Р Е Ш Е Н И Е
№260237/18.5.2021г. 18.05.2021 година град Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд, ХVI-ти
граждански състав
На двадесет и трети април две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в състав:
Председател: Георги Георгиев
при
секретаря Е. В.
като
разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 25 по описа за 2021
година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД
против Р.Г.Й. , с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС в
размер на 218, 18 лв. – главница, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги и разноски в заповедното производство .
В исковата
молба и уточнението се посочва, че по заявление на ищеца е издадена ЗИ по
горепосоченото ч.гр.д., като длъжникът е уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК
, което поражда правният му интерес от предявяване на настоящия иск. Посочва
се, че че страните са обвързани от облигационна
връзка по договор за предоставяне на
мобилни услуги от 23.11.2018 г.,за срок от 24 м.,до 23.11.2020 г. На 23.11.2018
г. между страните бил сключен и договор за лизинг,като на ответника било
предоставено за ползване мобилно устройство за период от 23 месеца,срещу
заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 3,59 лв.,като след
изплащането му имал право да придобие собствеността върху лизинговата вещ. Сочи
се,че стандартната цена на мобилното устройство
било в размер на 359,90 лв.,като общата лизингова цена по избраната от
абоната програма Тотал 26.99 бил в размер на 156,16
лв.,като отстъпката която ползвал абоната била в размер на 203,74 лв. Сочи се,
че длъжникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща в уговорените срокове
цената на предоставените услуги, за които били издадени три броя фактури на
стойност 99,49 лв. С оглед на това била издадена крайна фактура от 25.03.2019
г. с която била начислена и неустойка в размер на 218,18 лв., от които 67,47
лв.представляваща стойността на три месечни абонаментни такси съгласно месечния
абонаментен план без ДДС и сумата от 150,71 лв.,представляваща разликата между
стандартната цена на устройството на лизинг в брой,без абонамент,съгласно
действащата към сключването на договора ценова листа,и заплатената от него при
предоставянето му,съответстваща на остатъка от договора.
Ищецът подал за
сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № *** г.
на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника. С оглед на
това,че заповедта за изпълнение на длъжника била връчена по реда и условията на
чл.47,ал.5 ГПК на заявителя на основание чл.415,ал.1,т.2 ГПК било указано,че
може да предяви граждански иск, поради което се предявява настоящият установителен иск.
Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на
разноски за заповедното и исковото производство.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е депозиран
отговор на исковата молба от ответника.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В
депозирана молба прави искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Ответникът, редовно и своевременно
уведомен, не се явява, както и не прави
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено
решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие. В процесния
случай тези предпоставки са налице.
Наред
с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на
страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Според настоящия съдебен състав е налице и последната предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение - иска е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Правното основание на предявения иск е чл. 422 ГПК.
Вероятната основателност на същия се установява от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – договор за мобилни
услуги от 23.11.2018 г.; договор за лизинг от 23.11.2018 г.; ценова листа за
абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 23.11.2018 г.; ОУ по
договора; фактури и общи потребления за мобилен/фиксиран номер.
Събраните по
делото доказателства, неоспорени от ответника, водят до единствения и
категоричен извод,че между страните е съществувало валидно облигационо
отношение , по което ищецът е бил изправна страна-факт отново неоспорен от
ответника. По делото не са релевирани твърдения, нито ангажирани доказателства за
плащане на процесните суми. Исковете са основателни
и следва да бъдат уважени в пълния си предявен размер.
Претендирата неустойка се в размер на 218,18
лв., се формира от сумата 67,47 лв.
представляваща стойността на три месечни абонаментни такси съгласно месечния
абонаментен план без ДДС и сумата от 150,71 лв.,представляваща разликата между
стандартната цена на устройството на лизинг в брой,без абонамент,съгласно
действащата към сключването на договора ценова листа,и заплатената от него при
предоставянето му,съответстваща на остатъка от договора.
Само за пълнота следва да се отбележи,че Законът за електронните съобщения
урежда изрично случаите на недължимост на неустойка в хипотези на безвиновно прекратяване от потребителя на договор за мобилни
услуги -в чл. 228, ал.
5 вр. с
ал. 3 -при едностранно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги
в периода на влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при едностранно
прекратяване на безсрочен договор за мобилни услуги.
Извън изрично уредените случаи уговарянето на неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги, което има действие
занапред, е допустимо (арг. и от чл. 228, ал. 1, т.
4, б. "в" ЗЕС), т.е. законът изрично признава
правото на кредитора да обезпечи изпълнението с неустойка. В процесния случай договорната клауза е в съответствие със
специалния закон, като касае обезпечаването на срочен договор извън посочените
законови хипотези на недължимост на неустойка.Искът
за неустойка се основава на клауза в индивидуалния договор. Самото прекратяване
е уредено в Общите условия. Задължението за неустойка се предпоставя
от неспазване на задължение от потребителя,
който в случая не е заплатил предоставените мобилни телефонни услуги.
Прекратяването на услугите е безспорен факт, т.е. операторът е упражнил правото
си да прекрати договора едностранно. Клаузата дерогира общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като не предвижда форма, в която изявлението на кредитора да
бъде отправено към длъжника. Т.е. може да бъде и конклудентно
– с действията
по прекратяване на услугите. Тези действия стават неминуемо
достояние на абоната. Самата искова молба играе ролята на покана по смисъла на
чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл е практиката на ВКС (Решение № 218/29.11.2016 г.
по гр.д.№ 1306/2016 г., IV г.о.,
Решение № 4/23.06.2017 г. по т.д.№ 50183/2016 г., IV г.о. и др.). Ответникът не е изпълнил паричното си
задължение до приключване на съдебното дирене, до който момент може да се
приеме, че му е предоставен достатъчен срок от кредитора. Поради това е налице
и вторият елемент от фактическия състав, пораждащ задължение за неустойка.
Ищецът не претендира договорения с клиента размер на неустойката - сумата от
стандартните за съответната програма месечни абонаменти до края на срока на
договора, а по-малък, договорен с КЗП.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното
производство, дори и да не изменя размера на същите. В този смисъл и на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на 145,00
лв.
Искането на ищеца за присъждане на
разноските по настоящото производство е основателно и следва да се уважи
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 205,00 лв., заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Р.Г.Й. ***, ЕГН **********, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление град София, сумата от 218, 18 лв. – главница,представляваща неустойка за неизпълнение на
задължения,произтичащи от договори за мобилни услуги от 23.11.2018 г. за
мобилен номер ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 10.09.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
ОСЪЖДА Р.Г.Й. ***, ЕГН ********** да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК ***, разноски в
заповедното производство в размер на 145,00 лв., както и разноски
за настоящата инстанция в размер на 205,00 лв.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението не подлежи на обжалване,
на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: