№ 12343
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110110812 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 64059/27.02.2024г. на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил срещу ответника И. С. Л.
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 206.76 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот – апартамент № 5, находящ се в ******** аб. № 142556, ведно със
законна лихва от 24.08.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 31.14
лв. за периода от 15.09.2021 г. до 11.08.2023 г., сумата от 50.48 лв., представляваща главница
за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 24.08.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 11.25 лв. - лихва за
забава за периода от 15.09.2020 г. до 11.08.2023 г., за които има издадена заповед по чл.410
ГПК от 30.08.2023 г. по ч.гр.д. № 47348/2023 г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот – апартамент № 5, находящ се в ******** аб. № 142556, като за периода
01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. ищецът доставил топлинна енергия до потребителя,
остойностена в размер на 206.76 лв., представляваща главница за топлинна енергия, върху
която поради неплащане била начислена лихва за забава в размер на 31.14 лв. за периода от
15.09.2021 г. до 11.08.2023 г., като се дължала и сумата от 50.48 лв. - главница за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 11.25 лв. - лихва за
забава за периода от 15.09.2020 г. до 11.08.2023 г. Твърди се, че ответникът И. С. Л. е
собственик на процесния имот и през процесния период и в това му качество се явява
клиент на топлинна енергия, като съдържанието на правоотношението между страните били
регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата
1
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което
претендира и заплащането на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата.
Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово
разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба
№16-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните. Въз
основа заявление на ищеца от 24.08.2023 г., на 30.08.2023 г. по ч.гр.д. № 47348/2023 г. по
описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която
процесните суми са претендирани от ответника.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от името на ответника
И. С. Л., чрез назначения му особен представител, с който се оспорва, че предявените искове
са недопустими и неоснователни. Ответникът оспорва през исковия период да е
съществувало облигационно правоотношение между него и ищеца, а с това и да е бил
потребител на топлинна енергия. Поддържа, че представеният договор за продажба на
държавен недвижим имот е сключен с лицето С.В.Л. което няма родствена връзка с
наследодателя на ответника С.В. Л.. При евентуалност спрямо този довод излага
съображение, че доколкото след смъртта си С.В. Л. е оставил двама свои наследници,
ответникът И. С. Л. следва да отговаря за 1/2 част от претендираните от ищеца вземания.
Оспорва исковете и поради недоказаност приложимите според ищеца общи условия да са
влезли в сила след публикуването им в поне по един централен и местен ежедневник.
Възразява, че процесният имот е топлоснабден, както и че топлоснабдяването е извършвано
в съответствие с приложимата нормативна уредба. Поддържа, че сключеният между
етажните собственици в сградата, в която се намира процесното жилище, и дружеството за
дялово разпределение договор не обвързва валидно ответника, доколкото като не е
изпълнено условието за влизането му в сила по т. VI, 8 и същият не е породил действие.
Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца писмени доказателства,
като намира за недоказани и обстоятелствата реално да е потребено количество топлинна
енергия в имота, както и разпределението на топлинна енергия да е извършвано съобразно
отопляемите обеми на отделните имоти в сградата, като оспорва в тази връзка и
достоверността на извършените изчисления и отразявания от ищеца в представените
писмени доказателства. Оспорва и изправността на измервателните уреди и тяхната
експлоатационна годност. Поради неоснователност на главните искове, намира, че не дължи
и претендираните акцесорни вземания за лихва. В условията на евентуалност релевира
възражение за погасяване на процесните вземания по давност.
По делото е конституирано трето лице-помагач на страната на ищеца – „МХ Елвеко“
ООД.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложено заповедно дело № 47348/2023г. по описа на СРС, 27 състав,
съгласно което по заявление с вх.№ 237569/24.08.2023г. е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено длъжникът И. С. Л. да заплати на заявителя „Топлофикация София“
ЕАД сумите, както следва: 206,76 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: ******** аб.№142556, ведно със законна лихва за период от
24.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 31,14 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2021 г. до 11.08.2023 г., сумата от 50,48 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 24.08.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата от 11,25 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до
2
11.08.2023 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева. Длъжникът и ответник по делото - И. С. Л. е
уведомен за издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на 07.02.2024г.
заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта срещу И. С. Л.,
като е представил такива на дата 27.02.2024г.
По делото е приет препис от договор за продажба на държавен недвижим имот, от
чието съдържание може да се установи, че на 04.12.1991г. С.В. Л. е придобил правото на
собственост върху апартамент № 5, находящ се в ********. Конкретният апартамент, който е
придобит с посочения договор за продажба, както и неговият адрес, се установяват от
приетия по делото препис от молба от ДСК – Жилищно кредитиране от 1992г. видно от
която е направено искане на основание чл.24 от ЗДСК /отм./ за вписване на законна ипотека
върху апартамент № 5, находящ се ******** ет. 2 за обезпечаване на отпуснат заем за
жилищно строителство в полза на С.В. Л., ЕГН **********, по сключения на 04.12.1991г.
договор за продажба.
Представено е удостоверение за наследници от 04.06.2019г., от което се установява, че
С.В. Л., ЕГН **********, е починал на дата 22.06.2013г. и оставил като наследници по закон
своите двама синове – В. С. Л. и И. С. Л. (ответник по делото).
Установява се от писмо от 03.10.2019г., че пред „Топлофикация София“ ЕАД е било
подадено на 19.09.2019г. от В. С. Л. заявление за закриване на партида, поради което ищецът
е вписал като титуляр на партидата с абонатен № 142556 ответника И. С. Л..
Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 29.08.2002г. и
договор от 30.09.2002г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в ******** е избрало и
възложило на „МХ Елвеко” ООД да извършва дяловото разпределение на енергията. Към
протокола от общото събрание фигурира и списък на присъстващите етажни собственици,
сред които е и С.В. Л., който е положил своя подпис като собственик на апартамент № 5 и
титуляр на партида с абонатен № 142556.
Ищецът е представил съобщение към фактура № **********/31.07.2021г., в което е
отразено, че стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2020г. –
30.04.2021г. възлиза на сумата от 90,32 лева, както и съобщение към фактура №
**********/31.07.2022г., в което е отразено, че стойността на доставената топлинна енергия
за периода 01.05.2021г. – 30.04.2022г. възлиза на сумата от 117,59 лева.
Третото лице - помагач е представило два броя изравнителни сметки за процесния
период, от които е видно, че е начислявана единствено топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация. Приети са и два броя справки за отчет на показанията на
измервателните уреди, от които е видно, че до процесния имот е осигурен достъп за
отчитане на уредите, като е положен и подпис от клиента.
Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по
делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество
топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които
оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен
счетоводител в сградата е бил „МХ Елвеко“ ООД, което дружество е издавало изравнителни
сметки. За имота е начислявана единствено енергия, отдадена от сградна инсталация
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите. Не е начислявана топлинна
енергия за подгряване на вода, за отопление на общи части или за отопления на самия имот.
Посочено е в експертизата, че вещото лице е извършило собствени изчисления, които
съвпадат с начислената енергия от ФДР. Общият топломер е преминал метрологични
проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към ДАМТН е
3
поставено заключение „съответства“. Стойността на доставената топлинна енергия в имота
през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза
общо на 207,90 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия до процесния имот, по силата на което през процесния период е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната стойност възлиза на претендираната
сума, както и че в имота през процесния период е извършена услугата дялово
разпределение, остойностена в размер на претендираната сума и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По исковете с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника
за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.
Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да докаже положителния
факт на погасяване на дълга. По възражението за погасяване по давност - в тежест на ищеца
е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“
ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими
разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява
се от заключението по допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се
намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно
то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл.153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно
4
отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните
праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях
съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното
право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни
волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с
действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът
може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6
ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът
предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен
договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то
всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен
ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с
новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното
предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с
това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може
да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства може да се установи, че
ответникът по делото И. С. Л. е собственик на 1/2 идеална част от процесния топлоснабден
имот, като при формиране на този извод съдът съобрази приетия по делото договор за
продажба на държавен недвижим имот, от който се установява, че на 04.12.1991г. С.В. Л. е
придобил правото на собственост върху апартамент № 5, находящ се в ********. В
действителност в самия договор липсва информация относно местонахождението на
сградата, в която се намира апартамента, както и относно входа и етажа, но същата тази
информация може да се извлече от приетата по делото молба от ДСК – Жилищно
кредитиране от 1992г., с която е направено искане на основание чл.24 от ЗДСК /отм./ за
вписване на законна ипотека върху апартамент № 5, находящ се ******** ет. 2 за
обезпечаване на отпуснат заем за жилищно строителство в полза на С.В. Л., ЕГН
**********, именно по сключения на 04.12.1991г. договор за продажба за държавен
недвижим имот. Във връзка с тази молба следва да се вземе предвид Закона за държавна
спестовна каса (обн. ДВ, бр. 95 от 05.12.1967 г., отм. ДВ, бр. 48 от 28.04.1998 г.), като в чл.24
е посочено, че за обезпечаване на заемите за жилищно строителство, отпускани на
гражданите и жилищно-строителните кооперации, се учредява законна ипотека върху
недвижими имоти на длъжниците, а законната ипотека се простира върху собствената земя
на заемоискателя или върху отстъпеното му право на строеж върху чужда земя, както и
върху построените сгради или сградите, които ще бъдат построени. При това положение
5
следва, че законна ипотека е можело да се учреди само върху собствен на длъжника по заема
имот, а като заемополучател в настоящия случай е посочен С.В. Л.. Доказването в
гражданския процес може да бъде косвено, като е необходимо да се установи такава система
от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, за който са налице
индиции, наистина се е осъществил. В тази насока следва да се цени и представения списък
на етажните собственици към протокол от общо събрание на етажната собственост на
сграда, находяща се в ******** преведено на 29.08.2002г. В този протокол С.В. Л. в
качеството си на собственик на апартамент № 5 е положил подпис, с който е изразил
съгласието си за монтиране на ИРРО. Въз основа на така обсъдените доказателства, съдът
намира, че С.В. Л. е бил собственик на процесния топлоснабден имот след 04.12.1991г. и до
настъпването на смъртта му на 22.06.2013г. След като посоченото лице е починало, като
негови законни наследници са останали В. С. Л. и И. С. Л. (ответник по делото), които на
основание чл.5, ал.1 от Закона за наследството са наследили равни части от правото на
собственост върху процесния апартамент, оставен като част от наследството на починалия
им баща С.В. Л., или по 1/2 част, т.е. след този момент е възникнала съсобственост върху
топлоснабдения имот при равни квоти. По делото липсват твърдения и доказателства някой
от двамата наследници да се е отказал от наследството на своя наследодател, или някой от
тях да се е разпоредил преди или по време на процесния период с притежаваната от него
идеална част от имота в полза на трето за спора лице или в полза на другия съсобственик.
При това положение и на основание чл.153 от ЗЕ се налага извод, че е установено
принципното съществуване на облигационно правоотношение между ответника И. С. Л. (в
качеството му на съсобственик на 1/2 идеална част) и „Топлофикация София“ ЕАД за
процесния период, произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна енергия,
по който ищецът е доставял топлинна енергия. След възникване на съсобствеността, за да
бъдат дължими месечните вноски само от единия съсобственик, то той следва да сключи
договор с топлопреносното предприятие при общи условия, като до сключването на такъв
договор двамата съсобственици дължат стойността на потребената топлинна енергия
съобразно дяловете си. В настоящия случай не се установява такъв договор да е бил сключен
само с единия от съсобствениците. По делото липсва прието заявление-декларация от
ответника И. С. Л. за откриване на партида, поради което е невъзможно да се приеме, че
съществува правоотношение по продажба на топлинна енергия за процесния обект
единствено с него. Не съставлява такава декларация представеното по делото писмо от
03.10.2019г., с което ответникът се уведомява, че е вписан като титуляр на партидата с
абонатен № 142556, предвид подадено на 19.09.2019г. от другия съсобственик В. С. Л.
заявление за закриване на партида. Липсват всякакви доказателства по делото, от които да се
установи на какво основание е била първоначално открита партида единствено на името на
другия съсобственик, съответно на какво основание тази партида е била прехвърлена
впоследствие на името на ответника. Качеството потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ не е обусловено от това кой е титуляр на партидата за имота и
на чие име са издават фактурите и изравнителните сметки. В действителност към настоящия
момент партидата се води на името само на ответника И. С. Л. и изравнителните сметки и
общите фактури са били издавани на негово име. Въпреки това, установяването единствено
на факта, че същият е вписан като титуляр на индивидуална партида, без да е ясно на какво
основание е станало това, дали това е станало служебно или въз основа на искане /заявление
за откриване на партида/, съответно по чие искане, не може да обоснове извод за
съществуване на облигационно правоотношение единствено с единия от двамата
съсобственици на недвижимия имот. Ето защо, съдът приема, че от доказателствения
материал по делото следва, че клиенти на топлинна енергия се явяват двамата
съсобственици – третото неучастващо по делото лице В. С. Л. и ответника И. С. Л..
Последният дължи заплащането на стойността на потребената в имота топлинна енергия за
процесния период, съобразно неговия дял в съсобствеността, а именно до размера на 1/2
6
част от общата стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ общите условия се публикуват най
- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично им писмено приемане от потребителите. За процесния период между страните са
действали Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
ДКЕВР, в сила от 11.07.2016г. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, несъгласните с
публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по
съответния ден в 30 - дневен срок след публикуване на ОУ. В случая е несъмнено, че Общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Няма
данни и не се твърди ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца Общи условия,
нито да е поискал прилагането на специални такива, поради което, по смисъла на закона
общите условия са влезли в сила спрямо ответника и го обвързват. Тази разпоредба е
специална по отношение на разпоредбата на чл.16, ал. 1 от ЗЗД и чл.298 от ТЗ,
предвиждащи, че договор при общи условия обвързва приемащия ги само, ако ги е
подписал. В тази връзка се явява неоснователно възражението на ответника, че не е
обвързан от общите условия на ищеца. Поради това, съдът приема, че през процесния
период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, чието съдържание е
уредено в Общите условия на ищеца от 2016г., одобрени от ДКЕВР през юли 2016г.
Фактът, че до топлоснабдения имот е била доставяна топлинна енергия през процесния
период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. и нейното количество се установяват от
заключението на съдебно – техническата експертиза. Вещото лице е посочило, че общата
стойност на доставената топлинна енергия до имота възлиза на сумата от 207,90 лева и
същата включва единствено енергия, отдадена от сградната инсталация.
Във връзка с възражението на ответника, че липсват доказателства общият топломер в
абонатната станция да е бил изправен следва да се посочи следното: Експертът по
техническата експертиза се е запознал със свидетелства за извършени метрологични
проверки, предоставени му от „ТР-София“, като въз основа на тях е посочил, че такива
проверки са извършвани на 13.08.2018г. и 02.06.2021г., като при всяка проверка
заключението е било „съответства“. В тази връзка следва да се посочи, че последващата
проверка на средството за търговско измерване се извършва периодично (чл. 43, ал. 2 вр. с
ал. 4 ЗИ), като за топломерите, използвани в абонатна станция, периодичността на
проверките е две години (като това е и срокът на валидност на проверката, извършена на
13.08.2018г.). За исковия период вещото лице по съдебно - техническата експертиза не е
установило неправомерно начисляване на суми за топлинна енергия. Напротив,
констатирало е, че сумите са били начислявани съобразно нормативните актове за
топлоснабдяването, като проверката след 13.08.2018г. не е констатирала отклонения.
Съобразно приетото по-горе, на 02.06.2021г. на топломера в абонатната станция е била
извършена последваща проверка със срок на валидност до 02.06.2023г. и е било
констатирано съответствие с изискванията към средствата за измерване. По делото липсват
доказателства, които да опровергаят или разколебаят проведеното доказване от страна на
ищеца, че сумите, представляващи цена на топлинна енергия, са в размер по - малък от
определения в заключението на вещото лице. Независимо, че проверката от 02.06.2021г. е
извършена след изтичане на законоустановения срок, доколкото при извършването й се е
установило, че средството за техническо измерване е било изправно и не са констатирани
повреди или неправомерно въздействие, за да се приеме, че е имало период на неточно
отчитане или неотчитане, то съдът приема, че СТИ е отговаряло на метрологичните
7
изисквания през целия исков период. Констатацията, че същото „съответства", след
законовия двугодишен срок е нормативно нарушение, но от техническа гледна точка
наличието на метрологична проверка макар и след изискуемия се срок със заключение
"съответства", дава основание да се направи извод, че за исковия период общият топломер е
бил годно СТИ – така Решение № 2633 от 30.04.2024 г. по в. гр. д. № 6575 / 2023 г. на СГС;
Решение № 3669 от 20.06.2024 г. по в. гр. д. № 12823 / 2022 г. на СГС; Решение № 2532 от
26.04.2024 г. по в. гр. д. № 5761 / 2023 г. на СГС; Решение № 3573 от 14.06.2024 г. по в. гр. д.
№ 9946 / 2023 г. на СГС.
Доколкото експертът по съдебно – техническата експертиза е посочил, че за процесния
период стойността на доставената топлинна енергия възлиза общо на сумата от 207,90 лева,
съдът намира, че за ответника И. С. Л., в качеството му на съсобственик на процесния
топлоснадбен имот, е възникнало задължение да заплати частта от стойността на топлинната
енергия, съобразно притежавания от него дял в съсобствеността. В случая съдът прие, че И.
С. Л. е носител на 1/2 идеална част от правото на собственост, поради което за същия е
възникнало задължение да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 103,95 лева.
Ответникът се е позовал на изтекла погасителна давност. Съгласно чл.116, б.“б“ от
ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иска, а съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед
по чл.410 от ГПК е подадено на 24.08.2023г., като от тази дата назад следва да се брои и
специалният тригодишен давностен срок за вземанията за доставена топлинна енергия,
доколкото се касае за периодични плащания, по отношение на които приложение намира
чл.111, б.“в“ от ЗЗД - Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Следователно,
погасени по давност биха били всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди
24.08.2020г. По отношение на предявените вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени с Решение № ОУ- 1/27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В настоящия случай най – старото
задължение за неплатена стойност на топлинна енергия, чието заплащане се претендира от
ищеца, е за м.10.2020г., чието изискуемост е настъпила на 15.12.2020г., от което следва, че
възражението за изтекла давност е неоснователно.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че предявения по реда на чл.422 ГПК от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу И. С. Л. установителен иск с правна квалификация по
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ за признаване за установено дължимост на стойност на
доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. е основателен до
размера на сумата от 103,95 лева, като за горницата над тази сума до пълния предявен
размер от 206,76 лева следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска по чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване на установено,
че ответникът дължи заплащане на цената на извършената услуга дялово разпределение
следва да се посочи следното: Установява се от доказателствата по делото (изравнителни
сметки, формуляри за отчет на уреди и съдебно – техническа експертиза), че такава услуга в
действителност е била извършвана. Съгласно чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а. Според чл.22 от ОУ дяловото разпределение се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и следв. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите, като
същите заплащат на продавача (ищеца) стойността на услугата за "дялово разпределение",
извършена от избрания от тях търговец. От приетата техническа експертиза се установява,
8
че за сградата има въведено дялово разпределение, вкл. същото се установява и от приетите
от третото лице - помагач доказателства (изравнителни сметки). От представеното от ищеца
извлечение от сметки, се установява, че стойността на възнаграждението за извършената
услуга дялово разпределение за процесния период от м.07.2020г. до м.04.2022г. е в размер на
50,48 лева. Начислените от ищеца суми са между 2,27 лева и 2,34 лева месечно. Тази сума,
при съобразяване на естеството на работа и обичайния размер на възнаграждението, съдът
приема че съответства на извършена работа. Основателно е възражението за изтекла
погасителна давност по отношение на част от вземанията за цена на услуга дялово
разпределение. Посочи се вече, че заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК е
подадено на 24.08.2023г., поради което погасени по давност са всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди 24.08.2020г. Доколкото не е предвиден срок за заплащане на
таксата за дялово разпределение, то на основание чл.114 от ЗЗД задължението става
изискуемо от момента на възникването му, поради което най – старото задължение за дялово
разпределение от м.07.2020г. на стойност от 2,27 лева се явява погасено по давност. Извън
погасителната давност остават вземанията за възнаграждение за услугата дялово
разпределение за периода от м.08.2020г. до м.04.2022г. в общ размер на 48,21 лева, като
ответникът отговаря за заплащането му до размера на 1/2 част от него, предвид делът му в
съсобствеността, или до размера на сумата от 24,10 лева. Ответникът не твърди да е платил
така посочената сума и липсват доказателства в този смисъл.
При това положение, съдът приема, че искът, предявен срещу И. С. Л. за признаване за
установено, че дължи на ищеца възнаграждение за извършена услуга дялово разпределение,
е основателен до размера на сумата от 24,10 лева и за периода от 01.08.2020г. до 30.04.2022г.
За горницата над сумата от 24,10 лева до пълния предявен размер от 50,48 лева искът следва
да бъдат отхвърлен.
Неоснователен е искът по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен срещу ответника, за
признаване за установено, че последният дължи заплащането на обезщетение за забава за
периода от 15.09.2021г. до 11.08.2023г. в размер на 31,14 лева. В случая приложими са
Общите условия от 2016г., съгласно които за изпадането в забава не е нужно да се отправя
покана от ищеца. Уредбата на изпадането в забава и възникването на вземане за
обезщетение за забава се съдържа в разпоредбите на чл. 32 и на чл. 33 от ОУ. С тях е
направено ясно разграничение между месечните вземания, които са прогнозни и тези, които
са определени на месечен реален отчет. За първите обезщетението за забава съгласно чл.32,
ал.1 вр. с ал. 3 вр. с чл. 33, ал. 4 , пр. 1 се дължи след изтичане на 45 дни от периода на
изравнителната сметка. За вторите обезщетението за забава съгласно чл. 32, ал. 2 вр. с чл. 33,
ал. 4, пр. 2 се дължи след изтичане на 45 дни след периода, за който се отнасят. Тези ОУ не
уреждат възникване на вземане за обезщетение за забава върху суми, които са определени
прогнозно. В случая приетите по делото съобщения към фактури, изравнителни сметки и
извлечение от сметките на ищеца, установяват, че за имота начисленията са правени
ежемесечно по прогнозни суми, като след изравнителната сметка са издавани обобщени
фактури. Краят на отчетния период по изравнителната сметка и обобщената фактура е април
месец на съответната година. Така срокът за плащане на задълженията по изравнителните
сметки изтича 45 дни след края на април, тоест на 15.06. от съответната година. Към този
момент обаче по делото е установено, че обобщените фактури за процесните отчетни
периоди не са били издадени, не е установено и изравнителните сметки да са били връчени
на потребителите и на абонатите и да са били стабилизирани, тоест да е изтекъл срокът за
възражения срещу тях и такива да не са подадени. Доколкото не е установено възможното
изпълнение на задължението в уговорения в чл. 33, ал. 4 от ОУ срок - до 45 дни след
периода за който се отнася изравнителната сметка, то изтичането на този срок не е поставил
в забава ответника за плащането на задълженията. Налице е хипотезата на чл. 95 и чл. 96 от
ЗЗД - забава на кредитора, която освобождава длъжника от последиците от собствената му
забава. Това е така, защото точното изпълнение на длъжника е било възможно само при
9
съдействие от страна на кредитора-измерване на потреблението и разпределяне на
енергията, посочването на дължимата сума за реално потребената сума в издадена за същото
фактура след стабилизирана изравнителна сметка. Неиздаването на изравнителна сметка и
на фактура по нея в срок преди да изтече срока за плащане от 45 дни след края на
съответния отчетен период, прави невъзможно точното изпълнение на задължението на
длъжника да плати в уговорения в ОУ срок. Така кредиторът е изгубил привилегията по
общите условия за уговорения падеж за плащане на задълженията по изравнителните
сметки. В такава хипотеза, за да изпадане потребителят в забава при плащането на
главницата за топлинна енергия, той е следвало да бъде уведомен от кредитора, че е
преустановил забавата си, тоест че е издал фактура за сумите по изравнителните сметки,
съответно да изпрати покана за плащане. Последното не се твърди и не се установява по
делото, поради което ответникът не е поставен в забава и обезщетение за забавено плащане
на главницата за топлинна енергия не се дължи.
Неоснователен е и искът по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че И. С. Л. дължи заплащането на сумата от 11,25 лева, представляваща
обезщетение за забава върху задължението за заплащане на цена за извършена услуга дялово
разпределение за периода от 15.09.2020г. до 11.08.2023г. и като такъв следва да бъде
отхвърлен. Това е така, тъй като в общите условия на ищеца не е уговорен конкретен падеж
на задължението за плащане на цена за дялово разпределение. При това положение, за да
изпадне в забава, длъжникът следва да е поканен от кредитора съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД.
По делото не са представени никакви доказателства, от които да се установи, че ищецът е
отправил подобна покана до ответника за плащането на цената за дялово разпределение,
поради което същият не е изпаднал в забава за тези плащания и не дължи обезщетение по
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По отговорността за разноски:
За заповедното производство и на основание чл.78. ал.1 ГПК на ищеца се следва
сумата от 32,05 лева, съразмерно на уважената част на предявените искове.
В исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 825 лева, като е
претендирал и юрисконсултско възнаграждение, като съдът определи, че такова следва да
бъде присъдено в размер на 100 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр.
чл. 25, ал. 1 от НЗПП. При това положение, за исковото производство в полза на ищеца се
следва на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 395,30 лева, съразмерно на
уважената част на предявените искове.
Ответникът не е доказал да е сторил разноски и такива не му се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника И. С. Л., ЕГН **********,
положителни установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ,
че И. С. Л. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 103,95 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот – апартамент № 5, находящ се в ********
аб. № 142556, ведно със законна лихва от 24.08.2023г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 24,10 лева, представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение
за периода от 01.08.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва от 24.08.2023г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК от 30.08.2023 г. по
ч.гр.д. № 47348/2023 г. по описа на СРС, 27 състав.
10
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника И. С. Л., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД, за признаване за установено, че И. С. Л. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата
в размер на разликата над 103,95 лева до пълния предявен размер от 206,76 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот – апартамент № 5, находящ се в ********
аб. № 142556; сумата в размер на разликата над 24,10 лева до пълния предявен размер
от 50,48 лева, представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022г.; сумата в размер от 31,14 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 11.08.2023 г., начислено върху
главницата за топлинна енергия, както и сумата в размер от 11,25 лева, представляща
обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 11.08.2023 г., начислено върху
задължението за заплащане на цена за извършена услуга дялово разпределение.
ОСЪЖДА И. С. Л., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 32,05 лева,
представляваща сторени разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 47348/2023г.
по описа на СРС, 27 състав, както и сумата в размер на 395,30 лева, представляваща
разноски в исковото производство пред Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието на „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО“ ООД, ЕИК
********* (с предишно наименование и правна форма „МХ Елвеко“ ЕООД“) - трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11