№ 22518
гр. София, 27.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110112986 по описа за 2023 година
Съдът намира, че следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и
да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които съдът намира за
относими, необходими и допустими за правилното решаване на спора, поради което следва
да бъде допуснато събирането им по делото.
С отговора на исковата молба, ответникът е оспорил всички приложени от ищеца
документи и е направил искане за задължаване на ищеца да ги представи в оригинал. Така
направеното оспорване съдът намира, че не касае истинността на документите, а тяхната
доказателствена стойност, по която съдът ще се произнесе с крайния съдебен акт по делото.
Също така липсва необходимост от представяне на документите в оригинал, доколкото
представените копия са четливи и заверени от процесуалния представител на ищеца.
Съдът намира предявения иск за допустим, като по делото следва да бъде насрочено
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 26.09.2023 от 14:20 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото – представените от ищеца
документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
ПРИЛАГА към настоящото производство ч.гр.д. 62368/2022 г. по описа на СРС, 174-
ти състав.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на страните проекта
за доклад на делото:
Предмет на делото е предявеният от (ФИРМА) срещу Р. С. С., установителен иск по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, с искане да
се постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 8000 лева, представляваща главница по договор за
заем, сключен между страните, за който е издаден разходен касов ордер № 0902 от
1
09.02.2022 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 01.12.2022 г. по ч.гр.д. 62368/2022 г. по описа на СРС, 174-ти състав.
В исковата молба се твърди, че ответникът е работил при ищеца по силата на трудов
договор от 02.08.2010 г., като отношенията между страните били добри. На 09.02.2022 г.
ищцовото дружество предоставило заем на ответника в размер на 8 000 лева, за да може
същият да погаси свое задължение, като сумата била изплатена в брой. За описаното
ищцовото дружество издало разходен касов ордер № 0902 от 09.02.2022 г. за предоставените
парични средства. Сочи се, че в ордера не е посочен срок за връщане, т.к. отношенията
между страните били добри. Поддържа, че в случая доколкото не е уговорен срок за
връщане на заетата сума, то същата следвало да бъде върната веднага след като се отправи
покана. Твърди, че до ответника са изпратени четири известия – покани: известие-покана с
изх. № 1722/19.09.2022 г. чрез куриерска служба Спиди, известие-покана с изх. №
1723/27.09.2022 г. чрез куриерска служба Спиди, известие-покана с изх. № 1724/03.10.2022
г. чрез куриерска служба спиди, известие-покана с изх. № 1726/10.10.2022 г. чрез куриерска
служба Спиди, за връщане на получените в заем парични средства. Сочи, че първите две
цитирани известия не са получени, а вторите две били получени от лице с фамилия Стоилов.
Към момента предоставеният заем не бил изплатен. При тези твърдения моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва. Ответникът излага, че е работил при ищеца от 27.03.2001 г.
Сочи, че след като се пенсионирал продължил да работи при ищеца и имал при него десет
години, поради което счита, че му се дължат като обезщетение шест брутни заплати в общ
размер на 12 000 лева. Излага, че не му е платено и възнаграждение за последните четири
месеца общо в размер на 8 000 лева. При напускането не получил и обезщетение за
неползван отпуск, което твърди, че е в размер на 6 000 лева. Сочи, че отношенията към
момента между страните също са много добри, но твърдените от ищеца 8000 лева не били
дадени в заем, а като премия-награда за добре свършена работа и постигнати моментни
резултати, но документа със съответните реквизити бил грешен, освен това в документа
липсвали подписи, дати, била изтекла и давността. Оспорва да е получавал покани или
други известия от ищеца.
В срока за отговор на исковата молба е ответникът е подал насрещен иск, който е
отделен за разглеждане в друго производство с определение № 17024 от 11.05.2023 г.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 240, ал.1 ЗЗД, е да установи: сключването на Договор за заем, по силата на който на
ответника е предоставена заемна сума в размер на 8 000 лева; че за ответника е възникнало
задължение да върне заетата сума; изискуемостта на претендираната сума.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да
докаже и наличието на факти и обстоятелства, при настъпване на които законът предвижда
спиране и/или прекъсване на давността, в случай че твърди такива.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния
факт на погасяването на дълга, както и останалите си възражения срещу вземането.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че
2
при постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор, могат да
използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват време и
непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение, без да са обвързани от
типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в
отношенията им, като за целта могат да се обърнат към Програма “Спогодби” при
Софийския районен съд, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация.
Повече информация за Програма “Спогодби” може да бъде получена всеки работен
ден от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон 02/8955 423 или 0889 515 423 и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204
/Софийски районен съд/.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3