Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в публично
заседание, проведено на девети юни през
две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 11818 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 156736
от 02.07.2019 г., постановено по гр. д. № 912/2017 г., по описа на СРС, 88-ми
състав Е.-Р.-А.ЕООД, ЕИК *******, Н.К.Г., ЕГН ********** и Б.В.Д., ЕГН **********
са осъдени да заплатят в полза на М.В.С., ЕГН ********** на основание чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД сумата
от 10 000 евро, представляваща непогасена главница по сключен между
страните Договор за паричен заем от 12.12.2013 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 16.11.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, и сумата от
10 000 евро, представляваща договорна лихва по сключен между страните
Договор за паричен заем от 12.12.2013 г.
С решението и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е.-Р.-А.ЕООД, ЕИК *******, Н.К.Г., ЕГН ********** и
Б.В.Д., ЕГН ********** са осъдени да заплатят в полза на М.В.С., ЕГН **********.
В срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК от името на Б.В.Д. и Н.К.Г., чрез назначения им по делото особен
представител – адвокат С.П. е депозирана въззивна
жалба срещу първоинстанционното решение, с която
последното се обжалва в частта, с която Н.К.Г., ЕГН ********** и Б.В.Д., ЕГН **********
са осъдени да заплатят в полза на М.В.С., ЕГН ********** на основание чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД сумата
от 10 000 евро, представляваща непогасена главница по сключен между страните
Договор за паричен заем от 12.12.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 16.11.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, и сумата от 10 000
евро, представляваща договорна лихва по сключен между страните Договор за
паричен заем от 12.12.2013 г. В жалбата се излагат
съображения за неправилност на обжалваното първоинстанционно
решение. Посочва се, че представената като доказателство по делото вносна
бележка установява, че на 12.12.2013 г., ищецът е
внесъл по сметка с титуляр „Е.-Р.-А.“ ЕООД сумата от 10 000 евро с
основание „захранване на сметка“, но не и обстоятелството, че „Е.-Р.-А.“ ЕООД
се е задължило да върне тази сума. Поддържа се, че от представената по делото
разписка, изходяща от ответниците Н.К.Г., ЕГН **********
и Б.В.Д., ЕГН ********** не се доказва съществуването на договор за заем между
ищеца и Е.-Р.-А.“ ЕООД.
Моли се за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
част и за отхвърляне в цялост на предявените искове спрямо ответниците
Н.К.Г., ЕГН ********** и Б.В.Д., ЕГН **********.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна – М.В.С.,
чрез адв. П.А.. Излагат се съображения за
неоснователност на доводите, изложени във въззивната
жалба. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства се установяват в
производството всички елементи от фактическия състав на договора за заем.
Излагат се съображения, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява по делото, че ответниците дължат връщане
на дадената им в заем парична сума, както и договорна лихва, за която се
твърди, че е свободно договорена между страните в разписката от 12.12.2013 г.
Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение,
респективно обжалваното с нея първоинстанционно решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил
сезиран на 16.11.2016 г. с искова молба, подадена от името на М.В.С. против Б.В.Д.
и Е.-Р.-А.ЕООД, с която е поискано от съда да постанови решение, с
което да осъди В.С. против Б.В.Д. и Е.-Р.-А.ЕООД да заплати на М.В.С. суми,
както следва: 1/ сумата от 10 000 евро, представляваща главница по договор за
паричен заем, сключен между страните в производството на 12.12.2013
г., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2016 г.; 2/ сумата от 10 000 евро,
представляваща договорна лихва върху заетата сума за периода на действие на
договора за паричен заем.
В исковата молба
се поддържа, че във връзка с намерения на ответника Г. да разшири дейността на
фирмата си / Е.-Р.-А.ЕООД/,
същият помолил ищеца да отпусне заем на фирмата му, с оглед бъдещи краткосрочни
инвестиции на дружеството с голяма възвръщаемост на паричните средства. Твърди
се, че Г. посочил като гарант по заема себе си и ответника Д.. Сочи се, че
двамата ответници Д. и Г. посочили банкова сметка ***
– Р. – А. ЕООД, по която ищецът да преведе сумата от 10 000 евро, както и
че на 12.12.2013 г., ищецът посетил офис на
Българо-американска кредитна банка, където внесъл в брой на каса уговорената
сума. Поддържа се, че по-късно през същия ден била проведена среща между ищеца С.
и ответниците Г. и Д., при която последните поели
ангажимент за връщане на заетата на Е.-Р.-А.ЕООД парична сума, за което
подписали разписка, с която поели солидарна отговорност за връщане на сумата
най-късно до 25.12.2013 г., като встъпили в дълг по отношение на неформалния
договор за заем, сключен между ищеца и Е.-Р.-А.ЕООД. Твърди се, че съгласно
подписаната от ответниците Г. и Д. разписка,
последните се задължили най-късно до 25.12.2013 г. да върната на ищеца С. сумата
от 20 000 евро, от която 10 000 евро била договорена като възнаградителна лихва, дължима за периода 12.12.2013 г. – 25.12.2013 г., по повод предоставения на Е.-Р.-А.ЕООД
паричен заем.
Поддържа се, че
заетата сума не му е върната от ответниците, поради
което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на процесните
осъдителни искове.
В срока по чл.
131 ГПК от името на ответника Б.В.Д., чрез назначения му особен представител
адвокат С.П. е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват
предявените искове. Излагат се твърдения, че ответникът Д. не е пасивно
легитимиран да отговаря по предявените искове, поради което същите са
недопустими по отношение на него. В тази връзка се сочи, че видно от
представената вносна бележка, сумата от 10 000 евро е получена от „Е.-Р.-А.“
ЕООД, респективно, че ответникът Д. е лице чуждо на правния спор и не е
надлежна страна в процеса. Поддържа се, че от представената по делото разписка
не може да се установи наличието на заемен договор. В тази връзка се сочи, че
поетото задължение може да произтича от друг източник. Оспорва се, че
ответникът Д. е изразявал воля да встъпи в дълг по отношение на задължения,
произтичащи от твърдения в исковата молба неформален договор за заем, сключен
между ищеца и ответника „Е.-Р.-А.“ ЕООД. Излагат се съображения за нищожност на
твърдения в исковата молба договор за заем, поради противоречието ѝ със
ЗКИ вр. чл. 252 НК. Прави се възражение за погасяване
по давност на претенцията за лихви.
В
срока по чл. 131 ГПК от името на ответника Н.К.Г., чрез назначения му особен
представител адвокат С.П. е депозиран отговор на исковата молба, с който се
оспорват предявените искове. Излагат се твърдения, че ответникът Г. не е
пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове, поради което същите са
недопустими по отношение на него. В тази връзка се сочи, че видно от
представената вносна бележка, сумата от 10 000 евро е получена от „Е.-Р.-А.“
ЕООД, респективно, че ответникът Г. е лице чуждо на правния спор и не е
надлежна страна в процеса. Сочи се, че в закона не е регламентирана лична
отговорност на съдружник или управител за задължения на капиталово дружество.
Поддържа се, че от представената по делото разписка не може да се установи
наличието на заемен договор. В тази връзка се сочи, че поетото задължение може
да произтича от друг източник. Оспорва се, че ответникът Г. е изразявал воля да
встъпи в дълг по отношение на задължения, произтичащи от твърдения в исковата
молба неформален договор за заем, сключен между ищеца и ответника „Е.-Р.-А.“
ЕООД. Излагат се съображения за нищожност на твърдения в исковата молба договор
за заем, поради противоречието ѝ със ЗКИ вр.
чл. 252 НК. Прави се възражение за погасяване по давност на претенцията за
лихви.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с
императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 88-ми състав, решение за валидно и
допустимо.
По правилността
на решението, настоящият съдебен състав намира следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД.
Съгласно чл.
240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем, заемодателят предава в собственост на заемателя пари или друг заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество.
За да бъде
уважен предявеният иск е необходимо да бъде установено по делото кумулативното
наличие на следните предпоставки: сключено между ищецът М.В.С., в качеството на
заемодател, и „Е.-Р.-А.“ ЕООД, с качеството на заемател,
валидно облигационно правоотношение по договор за заем, елемент от съдържанието
на което е задължението на заемателя да върне сумата,
предмет на договора; предаване на сумата по договора от ищеца на ответника;
настъпила изискуемост на задължението за връщане на заетата сума; наличие на
валидно възникнало съглашение между ищеца М.В.С. и ответниците
Б.В.Д. и Н.К.Г., по силата на което последните са встъпили като съдлъжници в задължението на „Е.-Р.-А.“ ЕООД по сключен с М.В.С.
договор за заем.
За установяване
на валидно правоотношение между страните с типично за заема за потребеление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт, а именно наличието на валидно
сключен договор. За да се приеме, че между страните е сключен договор за заем,
следва да се докаже, както обективирането на
волеизявление на заемодателя, така и волеизявление на заемателя.
Договорът, съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД е реален и се счита сключен с
предаването на предмета му – заместими движими вещи
на заемателя, включително парична сума. Последният
обаче следва да изрази воля, съгласие, независимо от неговата форма, за
получаването на парична сума, при условията на договора, т.е. при поето правно
задължение да върне полученото. От друга страна договора за заем е неформален,
т.е. не е предвидено императивно изискване валидността на договора да е
обусловена от сключването му в определена форма за действителност. Допустимо е
такъв договор да бъде сключен и само в устна форма.
В процесния случай се твърди, че на 12.12.2013
г. между ищеца М.В.С. и ответника „Е.-Р.-А.“ ЕООД е сключен неформален договор
за заем, по силата на който „Е.-Р.-А.“ ЕООД, чрез управителя си и едноличен
собственик на капитала, е изразило воля за получаването на паричната сума от
10 000 евро, при поето правно задължение да върне полученото. Като
съобрази твърденията, обективирани в исковата молба и
събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че не може
да се направи извод за наличие на първата от изискуемите предпоставки за
уважаване на предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а именно сключено 12.12.2013 г. между ищеца М.В.С. и ответника „Е.-Р.-А.“ ЕООД
валидно облигационно правоотношение по договор за заем, елемент от съдържанието
на което е задължението на заемателя да върне сумата,
предмет на договора. За установяване на това обстоятелство по договора е
представена вносна бележка от 12.12.2013 г. по силата
на която М.В.С. е превел по сметка на „Е.-Р.-А.“ ЕООД сумата от 10 000
евро с основание на превода „захранване на сметка“.
С тази вносна
бележка се установява по делото фактът на предаване от ищецът на ответника „Е.-Р.-А.“
ЕООД на процесната сума в размер на 10 000 евро. Този
факт, а именно, че на 12.12.2013 г. ищецът С. е
внесъл по банковата сметка на на „Е.-Р.-А.“ ЕООД в
Българо-Американска кредитна банка АД сумата от 10 000 евро с основание
„захранване на сметка“, се установява и от заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира, като ясно, обективно и пълно. Следва обаче да се
изследва от съда действителното основание, мотивирало ищеца да предостави тази
сума на ответницата. Не се установи от доказателствата по делото, че процесната сума е предоставена от ищеца на „Е.-Р.-А.“ ЕООД по
сключен между тях договор за заем. Както бе посочено по-горе, за да се приеме,
че е налице сключен договор за заем следва освен предаването на сумата да се
установи, че ответникът е изразил съгласие, независимо от неговата форма, за
получаването на парична сума, при условията на договора, т.е. при поето правно
задължение да върне полученото. От представеното платежно нареждане не се
установява, че сумата е преведена с основание сключен договор за заем. Такъв
извод не може да бъде направен и при анализа на останалите събрани по делото
доказателства, в това число и от събраните в хода на производството гласни
доказателства чрез разпит на свидетели.
Доколкото в
настоящия случай се твърди, че предметът на сключения договор за заем е парична
сума в размер на 10 000 евро, съдът намира, че по аргумент от разпоредбата на
чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, договорът не може да се доказва и със свидетелски
показания.
Независимо от
горното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че изводът
му за недоказаност в производството на първата от изискуемите предпоставки за
уважаване на предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, не би се променил, дори и от
събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетеляД..
Видно от същите, в проведеното пред първоиснтанционния
съд, последната заявява, че знае за случай, при който ищецът С. се съгласил да
преведе 10 000 евро по сметка на ответника „Е.-Р.-А.“ ЕООД, като гаранция
за отпускането на финансиране от европейска банка, както и че ответниците Г. и Д. подписали на С. документ, с който се
задължавали да върната на последния парите с голяма лихва. От анализа на
показанията на свидетеляД. не може да се установи по
категоричен начин, че сумата от 10 000 евро, преведена на 12.12.2013 г. по сметка на ответника „Е.-Р.-А.“ ЕООД е именно
предадена в заем. В тази връзка следва да бъде посочено, че от показанията наД. се установява, че сумата е била предадена с цел
инвестиция във връзка с кандидатстване на дружеството за финансиране от
европейска банкова институция.
Действително свидетелятД. посочва, че ответниците
Г. и Д. подписали на С. документ, с който се задължавали да върнат на последния
сумата от 10 000 евро с голяма лихва, което обстоятелство се установява и
от приложената по делото разписка от 12.12.2013 г.,
подписана от ответниците Г. и Д., по силата която
последните с подписите си удостоверяват, че са получили от ищеца С. сумата от
10 000 евро и се задължават до 25.12.2013 г. да върната на С. сумата от
20 000 евро, и чиято автентичност не беше оборена от ответниците,
чиято е доказателствената тежест, доколкото от
приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета
от първоинстанционния съд съдебно-почеркова
експертиза се установи, че подписите, положени от името, съответно на Б.В.Д. и Н.К.Г.,
са изпълнени именно от тях.
От друга страна,
обаче, това обстоятелство не установява сключен договор за заем с ответника „Е.-Р.-А.“
ЕООД, каквито са твърденията на ищеца в исковата молба, на които последния
основава претенциите си.
Обсъдените
по-горе доказателства, а именно разписка от 12.12.2013
г., подписана от ответниците Б.В.Д. и Н.К.Г.,
показанията на свидетеляД., досежно
подписаната от Д. и Г. разписка и заключението на вещото лице по съдебно-почерковата експертиза, по становище на настоящия
съдебен състав биха могли да обусловят извод за наличие на заемно правоотношение
между ищеца М.С. и ответниците Б.В.Д. и Н.К.Г., но не
и на такова сключено между М.С. и „Е.-Р.-А.“ ЕООД. Сключване на заемен договор
между М.С. и ответниците Б.Д. и Н.Г. не се твърди от
ищеца и не е предявен иск с такова основание, а единствено е посочено, че
последните по силата на подписаната разписка от 12.12.2013
г. са встъпили в задължението, поето от „Е.-Р.-А.“ ЕООД по сключен на 12.12.2013 г. с ищеца М.С., неформален договор за паричен
заем.
Ищецът не е
представил други доказателства, както относно сключването на твърдения договор
за заем от 12.12.2013 г., сключен между ищеца М.С. и „Е.-Р.-А.“
ЕООД така и относно наличието на уговорка в същия договор, с която да е
определен от страните по него срок за връщане на предоставената от ищеца на ответното
дружество парична сума, поради което съдът намира, че тези факти не са
установени по безспорен и категоричен начин в хода на настоящото производство.
Предвид обстоятелството, че по делото не се установи наличието на валидно
сключено облигационно правоотношение по договор за паричен заем между ищеца М.С.
и „Е.-Р.-А.“ ЕООД, то не е налице главно задължение, по което ответниците Б.В.Д. и Н.К.Г. да встъпили като съдлъжници, наред с главния длъжник, каквито са твърденията
на ищцовата страна.
Предвид горните
съображения и доколкото по делото не се установи наличието на твърдяното в
исковата молба облигационно правоотношение между ищеца М.С. и „Е.-Р.-А.“ ЕООД,
неоснователен и недоказан се явява и искът с правно основание чл. 240, ал. 2 вр. чл. 79 ЗЗД.
Доколкото решение
№ 156736 от 02.07.2019 г., постановено по гр. д. № 912/2017 г., по описа на
СРС, 88-ми състав не е обжалвано в частта, с която Е.-Р.-А.ЕООД, ЕИК *******, е
осъдено да заплати в полза на М.В.С., ЕГН ********** на основание чл. 240, ал.
1 и ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД сумата от 10
000 евро, представляваща непогасена главница по сключен между страните Договор
за паричен заем от 12.12.2013 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
16.11.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, и сумата от 10 000 евро,
представляваща договорна лихва по сключен между страните Договор за паричен
заем от 12.12.2013 г., то решението в тази част е
влязло в сила и въззивният съд не следва да се
произнася с отменителен диспозитив
в тази част.
Решение № 156736
от 02.07.2019 г., постановено по гр. д. № 912/2017 г., по описа на СРС, 88-ми
състав следва да бъде отменено в частта, с която Н.К.Г., ЕГН ********** и Б.В.Д.,
ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно в полза на М.В.С., ЕГН **********
на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 79, ал.
1, пред. 1 ЗЗД сумата от 10 000 евро, представляваща непогасена главница по
сключен между страните Договор за паричен заем от 12.12.2013
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 16.11.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, и сумата
от 10 000 евро, представляваща договорна лихва по сключен между страните
Договор за паричен заем от 12.12.2013 г., като вместо
това предявените от М.В.С., ЕГН ********** против Н.К.Г., ЕГН ********** и Б.В.Д.,
ЕГН ********** искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските в производството пред СРС:
При този изхода
на спора обжалваното първоинстанционно решение следва
да бъде отменено и в частта за разноските, с която Н.К.Г., ЕГН ********** и Б.В.Д.,
ЕГН ********** са осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят
солидарно в полза на М.В.С., ЕГН ********** сумата от 5444,64 лева,
представляваща съдебни разноски в производството пред СРС.
При този изхода
на спора ответниците Н.К.Г., ЕГН ********** и Б.В.Д.,
ЕГН ********** имат право на разноски в производството пред СРС. От името на
същите не е направено искане за присъждане на разноски в производството пред СРС
и не са представени доказателства за извършването на такива, поради което и не
следва да им бъдат присъдени разноски.
По отношение на разноските в производството пред СГС:
При този изход
на спора право на разноски в производството пред СГС имат въззивниците
Н.К.Г., ЕГН ********** и Б.В.Д., ЕГН **********.
От името на същите
не е направено искане за присъждане на разноски в производството пред СГС и не
са представени доказателства за извършването на такива, поради което и не
следва да им бъдат присъдени разноски.
При този изход
на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът М.В.С., ЕГН ********** следва
да бъде осъден да заплати в полза на бюджета и по сметка на СГС сумата от
782,33 лева, представляваща държавна такса с производството пред СГС,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 156736 от 02.07.2019 г.,
постановено по гр. д. № 912/2017 г., по описа на СРС, 88-ми състав, в
обжалваната част, с която Н.К.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и Б.В.Д., ЕГН **********
с адрес: *** са осъдени да заплатят солидарно в полза на М.В.С., ЕГН **********,
с адрес: *** на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр.
чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД сумата от 10 000 евро, представляваща непогасена
главница по сключен между страните Договор за паричен заем от 12.12.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2016 г. до
окончателното ѝ изплащане, и сумата от 10 000 евро, представляваща договорна
лихва по сключен между страните Договор за паричен заем от 12.12.2013 г., както и в частта за разноските, с която Н.К.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Б.В.Д., ЕГН ********** с адрес: *** са осъдени,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят солидарно в полза на М.В.С., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 5444,64 лева, представляваща съдебни разноски в
производството пред СРС, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.В.С., ЕГН **********, с
адрес: *** против Н.К.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и Б.В.Д., ЕГН **********
с адрес: *** осъдителни искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, за осъждане на Н.К.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** и Б.В.Д., ЕГН ********** с адрес: *** да заплатят на М.В.С., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 10 000 евро, представляваща непогасена главница по
сключен между страните Договор за паричен заем от 12.12.2013
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 16.11.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, и сумата
от 10 000 евро, представляваща договорна лихва, дължима за периода 12.12.2013 г. – 25.12.2013 г., по сключен между страните
Договор за паричен заем от 12.12.2013 г.
ОСЪЖДА М.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на бюджета и по сметка на СГС сумата
от 782,33 лева, представляваща държавна такса с производството пред СГС,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението в
необжалваната част, с която Е.-Р.-А.ЕООД, ЕИК *******, е осъдено да заплати в
полза на М.В.С., ЕГН ********** на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД сумата от 10 000 евро,
представляваща непогасена главница по сключен между страните Договор за паричен
заем от 12.12.2013 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2016
г. до окончателното ѝ изплащане, и сумата от 10 000 евро, представляваща
договорна лихва по сключен между страните Договор за паричен заем от 12.12.2013 г. е влязло в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.