Районна
прокуратура Луковит е внесла обвинителен акт срещу Е.А.А., с ЕГН ********** за
това, че на 21.11.2012г., около 08.00 часа, в с. Ъглен, Ловешка обл. от дом на ул.
„Иглен” № 37, при условията на повторност и немаловажен случай, отнел чужда движима
вещ - парична сума в размер на 640лв., от владението на С.Н.Д., без съгласието му,
с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК.
В съдебно
заседание по искане на прокурора съдът допусна с определение изменение на
обвинението срещу подсъдимия Е.А.А., при съществено изменение на
обстоятелствената част, според което на 20.11.2012г. в с. Ъглен, Ловешка обл.
от дом на ул. „Иглен” № 37, при условията на повторност и немаловажен случай,
подсъдимият отнел чужда движима вещ - парична сума в размер на 640лв., от
владението на С.Н.Д., без съгласието му, с намерение противозаконно да я
присвои, поради което и на основание чл. 195 ал. 1 т.
7 вр. чл. 194 ал. 1 НК.
Съдът е прие за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен С.Н.Д. срещу
подсъдимия Е.А.А. за сумата от 330 лв., претендирана като невъзстановена част
от инкриминираната сума, отнета според обвинението и конституира С.Н.Д. като
граждански ищец.
Прокурорът
поддържа измененото обвинение, правейки задълбочена анализ на доказателствения
материал, счита че обстоятелствата на обвинението са доказани по несъмнен
начин, навежда подробни съображения съставомерност от обективна и субективна
страна на деянието на подсъдимия и предлага последният да бъде признат за
виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен. Прокурорът прави
предложение за определяне на наказанието на подсъдимия при минимума на
предвидената санкция, а именно една година лишаване от свобода, чието
изпълнение да бъде отложено при условията на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три
години. Представителят на държавното обвинение счита, че са налице
предпоставките за уважаване на предявения граждански иск в претендирания му
размер.
Гражданският
ищец С.Н.Д. взема лично участие в съдебното заседание, като в хода на съдебните
прения поддържа предявения граждански иск и моли да му се присъди търсената
сума от 330 лв.
Подсъдимият Е.А.А. дава обяснения, в които признава, че вечерта
на 20.11.2012г. в с. Ъглен научил от негов познат, че в дома на
пострадалия има пари, след което отишъл до там, влязъл в лятната кухня на двора
и взел от намиращите се под мушамата на масата сума пари /банкноти от по 20 и
50 лв./. Подсъдимият казва, че същата вечер със свои познати ходели с такси до
гр. Ловеч, където ги черпел. В хода на съдебните прения подсъдимият се признава
за виновен, а в дадената му последна дума изказва неодобрение към извършеното и
обещава това да не се повтаря.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Е.А.А.
е роден на ***г. в гр. Плевен, живущ ***, български гражданин, с основно
образование, не женен, безработен, осъждан, с ЕГН **********. Подсъдимият е
осъждан за престъпление по чл. 195 НК със съдебен акт, влязъл в сила на
17.11.2011г.
Към 20.11.2013г. свидетелят С.Н.Д.,
живеел със съпругата си К. М. Д.,***. Двамата спестявали пари от пенсия и
продан на животни, като спестяваните пари съхранявали в дома си. На
15.11.2012г. съпругата му отишла на гости при децата им в гр. Стара Загора и му
оставила на разположение сума от 600.00 лв., която Д. прибрал под мушамата на
масата в пристройката до къщата.
Вечерта на 20.11.2012г. С.Н.Д. се
прибрал в къщата да спи. По някое време чул тропане, но решил, че е от котки.
Не се притеснил, защото бил заключил всички врати и порти. На 21.11.2012г.,
сутринта около 08.00ч. когато св. Д. се събудил и отишъл до пристройката,
установил, че парите липсват.
На 20.11.2012г. подсъдимият А.,
разбрал от свой познат, че семейство Д. държат пари в дома си, и решил да влезе
и да ги вземе. Подсъдимият прескочил портата, насочил се към пристройката,
влязъл през отключената врата, повдигнал мушамата и взел парите. Бързо напуснал
къщата, след което по пътя преброил взетата сума, при което установил, че е 640.00лв.
Е.А.А. показал парите на свидетеля М.И.П.. Последният поискал да му развали
пари и му дал му банкнота от 100.00 лв., за която подсъдимият му върнал две
банкноти от по 50.00 лв.
След това подсъдимият се срещнал
със свидетеля Г.К.Н., купил за него и себе си скъпи цигари, кафе и
безалкохолно. След това решили да отидат до Ловеч, за да се видят с момичета и
за целта извикали такси от Ловеч. Извиканият таксиметров автомобил, управляван от
св. Н.Ф.Т., ги взел от с. Ъглен и ги закарал в Ловеч, в квартал Гозница, срещу
сумата от 40.00 лв., която подсъдимият заплатил.
След като се срещнали с момичетата,
подсъдимият и свидетелите отишли до заведение, където се почерпили. Когато
решили да се прибират отново, те извикали същото такси, което ги върнало до с.
Ъглен, като подсъдимият отново платил цената на превоза.
На следващия ден, след като бил
разкрит, с протокол от 21.11.2012г. подсъдимият предал на св. К. Т. Д. сумата
от 290.00 лв. в различни банкноти, и признал на последния за мястото от където
взел парите. Същата сума е върната срещу разписка от 08.05.2013г. на С.Н.Д..
Така
изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни
доказателства чрез обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите С.Н.Д.,
К.М.Д., Г.К.Н., Н.Ф.Т. /приобщени чрез прочитане на основание чл. 281, ал. 5,
вр. ал. 1, т. 4 НПК/ и М. И. П. /приобщени чрез прочитане на основание чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 НПК/ и писмените доказателства - протокол за доброволно
предаване /л. 11 д.п./; разписка /л. № 15 от д.п./; декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние /л. № 42 д.п./; справка за съдимост /л.
№ 44 д.п./; автобиография /л. № 45 д.п./; разписка /л. № 48 д.п./.
Съдът
кредитира обясненията на подсъдимия, които намират опора в показанията на
свидетелите свидетелите С.Н.Д., К.М.Д., Г.К.Н., Н.Ф.Т. /приобщени чрез
прочитане на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 НПК/ и М. И. П.
/приобщени чрез прочитане на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 НПК/. В
този смисъл обясненията на подсъдимия не са голословни. От тях съдът прие за
установен начинът на проникване в имота на свидетелите С.Н.Д. и К.М.Д. и
отнемането на инкриминираната сума. Подсъдимият и свидетелят Д. посочват
идентично място, където сумата била скрита – в пристройка до къщата, под
мушамата на намиращата се в пристойката маса. Подсъдимият и същия свидетел
казват идентичен размер на отнетата сума. Обясненията на подсъдимия се
подкрепят и от показанията на свидетелите Г.К.Н. и М. И. П., които казват, че
на инкриминираната дата, вечерта, те и подсъдимият отишли до гр. Ловеч с такси,
срещнали се с момичета, след което ходили в заведение, където консумирали храна
и напитки, след което се върнали в селото, отново с такси. От показанията на
същите свидетели и обясненията на подсъдимия се установява, че както цената на
таксиметровата услуга в двете посоки, така и сметката в посещаваното заведение
е заплатена от подсъдимия, като св. Н. казва, че преди това Е.А. му е купил
скъпи цигари. От обясненията на подсъдимия се установява, че на следващия ден,
сутринта предал на появилите пред дома му полицаи 290 лв., които били част от
отнетата сума, а св. Д. признава, че полицейските служители му възстановили
сумата от 290 лв.
На основата
на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Подсъдимият Е.А.А.
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
195 ал. 1 т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 НК, тъй като на
20.11.2012г. в с.Ъглен, Ловешка обл. от дом на ул. „Иглен” № 37, при условията
на повторност и немаловажен случай, отнел чужда движима вещ - парична сума в
размер на 640лв., от владението на С.Н.Д., без съгласието му, с намерение
противозаконно да я присвои.
Посочената сума е годен предмет на престъплението. Парите имат
корпоралност, и в този смисъл те са движими вещи. Паричната сума не принадлежи
на лице, различно от подсъдимия, а като национална валута в обръщение, отнетите
банкноти имат стойност.
От обективна
страна подсъдимият е осъществил действие по прекъсване фактическата власт на С.Н.Д. върху
посочената сума пари, намиращи се в пристройката до къщата на Д. /скрити под
мушамата/ като я взел от там, и установил своя фактическа власт върху нея с
възможност за извършване на разпоредителни действия.
Подсъдимият е
извършил деянието при наличие на квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК. Към момента на извършването му той е бил осъждан с влязла в сила присъда за кражба, като наред с това, както
престъплението, за които е осъден, така и настоящето, извършено от него след
предишното му осъждане, не представляват маловажен случай по смисъла на чл. 93,
т. 6 НК, предвид относително високата стойност на отнетите вещи, мотивите и
подбудите на подсъдимия при извършване на деянието. В конкретния случай сумата
е отнета от възрасни хора, които са я спестявали за купуване на хладилник.
От субективна страна деянието
е извършено виновно, при условията на пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Същият е съзнавал, че
взема чужда вещ /сума пари/, без съгласието на нейния притежател, че е осъждан
за кражба, предвиждал е отнемането на парите, като е целял установяване на
собствена фактическа власт върху същата сума. Налице е и намерение
противозаконно да присвои паричната сума, като се разпореди в собствен интерес.
За
престъплението, извършено от Е.А.А., е предвидено наказание лишаване от свобода
от една до десет години /чл. 195, ал. 1 НК/. В рамките на посочената
санкция съдът индивидуализира наказанието на същия подсъдим за извършеното от
него престъпление, като се ръководи от критериите, установени в разпоредбата на
чл. 54 НК. Като отегчаващи обстоятелства съдът изведе относително високия размер
на отнетата сума /640 лв./ и отнемането й от възрастни хора, пенсионери. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът възприе – материалното положение
на подсъдимия, обусловено от наличната безработица в региона, съпроводено с липсата
социална интегрираност, младата му възраст и изказаното съжаление от подсъдимия.
Наред с тях, при преценка конкретната обществена опасност на деянието съдът
отчете, че половината от отнетата сума е възстановена. Съобразявайки в
съвкупност посочените обстоятелства и отчитайки тяхната относителна тежест,
съдът прие, че за постигане на целите по чл. 36 НК, наказанието на подсъдимия Е.А.А.
следва да бъде индивидуализирано в рамките на санкцията по чл. 195, ал. 1 НК при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което на същия
подсъдим наложи наказание в размер на една година лишаване от свобода.
Констатирайки, че подсъдимият
не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и
преценявайки, че за постигане на адекватно и достатъчно интензивно репресивно и
възпитателно-поправително въздействие върху него, не е наложително така
определеното наказание лишаване от свобода да се изтърпява ефективно от същия
подсъдим, съдът на основание чл. 66, ал. 1 НК отложи изпълнението на
наказанието една година лишаване от свобода за срок от три години, считано от
датата на влизане на присъдата в сила.
По отношение
на предявения против подсъдимия Е.А.А. граждански иск съдът прие, че е налице
активната процесуална легитимация на С.Н.Д., който съгласно разпоредбата на чл.
84, ал. 1 НПК и твърденията в обвинителния акт, че е притежател на
инкриминираната сума.
Искът е предявен
на деликтно основание /чл. 45 ЗЗД/. За осъществяване на фактическия състав на
деликта е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните елементи:
противоправно деяние, вреди, причинени на ищеца от ответника и причинна връзка
между деянието и последвалия вредоносен резултат. Съдът прие, че искът е доказани
по основание, тъй като е налице фактическия състав на непозволеното увреждане.
Подсъдимият бе признат за виновни в извършване на престъплението кражба, поради
което той е извършил виновно и противоправно деяние. Предвид резултатния
характер на престъплението, както и обстоятелството, че то е довършено с
отнемане на инкриминираната сума, а последната е възстановена частично на
правоимащото лице, съдът прие, че в правната сфера на гражданския ищец е
възникнала вреда, която е в причинна връзка с престъплението. В този смисъл е
налице състава на непозволеното увреждане, поради което подсъдимият следва да
заплати на гражданския ищец причинената му вреда. С оглед на това, че размерът
на претендираната сума е по-малък от размера на претендираната вреда
/невъзстановената част от отнетата сума/ искът следва да бъде уважен, като
подсъдимият бъде осъден да заплати на гражданския ищец сумата 330 лв.,
представляваща част от отнетата такава по обвинителния акт.
С оглед размера на уважения граждански
иск и на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК съдът осъди подсъдимия
да заплати по сметката на РС-Луковит държавна такса в общ размер на 50
лв.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: