№ 20315
гр. ........., 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА В. ИВАНОВА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА В. ИВАНОВА СТОЙЧЕВА
Гражданско дело № 2..........********** по описа за 2.......... година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени от “..........“ ЕООД срещу „...............“ искове с правно
основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 2054,94 лв., представляваща дължимата наемна цена за ползване на автомобил в
периода 23.05.2019 г.-01.06.2019 г., ведно със законната лихва от 29.10.2.......... г. до
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между ищеца като наемодател и ответника като
наемател, чрез представител - Д М Д, е бил сключен договор за наем на автомобил марка
........... с рег. номер ........... от 22.05.2019 г., при уговорено възнаграждение за ползване на
база един изминат километър. Поддържа, че началните километри на автомобила били 3495
при единична цена на километър-72,96 евро и плащането е било уговорено по банков път.
При връщането на автомобила на 01.06.2019 г. е констатирано, че са изминати общо 12
километра с наетия автомобил, като наемната цена не е заплатена на ищеца.
С оглед изложеното “..........“ ЕООД моли съда да осъди ответното дружество
„...............“ да му заплати сума в размер на 2054,94 лв., представляваща дължима наемна
цена за ползване на автомобил марка ..........., модел ......... с рег. номер ........... в периода
23.05.2019 г.-01.06.2019 г. по договор за наем на автомобил .........._._...... от 22.05.2019 г.,
ведно със законната лихва от 29.10.2.......... г. до изплащане на вземането. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „...............“, с който оспорва
1
предявения иск като неоснователен. Поддържа, че договорът е сключен с физическо лице -
Д М Д, а не с ответното дружество. Оспорва, че в договора е уговорено единствено плащане
по банков път. Сочи, че при връщането на автомобила е платено дължимото, като
плащането е в брой, тъй като не е работело ПОС устройството, но не е издадена касова
бележка. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 232, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. По така
предявения иск в доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 232, ал.
2, предл. 1 от ЗЗД е да докаже наличието на облигационно отношение с ответника по
договор за наем на процесния автомобил през процесния период, по силата на което за
наемателя е възникнало задължение да заплати претендираната стойност за изминати
километри.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на тези обстоятелства е да
установи, че е погасил претендираните вземания.
Видно от приетия по делото договор за наем на автомобил .........._._...... от 22.05.2019
г., МПС марка ..........., модел ......... с рег. номер ........... е предоставен за ползване, като
страни по договора са ищецът като наемодател, а за наемател е посочено лицето Д М Д, като
лицето е индивидуализирано и с ЕГН и адрес, който е различен от адреса на ответника. В
договора е отразено, че датата и часът на наемане на автомобила са 23.05.2019 г., 8:00 часа,
начални километри-3495, а датата на връщане на автомобила е 01.06.2019 г., 20:19 часа.
Приложена е фактура № ********** от 04.06.2019 г., издадена от ищеца, с получател
„...............“ за сумата от 1050,67 евро с ДДС при изминати 12 км от автомобил с рег. №
........... на цена за километър 72,96 евро. Във фактурата е отбелязано, че километражът e 3495
км и че същата е с референтен номер .........._._...... от 22.05.2019 г.
От представените по делото доказателства, съдът намира, че не е доказано наличието
на облигационни отношения между страните в настоящото производство по договор за наем
на автомобил.
Не се спори, че автомобилът е бил предоставен за ползване в периода 23.05.2019 г. -
01.06.2019 г. Това се установява от посочената в договора дата на връщане на МПС-то, а и
самото връщане на автомобила изрично е отделено за безспорно с Определение № 11081 от
22.03.2023 г. по делото.
Съдът споделя възражението на ответника, че доколкото в договора от 22.05.2019 г. за
наемател е посочено физическо лице, това не доказва наличие на облигационната връзка
между ищцовото и ответното дружество. Действително, в договора е посочено, че наемател
е Д Д. Действително от приложените по делото документи, досежно справки за ответното
дружество, е видно, че Д Д е представител на същото, но съдът приема, че договорът е
сключен със същата като физическо лице. Освен това приложената по делото фактура №
**********/04.06.2019 г., издадена на името на дружеството, е от 04.06.2019 г., тоест дни
2
след връщане на лекия автомобил. Съдът не следва да приеме, че горепосочената фактура
дори да касае процесния договор за наем, задължава ответното дружество, при условие, че
същото не е сключвало процесния договор. Съдът не може да приеме, че фактурата
съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него права и
задължения за ответното дружество. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че не се
установява издадената фактура да е осчетоводена от ответното дружество.
След като не се установи облигационното правоотношение между страните съдът
следва да отхвърли предявения иск.
С оглед изхода от спора с право да претендират присъждане на разноски разполага
ответникът. Същият е направил и доказал такива в размер на 640,00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „........е“ ЕООД, ЕИК ......., седалище и адрес на
управление: гр. ........., бул. „.........“ № ..........., против „...............“, рег. номер ........ в .............,
иск с правно на основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД, за сумата от 2054,94 лв.,
представляваща дължима наемна цена за ползване на автомобил марка ..........., модел ......... с
рег. номер ........... в периода 23.05.2019 г.-01.06.2019 г. по договор за наем на автомобил
.........._._...... от 22.05.2019 г., ведно със законната лихва от 29.10.2.......... г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „........е“ ЕООД, ЕИК ......., седалище и адрес на управление: гр. ........., бул.
„.........“ № ..........., да заплати на „...............“, рег. номер ........ в ............., сумата от 640,00 лв.
разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3