Решение по дело №19715/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15131
Дата: 4 август 2024 г.
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20231110119715
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15131
гр. София, 04.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110119715 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Х. М. Б. срещу останалите етажни собственици от сграда в режим на ЕС
с административен адрес: [адрес] иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на
решенията по т. 1, т. 2 и т. 4, взети от Общото събрание на етажните собственици от сградата
в режим на ЕС на 26.01.2023 г.
Ищцата твърди, че е един от собствениците на самостоятелен обект в жилищна сграда,
находяща се на адрес: [адрес], а именно апартамент 63, придобит от нея по наследяване.
Посочва, че на 26.01.2023 г. било проведено Общо събрание на ЕС, за което същата
получила протокол – по вайбър на 04.04.2023 г. На ОС били приети следните решения: по т.
1 избор на контролен съвет в състав: Н. П., В. С. и С. М.; по т. 2 – определяне на
задълженията за разсрочване за определен период (гратисен период) на дължащите от 2022
г. и по т. 4 – почистване на мазето. Ищцата оспорва законосъобразността на решенията по т.
2 и т. 4, които счита за неясни. Намира, че оспорените решения не са приети с изискуемото
по закон мнозинство, като не е изпълнено законовото изискване за поставяне на видно и
общодостъпно място в жилищната сграда на съобщение за свикване на ОС и за изготвяне на
протокола. В приложения списък на регистрация на присъстващите на събранието лица не
са описани всички обекти в сградата, тъй като ЕС се състои от 23 самостоятелни обекта.
Отразените като гласували 15 присъстващи лица реално не са отразени в присъствения
списък. Излага се, че в протокола от проведеното Общо събрание не е вписан начинът, по
който са гласували лицата, няма техен подпис, не е отразена същността на изявленията им,
предложенията и взетите решения. Решението по т. 1 за избор на контролен съвет не е взето
с изискуемото мнозинство. Изписаните лица в присъствения списък не са реалните
собственици на обекти, а положените подписи не са на тези собственици. В депозирана по
делото уточнителна молба от 08.01.2024 г. ищцата посочва, за същата не е известно с
решението по т. 2 да са разсрочвани нейни задължения, като въз основа на решението по т. 4
е извършен конкретен разход във връзка с мазе без да е ясно дали се касае за общо част на
1
ЕС. С тези съображения ищцата Х. Б. отправя искане за отмяна на оспорените решения и за
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна -
останалите етажни собственици от сграда в режим на ЕС с административен адрес: [адрес],
чрез управителя си П. Г. - Р., с който исковата претенция се оспорва като недопустима и
неоснователна. Оспорва Общото събрание на процесната ЕС да е взело решенията, описани
в исковата молба, тъй като на посочената от ищцата дата не се е стигнало до провеждане на
ОС и не са взети решения. Посочва се, че с надлежно оповестена покана, поставена от
управителя на ЕС към спорния момент – К. Б., е свикано Общо събрание, но последното е
останало непроведено. В отговора се излага, че общо събрание не е откривано, поради което
и не се е стигнало до изчисляване на кворум. Представеният от ищцата протокол обективира
дневният ред на Общото събрание по точки, които е следвало да бъдат обсъдени, но до
гласуване не се е стигнало, доколкото известно време след обявения в поканата за
процесното ОС начален час и след подаден сигнал от ищцата, на място пристигнали
представители на полицията. Същите констатирали, че не са налице нередности, след което
собствениците си тръгнали, без реално да е проведено ОС. Ето защо, ответната страна
намира, че по същество с процесната искова молба се провежда оспорване на съдържанието
на протокола, което е извън установения срок и процедура за това съгласно чл. 16, ал. 9
ЗУЕС. Посочва се, че ищцата е сред големите длъжници в процесната ЕС – с неплатени
задължения за разходи по поддръжка и за Фонд „Ремонт и обновление“ повече от две
години. Твърди се, че на 24.09.2023 г. е гласувано решение от ОС във връзка със
задълженията в ЕС, като предстои предприемане на действие и срещу ищцата за събиране
на дължимите суми поради отказ от заплащането им. С тези доводи се отправя искане за
прекратяване на делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на
незаконосъобразно решение на Общото събрание на ЕС, а съгласно ал. 2 от същата
разпоредба, молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната
собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
По своята правна същност исковете по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС са конститутивни и имат за
свой предмет упражняване на потестативното материално право на собственик на
самостоятелен обект в сграда в режим на ЕС за отмяна на незаконосъобразно решение на
Общо събрание на етажни собственици.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗУЕС една от формите на управление на етажната
собственост е общото събрание, при която органи на управление са Общото събрание и
управителния съвет (управител), а съгласно чл. 11 и чл. 17, ал. 2 ЗУЕС, при упражняване на
законовите си правомощия Общото събрание, в която участват собствениците/ползватели на
самостоятелни обекти, приема решения.
Решенията на Общото събрание на сграда в режим на етажна са особен вид
многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на
една обща цел. Последните се вземат по специално законовоустановена процедура,
регламентираща начина на свикване на ОС, състав, представителна власт, гласуване,
предметна компетентност, като спазването на тези правила е основание за действителността
на решението – в т. см. Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. дело № 657/2012 г., I г. о., ГК на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
2
Следователно се касае за решения, обективиращи успоредните волеизявления на
мнозинството от присъстващите на събранието етажни собственици, насочени към
постигане на определена цел. След влизането им в сила решенията на етажните собственици
са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували
против, както и за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат
етажни собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата,
които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях.
Характера на решенията на етажната собственост обуславя и особения ред за проверка
на законосъобразността им, определен от правилата в ЗС и ЗУЕС, като контролът за
законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен. Последният се
инициира от ограничен кръг активно процесуално легитимирани лица - собствениците на
обекти от етажната собственост – арг. чл. 40, ал. 1 ЗУЕС и в рамките на преклузивен по
характера си срок за предявяване на иска, който тече от узнаването на решението,
извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
С оглед специфичния характер на решенията на ОС, правомощията на съда в
производство по реда на чл. 40 ЗУЕС и предмета на проверка също са изчерпателно
посочени, доколкото отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при
нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми, като съдът с
решението си, не може да замести решението на общото събрание на етажните собственици.
Основание на исковете по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС са конкретните твърдени закононарушения,
допуснати при свикването и провеждането на общото събрание, посочени в сезиращата съда
искова молба.
Предвид това и с оглед принципа на диспозитивното начало, установен в разпоредбата
на чл. 6 ГПК, пряко проявление на който е определяне на вида и предмета на търсената
защита от страните, то и в производство по иск по чл. 40 ЗУЕС съдът дължи да изследва
именно посочените от ищеца доводи, насочени към оспорване процесуалната и материална
В настоящия случай не е спорно, че в процесната жилищна сграда с административен
адрес [адрес] самостоятелните обекти, принадлежащи на повече от един собственик, са
повече от три, поради което същата е в режим на етажна собственост и по отношение на
въпросите, свързани с управлението на общите части, както и правата и задълженията на
собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти се прилагат
разпоредбите на ЗУЕС.
Между страните не се спори, че ищцата Х. М. Б. е един от собствениците на
апартамент № 63, находящ се в жилищната сграда. За притежавани от нея права върху имота
свидетелстват и данните от приетите като писмени доказателства по делото договор от
25.11.1997 г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската
собственост и удостоверение за наследници № РЛН21-УГ51-4389/1/23.03.2021 г., сочещи за
закупуване на ап. 63 в жилищна сграда – блок 506, вх. В, ет. 6 в ж.к. Люлин със застроена
площ от 88,01 кв.м., заедно с прилежащите избено помещение № 13 с площ от 3,69 кв.м. и с
1,89 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, от
третото за процеса лице Гена Иванова Б., един от законните наследници на лицето М. Х. Б.,
каквото качество има и ищцата Х. Б., като негова дъщеря.
Следователно, като съсобственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗУЕС ищцата се явява и активно процесуалноправно
легитимирана да предяви процесната искова претенция.
Изясни се, че разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС въвежда преклузивен срок за
оспорване законосъобразността на решенията на ОС по съдебен ред – 30-дневен, който
3
започва да тече от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Съгласно
посочената разпоредба в седемдневен срок от провеждане на общото събрание,
председателят на управителния съвет (управителят) поставя на видно и общодостъпно
място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола от проведеното ОС. За
поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет
(управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочват датата, часът и
мястото на поставяне на съобщението.
В настоящия случай по делото не се твърди и не се установява такава процедура
реално да е проведена, доколкото с отговора на исковата молба се възразява ОС да е приело
процесните оспорени от ищцата решения. Същевременно от приетите писмени материали се
установява, че на 24.02.2023 г. ищцата Х. Б., чрез адв. Обидимска, е отправила писмено
искане до управителя на ЕС – К. Б. за предоставяне на копие от протокола от проведеното на
26.01.2023 г. Общо събрание, с посочени адреси, в т.ч. електронен такъв. Видно от
известието за доставяне е, че искането е получено от адресата на 13.03.2023 г. В представено
от ответната страна и приобщено по делото извлечение от проведена кореспонденция по
вайбър е обективирано изявление от 03.04.2023 г. за очаквано изпращане на протокол от ОС.
Предвид изложеното и при липсата на опровергаващи го доказателства, съдът достига
до извод, че ищцата Х. Б. е получила препис от протокола от процесното ОС на твърдяната
от нея дата 04.04.2023 г. и по сочения от нея начин – по вайбър, което последно
обстоятелство е признато от процесуалния представител на ответната страна в проведеното
по делото о.с.з. и се потвърждава от показанията на свидетеля Борисов, управител на ЕС към
релевантния период. Следователно, именно от този момент, предвид липсата на
доказателства за провеждане на процедурата за разгласяване по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, за
ищцата е започнал да тече 30-дневният срок за обжалването на решенията и поначало
същият изтича на 04.05.2023 г., а с това и след депозиране на сезиращата съда искова молба
на 12.04.2023 г.
Ето защо, процесната искова претенция се явява предявена от процесуално
легитимирана страна и в преклузивния за това срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на
незаконосъобразно решение на общото събрание.
Незаконосъобразни са решенията на Общото събрание на ЕС, които противоречат на
императивни правни норми или на разпоредби, установени с приетия Правилник за
вътрешния ред на ЕС; които са взети в нарушение на предвидените в закона или Правилника
процедури и правила за вземане на решение; при нарушен ред за свикването на общото
събрание; по въпрос, който е извън компетентността на общото събрание на етажната
собственост, предвидена в чл. 11 ЗУЕС.
Следователно, уважаването на процесния конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е
обусловено от установяване от ищцата при условията на пълно и главно доказване, че
притежава правото на собственост върху самостоятелен обект в процесната сграда в режим
на етажна собственост с административен адрес [адрес], провеждането на Общото събрание,
както и взетите решения на събранието, които претендира да бъдат отменени.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответната страна е да
докаже спазване на законоустановените предпоставки за провеждане на събранието (че
решенията са взети при надлежно свикано и проведено общо събрание), както и, че взетите
решения не противоречат на императивни материалноправни норми.
Както вече беше изяснено, по делото е налице спор относно обстоятелството дали на
процесната дата – 26.01.2023 г. реално е проведено Общо събрание на ЕС, на което да са
4
взети процесните, оспорени от ищцата, решения.
Събраните по делото писмени доказателства сочат, че с писмена покана от 18.01.2023 г.
управителят на процесната ЕС с административен адрес [адрес] към този момент - К. Б.
уведомява етажните собственици за провеждане на ОС на 26.01.2023 г. от 19:30 ч. във входа
на блока. В поканата е отразено, че ОС ще се проведе при следния дневен ред: 1. избор на
контролен съвет; 2. определяне на ред за разсрочване на задълженията; 3. подновяване на
козирката и 4. почистване на мазето. Отразено е, че поканата е поставена на 18.01.2023 г. в
17:45 ч. Това обстоятелство е удостоверено в протокол за поставена покана за свикване на
ОС на информационното табло/входната врата на входа в сградата, на 18.01.2023 г. в 17:45
ч., изготвен и подписан от управителя К. Б., подписан и от лицето Р. П..
По делото са представени и приобщени към доказателствената съвкупност заверени
копия от Протокол № 1 за проведено ОС на собствениците на самостоятелни обекти в сграда
с административен адрес [адрес] от 26.01.2023 г. и Списък – регистрация на присъстващите
на ОС от 26.01.2023 г. В протокола е обективирано, че на 26.01.2023 г. в 19:30 ч. се е провело
общо събрание, за което е било съобщено чрез покана, залепена на входната врата на
сградата/входа по ред на чл. 13 ЗУЕС, по предварително обявения ред, а общото събрание е
протекло по реда, определен в чл. 15 ЗУЕС. В протокола е вписан следният дневен ред: 1.
избор на контролен съвет; 2. определяне на ред за разсрочване на задълженията; 3.
подновяване на козирката; 4.п на мазето. Удостоверено е, че по т. 1 е проведено гласуване и
е прието решение – с 15 гласа „за“, за избор на нов контролен съвет в състав: Н. П., В. С. и
С. М..
От съдържанието на протокола се установява, че по т. 2 и по т. 4 е вписан единствено
подлежащия на гласуване въпрос, съответно: определяне на задълженията за разсрочване за
определен гратисен период на длъжниците от 2022 г. – по т. 2 и почистване на мазето – С. Д.
– почистено (свършено в срок), като не е отразен начин на гласуване и дали решението се
приема. По отношение на т. 3 е вписано, че не се е стигнало до обсъждане на козирката.
Протоколът е подписан от протоколчика Р. П. и от управителя на ЕС К. Ф. – обстоятелство,
потвърдено от същите при изслушването им в о.с.з.
За изясняване на делото от фактическа страна са допуснати и събрани гласни
доказателства чрез разпит като свидетел на лицето К. И. Б. и чрез изслушване на
обясненията на лицата Р. Л. П. и Е. Ц. С. по реда на чл. 176 ГПК - предвид качеството им на
собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда в режим на ЕС, допуснати по
искане на ответната страна за установяване на доводите си относно липсата на проведено
ОС.
В разказа си пред съда свидетелят К. Б. посочва, че от много години живее в ап. 58 в
процесната сграда в режим на ЕС, собственост на родителите му. Свидетелства, че знае за
насрочено общо събрание на етажната собственост през месец януари 2023 г., тъй като към
този момент той е бил домоуправител и като такъв свикал общото събрание. Разказва, че в
определения ден се събрали във входа на блока – той и други хора от апартаментите, ищцата
също дошла, но със закъснение. Разказва, че събранието започнало, но станал голям
скандал, поради което всичко приключило и по точките от дневния ред – въпреки че били
записани, не било гласувано нищо. В показанията си св. Борисов споделя, че именно ищцата
прекъснала ОС с крясъци и искания управителят на ЕС трябва да извика полиция поради
разбиване на мазето й. Свидетелства, че поради обвинения от ищцата за саморазправа, на
място дошли полицаи, без дадени задължителни разписания. Категоричен е в разказа си, че
след като полицаите си тръгнали всичко приключило, като някои от етажните собственици се
разотишли още когато дошла полицията. Посочва, че в приетия по делото протокол от ОС
5
подписът срещу имената К. Ф. е негов, макар същият да не носи това фамилно име, а да се
касае за фамилията на неговия баща.
В обясненията си пред съда Р. П. посочва, че е собственик на ап. 66 в жилищна сграда
в режим на ЕС с адрес: [адрес], където и живее, както и, че знае за процесното насрочено ОС
на ЕС, за което същата многократно поставяла покани и на което лично присъствала.
Заявява, че е била протоколчик на събранието. Посочва, че присъстващите етажни
собственици се събрали във фоайето на сградата вечерта, след работно време. Събранието
започнало, но крайни решения не били взети. Твърди, че първоначално ищцата не е
присъствала, а дошла около 30 минути след това заедно с друг етажен собственик от ап. 60 –
К., като с идването си започнали да се карат, предвид твърденията на ищцата за разбиване
на катинара на мазето й. В обясненията си П. посочва, че нямало възможност за
продължаване на събранието, тъй като на място, по оплакване на ищцата, дошла полиция.
Излага, че след тръгването на последната, събранието не било проведено, а присъстващите
си тръгнали. Заявява, че не се е стигало до обсъждане и вземане на конкретни решения, нито
се е провело гласуване. Потвърждава, че в представения и приет по делото протокол от ОС
подписът, поставен в края на протокола на мястото за протоколчик, е неин. Посочва, че тя е
попълвала ръкописно протокола и това е нейният почерк, като при започване на събранието
в протокола бил вписан дневният ред и какво конкретно ще бъде обсъждано. Излага, че
вписаните три лица, които се съгласили за това, били избрани с основна цел да бъде
направена ревизия на касиера, като след това дошла ищцата и саботирала събранието. На
последното било потвърдено, че жената, почиствала ЕС, е извършила тази дейност, поради
което и с оглед избора на ревизионния колектив протоколът бил подписан.
По делото са изслушани и обясненията на лицето Е. Ц. С., което посочва, че е
собственик на ап. 64 в жилищната сграда. Заявява, че знае за свиканото ОС на ЕС на
26.01.2023 г., в началото на което той също присъствал. Събранието се състояло в партера на
блока, на площадка между двата входа. Същото било водено от управителя К. Б., а за
протоколчик била избрана Р. П.. С. посочва, че ищцата също присъствала на общото
събрание от началото. Същото започнало, но не могло да бъде проведено до края, тъй като
Б. вдигнала скандал заради разбито мазе. За да не се задълбочи конфликта, С. застанал
между спорещите страни. Поддържа, че ищцата извикала полиция с твърдения, че срещу нея
е проявено насилие от страна на Е. С.. Полицията дошла, връчила му предупреждение за
спазване на реда, тъй като сигналът бил само срещу него, и си тръгнала. След като С. се
върнал на събранието, останалите присъстващи му казали, че същото е приключило и е
готово, като няма спомен да е гласувал по конкретни решения.
Съдът, анализирайки приетите по делото писмени и гласни доказателства в тяхната
взаимовръзка и обусловеност, достига до извод, че на процесната дата – 26.01.2023 г. е
започнало Общо събрание на ЕС с административен адрес [адрес], на което реално е взето
решение единствено по т. 1 от дневния ред - за избор на контролен съвет в състав Н. П., В.
С. и С. М.. За проведеното обсъждане и гласуване по т. 1 от дневния ред свидетелстват
данните от протокола от 26.01.2023 г., обективиращ резултатите от гласуването и взетото по
същество решение. В тази връзка съдът съобрази, че в протокола е отразен не само
подлежащия на обсъждане въпрос, а и изрично, че се касае за избора на лицата, подлагането
му на гласуване и приемането му с мнозинство от отразените като присъстващи 15 етажни
собственици.
В тази връзка и при преценка доказателственото значение на протокола, съдът взе
предвид, че наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на
протокола, удостоверяването на съдържанието му от изрично натоварени за това лица,
определеният начин за оповестяването му и срокът за оспорване на съдържанието му
6
придават доказателствена сила на този документ, подобна на официалните свидетелстващи
документи. След изтичане на срока за оспорване на съдържанието му протоколът се
стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена
сила. Ето защо, в производство по чл. 40 ЗУЕС при оспорване законосъобразността на
взетите решения съдържанието им се удостоверява със стабилизирания протокол. В това
производство, в тежест на оспорващия е да докаже, че е оспорил съдържанието в
определения в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС срок, че въпреки това протоколът не е поправен и, че
представеният препис от протокола не отразява достоверно извършените действия и взетите
решения от общото събрание /в този смисъл – Решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д. №
4294/2014 г. на ВКС, I Г0/. В случая по делото не се твърди и не се доказва да е направено
такова оспорване, поради което протоколът се е стабилизирал като съдържание и доказва с
обвързваща доказателствена сила, че отразените в него действия на Общото събрание и
взетите решения са извършени съобразно отразеното в него.
За да достигне до извода си относно реално приемане на решението по т. 1 от дневния
ред съдът взе предвид и следващото от събраните гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност с приетите писмени доказателства.
В обясненията си Р. П. – протоколчик на събранието посочва, че крайни решения не са
взети, но едновременно с това излага твърдения, че събранието е започнало, макар
впоследствие прекъснато, протоколът е подписан, а ревизионният колектив от три лица е
бил избран преди прекъсване на събранието. В този смисъл са и обясненията на етажния
собственик Е. С., който излага, че събранието е започнало, но не е проведено до край, тъй
като е прекъснато от ищцата, както и, че след тръгване на дошлите органи на реда, същият е
разбрал от присъстващите етажни собственици, че събранието е приключило. В тази част
съдът кредитира обясненията на страните, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК с оглед
възможната им заинтересованост, като непротиворечиви помежду си и на обективните
данни, следващи от събраните писмени доказателства, предвид това, че по същество се касае
за твърдения, имащи характера на признание по см. на чл. 175 ГПК. В частта, в която лицето
П. сочи, че крайни решения не са взети, обясненията й не съответстват на останалата част от
разказа й за избор на трите лица (членове на контролния съвет на ЕС) с оглед
необходимостта от извършване на ревизия на касиера на ЕС и за прекъсване на събранието
от ищцата в следващ момент, както и на отразеното от лицето в протокола от ОС.
Достигнатият извод не се разколебава от показанията на св. К. Б. - управител на ЕС
към 26.01.2023 г. в частта, в която същият разказва, че не се е стигнало до гласуване по
процесните точки, като същите единствено били записани, предвид прекъсване на
събранието от ищцата, тъй като в тази част разказа му не съответства на отразеното в
протокола и на посоченото в обясненията на лицето П., изготвила документа, в качеството
си на протоколчик.
Ето защо, съдът намира за установено, на 26.01.2023 г. е започнало ОС на ЕС, на което
е взето решение по т. 1 от дневния ред и е избран контролен съвет в състав: Н. П. В. С. и С.
М. (отразени като присъстващи етажни собственици в списъка на регистрираните
присъстващи – л. 57 от делото), след който момент поради прекъсване на събранието и
възникналия спор, до гласуване по същество на останалите точки от дневния ред и приемане
на конкретни решения по същите реално не се стигнало.
Изложеното обуславя проверката на съда относно законосъобразността на оспореното
от ищцата и реално прието решение по т. 1 и отхвърляне на претенцията в останалата й част
– по отношение на решенията по т. 2 и т. 4 – предвид липсата на приети решения, чието
съответствие с процесуалния и материалния закон да бъде обект на проверка в
7
производството по реда на чл. 40 ЗУЕС.
Изясни се, че ищцата излага твърдения за допуснати нарушения при свикване и
провеждане на процесното ОС, изразяващи се в липсата на поставени съобщения за
свикване на ОС, както и в неизпълнение на изискванията на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС за вписване
на явилите се лица, на начина, по който са гласували същите, липсата на техен подпис, на
отразяване на същността на изявленията им, предложенията и взетите решения, като
решението не е взето с изискуемото мнозинство, а в списъка на присъстващите липсва
отразяване на ид. части от общите части, не са описани всички обекти.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС Общото събрание се свиква чрез покана,
подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и
общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието,
като датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата,
които свикват общото събрание, за което се съставя протокол.
В настоящия случай, от събраните по делото писмени доказателства се установи, че
процесното ОС на ЕС е свикано с покана от управителя на ЕС – лицето К. Б. от 18.01.2023 г.
с посочени в същата дневен ред, време и място на провеждане на ОС, в която е отразено
времето на поставянето й, като с отделен писмен протокол, подписан от управителя и от
един етажен собственик, също е удостоверено времето и мястото на поставянето й. Ето
защо, съдът намира, че в случая е изпълнено изискването на законовата разпоредба и
предстоящото ОС е надлежно разгласено, за което свидетелстват и данните по делото за
лично явявяне на ищцата в посочените ден и място за това.
За провеждане на общото събрание на етажната собственост се води протокол,
изискуемото съдържание на който е нормативно установено в разпоредбата на чл. 16, ал. 5
ЗУЕС (в приложимата редакция към момента на провеждане на ОС), а именно: дневният
ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват,
номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата – „за“, „против“ или
„въздържал се“, техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и
приетите решения.
Съдът, при анализ на съдържанието на протокола, както и на останалите писмени
доказателства по делото, намира, че последният не съдържа всички съществени елементи,
установени в законовата разпоредба.
В протокола не са посочени изрично явилите се лица, но съдът намира това законово
изискване за изпълнено с отразяването им в списъка – регистрация на присъстващите на ОС
от 26.01.2023 г. с посочване на имената на явилите се етажни собственици с положени
подписи срещу тях.
Същевременно съдът констатира, че както в списъка, така и в протокола от ОС липсва
посочване на представляваните идеални части от общите части на ЕС, както за конкретния
обект, така и общо, което е в нарушение с изискването на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС и възпрепятства
проверката на съда дали решението по т. 1 е взето с изискуемото за това мнозинство
съгласно чл. 17, ал. 3 ЗУЕС - повече от 50 % от представените идеални части от общите
части на етажната собственост.
Наред с това в случая е налице несъответствие между отразените в протокола
присъстващи лица – 15 и тези, посочени в списъка от същата дата – 14, което при липсата на
поименното им отразяване в протокола води до неяснота и относно конкретно
присъствалите лица.
Липсата на този елемент от законовоустановеното съдържаните на протокола и
8
приложения към същия списък е достатъчно основание да се приеме, че оспореното от
ищцата решение по т. 1 от дневния ред - за избор на контролен съвет (предвид изрично
проведеното оспорване в тази насока) е незаконосъобразно – поради допуснато нарушение
при провеждането му.
Изложеното обуславя извода за уважаване на предявения конститутивен иск по чл. 40,
ал. 1 ЗУЕС в частта, в която се иска отмяна на взетото решение по т. 1 – поради допуснато
процедурно нарушение по приемането му. В останалата част, по вече изложените по-горе
съображения (липсата на приети по същество решения) исковата претенция е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на иска, право на разноски имат и
двете страни, съразмерно на уважената/отхвърлената част, при съобразяване с предмета на
процесната искова претенция – оспорени общо 3 решения на ОС, както и отмяната с
настоящото решение на едно от тях. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената
част от иска, в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 160 лева,
представляваща сторени разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.
Реалното извършване на разхода за последното следва от отразеното в представения по
делото договор за правна защита и съдействие № 871660/11.04.2023 г. (л. 67 от делото)
плащане на уговореното възнаграждение в брой, в която част договорът има характера на
разписка, удостоверяваща получаването му – арг. от т. 1 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Същевременно от ответника не е
релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което на присъждане подлежи пълния
претендиран размер, съответно на уважената част от иска. Ответната страна не твърди и не
доказа извършване на разноски по делото, поради което и такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по предявения от Х. М. Б., с ЕГН ********** и с адрес [адрес] срещу
останалите етажни собственици от сграда в режим на етажна собственост с
административен адрес [адрес], представлявани от управителя на ЕС П. Г. - Р., иск с правно
основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, решението, прието от Общото събрание на Етажната
собственост на 26.01.2023 г. по т. 1 от дневния ред - „избор на контролен съвет“, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за отмяна на решенията по т. 2 и т. 4.
ОСЪЖДА останалите етажни собственици от сграда в режим на етажна собственост с
административен адрес [адрес], представлявани от управителя на ЕС П. Г. - Р. да заплатят на
Х. М. Б., с ЕГН ********** и адрес [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 160
лева, представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9