№ 55
гр. Габрово, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20234200500052 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. А. Т. и по въззивна жалба на „СМГ –
СТОМАНО И МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ ГАБРОВО” ООД против Решение №
540/04.11.2022 г., постановено по гр.д. № 936/2022 г. по описа на Районен съд Габрово.
Жалбоподателят Г. А. Т. обжалва решението в частта, с която искът му с основание
чл. 200 от КТ предявен срещу „СМГ – СТОМАНО И МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ ГАБРОВО”
ООД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 15 000 лева до пълния предявен
размер от 30 000 лева. Счита, че в обжалваната част решението е неправилно и
незаконосъобразно като не кореспондира със събраните по делото доказателства.
Намира, че определеният размер на обезщетението от 15 000 лева не отговаря на
реално претърпените от него неимуществени вреди. Неправилно първоинстанционният съд
бил приел, че е нарушена причинно – следствената верига свързана с липсата на пълно
възстановяване от уврежданията, поради това, че не е проведена рехабилитация, тъй като
такава не му е била предписвана от лекуващите лекари.
Също неправилно съдът приел, че изплатените от работодателя 1 000.00 лева
представляват обезщетение за претърпяната трудова злополука, и тъй като жалбоподателят с
исковата молба не е претендирал обезщетение за имуществени вреди и не е предявявал
претенции за обезщетяване на такива, е счел че сумата обезщетява неимуществените вреди
от трудовата злополука и я е приспаднал от определения размер на обезщетението.
Прави се искане да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част
1
и да бъде постановено друго, с което да бъде присъдено обезщетение в пълния претендиран
размер от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2021г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира се и за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38 ал.2 от ЗА за двете инстанции
В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата „СМГ –
СТОМАНО И МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ ГАБРОВО” ООД, с който същата се оспорва и се
излагат аргументи относно нейната неоснователност.
На свой ред „СМГ – СТОМАНО И МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ ГАБРОВО” ООД
обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е уважен иска на Г. А. Т. с
основание чл. 200 от КТ за сумата от 15 000 лева. Счита, че в обжалваната част решението е
необосновано, неправилно и незаконосъобразно като не кореспондира със събраните по
делото доказателства. Счита, че работникът е съпричинил уврежданията си, допускайки
груба небрежност, липса на съобразителност и елементарно старание и внимание, е и
пренебрегнал основни технологични правила за безопасност.
Прави се искане да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част
и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск. Претендира
се и за присъждане на разноските, направени в първата и въззивната инстанция.
В депозирания в срок отговор от ответника по жалбата, същата се оспорва и се
излагат аргументи относно нейната неоснователност.
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с основание чл. 200 от КТ предявен от
Г. А. Т., ЕГН ********** против „СМГ - Стомано и металообработване Габрово" ООД, ЕИК
***, със седалище гр. Габрово, с искане за заплащане на сумата от 30 000 лева – обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от настъпила на 10.11.2021г. трудова злополука, ведно
със законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука до окончателното
заплащане на сумата.
По делото е безспорно установено, че ищецът Г. Т. бил в трудово правоотношение с
ответното дружество, възникнало от трудов договор № 77 от 06.09.2021 г., като изпълнявал
длъжността „шлосер”, както и че на 10.11.2021 г. е настъпила злополука, която с влязло в
сила разпореждане № 34 от 18.11.2021 г. издадено от НОИ, ТП-Габрово, е призната за
трудова.
От показанията на свидетелите Х.Н.Н., Н.Т.Т. и М.А.М., първоинстанционният съд е
приел за установено, че на 10.11.2021 г. ищецът Т. и други служители на ответното
дружество извършвали с помощта на мостов кран товарене на метални изделия в камион.
При преместването на част от металните детайли в предната част на товарния автомобил с
цел балансиране на товара, един от детайлите се приплъзнал в посока към ищеца, при което
последният се опитал да го задържи, но не успял, вследствие на което паднал от товарната
част на транспортното средство, а металният детайл от собствената си тежест паднал върху
2
крака му.
От заключението на назначената съдебно медицинската експертиза е установено, че
вследствие инцидента станал на 10.11.2021 г., Г. А. Т. е получил многофрагментно
разместено вътреставно счупване на дясната лъчева кост на типично място, с частично
изкълчване на ставата между дясната лъчева кост и китката на дясната длан. Причинено
било и счупване на външната клиновидна кост на лявото ходило.
При инцидента пострадалият получил и множество травматични увреждания на
меките тъкани на тялото и крайниците, изразяващи се в : кръвонасядания по гръдния кош
отпред двустранно; охлузвания и кръвонасядания в поясната област; масивно кръвонасядане
и охлузване в лявата седалищна област; кръвонасядания отпред по двете бедра; охлузвания
по двете колена и по подбедриците; силен оток и масивно кръвонасядане на леви глезен и
ходило; рана от притискане по външната повърхност на лявото ходило, по отношение на
която впоследствие се наложило продължително лечение; охлузване по вътрешно-
страничната повърхност на лявата подбедрица.
Съгласно приетото заключение на съдебно медицинската експертиза дясната
гривнена става на ищеца е била имобилизирана за 36 дни, след което той е започнал
двигателни упражнения по препоръка на лекуващия го ортопед в домашни условия. Два
месеца след травмата започнал да хваща с дясната ръка. От 10.11.2021 г. до 29.04.2022 г. бил
в отпуск по болест. Към датата на изготвяне на заключението е установена лека асиметрия
на дясната гривнена става спрямо лявата, леко намален двигателен обем /измерен на
19.09.2022 г. от специалист по рехабилитационна медицина/ на дясна и лява гривнени стави
по отношение на флексия и екстензия и по-значително намаление на обема на движение на
гривнената става встрани /радиално улнарно отвеждане/, запазена ротация. При
динамометрия се установява силно намалена мускулна сила на дясната ръка - 0 кг.
/Динамометрия е способност на мускула при съкращаване да преодолява съпротивата на
тежестта/. Леко увеличен обем през дясната китка /с 1 см/ спрямо лявата и намален обем
през дясната длан /с 0,5см/ спрямо лявата длан.
Обичайно счупването на лъчевата кост на типично място /при една фрактурна линия
и липса на вътреставно увреждане/ отзвучава за около 45 дни. Касае се за по-комплициран
случай на счупване на лъчевата кост на типично място /и по типичен механизъм-падане
върху дясната длан/, което обуславя и по-дългия възстановителен период.
Левият долен крайник не е бил обездвижен и това не е било необходимо от
медицинска гледна точка. Ищецът не е можел да стъпва свободно върху лявото ходило в
продължение на 3 месеца. Не можел да използва патерици поради фрактурата на дясната
ръка. Към момента на изготвяне на заключението няма двигателни ограничения досежно
възможността за ходене и използването на левия крак. По външния ръб на лявото ходило се
е получила рана от премазване на тъканите /мястото на съприкосновение с металния
елемент/. Некротичната тъкан била отстранена и ищецът трябвало да ходи регулярно на
превръзки и съответно наблюдение на лечебния процес до месец април 2022 г. Към момента
по външната повърхност на лявото стъпало има бяло-лилав белег, разположен леко под
3
нивото на кожата, с косо-хоризонтален ход и размери 3x1,5 см. Над него, в близост с
външния глезен има бели петна на кожата-витилиго, които не са свързани с травмата. Раната
не трябвало да се мокри, което създавало затруднения при обслужването на пострадалия.
Липсват видими белези, които обективно биха загрозявали външния вид на пострадалия.
Травматичните увреждания на меките тъкани, с изключение раната по външната повърхност
на лявото ходило са сравнително леки. При обичайни условия би следвало да отзвучат за по-
малко от 1 месец. Пострадалият съобщава за оздравителен период от около 1,5 месеца след
инцидента. Към момента в поясната област има трудно забележим белег, разположен на
нивото на кожата с бледокафеникав цвят и размери 2x1 см, който не представлява
козметичен дефект.
Съгласно заключението би следвало движенията на дясната ръка да се възстановят
напълно за в бъдеще и да позволяват на ищеца да извършва трудовата дейност, с която се е
занимавал. За да се възстанови напълно ищецът е необходимо провеждане на
рехабилитационни процедури, назначени от специалист по рехабилитационна медицина.
Съгласно заключението към 19.09.2022 г. ищецът няма напълно възстановен обем на
движения с дясната ръка, най-вече е намалена силата на захвата на дясната ръка и
отвеждането на ръката встрани. Липсата на съответна рехабилитация е оказала влияние
върху възстановяването на двигателния обем. Тези ограничения обаче не оказват влияние
върху самообслужването на ищеца. Те могат да ограничават извършването на по-тежък
физически труд включително и да влияят върху трудоспособността на ищеца. Травми от
подобен характер обикновено не водят до инвалидизация и макар и възстановителният
процес да продължи по-дълго, би трябвало функцията на дясната ръка да се възстанови
напълно.
Травматичните увреждания могат да бъдат причинени при процесния инцидент:
Многофрагментното счупването на лъчевата кост на дясната ръка на типично място може да
се причини при падане от платформата на тежкотоварен автомобил върху пътната настилка,
при която ищецът се е подпрял върху дланта на дясната ръка; последвало е падане по лице с
травми в областта на предната повърхност на гръдния кош двустранно и по коленете;
останалите травматични увреждания получени от ищеца /охлузване и кръвонасядане в
поясната област; кръвонасядане и охлузване в лявата седалищна област и кръвонасяданията
по двете бедра/ могат да се причинят при удари с металния елемент паднал от товарния
автомобил; счупването на клиновидната кост, разположена по външната част на лявото
ходило може да е резултат на падане върху външната повърхност на лявото стъпало на
металния елемент.
С оглед на установените фактически обстоятелства първоинстанционният съд е
приел, че доколкото основателността на иска по чл. 200, ал. 1 КТ, се обуславя от валидно
съществуващо между страните трудово правоотношение, настъпило внезапно травматично
увреждане на здравето на работника през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, което е причинило временна неработоспособност, т. е. настъпила трудова злополука
и настъпили неблагоприятни изменения в правната сфера на работника /вреди/, които са в
4
причинна връзка с увреждането, то предявения в настоящото производство иск е доказан по
основание.
Съдът като анализирал събраните доказателства е приел, че по делото не е установено
ищецът преди и по време на инцидента да не е положил дължимата грижа, каквато и най-
небрежният работник би положил в подобна обстановка и с това да е причинил настъпилия
вредоносен резултат. Трудовата злополука е настъпила в резултат на извършване на товарни
дейности, без да е установено работникът да е допуснал нарушение на основни правила за
безопасност, доколкото от свидетелските показния се установява, че е обичайна практика да
има работници и служители върху товарните автомобили при извършването на дейности по
натоварване и разпределение на метални елементи, а направеният опит от страна на ищеца
да отблъсване/задържи приплъзващия се към него метален детайл сам по себе си не може да
се приеме като неполагане на дължимата грижа от работника. Наличието на откопчана
колона в товарния автомобил, за която ищецът се опитал да се задържи, за да не падне от
платформата също не се дължи на неполагане на дължимата грижа от негова страна и
очевидно той не е имал представа, че тази колона не е стабилна и не може да служи за опора
при загубата на равновесие.
По изложените съображения и с оглед характера и тежестта на полученото
увреждане на здравето на ищеца, неговата възраст, претърпените болки след увреждането,
нуждата от чужда помощ през възстановителния период, поради затруднения при
ежедневното обслужване, периодът на лечението, обусловил състояние на временна
неработоспособност над 5 месеца, психоемоционалното му състояние в резултат на
травматичното увреждане, както и при отчитане, че не е настъпилото пълно възстановяване
на дясната ръка, но то се дължи на непроведена рехабилитация, което нарушава причинно-
следствената верига, първоинстанционният съд е определил за справедливо по смисъла на
чл. 52 ЗЗД обезщетение в размер на 16000 лв.
От определеното обезщетение съдът е приспаднал доброволно заплатената от
ответника сума в размер 1000 лева като не е приел доводите на ищеца, че тя не
представлявала обезщетение във връзка с настъпилата трудова злополука. Съображенията
на съда са, че в преводното нареждане , с което сумата е изплатена на ищеца като основание
за извършване на паричния превод е „подпомагане във връзка трудова злополука”, което е
записано с латински букви. Ищецът нито твърди, нито доказва наличие на друго правно
основание за получаване на сумата.
Въззивният съд намира, че така постановеното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, а по същество частично неправилно.
Фактическите обстоятелства по спора са установени правилно от
първоинстанционния съд, въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства.
Безспорно е установено, че по време на трудовото правоотношение между страните
по делото, на 10.11.2021г. ищецът е претърпял злополука, която има характер на трудова по
5
смисъла на чл. 55 ал.1 от КСО. В резултат на злополуката са му причинени неимуществени
вреди.
Правилни са изводите на ГРС за липса на съпричиняване на настъпилия вредоносен
резултат от страна на работника. В тази насока са събраните гласни доказателства, от които
се установява, че пострадалият се е намирал на платформата на товарния автомобил по
разпореждане на прекия си ръководител, с цел връзване на натоварените метални елементи.
Стоял е извън обсега на мостовия кран, с който се преместват елементите, т. е положил е
дължимата грижа да не пострада при повдигането на товара. Не е имало обаче как да
предвиди, че при повдигането на един от металните елементи, той ще освободи друг,
намиращ се под него и той от собствената си тежест ще се плъзне в неговата посока. Опитът
на Т. да го отблъсне или задържи с ръце и в последствие да се подпре на колоната на
товарното ремарке, която не е била стабилно закрепена, представлява защитна реакция в
момент, когато не е имал никаква възможност за оценка на обстановката и не може да се
разглежда като проява на груба небрежност.
По изложените по - горе съображения въззивната жалба на „СМГ - Стомано и
металообработване Габрово" ООД е неоснователна.
По отношение жалбата на Г. А. Т., съдът намира, че същата е частично основателна
доколкото определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за
неимуществени вреди е занижен с оглед критериите на чл. 52 от ЗЗД.
Видно от заключението на съдебно – медицинската експертиза и от приложените
писмени доказателства, в следствие на инцидента ищецът е получил многофрагментно
разместено вътреставно счупване на дясната лъчева кост на типично място, с частично
изкълчване на ставата между дясната лъчева кост и китката на дясната длан и счупване на
външната клиновидна кост на лявото ходило. Получил е и множество травматични
увреждания на меките тъкани на тялото и крайниците.
От показанията на съпругата на ищеца - свидетелката Г.Т. се установява, че на
следващия ден след инцидента , в резултат на преживения шок, съпругът й не е можел да си
спомни името на фирмата, където работи и длъжността, която заема, за да бъдат отразени в
болничния му лист. С гипс на дясната ръка ищецът е останал 36 дни, а след свалянето на
гипса му е отнело още месец да започне да борави с ръката, тъй като тя била съвсем
отслабнала. До свалянето на гипса въобще не бил в състояние да се обслужва сам. Налагало
се свидетелката да го къпе седнал върху пластмасов стол - левият му крак поставяли на
друг стол, а гипсираната рака подпряна на мивката, за да не се мокрят. Това го изнервило,
станал затворен, тревожел се как ще се справи семейството, още повече че със съпругата му
към датата на злополуката имали три деца, най - малкото на 8 месеца. В следствие на
премазването на крака под глезена от външната страна на ходилото на левия крак на ищеца
се получила некроза. Било необходимо да се изреже некротиралата тъкан до здраво, да се
третира раната с препарати и да се слага превръзка. В продължение на 5 месеца
свидетелката водела съпруга си на превръзки като първоначално това ставало всеки ден,
след това през ден и накрая 2 пъти в седмицата. Ищецът е можел да стъпва на крака си без
6
да отпуска цялата тежест на тялото едва след третия месец.
За двата месеца, до свалянето на гипса на ръката, ищецът излизал от дома си само, за
да отиде на лекар. Придвижването му било изключително затруднено, тъй като поради
счупването на дясна ръка и ляв крак не можел да държи правилно патерицата. В резултат
започнало да го боли и рамото.
И към момента на провеждане на съдебното заседание в първата инстанция ищецът
изпитвал болка в крака сутрин, докато го раздвижи, а също и ако стои дълго прав и при
студено време. Китката на лявата ръка също го боли и отича при натоварване, не може да я
сгъне напълно, няма движение настрани.
След преценка на горните свидетелски показания и съдебно – медицинската
експертиза, за да определи размера на обезщетението за претърпените вреди, въззивният съд
взема предвид търпените от ищеца сериозни по интензитет физически и психически болки и
страдания в резултат на получените травми, периода на нетрудоспособност - шест месеца,
през които е ползвал болничен отпуск и социално икономическите условия към момента на
злополуката. Следва да се отчете и обстоятелството, че и след приключването на болничния
отпуск ищецът периодично изпитва болка в крака и ръката – особено след натоварване и по-
продължително стоене прав, което е наложително за шлосерската професия, която
упражнява. Съдът отчита и обстоятелството, че в продължение на два месеца ищецът е имал
нужда от помощ за елементарни битови нужди и поддържане на лична хигиена, а травмата е
оказала влияние на самочувствието му и начина на общуване с околните и е довела до
повишена тревожност за начина, по който ще се справи семейството му в чисто битов план.
Въззивният съд не споделя извода на първата инстанция, че бавното възстановяване на
ищеца се дължи на прекъсване на причинно – следствената верига поради непроведена
рехабилитация, тъй като такава не е била предписвана от лекуващите лекари.
С оглед на горното въззивният съд намира, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди в резултат на претърпяната от ищеца трудова
злополука е именно претендираната сума от 30 000. 00 лева.
От тази сума следва да бъдат приспаднати доброволно заплатените от работодателя
1000.00 лева на 03.12.2021г., тъй като от самото преводно нареждане е видно, че
основанието за превода е „подпомагане във връзка с трудова злополука”, т. е. преведената
сума представлява обезщетение.
Ищецът не е претендирал по делото обезщетяване на имуществени вреди, нито е
представил доказателства да е претърпял такива. Поради това и доколкото с исковата молба
се претендира обезщетяване единствено на неимуществени вреди, то платената сума следва
да бъде приспадната именно от определеното за тях обезщетение.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен предявения иск с основание чл. 200 от КТ за сумата
над размер на 15 000 лева и ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца още
14 000.00 лева.
7
Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските като :
С оглед изхода на делото „СМГ-СТОМАНО И МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ ГАБРОВО"
ООД , следва да заплати по сметка на Габровски окръжен съд, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК държавна такса от 1 160.00 лева съобразно уважения размер на иска, както и 290.00
лева разноски за съдебно медицинската експертиза.
„СМГ-СТОМАНО И МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ ГАБРОВО" ООД следва да заплати
на адвокат Р. С. Р. от АК - В.Т., сумата 1400 лева възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от
ЗА за първата инстанция /съобразно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ДВ бр. 68/20г. / и сумата 2970.00 лева възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на ищеца Г. А. Т. във въззивната инстанция / съобразно Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ДВ бр. 88/22г. /
От страна на „СМГ-СТОМАНО И МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ ГАБРОВО" ООД са
представени доказателства за заплатено в първата инстанция адвокатско възнаграждение в
размер на 7 040.20 лева с ДДС, срещу прекомерността, на което ищцовата страна е
възразила. С оглед фактическата и правна сложност на делото, възражението е основателно
и възнаграждението следва да се редуцира до размер на 1800 лева.
За въззивната инстанция ответникът е представил доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 3 600.00 лева, като е направено възражение за
прекомерност от насрещната страна. Съдът намира възражението за основателно доколкото
по делото е проведено едно единствено съдебно заседание – по същество. Съобразно чл. 7
ал.2 т. 4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения ДВ бр.
88/22г., минималното адвокатско възнаграждение за защита в настоящото инстанция е в
размер на 3564 лева с ДДС, поради което няма основание за редуциране на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение.
След извършената редукция на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение
в първата инстанция, предвид изхода на делото Г. А. Т. следва да заплати на „СМГ-
СТОМАНО И МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ ГАБРОВО" ООД разноски в размер на 50.00 лева
за първата инстанция / съобразно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ДВ бр. 68/20г. / и 124.14 лева за въззивната инстанция/ съобразно Наредба
№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения ДВ бр. 88/22г. /.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 540/04.11.2022 г., постановено по гр. д. № 936/2022 г. по описа
на Районен съд Габрово В ЧАСТТА , с която е ОТХВЪРЛЕН предявения иск с основание
чл. 200 от КТ от Г. А. Т., ЕГН**********, с адрес *** и съдебен адрес гр. В.Т. ул. *** – чрез
8
адвокат Р. Р. –ВТАК, против „СМГ-СТОМАНО И МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ ГАБРОВО"
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. ***, представлявано от
управителя П.С.Б. със съдебен адрес гр. С., бул. *** чрез адвокат А. П., за сумата над размер
на 15 000 лева / петнадесет хиляди лева/ до размер на 29 000 лева / двадесет и девет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
претърпяна на 10.11.2021 г. трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от
10.11.2021 г. до изплащане на сумата, както и В ЧАСТТА за разноските, като вместо това
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА „СМГ-СТОМАНО И МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ ГАБРОВО" ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. ***, представлявано от управителя
П.С.Б. със съдебен адрес гр. С., бул. *** чрез адвокат А. П. ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. Т.,
ЕГН**********, с адрес *** и съдебен адрес гр. В.Т. ул. *** – чрез адвокат Р. Р. –ВТАК още
14 000 лева /четиринадесет хиляди лева/ представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на претърпяна на 10.11.2021 г. трудова злополука, ведно
със законната лихва, считано от 10.11.2021 г. до изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „СМГ-СТОМАНО И МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ ГАБРОВО" ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. ***, представлявано от управителя
П.С.Б. със съдебен адрес гр. С., бул. *** чрез адвокат А. П. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. С.
Р. от АК - В.Т. със служебен адрес гр. В.Т. ул. ***, сумата 1400 лева / хиляда и четиристотин
лева/ възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от ЗА за първата инстанция и сумата 2970.00
лева / две хиляди деветстотин и седемдесет лева/ възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от
ЗА за въззивната инстанция .
ОСЪЖДА Г. А. Т., ЕГН**********, с адрес *** и съдебен адрес гр. В.Т. ул. *** –
чрез адвокат Р. Р. –ВТАК ДА ЗАПЛАТИ на „СМГ-СТОМАНО И
МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ ГАБРОВО" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. Габрово, ул. ***, представлявано от управителя П.С.Б. със съдебен адрес гр. С., бул. ***
чрез адвокат А. П. сумата 50.00 лева / петдесет лева/ разноски за първата инстанция и сумата
124.14 лева / сто и двадесет и четири лева и четиринадесет стотинка/ разноски във
въззивната инстанция/, съобразно отхвърлената част на иска, на осн. чл. 78 ал.3 ат ГПК.
ОСЪЖДА „СМГ-СТОМАНО И МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ ГАБРОВО" ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. ***, представлявано от управителя
П.С.Б. със съдебен адрес гр. С., бул. *** чрез адвокат А. П. ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Габровски окръжен съд държавна такса от 1
160.00 лева / хиляда сто и шестдесет лева/ съобразно уважения размер на иска, както и
290.00 лева /двеста и деветдесет лева/ разноски за съдебно медицинска експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок
от връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10