Р Е Ш Е Н И Е
№ 260049 / 2.9.2020г.
гр. П., 02.09.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на трети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 8482 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на Г.И.С., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния му
представител – адв. Б.В., срещу „*** индъстри” АД, с ЕИК: *********, с която се
иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 15 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – за претърпени от
ищеца болки и страдания, настъпили в резултат на влошаване на здравословното му състояние /ексцес/,
породено от професионалното му заболяване „*** – ***”, който ексцес е
констатиран с Експертно решение № ***г. на УМБАЛ „***” - гр. С.след преосвидетелстване, ведно със законната лихва
върху така претендираната сума, считано от датата на констатиране на ексцеса –
14.03.2018 г., до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.
В исковата
молба се твърди, че ищецът е работил при следните дружества, както следва: от
25.11.1985 г. до 01.04.1989 г. в ***” гр. П.на длъжност „***”; от 01.03.1994 г.
до 17.01.2000 г. в „***” АД гр. П.на длъжност „***”; от 17.01.2000 г. до
15.06.2001 г. в „***” ООД гр. П.на длъжност „***– ***”; от 15.06.2001 г. до
08.11.2008 г. в „*** индъстри” АД гр. П.на длъжност „***– ***”. Ищецът
уточнява, че ответното дружество било правоприемник на дружествата „***” АД гр.
П.и „***” ООД гр. П., където е работил, поради което счита, че общият му трудов
стаж при ответника бил 21 години, 7 месеца и 23 дни.
На следващо
място ищецът твърди, че работата му при ответника била осъществявана при
изключително вредни условия на труд – голямо физическо натоварване, прах,
пушек, дим, неблагоприятни климатични условия, което довело до появата на
множество заболявания при ищеца, сред които и процесното. В тази връзка ищецът
посочва, че с Протокол № 145/29.12.2006 г. било извършено проучване на
професионална болест от НОИ РУ „Социално осигуряване” гр. П., в който били
отразени рисковите фактори на условията на труд, където работел ищецът в
предприятието на ответника – наднормени стойности на шум и прах, неблагоприятен
микроклимат, токсични вещества, тежко физическо натоварване, принудителна
работна поза, свързана със статично натоварване на гръбначния стълб и долните
крайници.
Ищецът
поддържа, че тези неблагоприятни условия се отразили негативно на
здравословното му състояние, което започнало да се влошава още докато работел
при ответника, но процесът продължил и след това, в тови число и до настоящия
момент. В тази връзка ищецът уточнява, че многократно през годините му се
налагало да търси медицинска помощ, в това число да бъде хоспитализиран и да му
бъде назначавано лечение, за което били издавани съответни епикризи. Въпреки
това състоянието му прогресирало. В тази
насока ищецът посочва, че бил освидителстван многократно от ТЕЛК: 1/ с ЕР на ТЕЛК № ***г. за общи и
професионални заболявания при УМБАЛ „***” гр. С.били установени професионални
заболявания – ***, обструктивен тип вентилаторна недостатъчност /ВН/, неврит на
слухови нерви и дискови хернии – срок на инвалидност до 01.03.2009 г.; 2/с ЕР №
***г. на ТЕЛК за общи и професионални заболявания при УМБАЛ „***” гр. С.ищецът
бил преосвидетелстван вкл. относно професионалната болест „***” – срок на
инвалидност до 01.04.2012 г., като тези две ЕР били влезли в сила; 3/ с ЕР ***г.
на ТЕЛК за общи и професионални заболявания при УМБАЛ „***” гр. С.ищецът бил
преосвидетелстван вкл. относно професионалната болест „***” /ХОББ/– срок на
инвалидност до 01.05.2015 г. С това ЕР на ищеца бил определен процент трайно
намалена работоспособност /т.н.р./ 72 %, от които 50 % за белодробното
заболяване ХОББ; 4/ с ЕР № ***г. на ТЕЛК за общи и професионални заболявания
при УМБАЛ „***” гр. С.ищецът бил преосвидетелстван вкл. относно професионалната
болест „***” /ХОББ/ – срок на инвалидност до 01.04.2018 г. С това ЕР на ищеца
бил определен процент трайно намалена работоспособност /т.н.р./ 82 %, от които 50 % за белодробното заболяване ХОББ.
На последно
място на ищеца било издадено ЕР № ***г. на ТЕЛК за общи и професионални
заболявания при УМБАЛ „***” гр. С.като същият отново бил преосвидетелстван вкл.
относно професионалната болест „***” – при срок на инвалидност до 01.03.2021 г.
С това ЕР на ищеца бил определен процент трайно намалена работоспособност
/т.н.р./ 88%, от които 60 % за
белодробното заболяване ХОББ.
С оглед
гореизложеното се излагат подробни доводи, че професионалното заболяване „***,
обструктивен тип вентилаторна недостатъчност /ВН/” води до функционални
нарушения в дишането на ищеца, свързано е с постоянна кашлица, чести сезонни
обостряния, задух при малки физически усилия. Това от своя страна е наложило
все по-чести хоспитализации през периода 2012 г. – 2018 г. Ищецът твърди и че е
започнал лечение със спирива и салбутамол, секретолици и други медикаменти. В
тази връзка счита, че заболяването му се обостря и има вече хроничен характер
на протичане като здравословното му състояние се влошава, липсват възможности
за подобрение, а ищецът изпитва и сериозни затруднения в дишането дори при леки
промени в климатичните условия. Тези затруднения според ищеца влияят на
ежедневнието му, на психическото му състояние и социалните му контакти.
С оглед гореизложеното
ищецът счита, че е настъпил ексцес на професионалното му заболяване „*** – ***”,
констатиран с ЕР № ***г. на ТЕЛК. Излага подробни доводи, че същото било влязло
в сила.
По
тези съображения ищецът счита, че настъпилите промени в здравословното му
състояние вследствие на ексцеса на професионалното му заболяване са му
причинили неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване от страна на
ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК от страна
на ответника по делото, е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се
оспорва изцяло по основание и размер.
В тази връзка на първо място се
твърди, че не е спазена процедурата по установяване на процесното професионално
заболяване в това число и ексцес на същото, доколкото това не е констатирано по
предвидения в Кодекса за социално осигуряване /КСО/ ред и посочените от ищеца
ЕР на ТЕЛК не били произвези действие. В тази връзка се оспорва процесното
заболяване да е професионално такова. На следващо място се твърди, че липсва
причинна връзка между твърдяното заболяване и здравословното състояние на
ищеца. В тази връзка се поддържа, че ищецът имал много други заболявания, извън
процесното, които в значителна степен влошавали здравословното му състояние.
Обръща се внимание, че неудобствата и затрудненията, които търпял ищецът се
дължали преимуществено на съпътстващите заболявания, а не на процесното такова.
Ответникът поддържа, че условията на
труд в неговото предприятие били съобразени с нормативните изисквания, но
ищецът бил работил и при много други работодатели, поради което ако работата
при последните била увредила здравето му, то ответникът не носел отговорност за
това. В тази връзка се оспорва твърдението на ищеца, че ответникът бил
правоприемник на дружествата „***” АД и „***” ООД.
На следващо място ответникът излага
подробни доводи, че ЕР № ***г. на ТЕЛК не било влязло в сила, доколкото не била
спазена съответната процедура по връчването му. В тази връзка се обръща
внимание, че ЕР на ТЕЛК следва да бъде връчено не само на
работодателя-осигурител и работника, но и на редица други лица – по чл. 112а от
Закона за здравето.
Прави се
възражение за погасителна давност относно процесното вземане. Излагат се и
подробни доводи, че претендираният от ищеца размер на обезщетение за
неимуществени вреди бил прекалено завишен, като не отговарял на действително
претърпените вреди – болки и страдания. Посочва се и че ищецът получавал
инвалидна пенсия, като това обстоятелство също следвало да бъде съобразено и
размерът на обезщетението съответно редуциран. С тези аргументи се иска
претенцията да бъде отхвърлена изцяло, евентуално да бъде присъдена в по-нисък
размер от претендирания.
По делото е
изготвена съдебно-медицинска /СМЕ/. Разпитани са и двама свидетели.
В съдебно
заседание, проведено на 03.08.2020 г., процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на иска в пълен размер.
Процесуалният
представител на ответника не се явява.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
От
копия от трудовата книжка на ищеца и приложеното трудово досие се установява,
че в периода 25.11.1985 г. до 02.09.2010 г., същият е работил при ответното
дружество и неговите праводатели в продължение на 21 години, 7 месеца и 23 дни,
както следва: 1/ от 25.11.1985 г. до 01.04.1989 г. в ***” гр. П.на
длъжност „***”; 2/ от 01.03.1994 г. до 17.01.2000 г. в „***” АД гр. П.на
длъжност „***”; 3/ от 17.01.2000 г. до 15.06.2001 г. в „***” ООД гр. П.на
длъжност „***– ***”; 4/ от 15.06.2001 г. до 08.11.2008 г. в „*** индъстри” АД
гр. П.на длъжност „***– ***”. Трудвото правоотношение е прекратено със заповед
№ ***г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, считано от 24.08.2010 г.
/имало е и предходно прекратяване на трудовото правоотношение – със заповед № ***г.,
но същото е признато за незаконно и ищецът е възстановен на работа с Решение №
451/01.07.2009 г. по гр.д. № 56/2009 г. по описа на Пернишкия РС/.
С експертно решение № ***г.
на ТЕЛК при УБМБАЛ „***” ЕАД С., считано
от 23.03.2007 г. до 01.03.2009 г. е установено професионално
заболяване на ищеца – „***. ***“, като му е определена 21,5 %
тр.н. работоспособност от професионалното заболяване и общо – 21,5 %
тр.намалена работоспособност. В мотивите е посочено, че причина за
професионалното заболяване е продължителната професионална експозиция на прах,
токсични газове и неблагоприятен микроклимат и отсъствие на други причиняващи
фактори от битово и инфекциозно естество. С експертно решение № ***г. на ТЕЛК
при УБМБАЛ „***” ЕАД С., ищецът е бил преосвидетелстван и му е била определена
30 % тр.н. работоспособност от професионалното заболяване „***-бронхитна
форма”, и общо – 31,5 % тр.намалена работоспособност, със срок на инвалидност
до 01.04.2012 г. Констатирано е, че хроничната бронхопулмопатия е със сезонни
обостряния, несистемно лекувана, довела до начални функционални нарушения от
страна на дишането.
Видно от приложеното по
делото Решение № 313/20.05.2010 г. по гр.д. № 1896/2009 г. на Пернишкия
РС, влязло в сила на 21.05.2012 г., съдът е уважил иска на Г.С. срещу „*** индъстри” АД за сумата от 7000 лева – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от професионално заболяване „***”, „***”,
констатирано с ЕР № ***г. на ТЕЛК при УМБАЛ „***” ЕАД С., ведно с мораторна
лихва в размер на 2385,39 лева, както и законната лихва от предявяване на иска
до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 13 000
лева искът е отхвърлен.
С ЕР № ***г. на ТЕЛК при
УБМБАЛ „***” ЕАД С., ищецът отново е бил преосвидетелстван и му е била
определена 72 % тр.н. работоспособност, като 50 % ТНР са от професионално
заболяване „***, смесен тип ВН. ДН І ст.”, със срок на инвалидност до
01.05.2015 г. Констатирано е, че хроничният бронхит е със зачестили
екзацербации, довели до изразени функционални нарушения от страна на дишането,
с ХДН І ст.
Видно от приложеното по
делото Решение № 114/25.02.2014 г. по гр.д. № 5822/2013 г. на Пернишкия
РС, потвърдено с Решение № 431/14.08.2014 г. по в.гр.д. № 446/2014 г. по описа
на Пернишкия ОС, съдът е уважил иска на Г.С.
срещу „*** индъстри” АД за сумата от 9000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от влошаване на
здравословното състояние на ищеца /ексцес/ на професионално заболяване „***”,
„***”, констатирано с ЕР № ***г. на ТЕЛК при УМБАЛ “***” ЕАД С., ведно със
законната лихва от констатиране на ексцеса – 16.05.2012 г. до окончателното
изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 14 000 лева искът
е отхвърлен.
Посочените експертни решения
на ТЕЛК и съдебни решения са влезли в сила.
От епикризи,
издадени през 2006 г. 2007 г., 2008 г., 2011 г. – 2019 г. , от УБМБАЛ
"***" ЕАД – С., МБАЛ „Александровска”
ЕАД – С., СБАЛББ - П.и СБДПЛР - П.се установява, че ищецът е постъпвал за
изследвания и стационарни лечения в болничните заведения по повод заболяване от
*** и други съпътстващи заболявания. С Протокол № 145/29.12.2006 г. за извършено проучване
на проф. болест от НОИ РУ “СО” – П.са констатирани данни за рискови фактори,
при които е работил ищецът: наднормени стойности на шум, прах, неблагоприятен
микроклимат, токсични вещества, тежко физическо натоварване, принудителна
работна поза. В протокола е отбелязано, че целият трудов стаж на
заболялото лице е преминал в „*** индъстри" АД и неговите праводатели „***”
АД”, „***” ООД и ***” гр. П..
С ЕР № ***г. на ТЕЛК при
УБМБАЛ „***” ЕАД С., ищецът отново е бил преосвидетелстван и му е била
определена 82 % тр.н. работоспособност, като отново 50 % ТНР са от
професионално заболяване „***, смесен тип ВН. ДН І ст.” , със срок
на инвалидност до 01.04.2018 г. Констатирано е, че хроничният бронхит е със
зачестили екзацербации, довели до функционални промени от страна на дишането, с
ХДН І ст. Съгласно посоченото ЕР на
ТЕЛК освен от заболяването ХОББ ищецът страда и от други заболявания, както
професионални, така и общи такива. В тази връзка ищецът страда от професионални
заболявания: ***– обусловило 60 % т.н.р.; лумбосакрална радикулопатия,
обусловило 20 % т.н.р.; и общи заболявания: ***, ***, обусловило 20 % т.н.р. и
периферен световъртеж, субкомпенсиран, обусловило 20 % т.н.р.
Ищецът е освидетелстван
последно с ЕР № ***г. на ТЕЛК при УБМБАЛ „***” ЕАД С., като му е била
определена 88 % тр.н. работоспособност, като 60 % ТНР са от професионално
заболяване – дългогодишен ХОББ /***/, усложнен с вентилаторна и дихателна недостатъчност, еволюирали във
времето до брохнообструкция периферна и централна II – III ст. и ХДН II ст., въпреки амбулаторната и болнична терапия. На посоченото експертно
решение от 14.03.2018 г. е отбелязано, че същото е влязло в
сила на 17.04.2018 г. Съгласно посоченото ЕР на ТЕЛК освен от заболяването ХОББ
ищецът страда и от други заболявания, както професионални, така и общи такива.
В тази връзка ищецът страда от професионални заболявания: ***– обусловило 60 %
т.н.р.; ***, ***, обусловило 30 % т.н.р.; и общи заболявания: ***, ***,
обусловило 20 % т.н.р. и ***, обусловило 30 % т.н.р.
По
делото е получено писмо от РЗИ П.с вх. № 15665/16.07.2020 г. Към същото е
приложен официално заверен препис от ЕР № ***г.
на ТЕЛК при УБМБАЛ „***” ЕАД С., с отбелязване „влязло в сила на 10.04.2018 г.”
Приложени са и писма и обратни разписки – 1/ видно от обратна разписка по
Агенция за социално подпомагане – П.същите са получили препис от решението на
12.04.2018 г.; 2/ видно от писмо изх. № 2234/26.03.2018 г. и обратна разписка
решението е получено от ответника „*** индъстри” АД на 03.04.2018 г.; 3/ видно
от приемо предавателен протокол решението е получено от ТП на НОИ П.на
17.04.2018 г. Липсват данни, а и
твърдения ЕР № ***г. на ТЕЛК при УБМБАЛ „***” ЕАД С.да е обжалвано.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и от приложената
медицинска документация, се установява, че професионалният *** представлява
хронична кашлица с експекторация в продължение на най-малко три месеца в две
последователни години, за които факторите на работната среда имат решаващо
значение.
Установява
се също, че в последното ЕР на ТЕЛК от 14.03.2018 г. професионалното заболяване
дългогодишен ХОББ е усложнен с вентилаторна и дихателна недостатъчност,
еволюирали във времето до бронхообструкция – периферна и централна I – III степен и ХДН – II степен,
въпреки амбулаторната и клинична терапия. Доколкото е определен процент от 60 %
т.н.р. вещото лице счита, че е налице ексцес на професионалното белодробно
заболяване. Вещото лице отбелязва и че влошаването на здравословното състояние
на ищеца е свързано с новата качествена промяна в хода на заболяването – постоянно
изразена бронхообструкция и хронична дихателна недостатъчност II степен.
Съгласно експертизата
заболяването протича с фази на ремисия и обостряне, по-често през есенно зимния
сезон. Във фазите на ремисия се изявява със затруднено дишане, задух при
умерени физически усилия, суха, дразнеща кашлица с отделяне на жилави храчки,
стягане, бодежи, свирене в гръдния кош, лесна умора при леки физически усилия.
Във фазите на обостряне /бактериална инфекция/ описаните симптоми се засилват,
кашлицата е продуктивна – със слузна и слузно гнойна експекторация.
На следващо място от
експертизата се установява, че заболяването на ищеца е със значителна давност и
има хроничен характер на протичане и чести тласъци на обостряне при
респираторни инфекции. Това според вещото лице е налагало и ще налага
хоспитализации. В тази връзка и от м. април 2011 г. ищецът е на постоянно
лечение с инхалаторни бронходилататори. Възможни са евентуални усложнения –
увеличаване на степента на дихателна недостатъчност и хронично белодробно
сърце. Клинично затрудненото дишане и задухът ще се увеличават и ще станат
постоянни , ще персистира лесна умора при незначителни усилия, ще е появи
цианоза, затруднения в трудовата и битовата среда.
На последно място от
експертизата се установява, че при ищеца се прилага лечение за овладяване
симптоматиката във фазата на ремисия и в случаите на обостряне, както и за
предотвратяване на усложненията, но трайно излекуване не може да се постигне.
Изготвената експертиза следва да бъде
кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и
компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална
заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен това
експертизата кореспондира с приложената по делото медицинска документация –
амбулаторни листове и епикриза, не е оспорена от страните в производството, а
вещото лице е отговорило и на въпросите, поставени в съдебно заседание.
Свидетелката
Ц. С.
/съпруга на ищеца/, установява, че ищецът почти не излиза навън и постоянно му
се налага да търси медицинска помощ и да употребява лекарства. Установява се
също, че от около 2-3 години ищецът спи постоянно в полуседнало положение,
защото като легне се задушава. Свидетелката уточнява, че ищецът постоянно си
стои вкъщи, не й помага в домакинството заради болестта си, не работи. Освен
това мъглата, както и определени миризми влошават състоянието му. Свидетелката
посочва и че заради болестта си ищецът постоянно кашля и ползва помпи, като пие
и антибиотици. Поради заболяването си ищецът е ограничил социалните си
контакти, говори по-често по телефона, а по-рядко се среща с хора. Освен това
му се налага и да разчита на помощта на близките си. По тези съображения
свидетелката счита, че състоянието на ищеца се влошава.
Свидетелят
К.С./съсед на ищеца/ посочва, че ищецът не може да работи, защото има проблеми
с белия дроб, които се влошават при мъгла и влажност. Свидетелят посочва, че се
е виждал периодично с ищеца преди март месец 2020 г., като последният постоянно
имал проблеми, доколкото дишал трудно и ползвал инхалатор. Отново заради
болестта си ищецът не карал колата си, защото усилието го уморявало. Свидетелят посочва, че ищецът изпитва
дискомфорт от заболяването си, доколкото същото му пречело да общува нормално.
Свидетелят С.също счита, че състоянието на ищеца се влошава, което от своя
страна налага последният да се ограничава в ежедневието си и да разчита все
повече на близките си.
Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните
свидетелски показания. Показанията на св. С.съдът цени при условията на чл. 172
от ГПК, доколкото същата е съпруга на ищеца. Изнесените от свидетелите
твърдения обаче са ясни, последователни и еднопосочни, не са оспорени от страна
на процесуалния представител на ответника, а кореспондират и на останалите
представени по делото доказателства, поради което и съдът кредитира същите, тъй
като не намира основания за поставяне под съмнение на тяхната достоверност. В
тази връзка и съдът намира, че следва да цени всички ангажирани гласни
доказателства при формиране на правните си изводи по делото.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.
200, ал. 1 от КТ е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е
бил в трудово правоотношение с ответното дружество, влошаване на здравословното
му състояние, установено по съответния административен ред с влязъл в сила
административен акт след предходно установяване на подобно заболяване по
административен ред, наличието на пряка причинно - следствена връзка между
професионалното заболяване, от което поддържа че страда и съответните условия
на труд при изпълняване на работата при ответника, т.е. че влошеното
здравословно състояние след предходно констатиране на такова с влязло в сила
решение на ТЕЛК се дължи на работата, както и конкретните неимуществени вреди,
които сочи, че търпи.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна
практика /напр. Решение № 319/22.06.2010 г. по гр.д. № 204/2009 г. по описа на
ВКС, III ГО, Решение № 697/10.12.2010 г. по гр.д. № 1978/2009 г. по описа на
ВКС, III ГО, Решение № 273/19.05.2011 г. по гр.д. № 652/2010 г. по описа на
ВКС, IV ГО/ редът за установяване на професионална болест, е регламентиран в
чл. 57 и сл. от КСО, като установените с акта, издаден от органите по Наредбата
за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на
професионалните болести обстоятелства не могат да бъдат установени, респ.
преразглеждани в производството по предявен иск с правно основание чл. 200 от КТ. Признаването на професионалния характер на заболяването, съгласно чл. 62,
ал. 3 от КСО е от изключителна компетентност на органите на експертизата по
работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в
специална Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване
и отчитане на професионалните болести. Съгласно чл. 3, 10 и 13 от посочената
Наредба признаването на професионалната болест, към което се отнасят и нейното
усложнение и късните й последици, както и причинно-следствената връзка между
професионалната болест и условията на труд става с решение на ТЕЛК, респ. НЕЛК,
което е задължително за всички лица, органи и организации в страната.
Експертното решение на ТЕЛК има двойствен характер - от една страна
представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно
загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален
удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието
на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който
зависи съществуването на правото. Константна е съдебната практика, че по
отношение на професионалния характер на дадено заболяване съдът правораздава
при условията на обвързана компетентност, като липсата на влязъл в сила
индивидуален административен акт относно наличието на професионална болест е
пречка исковата претенция с правно основание чл. 200 от КТ да бъде уважена.
В
настоящия случай предвид цитираните: експертно
решение № ***г. на ТЕЛК при УБМБАЛ „***” ЕАД С., експертно решение № ***г. на
ТЕЛК при УБМБАЛ „***” ЕАД С., Решение № 313/20.05.2010 г. по гр.д. № 1896/2009
г. на Пернишкия РС, ЕР № ***г. на ТЕЛК при УБМБАЛ „***” ЕАД С.и Решение №
114/25.02.2014 г. по гр.д. № 5822/2013 г. на Пернишкия РС,
съдът счита, че въпросът относно причинната връзка и основанието за ангажиране
отговорността на ответното дружество по така предявения иск е решен със сила на
пресъдено нещо. Настоящият състав е обвързан с постановените вече решения, те
са задължителни за съда и страните, поради което и в настоящото производство
този въпрос не може да бъде пререшаван /така Решение
№ 431/14.08.2014 г. по в.гр.д. № 446/2014 г. по описа на Пернишкия ОС/.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се
установява по категоричен начин и влошаване на здравословното състояние на
ищеца спрямо състоянието му, обективирано в предишно решение на ТЕЛК, което
влошаване не е било репарирано в предходно съдебно производство / по гр.д. №
5822/2013 г. на Пернишкия РС/.
В тази връзка настоящият състав намира на първо място, че ЕР № ***г.
на ТЕЛК при УБМБАЛ „***” ЕАД С.е влязло в сила. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че влизането в сила на решението е удостоверено от органа чрез
печат върху същото. Независимо от това по делото са ангажирани и доказателства,
че решението е връчено на Агенция за социално подпомагане – П.на 12.04.2018 г.;
на ответника „*** индъстри” АД на 03.04.2018 г. и на ТП на НОИ П.на 17.04.2018
г. Липсват данни, а и твърдения ЕР № ***г.
на ТЕЛК при УБМБАЛ „***” ЕАД С.да е обжалвано. По тези съображения и съдът счита
разпоредбата на чл. 112а от Закона за здравето за изпълнена, доколкото
експертното решение е връчено на всички лица, имащи интерес от обжалването му,
в който смисъл и удостоверяването на влизането му в сила с посочения печат е
законосъобразно. Само за пълнота следва да се отбележи и че след като решението
е връчено на работодателя и същият не го е обжалвал, то решението е влязло в
сила спрямо него.
На следващо място следва да се отбележи, че
законът не предвижда специална процедура за установяване на влошено
здравословното състояние в следствие на професионално заболяване или претърпяна
трудова злополука, поради което доводите на дружеството – жалбоподател за липса
на влязло в сила ЕР, констатиращо това влошаване, се явяват несъстоятелни.
От
разпитаните по делото свидетели –
съпруга на ищеца и
негов приятел се установява, че състоянието на ищеца се обостря значително през
есеннния и зимен сезон. Същият изпитва затруднения в ежедневието си – налага му
се да спи полуседнал, търпи ограничения в социалните си контакти като почти не
излиза, не може да помага на съпругата си в домакинството, разчита на помощта
на децата си, а дори малки физически натоварвания му причиняват силна умора.
Освен това самото заболяване се проявява със задух и силна кашлица, дори
храчки, като освен това има фази на обостряне и фази на ремисия. На ищеца се
налага да ползва инхалаторни помпи, а силни миризми или мълга обострят
състоянието му. Освен това въпреки превантивното лечение при сезонни
респираторни инфекции на ищеца се налага да постъпва в болница. Посочените
състояния на ищеца се потвърждават и от съдебно медицинската експертиза, където
се посочва, че заболяването прогресира. Лечението забавя единствено неговия
ход, но не е възможно ищецът да бъде излекуван.
С
оглед гореизложеното според съда наличието на ексцес е установеното по делото с
допустими по
ГПК доказателствени средства-свидетелски показания, съдебно-медицинска
експертиза и писмени доказателства.
Обстоятелството, че на 14.03.2018 г. с издаденото ЕР на ТЕЛК е установено влошаване на здравословното
състояние на ищеца
от професионалното заболяване, а същевременно ТПО на ищеца е прекратено в предходен
момент - считано от 24.08.2010 г., не променя извода за ангажиране
отговорността на ответника. Това е така, защото при професионалното заболяване
не се изисква увреждането /влошаване на здравословното състояние (ексцес) в конкретния случай/ да е констатирано в
срока на действие на ТПО /по арг. от чл. 56 и чл. 55 от КСО/.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно
задължителната съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 4/1968г.
справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите права са имали за своя притежател.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди в конкретния случай, съдът съобразява на първо
място показанията на свидетелите относно множеството
ограничения, които е следвало да изтърпи ищеца и необходимостта да продължи да
ги търпи и за в бъдеще, както и вида на професионалното заболяване,
описан от медицинската експертиза. Съдът
съобразява и обстоятелството, че състоянието на ищеца подлежи на влошаване от множество
външни фактори, които са обективни /смяна на времето и атмосферните условия,
мъгла, сезонни респираторни заболявания/. Освен това въпреки лечението
състоянието прогресира /ХОББ е усложнен
с вентилаторна и дихателна недостатъчност, еволюирали във времето до
брохнообструкция периферна и централна II – III ст. и ХДН II ст. съгласно последното ЕР на ТЕЛК/ макар и с
по-бавни темпове, а излекуване е невъзможно. В тази връзка съдът съобразява и
възрастта на ищеца, както и влиянието на професионалното заболяване върху
общото му здравословно състояние.
На следващо място съдът съобразява периода, за който се присъжда обезщетението, както и
обстоятелството, че
до този момент е било определяно, както обезщетение при първоначалното
констатиране на процесното заболяване в размер на 7000 лева, така и обезщетение
за настъп ексцес – 9000 лева. В тази връзка съдът съобразява, че с ЕР № ***г. на ТЕЛК при УБМБАЛ „***” ЕАД С., на ищеца е определен 50
% ТНР от професионално заболяване „***, смесен тип ВН. ДН І ст.” Въз основа на това ЕР е постановено Решение
№ 114/25.02.2014 г. по гр.д. № 5822/2013 г. на Пернишкия РС, с което на ищеца е
присъдена сумата от 9000 лева заради ексцес на посоченото заболяване.
Същевременно с ЕР № ***г. на
ТЕЛК при УБМБАЛ „***” ЕАД С., на ищеца отново са определени 50 % ТНР от
професионално заболяване „***, смесен тип ВН. ДН І ст.” . Едва с
процесното последно ЕР № ***г. на ТЕЛК при УБМБАЛ
„***” ЕАД С., на ищеца са определени 60 % ТНР от професионално заболяване
– дългогодишен ХОББ /***/. В
този смисъл увеличаването на трайно намалената работоспособност на ищеца от
процесното професионално заболяване е 10 % спрямо предходното ЕР,
послужило като основание за образуване на
гр.д. № 5822/2013 г. на Пернишкия РС.
На последно място съдът
съобразява и обществено икономическите условия в страната и в частност размера
на минималната работна заплата, която към 2014 г. е била 340 лева, а към
настоящия момент вече е 610 лева, т.е. нарастнала е почти двойно.
В този смисъл съдът приема, че
справедливият размер на дължимото обезщетение за
причинените неимуществени вреди е 7 000 лева.
За разликата до пълния претендиран размер от
15 000
лева, искът е неоснователен. Посоченият извод следва на първо място от
обстоятелството, че както се отбеляза и по-горе т.н.р. на ищеца за
професионалното заболяване ХОББ е нарастнала едва с 10 % спрямо предходното
присъждане на обезщетение за ексцес по гр.д. №
5822/2013 г. на Пернишкия РС за същото заболяване. За пълнота следва да се
отбележи, че по гр.д. № 5822/2013 г. на Пернишкия РС са присъдени 9000 лева за
влошване на т.н.р. от процесното професиолно заболяване с 20 % спрямо предходното
дело /гр.д. № 1896/2009 г. на Пернишкия РС /. Освен това между ЕР № ***г. на
ТЕЛК при УБМБАЛ „***” ЕАД С.и процесното ЕР № ***г. на ТЕЛК при УБМБАЛ „***”
ЕАД С.ищецът е бил освидетелстван и още един път – с ЕР № ***г. на ТЕЛК при
УБМБАЛ „***” ЕАД С., като са му определени 50 % ТНР от професионално
заболяване „***, смесен тип ВН. ДН І ст.” – т.е. толкова, колкото с ЕР № ***г. Това води до
извод за намален темп в прогресирането на заболяването, доколкото за почти 6
годиви има само 10 % увеличаване на т.н.р.
от това заболяване / а не 20 % за 3 години, каквато е хипотезата при предходния
ексцес по гр.д. № 5822/2013 г. на Пернишкия РС/. Не на последно място
съдът съобразява и че ищецът страда от множество други заболявания – както
процесионални такива /извън процесното/, така и общи заболявания. Освен това
ищецът е и в напреднала възраст, което от своя страна само по себе си също се
отразява на здравословното му състояние и в частност обуславя по-лесната умора
при физически усилия и необходимостта да се разчита на близките.
С оглед възраженията на ответната страна,
следва да се отбележи, че ищецът действително е бил работник в ответното дружество
само за част от трудовия си стаж. Предвид обстоятелството, че ответникът „***
индъстри”АД е правоприемник на предхождащите го дружества-праводатели, то на
основание чл. 123, ал. 4, респ. чл. 123а, ал. 3 от КТ същият следва да отговаря
изцяло и пълно за вредите от професионалната болест. Солидарната отговорност е
предвидена в закона в полза на кредитора и няма пречка той да не се възползва
от нея, като предяви претенция за последиците от увреждането само срещу някой
от солидарно отговарящите, както е в случая, поради което възражението на
ответника в обратен смисъл е неоснователно.
Възражението на ответника, че искът е погасен по давност, съдът също намира за неоснователно. Според чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ искът
по всички останали трудови спорове, сред които е и този по чл. 200 от КТ, се
погасява с изтичането на 3-годишен давностен
срок, който започва да тече от момента на
установяване на влошаване
на здравословното състояние (ексцес) на ищеца от професионалната болест, което в случая е констатирано с ЕР на ТЕЛК от 14.03.2018 г. Погасителната
давност е прекъсната
на 31.12.2019 г., когато е предявен процесният иск.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника по чл.
200, ал. 3 от КТ за приспадане от размера на обезщетението на сумите, получени
от общественото осигуряване. Съгласно константната съдебна практика
задължението на работодателя за обезвреда възниква независимо от това дали той,
или негов орган или друг негов работник е виновен за увреждането. За
основателността на иска е достатъчно наличието на трудово правоотношение, през
времетраенето на което да е придобито професионално заболяване, надлежно
установено по съответния ред и причинени във връзка със същото вреди на
работника. Работодателят отговаря имуществено пред пострадалия работник или
служител за всички действително претърпени имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. От определените като
дължими от работодателя вреди не са допустими приспадания. Задължението на
работодателя е за пълна обезвреда, като от неговото задължение не може да се
приспада друг вид задължение, което се дължи от друг субект на различно
основание. Нормата, на която се е позовал ответника - чл. 200, ал. 3 от КТ има
друго приложение и то е свързано със задължението на работодателя да обезщети
една друга имуществена вреда /каквато в случая не се претендира/ - изразяваща
се в разликата между заплащаното преди непозволеното увреждане трудово
възнаграждение и отпусната след това пенсия. В този случай имуществената вреда
/пропусната полза/, която се дължи от работодателя се изразява най-често в
разликата между пропуснатото по-високо възнаграждение и полученото обезщетение
за временна нетрудоспособност или пенсия. В подкрепа на изложеното е и Решение
№ 741/30.12.2010г. по гр. д. № 143/2010г. по описа на ВКС, III ГО, постановено
по реда на чл. 290 ГПК / в редакцията на процесуалния закон преди измененията
обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017г./.
По отношение на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на
задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили вреди
вследствие на професионална болест, приложими са общите принципи, изразени в
чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането, респ. в разглеждания случай
от установяване на влошаване на здравословното състояние на ищеца по надлежния
ред. В подкрепа на изложеното е съдебната практика, обективирана в Решение №
441/08.07.2010г. по гр.д. № 682/2009г. по описа на ВКС, IV ГО, постановено по
реда на чл. 290 ГПК / в редакцията на процесуалния закон преди измененията
обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017г./. От изложеното следва, че ответникът
дължи обезщетение за забава върху главницата от 14.03.2018 г., до окончателно
изплащане на вземането.
Присъденото вземане е по иск с правно
основание чл. 200 от КТ за обезщетение, дължимо от работодателя за вреди от
професионална болест, т. е. обезщетение извън обхвата на предвидените в чл. 242,
ал. 1 от ГПК, поради което решението не подлежи на предварително изпълнение,
освен при наличие на предпоставките на чл. 242, ал. 2 ГПК, каквито твърдения не
са въведени от ищеца по делото /Определение № 485 от 30.07.2010 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 351/2010 г., IV г. о., ГК/. В тази връзка искането на ищеца
за допускане на предварително изпълнение на решението, следва да се остави без
уважение.
По исканията за разноски на страните:
Искания за
разноски са заявили и двете страни в производството:
Ищецът
претендира разноски в размер на 1300 лева адвокатски хонорар. От представения
по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че посочената
сума е действително заплатена. Предвид уважената част от исковата претенция на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 606.67 лева.
Ответната
страна претендира разноски в размер на 1200 лева с ДДС адвокатско възнаграждение.
Действителното заплащане на сумата се установява от платежно нареждане по
делото. В тази връзка с оглед отхвърлената част от исковите претенции на
ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 640 лева с ДДС.
Никоя от
страните не прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от
другата страна.
Съобразно
уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Пернишкия РС – 280 лева държавна такса и 133 лева разноски за
експертиза.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*** ИНДЪСТРИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. П., ул. „Владайско въстание" № 1 да заплати на Г.И.С., с
ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие на влошаване на здравословното състояние
/ексцес/, установено с Експертно решение на ТЕЛК № ***г. на УМБАЛ „***” - гр. С., в резултат на професионално заболяване: „*** –
обструктивен тип вентилаторна недостатъчност”,
установено с Експертно решение на ТЕЛК № ***г. за общи и професионални заболявания
при УМБАЛ „***” гр. С., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на
установяване на ексцеса - 14.03.2018 г.. до
окончателно изплащане на вземането, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за сумата от
8000 лева, представляваща разликата над уважената част от 7000 леваа до
пълния заявен размер на претенцията от 15 000 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане предварително изпълнение на
решението в частта относно присъденото обезщетение на основание чл. 242, ал.1 ГПК, като решението в тази част има характер на определение и подлежи на
обжалване от ищеца с частна жалба пред Окръжен съд - гр. П.в едноседмичен срок
от получаване на съобщението.
ОСЪЖДА „*** ИНДЪСТРИ" АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на Г.И.С., с ЕГН: ********** сумата от 606.67 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство съобразно уважената
част от исковата претенция.
ОСЪЖДА Г.И.С., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „*** ИНДЪСТРИ" АД, ЕИК ********* сумата от
общо 640 лева с ДДС, представляваща разноски в настоящото исково производство
съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА „*** ИНДЪСТРИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. П., ул. „Владайско въстание" № 1 да заплати по сметка на
Районен съд - гр. П. на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата в размер на 280
лева, представляваща дължима държавна такса и сумата в размер на 133 лева,
представляваща възнаграждение по допусната съдебно - медицинска експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА