№ 1784
гр. Плевен, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430105075 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното
Иск с правно основание чл.124 ГПК
Подадена е искова молба от *** Т. В. с ЕГН ********** от гр.**** вх.Г
ап.11 представляван от процесуалния си представител адв.В. В. против „****,
със седалище и адрес на управление гр**** №81В ап.3, представлявано от
****. Ищецът твърди, че с изпълнителен лист от 11.02.2013г., издадено по
ч.гр.дело 8084/2011г. по описа на РС Плевен бил осъден да заплати на ***
суми както следва 610,11 лв главница, 25,31 лв лихва за периода 15.06.2011г.
– 15.11.2011г., законна лихва върху главницата считано от 15.12.2011г., както
и разноски 25 лв държавна такса и 100 лв юрк.възнаграждение. По молба на
кредитора било образувано изп.дело № 5766/2013г. при **** рег.№ 841, с
район на действие СРС, по което последните изпълнителни действия са
извършени на 31.05.2013г. – запор на трудово възнаграждение. Ищецът
твърди, че по изп.дело е постъпила молба от кредитора – ответник по делото,
в която се сочи, че на 23.02.2015г. бил сключен договор за цесия между „***
като цедент и „***. С договора цедентът прехвърлил на цесионера всички
свои вземания към длъжника по изпълнителното дело, поради което
цесионерът бил конституиран като взискател. С постановление от
17.11.2020г. ЧСИ прекратил производството срещу длъжника на основание
чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Ищецът твърди, че е уведомен за договора за цесия от
23.02.2015г. като задължението възлизало в размер на 857,42 лева. С
1
последваща покана бил уведомен, че към 14.06.2022г. задължението възлиза в
размер на 1666,39 лева. Твърди, че в ЦКР ответникът фигурира със
задължение 858 лева. Твърди, че след направена справка на 06.04.2023г. по
изп.дело установил, че по същото не са били извършвани изпълнителни
действия за продължителен период от време, поради което счита, че
вземанията, произтичащи от договор № **********/22.12.2010г са погасени
по давност. Твърди, че на 09.05.2023г. подал писмена покана до ответника в
случай, че не оспорва погасяването по давност на вземанията, в тридневен
срок да извърши всички необходими действия по заличаване на задълженията
му в ЦКР и отписването му като длъжник. Твърди, че поканата била получена
на 10.05.2023г. и на 07.06.2023г. бил уведомен, че задължението му възлиза в
размер на 1756,75 лева и само в случай на заплащане на сумата, задължението
му в ЦКР ще бъде заличено.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че вземането му в размер на 760,42 лева, за която сума бил
издаден изп.лист е погасено по давност. Твърди, че давността е започнала да
тече считано от 26.06.2015г. и е изтекла на 26.06.2020г. моли съда да признае
за установено по отношение на ответника, че А. Т. В. не дължи на „***
сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 11.03.2013г. по ч.гр.д.
№8084/2011г. и *** В. е осъден да заплати на „*** сумите както следва :
610,11 лв главница, 25,31 лв мораторна лихва за периода 15.06.2011г. –
15.11.2011г, ведно със законната лихва от 15.12.2011г. и разноски в размер на
25 лв държавна такса и 100 лв юрк възнаграждение, като вземането е
цедирано от „*** на „***.
В едномесечния срок ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че
искането за извършване на действия по събиране на вземането също прекъсва
погасителната давност. Твърди, че след 26.06.2015г. кредиторът е правил
искания за действия, които са прекъсвали давността многократно.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Предявеният иск е с посочено правно основание чл.124 вр. чл.439 ГПК.
С доклада съдът е приел правна квалификация чл.439 ГПК, като след доклада
е прието копие на изп.дело № 5766/2013г. на **** с район СГС, изискано и
приложено. Предвид установените по делото факти, съдът приема, че
правната квалификация е чл.124 ГПК за недължимост на сумата от 1666,39
лева, която включва вземанията по Заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№8084/2011г. за 610,11 лв. - главница, 25,31 лв. – мораторна лихва за
периода от 15.06.2011г. до 15.11.2011г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.12.2011г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни
разноски в размер 25 лв. за държавна такса и 100 лв. юрк. възнаграждение,
както и направените в хода на изпълнителното дело разноски. Съдът приема
тази квалификация, тъй като към момента на предявяване на исковата молба,
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона и предмет на
2
иска са всички задължения, включително и разноските.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема следното :
По ч.гр.д.№ 8084/2011г. на ПлРС била издадена на основание чл.410 от
ГПК заповед за изпълнение срещу А. Т. В., която заповед поради това, че е не
подадено възражение срещу нея, е влязла в сила на 18.01.2012г., в резултат на
което посоченото в нея вземане следва да се счита за установено със сила на
присъдено нещо и от тогава тече погасителна давност, която съгласно чл.117
ал.2 от ЗЗД е петгодишна.
С молба 23.05.2013г. от кредитора „*** срещу А. Т. В. било образувано
изпълнително производство - изп.д.№ 5766/2013г. по описа на **** при СГС,
като с молбата за неговото образуване кредиторът /взискател / е възложил на
ЧСИ проучване на имущественото състояние, на длъжника, предприемане на
действия по обезпечаване събирането на задължението чрез налагане на
запори върху движими вещи и вземания на длъжника, възбрани върху
недвижими имоти, както и налагане на запори върху открити банкови сметки
на длъжника във всички банки. Това представлява предприемане на действия
по принудително изпълнение, което по смисъла на действащото тогава
Постановление № 3 от 18.Х1.1980г. по гр.д.№ 3/80г. на Пленум на ВС и
съгласно чл. 116 б.„в“ ЗЗД прекъсва давността, като тази давност не тече по
време на висящия изпълнителен процес.
В хода на изпълнителното производство, на 12.06.2013г., е наложен
запор върху трудово възнаграждение на длъжника.
С Разпореждане от 02.02.2015г. е насрочен опис на движими вещи на
длъжника.
На 23.02.2015г. бил сключен договор за цесия между **** (с предишно
наименование „***) и „***, по силата на който вземанията по отношение на
длъжника *** В. са прехвърлени на цесионера „***. С постановление от
20.07.2015г. на ЧСИ, цесионерът „*** е конституиран като взискател по
изпълнителното дело. В настоящия случай няма присъединяване на кредитор,
а замяна на първоначалния такъв с нов въз основа на частно правоприемство.
Ето защо според съда не е налице прекъсване на давността.
На 20.05.2016г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника, а на
13.03.2017г. взискателят е направил искане за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника. Тези изпълнителни действия
прекъсват погасителната давност по смисъла на вече действащото и
приложимо към него Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. №
2/2013г., ОСГТК, ВКС. В практиката се приема, че искането на кредитора за
прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за
прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са
предприети от ЧСИ. За нуждите на преценката дали изпълнителното
производство е прекратено на основание на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК и
дали вземането на кредитора е погасено по давност е без значение дали
искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е
3
последвано от извършването на валидни изпълнителни действия, както и дали
те са били успешни. От значение е кредиторовата пасивност, респективно
активност. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е
поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за
прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде
санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на вземането
му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния
изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.
На 23.04.2018г. бил насрочен опис на движими вещи на длъжника на А.
В., след което действие не е предприемано друго в продължение на две
години.
Видно от приложеното изп.дело, за периода 23.04.2018г. до 23.04.2020г.
не е извършвано друго изпълнително действие, нито такова е поисквано от
взискателя. Съдебната практика приема, че за прекратяването му, не е
необходимо издаване на акт и настъпва по силата на закона с изтичане на
срока, с оглед на което съдът приема, че на 23.04.2020г. изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона, с изтичане на двугодишния
преклузивен срок поради настъпила перемпция.
На 02.11.2020г. взискателят подал молба за предприемане на нови
изпълнителни действия, макар и по прекратено изпълнително производство.
Изпълнително действие по смисъла на закона представлява подадената молба
от взискателя, с което е поискал от съдия изпълнителя извършване на
изпълнителни действия. Безспорно е, че към тази дата не е била изтекла
петгодишна давност. Молбата е прекъснала давностния срок, въпреки, че
изпълнителното производство е било прекратено поради настъпила
перемпция. В този случай, съдебната практика (Решение №37/24.02.2021г.
гр.д. №1747/2020, IV г.о.) приема, че „Когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ –
той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново
дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора нито ползва или вреди на длъжника.“
С оглед на така застъпената съдебна практика, следва да се приеме, че
считано от 02.11.2020г. започва да тече нова петгодишна давност, което
прави предявения иск неоснователен.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** Т. В. с ЕГН ********** от гр.**** вх.Г
ап.11 представляван от процесуалния си представител адв.В. В. против „***
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр**** №81В ап.3,
представлявано от ****, иск с правно основание чл.124 вр. чл.439 ГПК да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът *** Т.
В. с ЕГН ********** не дължи на ответника „*** ЕИК *** сумите, за което е
издаден изпълнителен лист от 11.02.2013г. по ч.гр. №8084/2011г. по описа на
РС Плевен и ищецът *** Т. В. с ЕГН ********** е осъден да заплати на „***,
ЕИК **** сумите както следва : 610,11 лв. - главница, 25,31 лв. – мораторна
лихва за периода от 15.06.2011г. до 15.11.2011г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
15.12.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени
деловодни разноски в размер 25 лв. за държавна такса и 100 лв. юрк.
възнаграждение, правата по който на основание сключен договор за цесия от
23.05.2015г. между „*** (с настоящо наименование ****), ЕИК ****, като
цедент продавач и „***, ЕИК *** както цесионер и купувач , са цедирани на
„***, ЕИК ***, поради погасяване на вземането по ДАВНОСТ, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5