О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 945 20.11.2019 година гр. Хасково
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО гражданско отделение,… трети въззивен
състав
на ………………двадесети ноември…
две хиляди и деветнадесета година
в закрито
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
С участието на секретаря…………………………………………………….
И прокурора ……………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Петкова……………………………..
Въззивно частно гражданско дело № 769 по описа за 2019 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 121 от ГПК, образувано по
частна жалба на Дирекция „Миграция“ –
МВР - София.
Обжалва се
Определение № 946/02.10.2019 година, постановено по гр.д. № 953/2019 година по
описа на РС-Свиленград, с което е оставено без уважение възражението на
ответника в първоинстанционното производство Дирекция „Миграция“ – МВР - София за
неподсъдност на иска на РС-Свиленград и искането му за изпращане на делото по
правилата за местна компетентност на РС-София.
Жалбоподателят внася оплаквания за
неправилност на обжалваното определение, изразяваща се в неговата
незаконосъобразност. Твърди, че специалните домове за временно настаняване на
чужденци не са самостоятелни териториални звена или поделения и няма основание
за приложение на правилото по чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК. Настоява, че предвид
нормата на чл. 105 ГПК местнокомпетентен да разгледа иска е РС София, в района
на който е седалището на ответника. С
тези доводи моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и изпрати
делото на РС София за разглеждането му по компетентност.
Съдът, като се запозна материалите по
делото, констатира следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в срока по чл.
275 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради
което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството по гр.д. № 953/2019 година по описа на
РС-Свиленград е образувано по искова молба, подадена от В.А.Н. *** против Дирекция „Миграция” към МВР –
София. С ИМ са предявени обективно
съединени искове по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД общо за сумата от 1862 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил
писмен отговор от Дирекция
„Миграция” към МВР - София, с който ответникът е въвел възражение за
неподсъдност на спора пред РС Свиленград и е направил искане на основание чл.
105 ГПК делото да бъде изпратено по компетентност на РС София, в района на
който е седалището му.
С атакуваното определение РС-Свиленград е
оставил
без уважение възражението на Дирекция „Миграция” към МВР за неподсъдност на спора пред РС Свиленград, като е
приел, че ищецът е полагал труд в С*д* за в* на* на ч*– Л*при
дирекция „Миграция“, поради което на основание чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК е
компетентен да разгледа спора.
Определението е законосъобразно.
Правният статут на служителите на
Министерството на вътрешните работи е уреден в чл. 142 ЗМВР, според който те са
три вида: държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението; държавни служители и лица, работещи по
трудово правоотношение. Статутът на държавните служители - полицейски органи и
органи по пожарна безопасност и защита на населението, какъвто е ищецът, е
уреден в ЗМВР, който съдържа норми относно условията за възникване и
прекратяване на служебното правоотношение, както и неговото съдържание, но в
него липсват процесуални правни норми относно реда за разглеждане на
имуществените спорове между държавните служители и съответните звена на МВР,
където са назначени. Поради това по аналогия следва да се приложи нормата на
чл. 125 ЗДСл, според която имуществените спорове се разглеждат по общия исков
ред, а именно по реда на ГПК.
Общото правило,
уреждащо местната подсъдност, се съдържа в чл. 105 ГПК, който постановява, че
искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или
седалището на ответника. От
него законът предвижда редица изключения с оглед качеството на страните или
предмета на спора. По отношение на трудовите дела в чл. 114 ГПК е предвидена специална
местна подсъдност, според която работникът може да предяви иск срещу
работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. Въпреки че правният статут на
държавните служители в МВР и работниците и служителите се урежда от различни
закони (ЗМВР и КТ), основното и съществено съдържание на служебното и трудовото
правоотношение е едно и също, тъй като и двете имат за предмет престиране на
работна сила и произтичащите от това социални права – възнаграждение, почивки,
отпуски. Именно поради сходството в съдържанието на трудовото и служебното
правоотношение за по – подробната регламентация на социално – икономическите
права на държавните служители в МВР ЗМВР препраща към КТ – чл. 175, ал. 2, чл.
188, ал. 2, чл. 190. Сходното правно положение на служителите по трудово и
служебно правоотношение налага прилагането на един и същ ред за защита, от
което следва, че за защита на имуществените си права държавните служители могат
да се ползват от изборната подсъдност по чл. 114 ГПК, като предявят иска и по
мястото, където обичайно полагат труд. Приравняването на споровете по ЗМВР с
трудовите е прието от ВКС като аргумент за освобождаване на държавните служители
в МВР от заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното
служебно положение (т. 23 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК). Становището,
че подсъдността по чл. 114 ГПК е неприложима за държавните служители, за които
се прилага общата подсъдност по чл. 105 ГПК, не следва да се сподели, тъй като
това би довело до поставяне в неравностойно положение служителите по трудово и служебно
правоотношение при положение, че предмет на защита са едни и същи права.
Поради това, като е
приел, че искът е подсъден на РС Свиленград, в района на който се намира С* д**
за в* н* на чужденци – Л*, където ищецът полага труд, районният съд е
постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 946/02.10.2019 година по гр. д. № 953/2019
година по описа на РС Свиленград.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.