№ 125
гр. Разград, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223300500106 по описа за 2022 година
За да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.267 и сл. от ГПК.
С решение №659/22.12.2021г., постановено по гр.дело №1010/2021г.РРС е прекратил като
дълбоко и непоправимо разстроен гражданския брак, сключен на 30.10.2018г. в гр.Шумен между
М. ЕМ. АНГ. и М. В. Г..Приел е, че вина за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо
разстройство имат и двамата съпрузи.Предоставил е упражняването на родителските права по
отношение на роденото от брака дете, Е. М. А.а, р.на 16.07.2020г. на майката, при която е
определил и местоживеенето на детето, а на бащата е определил съответен режим на лични
контакти със същото, при съобразяване на възрастта му.Осъдил е бащата М.А. да заплаща на
детето Е. А.а, чрез неговата майка и законен представител М.Г. ежемесечна парична издръжка в
размер на 300 лв., считано от 05.04.2021 г. ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска ,
като е отхвърлил иска за издръжка над уважения размер до претендирания такъв от 400 лв. като
неоснователен и недоказан. Предоставил е ползването на семейното жилище, находящо се в
гр.Шумен на майката. В тежест на бащата е възложена ДТ върху определения от съда размер на
издръжката.
С допълнително решение №66/ 07.02.2022г. съдът е допълнил вече постановеното по
делото решение от 22.12.2021г., като е присъдил в полза на детето на страните и издръжка за
минало време, а именно такава за м.март 2021г. в размер на 300 лв., платима от бащата М.А..С
определение от 21.03.2022г. е допуснал предварително изпълнение на решението в частта му за
присъдената и дължима издръжка.
Недоволни от решението са останали и двамата бивши съпрузи.
Въззивна жалба срещу основното решение от 22.12.2021г., както и срещу допълнителното
такова от 07.02.2022г. е подадена от М. ЕМ. АНГ., чрез пълномощник.
Основното решение се атакува в частите му досежно дължимата от бащата издръжка и
предоставянето ползването на семейното жилище.Излагат се подробни съображения по отношение
на неговата правилност.Жалбоподателя счита, че глобалният размер на издръжка за детето Е.,
1
предвид неговата възраст следва да бъде определен в рамките на 400 лв., от които той бащата да
заплаща 250 лв. , а майката разликата от 150 лв. По отношение на жилището в гр.Шумен ,
предоставено за ползване на майката се застъпва становище, че въпросното жилище не
представлява семейно такова, тъй като двамата бивши съпрузи живеят преимуществено в
различни населени места, а жилището в гр.Шумен е предоставено на него в качеството му на
служител на МО.Атакува и допълнителното решение, с което е осъден да заплати издръжка за
минало време за м.март 2021г. в размер на 300 лв., с основен аргумент, че такова искане към съда
не е отправяно.Отправя се искане за отмяна на решението на РС в посочените части с редуциране
на дължимата месечна издръжка.По отношение на допълнителното решение се сочи, че същото е
недопустимо, с искане за неговото обезсилване.Представя писмени доказателства, свързани с
ползването на жилището в гр.Шумен, предоставено му от МО.
Другата страна в производството М. В. Г. е депозирала отговор на въззивната жалба, с
който я оспорва като неоснователна.Излага подробни съображения за отхвърлянето й.
Подала е насрещна въззивна жалба, като атакува основното решение на РРС в частта му
относно вината за разстройството на брака и дължимата на детето ежемесечна издръжка, като
счита, че претенцията за същата следва да бъде уважена в пълен размер, а именно 400 лв., платима
от бащата, при глобална необходима месечна сума за детето в р-р на 500 лв.Счита, че вина за
разстройството на брака има само съпругът.Представя писмени доказателства, сочещи на
получаваните от бившия й съпруг доходи, както и такива относими към нейното здравословно
състояние и установена бременност.
Отговор на насрещната въззивна жалба е подаден от М.А., чрез процесуален
представител, като се застъпва становище за нейната неоснователност, с искане за отхвърлянето й.
Окръжният съд, намира подадените въззивни жалби за допустими.Същите подлежат на
разглеждане в открито съд.заседание с призоваването на страните и техните повереници.С оглед
предмета на спора следва да бъдат допуснати писмените доказателства, представени от страните с
възивната, съответно насрещната въззивна жалба.
В съд.заседание всяка от страните поддържа подадената от нея въззивна жалба, на
основанията, посочени в същата.Жалбоподателката М.Г. представя и писмени доказателства,
свързани с реализирания от бащата нетен месечен доход и изразходвани от нея средства за
издръжка на детето за храна и други.
За да се произнесе по тях, Разградският окръжен съд, съобрази следното :
Атакуваното решение на РС е валидно и допустимо във всичките му части.Същото е влязло
в сила в частта относно прекратяването на брака, като дълбоко и непоправимо разстроен, както и в
частите за упражняването на родителските права и личните контакти на бащата с детето.
По отношение на неговата правилност в обжалваните части, съдът съобрази следното:
Всеки от бившите съпрузи е сезирал съда с искова молба за прекратяване на брака, поради
настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство, с направени конкретни искания по
отношение на родителските права и личните контакти на роденото през брака дете с другия
родител, дължимата за детето издръжка и семейното жилище, като по двете молби първоначално
са били образувани пред ШРС две дела, които са е било обединени за общо разглеждане под
№834/2021г. и след направено възражение за местна подсъдност от страна на М.Г. делото е
прекратено пред ШРС и изпратено по подсъдност на РРС.
РРС е приел, че бракът между страните, сключен на 30.10.2018г. е дълбоко и непоправимо
разстроен, като вина за настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство имат и двамата
съпрузи.
По подадената насрещна въззивна жалба срещу решението в тази му част от страна на М.Г.
въззивният съд счита, че след анализ на събраните пред първата инстанция гласни доказателства,
следва да се приеме, че действително вина за прекратяването на брака имат и двамата съпрузи,
доколкото и двамата не са имали поведението, обичайно за брачната връзка и основаващо се на
любов, разбирателство, взаимно уважение и доверие, както и доколкото и двамата не са положили
достатъчно усилия да съхранят и запазят своя брак, съответно след загубата на първото им дете и
раждането на второто.Не се установява причина за разрива в отношенията между съпрузите да се
явява единствено и изключително поведението на съпруга М.А., както се сочи в насрещната
въззивна жалба.Този извод се налага от показанията на тримата свидетели, разпитани пред РС, при
2
отчитане на тяхното родство със страните по смисъла на чл.172 от ГПК, видно от които всеки от
бившите съпрузи е поставял на първо място себе си и своите близки, пред другия съпруг.В този
смисъл решението на районния съд в тази му част е правилно и следва да бъде потвърдно.
По подадените възиввна и насрещна въззивна жалба в частта за присъдената издръжка :
Районният съд е приел, че за детето на страните Е., р.на 06.07.2020г., към днешна дата на
навършени две години е необходима и достатъчна глобална сума за задоволяване на месечните му
нужди в размер на 500 лева, от които 300 лева следва да се предоставят от бащата, а майката, на
която са предоставени родителските права над детето и която ще полага непосредствените
ежедневни грижи по отглеждането и възпитанието му ще следва да поеме разликата от 200 лева.
Окръжният съд , намира, че за глобалната издръжка на детето е необходима и достатъчна обща
сума в същия размер от 500 лева и при представени пред настоящата инстанция доказателства за
реализиран от бащата необлагаем месечен доход в размер на 1 741.36 стотинки към м.октомври
2021г., то във възможностите на бащата е да заплаща именно този размер на определената
издръжка, която се явява съобразена с реализираните от него доходи и настъпилите в страната
инфлационни процеси.Не могат да бъдат споделени исканията на майката за присъждане в тежест
на бащата на издръжка в по-висок размер за дете, навършило току-що две годишна възраст, при
което не се установяват изключителни потребности.Ето защо решението на районния съд в тази му
част се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подадените срещу него
въззивни жалби отхвърлени, тъй като тази инстанция не споделя доводите в същите за намаляване,
съответно увеличаване на дължимата от бащата издръжка.
По отношение жалбата на М.А. срещу допълнителното решение от 07.02.2022г., с което
районния съд допълнил вече постановеното по делото решение от 22.12.2021г., като е присъдил в
полза на детето на страните и издръжка за минало време, а именно такава за м.март 2021г. в размер
на 300 лв., платима от бащата М.А..
В жалбата се сочи на недопустимост на допълнителното решение с искане за неговото
обезсилване, предвид липсата на такова искане от страна на майката.
Окръжният съд намира така подадената жалба за неоснователна.Искане за присъждане на
издръжка за минало време и то само за м.март 2021г. майката М.Г. е направила с исковата молба
по която е било образувано гр.дело №894/2021г.по описа на ШРС , присъединено към гр.дело
№838/2021г. по описа на ШРС, образувано по молбата на М.А., поради което искането за
присъждане на издръжка за минало време се явява допустимо и правилно районния съд се е
произнесъл по него след като е пропуснал да стори това с основното решение по делото.
По въззивната жалба, подадена от М.А. срещу решението в частта му за ползването на
семейното жилище.
Пред районния съд искане за предоставяне ползването на семейното жилище са направили
и двете страни.
Решението на първата инстанция в частта на даденото разрешение за ползването на
семейното жилище тази инстанция намира за неправилно. Действително, како е посочил и РС
легална дефиниция на понятието "семейно жилище" дава разпоредбата на §1 от ДР на СК.
Нормата установява, че семейно жилище е това, което е обитавано от двамата съпрузи и техните
ненавършили пълнолетие деца, а според разясненията на ППВС № 12/71 г., което не е изгубило
сила и при действието на новия СК, под обитаване на семейното жилище се има предвид това до
прекратяването на брака, а при фактическа раздяла - до деня на раздялата.
В случая тези предпоставки не са налице. По делото не е установено по несъмнен и
безспорен начин, че до фактическата им раздяла, настъпила няколко месеца преди депозирането
на исковите молби за развод страните да са живели, заедно с роденото от брака дете в гр.Шумен, в
апартамент на ул.“Искър“, №5, вх.2, ап.38, отдаден им за ползване от МО, където служи
М.А..Напротив още в исковата молба, подадена от нея пред ШРС М.Г. е заявила, че бившите
съпрузи никога не са живели в общо семейно жилище, освен за кратко в гр.Варна, но са
възнамерявали да живеят заедно в гр.Шумен, за което им било предоставено и ведомственото
жилище от МО, което жилище тя напуснала след радялата им и посещавала единствено когато той
М.А. не е там.Установява се също така по делото, че М.Г. притежава собствено жилище в
гр.Варна, а детето Е. отглежда в гр.Разград в дома на своята майка и няма жилищна нужда, като
очаква и друго дете. В този смисъл окръжният съд намира, че жилището,, предоставено с
3
настанителна заповед от МО, находящо се в гр.Шумен, на посочения по-горе адрес няма характер
на семейно такова и не следва да се предоставя на майката, която отглежда ненавършилото
пълнолетие дете на страните, която в хода на процеса е променяла намерението си по отношение
на това жилище и периода за който е искала да й бъде предоставяно, без да аргументира по
категоричен начин, че същото представлява семейно жилище по смисъла на закона.С оглед
установеност в правния мир същото следва да бъде предоставено на бившия съпруг М.А., който е
и служител на ведомството, предоставило ползването на жилището.
Разноските за страните следва да останат така, както са направени.
По изложените съображения, Разградският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №659/22.12.2021г., постановено по гр.дело №1010/2021г. по описа на
Районен съд гр.Разград, САМО В ЧАСТТА, С КОЯТО съдът е предоставил на М. В. Г. от
гр.Разград, ЕГН ********** правото на ползване върху жилище, находящо се в гр.Шумен, на
ул.“Искър“, №5, вх.2, ап.38, предоставено на нея бившия й съпруг М. ЕМ. АНГ., от гр.Шумен,
ЕГН********** от МО, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ ползването на жилище, находящо се в гр.Шумен, на ул.“Искър“, №5, вх.2,
ап.38, на М. ЕМ. АНГ. от гр.Шумен, ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА решение №659/22.12.2021г., постановено по гр.дело №1010/2021г. по
описа на Районен съд гр.Разград В ЧАСТИТЕ МУ С КОИТО съдът се е произнесъл по вината за
разстройството на брака както и за дължимата от родителя, който не упражнява родителските
права върху роденото от брака дете издръжка.
ПОТВЪРЖДАВА допълнително решение №66/ 07.02.2022г., постановено по гр.дело
№1010/2021 г. по о писа на РС Разград.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4