Р Е
Ш Е Н
И Е
N 476
гр.Русе, 09.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
публичното заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
при секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА
гр. дело N200 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е пряк иск за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди с
правно основание чл.226 от КЗ
/отм./.
Ищецът П.Л.П. твърди, че
е брат на загиналия вследствие на ПТП С. Л.П..*** се движил лек автомобил „Ф.П.“с
рег.№ Р 3789 РВ, управляван от Г.Н.Д., който нарушил правилата за движение по
пътищата, като при извършване на неправилна маневра завиване в обратна посока,
блъснал управляващия мотоциклет „Х.“ с рег.№ ***С. Л.П., в резултат на което
причинил смъртта му. По случая било образувано НОХД №427/2015 г. по описа на
ОС-Русе, водено срещу Г.Н.Д. за престъпление по чл.343, ал.1, в.“в“ във
вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК, приключило с влязла в сила присъда от 23.01.2017
г., с която водачът на увреждащия автомобил бил признат за виновен по
повдигнатото му обвинение. В хода на наказателното производство било установено,
че техническата причина за настъпване на процесното ПТП била поведението на
водача на МПС – Г.Н.Д., който нарушил правилата за движение по пътищата като
при извършване на неправилна маневра завиване в обратна посока, блъснал
управляващият мотоциклет „Х.“ с рег.№ 5712 ВRY С. Л.П., в резултат
на което причинил смъртта му. С оглед на това съществувала пряка
причинна връзка между деянието на водача на лекия автомобил и настъпилите
обществено опасни последици- причинената
смърт на С. Л.П.. За лекия автомобил към момента на ПТП била налице
сключена застраховка „Г.о.“ по застрахователна полица № 06113002702047/ 13.11.2013
г. с ответника, със срок на валидност една година, считано от 01.12.2013 г. до
30.11.2014 г. По силата на този договор застрахователят покривал отговорността
на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди
на трети лица, свързани с притежаването и ползването на МПС в размер на
2 000 000 лв., която сума представлявала минималния размер на
обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка „Г.о.“ на
автомобилистите за 2014 г. при увредено едно лице, какъвто бил конкретния
случай. В резултат на инцидента загинал брат му С. Л.П., на 37 г. Той бил млад
човек в активна работоспособна възраст, работещ, деен, енергичен, активен, с
добро здраве, опора на семейството, всички разчитали на неговата подкрепа.
Внезапната му смърт довела до неизмерима и непреходна скръб, тъй като помежду
им съществувала много силна връзка, характеризираща се с изключителна близост,
обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа. Поддържали постоянна връзка,
били много близки и взаимно си помагали, живеели заедно в една къща, дори след
създаването на семейства. Скръбта от невъзвратимата и нелепа загуба на брат му
се отразявала изключително тежко на емоционалното му състояние и му причинила
морални страдания. Смъртта на брат му била особено трагично обстоятелство,
което завинаги променило живота на семейството. Мъката била огромна и не можела
да бъде компенсирана с нищо. Причинените му неимуществени вреди следвало да
бъдат компенсирани. Паричното обезщетение не можело да замести накърнените
морални блага, но същото би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което
до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне макар и
минимално заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.
Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира в относително
пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните
последици от извършеното престъпление. Причинените му вреди били в резултат на
виновно поведение на водача на МПС, за което отговарял ответника по реда на
чл.226 от КЗ /отм./. Размерът на
дължимото от ответника обезщетение за причинените му неимуществени вреди бил
50 000 лв. Тази сума не била заплатена, което пораждало и правният интерес
от иска. Претендира съдът да постанови
решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество да му заплати
сумата в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените
му неимуществени вреди вследствие на смъртта на неговия брат С. Л.П., ведно със
законната лихва от датата на деликта- 18.03.2014 г. до окончателното плащане.
Претендира и направените разноски, както и заплащане по реда на чл.38 от ЗА на
адв. възнаграждение.
Ответникът „ДЗИ-О.з.“
ЕАД, ЕИК *** със седалище гр.София счита предявеният иск за недопустим, тъй
като бил предявен от лице, което към момента на деликта не е било от кръга на
лицата, визирани в ПВС №4/1961 и ПВС №5/1969 г., както и че ТР №1/2016 г. на
СОНГТК на ВКС имало действие за напред. По същество оспорва основателността на
предявеният иск по съображения, че не била установена наличие на трайна и
дълбока емоционална връзка между починалия и ищеца. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на предявеният иск, както и възражение за
съпричиняване, тъй като починалия не притежавал необходимото свидетелство за
правоуправление, движил се с превишена скорост и с неправилно поставена защитна
каска. Признава наличието на застрахователен договор, сключен със
застрахователна полица №06113002702047/13.11.2013 г. по риска „Г.о.“ на
автомобилистите, валидна за периода 01.12.2013 г.- 30.11.2014 г., за лек
автомобил „Ф.П.“, с рег.№ Р 3789 РВ, собственост на Г.Н.Д.. Признава и факта,
че на 18.03.2014 г. в гр.Русе на бул.“Съединение“ до дом №25 настъпило ПТП
между застрахования автомобил и мотоциклет „Х.“, рег.№ ***, управляван от С. Л.П.,
починал вследствие на пътния инцидент. Не оспорва и обстоятелството, че с
присъда по НОХД №427/2015 г. по описа на РОС Г.Н.Д. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.343, ал1, б.“в“ във вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК и при нарушение са правилата за движение по пътищата, визирани в чл.38, ал.1
от ЗДвП и чл.38, ал.3 от ЗДвП като по непредпазливост причинил смъртта на С. Л.П..
Оспорва останалите фактически твърдения, изложени в исковата молба. Прави
възражение и за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за
лихва от датата на деликта.
След преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 18.03.2014 г. около
18.30 ч. в гр.Русе лек автомобил „Ф.П.“ с рег.№ ** **, управляван от Г.Д. предприема
маневра обратен завой на бул.“Съединение“ от дясната част на булеварда в
посока, обратна на Пантеона като на около 36.24 м. преди мястото на удара в
лявата лента за движение в посока към Пантеона се движи матоциклет „Х. ЦРБ 600
Ф“ с испанска регистрация- рег.№ *** със скорост около 63.04 км/ч, управляван
от С. П., при което последва удар между двете превозни средства.
Мотоциклетистът се удря в предна лява част на автомобила, в областта около
преден ляв калник и предно ляво колело, при което се отделя от мотоциклета и се
удря в пътната настилка като първоначалния контакт с терена е в областта на
главата. В резултат на ПТП С. Л.П. получава следните телесни увреждания: оток
на мозъка и белите дробове с малкомозъчно вклиняване, кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки, контузии на мозъка, контузия на гръбначен мозък на ниво седми
осми гръдни прешлени, охлузвания и кръвонасядания по главата, тялото и
крайниците, счупване на предни стени на максиларните синуси. Същият е откарас с
екип на СМП, но по- късно умира в лечебното заведение. Причината за
настъпването на смъртта е черепномозъчната и гръбначномозъчната травма, довели
до оток на мозъка с малкомозъчно вклиняване. По време на инцидента С. Л.П. е с каска, която
осъществява напълно защитната функция, за която е предназначена. Травматичните
увреждания, довели до смъртта му, са от рязкото изкривяване на шията спрямо
тялото при падането като основния удар е в главата в областта на каската.
Към момента на ПТП С. П.
не притежава валидно свидетелство за правоуправление на МПС.
С присъда №38/02.11.2015
г., постановена по НОХД № 427/2015 г. на Русенския окръжен съд Г.Н.Д., ЕГН **********
*** е признат за виновен в това, че на 18.03.2014 г. в гр.Ру., на /*** до дом
№25, при управление на МПС-лек автомобил „Ф.П.“ с рег. № ***, нарушил правилата
за движение по пътищата по чл.25, ал.1 от ЗДвП като по непредпазливост причинил
смърт на С. Л.П.,***- престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр.чл.342, ал.1, пр.3
от НК като подсъдимия е оправдан по първоначалното обвинение за нарушение на
правилата за движение, визирани в чл.38, ал.1 от ЗДвП, чл.38, ал.3 от ЗДвП,
чл.6, ал.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.2 от ППЗДвП. С решение № 111/02.06.2016 г.,
постановено по ВНОХД №86/2016 г. на ВТАС първоинстанционната присъда е отменена
в частта, с която Г.Н.Д. е оправдан и е признат за виновен да е извършил престъплението по чл.343, ал.1,
б.“б“ вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК и при нарушаване на правилата за движение по
пътищата, визирани в чл.38, ал.1 от ЗДвП и чл.38, ал.3 от ЗДвП. Въззивното решение е оставено сила с решение
№229/13.01.2017 г. на ВКС, постановено по касационно НД № 753/2016 г.
Към момента на ПТП е налице застрахователен договор, сключен със
застрахователна полица №06113002702047/13.11.2013 г. по риска „Г.о.“ на
автомобилистите, валидна за периода 01.12.2013 г.- 30.11.2014 г. за лек
автомобил „Ф.П.“с рег.№ Р 3789 РВ- собственост на Г.Н.Д. и „ДЗИ- О.з.“
ЕАД-гр.София.
П.Л.П. е брат на С. Л.П.,
поч. на 18.03.2014 г. Родителите им били разделени като П.П. полага грижи за
по- малкия си брат- следи за домашните, закриля го, навсякъде са заедно, играят
волейбол. П.П. се грижи за брат си като за свое дете. Тези близки отношения
продължават и след като създават семейства. С. сключва брак, но след около две
години се развежда и отново заживява със семейството на брат си- в една къща и
в общо домакинство- разделяли си средствата за храна, отопление, консумативи,
за ремонти. С. започва работа със съдействието на брат си, работят на близки
разстояния, но и когато пътува за по- дълъг период време поддържат непрекъсната
връзка чрез скайп и вайбър като П.П. знае във всеки един момент
местонахождението му. Двамата брата са изключително близки, взаимно се
подкрепят и окуражават, няма неразбирателства в отношенията им. Тази близка
връзка се запазва и през времето, в което С. работи в Испания- ежедневно се
чуват, имат общи приятели и интереси.
След ПТП П.П. веднага
посещава мястото и след това болницата, организира кръводаряването, плаща на
кръводарителите. В болницата като разбира, че брат му е починал, вдига високо
кръвно налягане, което налага оказване на медицинска помощ. Първоначално не
иска да приеме случилото се, силно се тревожи и притеснява. От този момент нещо
в него умира и това променя живота му- непрекъснато говори за брат си, изпитна
огромна тъга. В резултат на преживения стрес започна да има проблеми с кръвното
налягане, да се изпотява, има силен косопад, често сънува брат си, като за
справяне със тревожността търси съдействието на психолог. П. и до момента
тъгува за своя по- малък брак, непрекъснато посещава гроба му и го поддържа,
говори за него на семейните празници, които не били същите.
Изложените факти съдът
приема за установени въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
доказателствата по приложеното НОХД, приетата комплексна експертиза, която
съдът кредитира предвид специалните знания на вещите лица и като компетентно и
обосновано дадена, както и показанията на св.И.- съпруга на ищеца, които съдът
кредитира през призмата на чл.172 от ГПК и им дава вяра, тъй като са логични,
последователни и кореспондират на останалите доказателства. По делото са
събрани и показанията на св.Д., който установява механизма на ПТП по начин,
който самият той е възприел.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е пряк иск за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди с
правно основание чл.226 от КЗ /отм./.
Ищецът е предявил искът
в качеството си на брат на С. Л.П., починал на 18.03.2014 г. като е навел
доводи, че между двамата е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка,
както и че от неговата смърт са настъпили сериозни като интензитет и
продължителност неимуществени вреди.
Съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1 от 21.06.2018 г. по т.д.№1/2016 на ОСНГТК на ВКС най-близките на починалия се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 от ЗЗД. От гледна точка на чл. 52 от ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл. от 52 ЗЗД и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди /наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт/.
Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Създаването на трайна и дълбока емоционална
връзка, пораждаща предпоставки за проявление на значителни морални болки и
страдания, е възможно и между лица, които не се намират в семейни, родствени и
наподобяващи ги фактически отношения. При липса на нормативна уредба
рестриктивното изброяване на хипотези на такава привързаност би било лишено от
законово основание, а примерното изброяване крие опасност от непредвиждане на
породени от житейското многообразие случаи, в които ще е справедливо
получаването на обезщетение за неимуществени вреди. За да се избегне
накърняване на принципа за справедливост, следва да се допусне като правна
възможност обезщетяването и на други лица, извън близкия родствен и семеен кръг
на починалия, но само в изключителни случаи - когато претендиращият обезщетение
докаже, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и
търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително
проявление във времето. По този начин ще се достигне до разрешение, еднакво
справедливо за всички лица, които действително търпят неимуществени вреди от
смъртта на друго лице. Наличието на
особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки
отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва
да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет
и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание
предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени
вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. от 52 ЗЗД.
С посоченото ТР по
същество се разшири кръга на лицата, имащи право на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на близък като това право е признато и на братя /сестри
при установяване в процеса на посочените в ТР предпоставки.
В настоящият случай
ищецът е установил, както родствена си връзка с починалия, така и съществуването
на трайна и дълбока емоционална връзка помежду им.
Със свидетелските
показания на съпругата на ищеца, която има трайни лични впечатления и сочи
непосредствено възприети факти, които не са оборени от други доказателства, се
установи по категоричен начин, че ищецът и неговия брат са израснали заедно, ищецът
е отгледал брат си С.- помагал му е и го е закрилял, заедно са живеели дори и
след като ищецът е създал свое семейство, помагали са си и се подкрепяли
взаимно. Връзката помежду им била непрекъсната и постоянна, дори за времето,
през което С. П. пребивавал в Кралство Испания. Двамата има общи приятели, общи
интереси и живеели в общо домакинство като С. подпомагал брат си.
Установените със
свидетелските показания факти сочат, че освен обичайното съдържание на
родствената връзка, между ищеца и неговия по- малък брат е съществувала дълбока
емоционална връзка- ищецът е бил опора и е подкрепял своя брат още от детските
години, взаимно се подкрепяли впоследствие, помежду им съществували общи
приятелства, интереси, разбирателство и взаимопомощ.
С оглед на установеното
по делото съдът приема, че ищецът като брат на починалия, с който е изградил
дълбока и трайна емоционална връзка, има право на обезщетение за претърпените
от него вреди в резултат на неговата смърт, поради което е процесуалноправно и
материалноправно легитимиран по иска.
Съгласно разпоредбата на
чл.226 от КЗ / отм/, на която е основана исковата претенция, при наличие на договор за задължителна
застраховка "Г.о." между застраховател и водач на МПС, увреденото трето лице има
право да предяви иск срещу застрахователя, който по силата на договорната
отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба
сочи, че отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение е функционално обусловена от деликтната отговорност на
застрахованото лице. При настъпване на застрахователното събитие в полза на
увреденото лице възниква субективното право на деликтно обезщетение, както и
прякото право на застрахователно обезщетение.
За да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя на това основание, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да
установи наличието на претърпени вреди от виновно поведение на
водач на МПС, който е застраховано лице по смисъла на чл.257 от КЗ /отм./ при застраховател по
задължителната застраховка "Г.о.".
В процеса следва да се
установяват и елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане,
основаващо се на нарушението на правната норма, изискваща да не се увреждат
субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически
лица. Регламентираното в чл.45 от ЗЗД
задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер. На обезщетение
подлежат всички вреди- както имуществените, така и неимуществените, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, като последните се определят
от съда по справедливост / чл.51 и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното увреждане,
регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен юридически факт, елементите на
който са: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вината,
която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага.
Основният елемент на
непозволеното увреждане е вредата.
Тя се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата
на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Наличието на вреда следва да се докаже в
процеса като тежестта на доказване лежи върху ищцата.
Деянието, което трябва
да е противоправно, е конкретна човешка постъпка, а причинната връзка е
обединяващият елемент на фактическия състав.
За да бъде ангажирана
обезщетителната отговорност за неимуществени
вреди, в процеса следва да се установят горепосочените елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, както и да не е осъществено
обратното доказване- т.е. оборването на законоустановената презумпция за
виновност.
По делото е установено
по категоричен и безспорен начин, че с присъда
№38/02.11.2015 г., постановена по НОХД № 427/2015 г. на Русенския окръжен съд Г.Н.Д.,
ЕГН ********** *** е признат за виновен в това, че на 18.03.2014 г. в гр.Русе,
на бул.“Съединение“ до дом №25, при управление на МПС-лек автомобил „Ф.П.“ с
рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата по чл.25, ал.1 от ЗДвП
като по непредпазливост причинил смърт на С. Л.П.,***- престъпление по чл.343,
ал.1, б.“в“ вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК като подсъдимия е оправдан по
първоначалното обвинение за нарушение на правилата за движение, визирани в
чл.38, ал.1 от ЗДвП, чл.38, ал.3 от ЗДвП, чл.6, ал.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.2
от ППЗДвП. С решение № 111/02.06.2016 г., постановено по ВНОХД №86/2016 г. на
ВТАС първоинстанционната присъда е отменена в частта, с която Г.Н.Д. е оправдан
и е признат за виновен да е извършил
престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“ вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК и при
нарушаване на правилата за движение по пътищата, визирани в чл.38, ал.1 от ЗДвП
и чл.38, ал.3 от ЗДвП. Въззивното
решение е оставено сила с решение №229/13.01.2017 г. на ВКС, постановено по
касационно НД № 753/2016 г.
Съгласно чл.300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ последиците от деянието относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и вината на дееца, поради което съдът приема, че
смъртта на С. Л.П. е настъпила в резултат на виновно и противоправно поведение
на водач на МПС.
Установи се по делото,
че ищецът е брат на починалия, с който от детските си години са изградили
трайна и дълбока емоционална връзка. От детските си години двамата били много
привързани един към друг- помагали си, подкрепяли се, имали общи интереси и
приятели. Тази близост се запазила и продължила и след като създали семейства.
След развода си С. отново е заживял със семейството на ищеца и имали общо
домакинство, помагали си и се подкрепяли взаимно, поддържали ежедневна връзка. Ищецът
бил шокиран от новината за смъртта на
своя брат, вдигнал високо кръвно налягане, което наложило медицинска помощ. В
резултат от преживения стрес от смъртта на своя брат ищецът има проблеми с
кръвното, интензивен косопад, изпотявания и неспокоен сън. Тъгувал силно за
своя брат, често посещавал гроба му, обяснявал, че без него семейните празници
не са същите. На ищеца му било трудно и тежко от загубата на брат му и това
състояние продължавало и към момента.
При тези факти съдът
приема, че в резултат на виновното и противоправно поведение на водач на МПС,
на ищеца са причинени вреди от неимуществен характер, които следва да бъдат
обезщетени.
Към момента на ПТП е налице застрахователен договор, сключен със
застрахователна полица №06113002702047/13.11.2013 г. по риска „Г.о.“ на
автомобилистите, валидна за периода 01.12.2013 г.- 30.11.2014 г. за лек
автомобил „Ф.П.“с рег.№ Р 3789 РВ- собственост на Г.Н.Д. и „ДЗИ- О.з.“
ЕАД-гр.София.
Този факт дава основание
да се приеме, че към момента на деликта виновният водач е имал качеството на
застраховано лице по смисъла на чл.257, ал.2 от КЗ /отм./, поради което следва
да се приеме, че е настъпил застрахователния риск по сключената с ответника
застраховка „Г.о.”. С оглед на това съдът приема, че за ищцовата страна е
възникнало субективното право на застрахователно обезщетение, регламентирано в
чл.226 от КЗ.
Съгласно чл.52 от ЗЗД
размерът на дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се
определи от съда по справедливост. Понятието справедливост няма абстрактен
характер. То е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при определяне на размера. При
ангажиране на отговорността на застрахователя следва да се съобразят и
конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за размера на
дължимите обезщетения следва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент.
В този см. Решение №83/06.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 795/2008 г., ІІ т.о, ТК.
Съдът като съобразява,
родствената връзка между ищеца и починалия, обстоятелството, че същия е бил
само на 36 години, като отчита
изключително близките им отношения, както и
вида, характера и интензитета на причинените болки и страдания от загубата на брат му, за
който ищецът се грижел като за свое дете, настъпилата промяна в начина му на
живот и психично състояние, както и икономическата конюнктура, приема, че
справедливия размер на дължимото обезщетение е в размер на 40 000 лв.
Ответното дружество е
направило възражение за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Съдът
счита същото за основателно.
По делото се установи по
категоричен начин, че пострадалият е управлявал мотоциклета без надлежно
свидетелство за правоуправление и с превишена скорост- факти, които да
установени и в НОХД и съобразени при определяне размер на наказанието на
виновния водач. Управлението на мотоциклета без надлежно свидетелство за
управление със съответната категория, както и установената превишена скорост на
движение съществено са допринесли за настъпването на ПТП и последвалия тежък
резултат, което дава основание на съдът да приеме, че е налице 50 %
съпричиняване и дължимото обезщетение следва да се намали до размер на 20 000
лв.
Ответникът е направил
възражение, че искът е погасен по давност с оглед разпоредбата на чл.197 от КЗ
/отм./ Възражението е неоснователно, тъй
като цитираната от ответника разпоредба сочи, че правата по застрахователния договор се
погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на
застрахователното събитие, а при застраховки „Живот“ и „Злополука“ и при
застраховки „Г.о.“- с петгодишна давност от датата на събитието.
В настоящият случай
давностният срок е петгодишен и е започнал да тече от датата на събитието- 18.03.2014
г. Към момента на завеждане на иска същият не е изтекъл, поради което и искът
не е погасен по давност.
Съгласно разпоредбата на
чл.84 от ЗЗД обезщетението за забава / мораторната лихва/ се дължи от датата на
деликта- 18.03.2014 г., от който момент е и претендирано. Ответникът е направил
възражение за погасяване на вземането по давност съгласно чл.111 от ЗЗД. Това възражение е основателно за периода 18.03.2014
г.- 30.08.2015 г., тъй като за този период вземането за лихва се погасява с
кратната тригодишна давност, регламентирана в чл.111, б.“в“ от ЗЗД. С оглед на
това, лихвата следва да се присъди от 30.08.2015 г. до окончателното плащане.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен до
размер на 20 000 лв., а в останалата част над тази сума следва да се
отхвърли. Върху тази сума се дължи мораторна лихва, считано от 30.08.2015 г.
Разноските по делото
следва да се определят съобразно правилата на чл.78 от ГПК.
По делото ищецът е бил
представляван по реда на чл.38 от ЗА, поради което в полза на адв.К. следва да
се присъди адв. възнаграждение в размер на 1130 лв.
В полза на ответника
следва да се присъдят направените от него разноски за производство съобразно
отхвърлената част от иска- сума в размер на
982 лв. Същият следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса
за производството в размер на 800 лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ- О.з.“ ЕАД- гр.С., ЕИК *** да заплати на П.Л.П.,
ЕГН ********** *** сумата в размер на 20 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на брат му С. Л.П.,
поч. на 18.03.2014 г. в гр.Русе при ПТП, ведно със законната лихва, считано от
30.08.2015 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над сумата от 20 000 лв.
до 50 000 лв., както и за заплащане на мораторна лихва за периода
18.03.2015 г.- 30.08.2015 г..
ОСЪЖДА „ДЗИ- О.з.“ ЕАД- гр.С., ЕИК *** да заплати по сметка на
Русенския окръжен съд държавна такса в размер на 800 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ- О.з.“ ЕАД- гр.С., ЕИК *** да заплати на основание
чл.38 от ЗА на адв.П.К. от АК-София адв. възнаграждение в размер на 1130 лв.
ОСЪЖДА П.Л.П. *** да заплати на „ДЗИ- О.з.“ ЕАД- гр.С., ЕИК ***
сумата в размер на 982 лв. разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: