е било завършено
строителството на процесното хале.
Установяване момента на извършване на нарушението е съществен елемент за
наказателната отговорност. Неговата липса или неточното му определяне води до ограничаване
възможността да се проследи законосъобразността на проведеното
административно-наказателно производство, както и наличието на основание за
прилагане на института на погасителната давност, което от своя страна води до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Неоснователен се явява
довода на ответника по касация, че в случая сроковете за образуване на
административно-наказателното производство са спазени предвид разпоредбата на чл. 239, ал.
2 от ЗУТ. В нормата на чл. 239, ал. 2 от ЗУТ е предвидено, че едногодишният
срок по ЗАНН за образуване на административно-наказателно производство за
нарушения по ЗУТ, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи
по проектирането и строителството започва да тече от деня на издаване на
разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на
строежа, а когато не се изисква разрешение за ползване или удостоверение за
въвеждане в експлоатация - от деня на извършване на нарушението. В конкретният
случай тази разпоредба не променя действието на общата разпоредба на чл. 34 от ЗАНН. Обратното разбиране – че за издаването на АУАН по повод на незаконно
строителство, дължащо се на липса на строителни книжа, срокът тече от
изготвянето на строителни книжа, касаещи завършването на процеса по строителство,
би довел до правна безсмислица, тъй като не е правно логично за един незаконен
строеж да се издава разрешение за експлоатация или ползване. Предвид това,
приложим е именно предвидения в чл. 34 от ЗАНН срок за провеждане на
административното производство, а именно такова не се образува ако е изтекъл
едногодишен срок от извършване на нарушението. В случая, както бе уточнено
по-горе не е ясно в кой момент точно е извършено нарушението, поради което и не
би могло да се прецени дали са спазени сроковете за провеждане на настоящото
производство.
Необоснован от гл.т на доказателствата и
неправилен от гл.т на закона е и извода на въззивния съд, че извършването от
санкционираното лице на вмененото му административно нарушение е доказано от
безспорен и несъмнен начин.
Качеството „извършител на строеж“ съгласно
разпоредбите на ЗУТ притежава лицето по чиято воля възниква незаконния строеж,
а не лицето, което извършва СМР – то е строител и действа по поръчка на
извършителя, когато той е трето за собствеността лице, съответно по поръчка на
възложителя, когато са налице условията за правна връзка по чл.161 ал.1 от ЗУТ.
При съпоставяне на изложените по-горе факти за отношенията между собственика на
поземления имот и дружеството – наемател на същия, се стига до извод, че лицето, изявило воля за извършване на
строителство в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, не е наемателя „ БГ РЕЦИКЛИНГ“
ЕООД. Това е така, защото за нуждите на
договора за наем собственика на поземления имот предоставя на наемателя
необходимите площи и сгради, които наемателя да ползва като площадки за
дейността, описано в Решението на Директора на РИОСВ. Волята за съществуване на
този строеж е формирана от физическите лица, които управляват и вземат решенията
за собственика на поземления имот - „ТОНЗОС“ АД, същият имащ качеството на
възложител по силата на чл.161 ал.1 от ЗУТ, поради правната връзка с
извършвания строеж. Ето защо неправилен
се явява извода, че трето за тази правна връзка лице, а именно извършител е
административно наказателно отговорното лице. За разлика от възложителя,
извършителя има само фактическа връзка със строежа, но тя е обусловена от
неговата воля да възникне обект на собственост, който да полза за себе си като
се разпорежда със него като със свой. В настоящия случай „БГ РЕЦИКЛИНГ“ ЕООД
няма такъв обективно изявен, но субективен интерес след като ще заплаща наем за
обекта тоест ползите са за възложителя „ТОНЗОС“ АД. В това се състои и
разликата между възложител по определението на чл.161 ал.1 от ЗУТ и извършител
на строежа – и двете лица имат фактическа връзка със строежа, тъй като по тяхната воля се създава, чрез
строителство един обект на правото на собственост, но извършителя има волята да създаде и да свои, съответна на вещното владение, а
възложителя има само волята да създаде, тъй като притежава правното основание
да придобие собственост към момента на възникне на построеното. Оттук двете
лица не могат да бъдат едновременно извършители, тъй като само едното от тях
може да има фактическата връзка със строежа – владелеца противопоставя
фактическата власт и своенето на този, който притежава правото на собственост,
съответно правото на строеж върху поземления имот. Ето защо и възложителя е
обективирал воля да се снабди със строителните книжа, по повод на което е
извършена и проверка в поземления имот при съмнения, че строежа вече
съществува, които са се потвърдили. „БГ РЕЦИКЛИНГ“ ЕООД е ползвал незаконния
строеж, но той е възникнал по съгласието и волята на възложителя „ТОНЗОС“ АД и
в негова полза с оглед запазването на наемните правоотношения. В противен
случай наемателя не би имал интерес да изпълнява договора за наем. ЗУТ в
административно наказателните си разпоредби изрично разграничава фактическото
извършване на СМР от наети лица, които нямат никаква връзка със строежа от
тези, по чиято воля възниква незаконния строеж, които поръчват неговото
осъществяване и тази воля е релевантна, наред с правната връзка по чл.161 ал.1
от ЗУТ за определяне на административно наказателно отговорните лица по чл.237
ал.1 от ЗУТ, която разпоредба е административно наказателна и завършена, като
препращането е по отношение на определението за незаконен строеж по чл. 225
ал.2 от ЗУТ, чиято хипотеза, а именно т.2 от същата разпоредба е конкретизирана
при правната квалификация на деянието, представляващо поведение в разрез с
чл.148 ал.1 от ЗУТ. Тук е мястото да се посочи, че тази норма поставя условие
за изпълнението на волята да възникне строеж, тъй като изисква това решение на
субектите на правото да бъде изпълнено при условията на въведения разрешителен
режим, а за охрана на правото на собственост и на ограниченото вещно право на
строеж е указано от законодателя, че разрешения се издават на лицата, които
имат правното основание да придобият собственост, чрез създаване на вещта тоест
визира се волята за възникване на обект на вещното право на собственост. Ето
защо от факта на сключен договор за наем, обсъден с поведението на наемодателя,
се стига до извода, че строителството е изпълнение на волята на собственика да
съществува строеж, който наемателя да може да използва за търговските си цели и
съответно да се изпълнява договора за наем.
След като обвинението не е доказано към
датата на деянието, посочена в НП, както и не се доказва качеството „извършител“
на санкционираното дружество, то се налага извода, че НП е незаконосъобразно. С
оглед на което обжалваното съдебно решение, с което е потвърдено наказателното
постановление за санкционирането на „БГ Рециклинг“ ЕООД на основание чл.237,
ал.1, т.1 от ЗУТ, като постановено в нарушение и при неправилно приложение на
закона, следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с
което да бъде отменено Наказателно постановление № СЗ ДНСК-88/ 27.10.2020 г. на заместник – началника на
ДНСК гр. София.
Предвид изхода на делото искането на
касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски следва да бъде
уважено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, Дирекция за национален и
строителен контрол следва да бъде осъдена да заплати на „БГ Рециклинг” ЕООД сумата от 2000 лева, представляваща договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в двете
съдебни инстанции. Неоснователно е
възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, тъй като същото е в размер на минимално определения съгласно
чл.18, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 260038 от
02.02.2021 г., постановено по АНД № 1390/ 2020 г. по описа на Казанлъшкия
районен съд и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № СЗ ДНСК-88/ 27.10.2020 г., издадено от Заместник-началника на
ДНСК гр.София, с което на „БГ Рециклинг“ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 5000лв. на основание чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ.
ОСЪЖДА Дирекция за национален и
строителен контрол гр.София да заплати на „БГ Рециклинг” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. „Младост-1“, ул.“Димитър Моллов“ № 4, сумата
от 2000 лева, представляваща направени
разноски за две съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.