Решение по дело №339/2019 на Районен съд - Силистра

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 46

гр.С., 18 февруари 2020 год.

 

 В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година,в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ  БОРОВА

          

с участието на секретаря Г. Й. като разгледа докладваното от районния съдия гр.дело № 339 по описа за 2019 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК  ..., седалище и адрес на управление: гр. С., район “М.”, ж.к. “М. .”, Бизнес Парк С., сграда ., представлявано от  изпълнителния директор О. Б. Ш., чрез пълномощника адв. Р. Р.– САК моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми:

342.21 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги, дължими за клиентски номер № ....., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Претендира и разноските си, извършени както в заповедното, така и в исковото производство.

Ответникът Б.Т.Й. с ЕГН **********,***, не е подал писмен отговор, явява се лично в съдебно заседание и признава исковите претенции.

Съдът, след преценка на доводите и становищата на страните и проверка на представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Настоящото производство е следствие на възражение по чл. 415 от ГПК от ответника срещу издадена срещу него заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 618 / 2017 г. по описа на СРС. С издадената заповед за изпълнение № 1116 / 19. 04. 2017 г. ответникът е задължен да заплати на ищеца сумата от 342.21 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги, дължими за клиентски номер № *********, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18. 04. 2017 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 65.54 лева – обезщетение за забава за периода 26. 04. 2015 г. – 14. 03. 2017 г. и сумата от 9.62 лева – неустойка.

По отношение на сумите за обезщетение за забава и неустойка не е предявена искова претенция, поради което заповедта по отношение на тях следва да бъде обезсилена от заповедния съд.

Ищецът е представил писмени доказателства, че ответникът е негов абонат с абонатен № ....  Представя както сключеният договор със съдържащите се в него месечни такси за ползване на услугите, така и фактури за дължимата от ответника цена на ползвани услуги и устройство на изплащане за периода 10. 03. 2015 г. – 09. 06. 2015г. Според тези документи дължимата и неизплатена сума е: 73.34 лева за месец март 2015г. и 291.09 лева за месец май 2015 г., като размера на общия дълг възлиза на 342.21 лева.

Съгласно чл.79,ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. В конкретния случай ищецът - кредитор в облигационното отношение - се е възползвал от това право и претендира заплащането на цената на предоставените от него услуги, цената на закупеното устройство на изплащане, както и неустойка за неизпълнени на задължението за плащане. Съгласно Общите условия /ОУ/ на оператора за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, заплащането на услугата се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно, като неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава абоната от задължението му да заплати дължимите суми /т.23 и чл. 26 от ОУ/.Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат в срока, указан на фактурата, но не по – късно от 18 дни след датата на издаването й / т. 27 от ОУ/. В случая фактурите са своевременно издадени за всеки отчетен период. Тъй като деня на изпълнението е определен, длъжникът е изпаднал в забава като не е изпълнил с изтичането на срока дължимото.

По тези съображения и като преценява факта, че ответникът не отрича наличието на неизпълнено задължение, съдът счита предявените искове за основателни и доказани и ги уважава изцяло.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноските за настоящото производство, които съобразно представените по делото доказателства са в размер на 205.00 лева.

Мотивиран от гореизложеното, СРС

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.Т.Й. с ЕГН **********,*** дължи на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК  ..., седалище и адрес на управление: гр. С., район “М.”, ж.к. “М. .”, Бизнес Парк С., сграда ., представлявано от  изпълнителния директор О. Б. Ш. сумата от 342.21 / триста четиридесет и два лв. и 21 ст. / лева, представляваща цена на ползвани и незаплатени далекосъобщителни услуги, дължими за клиентски номер № ********* в периода 10. 03. 2015 г. – 09. 06. 2015г. въз основа на договор от 20. 03. 2013 г. и допълнителни споразумения към него, сключени между страните, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 618 / 2017 г. по описа на СРС до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1116 / 19. 04. 2017 г. по ч.гр. д. № 618 / 2017 г. по описа на СРС.

 

ОСЪЖДА Б.Т.Й. с ЕГН **********,*** да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК  ....., седалище и адрес на управление: гр. С., район “М.”, ж.к. “М. .”, Бизнес Парк С., сграда ., представлявано от  изпълнителния директор О. Б. Ш сумата от 205.00 / двеста и пет / лева, представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 205.00 / двеста и пет/ лева разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 618 / 2017 г.  по описа на СРС.

 

Решението подлежи на обжалване пред С.окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

                                     

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: