Определение по дело №289/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Н. А. П., с адрес [населено място], [улица], ет.3, ап.7, депозирана срещу п.II от Решение № 2153-27-69 от 28.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ - [населено място], с което е потвърдено Разпореждане № 271-00-3145-4 от 30.04.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица, в частта му, с която Н. А. П. е задължен да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 01.01.2018г. до 09.11.2018г., в размер на 8431,94 лева.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакуваното решение в частта му по п.II, с която е е отхвърлена жалбата срещу разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица, по същество свеждащи се до допуснати при постановяването им съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. В тази връзка се сочи, че в периода 01.11.2017г. – 09.11.2018г. оспорващият е работил по трудово правоотношение между него и „Уран 63“ЕООД и не би следвало да се поставя под съмнение упражняваната от него трудова дейност, независимо от незаплащане на дължимите осигурителни вноски от страна на работодателя. Твърди се, че Н. П. е изпълнявал добросъвестно задълженията си по трудовото правоотношение, изразяващи се основно в почистване на стопанисван от работодателя имот в [населено място], собственост на Р. И., като единствено е имал неразбирателство относно пътните разходи от [населено място], където живеел, до [населено място]. Наред с това жалбоподателят заявява, че не е уведомяван за проверката, осъществена от органите на НОИ по отношение на "Уран 63"ЕООД, нито е информиран за направените в хода на същата констатации, поради което не е обжалвал заключенията на проверяващите. Това, че са му били изисквани сведения по време на проверката не означава, че е бил запознат с нейния ход и заключението след приключването й, като по този начин е бил лишен от ефективна защита по случая и поставен пред свършен факт. Твърди също, че не дължи възстановяване на платените му обезщетения за безработица, поради погасяването им по давност, като директорът на ТП на НОИ-[населено място] неправомерно не е уважил направеното възражение в тази насока. По изложените съображения отправя искане за отмяна на атакуваното Решение № 2153-27-69 от 28.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ - [населено място], в частта му по п.II, с която са потвърдени установените с Разпореждане № 271-00-3145-4 от 30.04.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица суми за 2018г. в размер на 8431,94 лева.

Жалбата е процесуално допустима, поради това, че е подадена в законоустановения срок за обжалване, доколкото атакуваното решение е връчено на адресата му на 08.07.2024г., а оспорването срещу него е постъпило в деловодството на ТП на НОИ – [населено място] на 18.07.2024г. Жалбата е подадена от лице, притежаващо правен интерес от оспорване, в качеството му на адресат на административния акт и субект, чиято правна сфера е засегната неблагоприятно от него. Оспорваното решение от своя страна представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Предвид това, съдът намира, че като страни в настоящото производство следва да бъдат конституирани, както следва: Н. А. П. с [ЕГН]- като оспорващ и Директора на Териториално поделение на НОИ – [населено място] - като ответник.

Наред с изложеното и с оглед произтичащото от разпоредбата на чл.171, ал.4, във връзка с чл.170 от АПК задължение за разпределяне на доказателствената тежест, съдът намира за необходимо да укаже на страните за кои обстоятелства е в тяхна тежест да сочат доказателства, а именно, че е в тежест на оспорващия да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, в т.ч., че платеното му обезщетение за безработица, отнасящо се за периода от 01.01.2018г. до 09.11.2018г., е било дължимо от органите на НОИ и добросъвестно получено от жалбоподателя; а в тежест на ответника - да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административно-производствените правила, както и при съблюдаване на материалния закон и неговата цел.

Водим от горното и на основание чл.154, ал.1 от АПК, чл.157, ал.1 от АПК и чл.171, ал.4, във вр.с чл.170, ал.2 и ал.3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Конституира като страни в настоящото производство:

ОСПОРВАЩ: Н. А. П. - [населено място], [улица], ет.3, ап.7.

ОТВЕТНИК: Директор на Териториално поделение на НОИ - [населено място].

Насрочва АД № 289/2024г. по описа на ШАдмС за 15.10.2024г. от 10.00 часа, за която дата да се призоват страните.

Указва на оспорващия, Н. А. П., че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, в т.ч., че платеното му обезщетение за безработица, отнасящо се за периода от 01.01.2018г. до 09.11.2018г., е било дължимо от органите на НОИ и добросъвестно получено от жалбоподателя.

УКАЗВА на ответника, Директор на ТП на НОИ-[населено място], че е в негова тежест да докаже, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административно-производствените правила, както и при съблюдаване на материалния закон и неговата цел.

Съдът на основание чл.40 и чл.41 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК предупреждава страните за следното:

Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато тези лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на посоченото задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Дава възможност на страните до датата на съдебното заседание да представят нови доказателства.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните за сведение.