Р Е Ш Е Н И Е

№ 70

град ТЕТЕВЕН 25.05.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД -първи състав в съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година , в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ани Г.

При секретаря Петя Г. , като разгледа докладваното Гр. дело № 49 по описа за 2016 година .

1/ Ищци по иска по чл.64 от ЗС :

Й.Н.Й. ЕГН ********** и Ц.Н.Й. с ЕГН ********** ***

2/ Ответници по иска по чл.64 от ЗС :

Й.Н.Й. с ЕГН **********с адрес ***

К.С.Л. ЕГН ********** *** , 1751, ж.к „М-4”,блок 416, вх.1, ет.8,ап.31

Д.Н.Й. с ЕГН ********** ***

Предявен е насрещен иск по чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД със страни :

Ищци по насрещният иск : Й.Н.Й. с ЕГН ********** с адрес ***

Д.Н.Й. с ЕГН **********о***

Ответници по насрещният иск : Й.Н.Й. ЕГН ********** и Ц.Н.Й. с ЕГН ********** ***

И за да се произнесе , взе пред вид следното :

Предявен е иск на правно основание чл.64 от Закона за собствеността и насрещен иск в условията на обективно кумулативно съединяване по чл.109 от закона за собствеността с иск по чл.59 от закона за задълженията и договорите .

С решение по гр. д. №134/2014г на районен съд Тетевен е определено на основание чл.64 от ЗС прилежаща част от УПИ съответстващ на парцел VІІ / седми / , планоснимачен номер 194 / сто деветдесет и четвърти/ в кв.21 / двадесет и първи/ по ПУП на Село Г , община Тетевен, област Л с площ от 615 кв. метра ,собственост на К.С.Л. и Й.Н.Й. ,за обслужване на построената в този имот масивна жилищна сграда с пл.№ 197 / сто деветдесет и седми / по ПУП на село Г , област Л от 1965 година , според предназначението й , собственост на Й. Н. Й. и Ц.Н.Й. с, а именно: прилежаща площ с ширина 1,5 / един метър и петдесет см. / метра / 27 кв. метра / по продължение на ограждащата стена на жилищната сграда с пл.№ 197 откъм вътрешната част на Урегулирания Поземлен имот.

С решение по в. гр.д.№ 14 за 2015г на окръжен съд Л , е потвърдено решение по гр. д. №134/2014г на районен съд Тетевен.

С решение №21 от 27.01.2016г по касационно дело № 5943 от 2015г ,четвърто г.о е отмеН, влязлото в сила решение на окръжен съд Л с мотива ,че собствениците на земята са необходими другари , тъй като молителката Д.Н.Й. е наследница на Н Й. Д .

С молба от 09.02.2016г /л.5 от делото / от процесуалният представител на ищците по чл.64 ЗС Й.Н.Й. и Ц.Н.Й. е поискано конституиране като ответник по иска на ответницата Д.Н.Й. , в разпоредително заседание от дата 09.02.2016г ответницата е конституирана.

Делото е образувано под нов номер № 49 от 2016г на районен съд –Тетевен.

Ищците Й.Н.Й. ЕГН ********** и Ц.Н.Й. с ЕГН ********** ,които са съпрузи твърдят ,че са собственици на основание наследство и съдебна делба ,приключила със спогодба от 16.02.2009 година по Гр. дело № 136/2008 година на Районен съд-град Тетевен на следния недвижим имот : Масивна жилищна сграда ,находяща се в село Г , област Л , построена върху Урегулиран поземлен имот ,съответстващ на парцела VІІ ,пл. № 194 в кв.21 по ПУП на село Г от 1965 година,с площ от 615 кв. метра ,като тяхната масивна жилищна сграда е заснета по ПУП с пл. № 197. Масивната жилищна сграда е с едноетажна конфигурация откъм уличната регулация ,със застроена площ на този етаж от 62 к. метра и с находящ се под него сутеренен етаж откъм вътрешната част на дворното место , с площ на сутерена от 50 кв. метра. Тримата ответници Й.Н.Й. с ЕГН **********, К.С.Л. , Д.Н.Й. с ЕГН ********** . са собственици на урегулирания поземлен имот ,съответстващ на парцел VІІ-194 в кв.21 ,в югоизточната част на който се намира гореописаната жилищна сграда ,като нейната източна и южна външни стени са разположени съответно по вътрешната регулационна линия и уличната регулация. Ищците собственици на жилищната сграда имат право на основание чл.64 от ЗС да ползват земята, върху която е изградена сградата дотолкова,доколкото това е необходимо за използване на сградата според предназначението й , като тяхно жилище. Твърдят ,че са в невъзможност да осъществяват това си законно право ,тъй като ответниците като собственици на земята , оспорват същото и създавали пречки да ползват жилищната сграда в пълен обем. От известно време е преустановен достъпа им до сутеренния етаж , входът към който е откъм дворното место. Правото им по чл.64 от ЗС да ползват чуждата земя се изразява в осигуряване на достъпа им до двамата етажа на сградата и за задоволяване на обикновените домакински нужди и във връзка с обслужването и поддържането на сградата. На практика са лишени напълно от правото си на ползване по смисъла на чл.64 от ЗС. Съобразно гореизложеното имат правен интерес от водене на иска по чл. 64 от ЗС за определяне на площта от дворното место около сградата ,която площ е необходима за ползване и обслужване на сградата съобразно нейното предназначение ,съобразно нормите на Наредба № 7/22.12.2003 година на МРРБ за правила и нормативи за устройството на отделните видове територии- приложение № 1 към чл.21 от наредбата , т.1 и т.2 към приложението.

Молят да бъдат призовани на съд и бъде постановено решение ,с което да бъдат определени по отношение на ответниците нормативно необходимата прилежаща площ от собствения на двамата ответници УПИ ,съответстващ на парцел VІІ-194 в кв.21 по ПУП на село Г , област Л ,необходима по смисъла на чл.64 от ЗС за обслужване на собствената им и построена в този имот Масивна жилищна сграда ,заснета по ПУП на село Г .от 1965 година с пл.№ 197 ,състояща се от етаж с площ от 62 кв. метра и сутеренен етаж с площ от 50 кв. метра. В последното по делото заседание не са претендирани разноски ,не е представена сметка по чл.80 от ГПК , същите се представляват от адв. Т.Ц. от ЛАК.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците Й.Н.Й. и Д.Н.Й. .Молят да се конституира за частта на Д.Н.Й. лицето Николета Й.Н. , тъй същата на дата 19.02.2016г е дарила имота .Твърди се ,че предявения иск е недопустим. Ответниците по иска по чл.64 не били получили никакви доказателства ,че ищците били собственици на основание наследство и съдебна делба на имота.Ответниците били собственици на УПИ VII-194,кв.21, в който се намирала сградата на ищците , като нейните източни и южни външни стени били разположени по вътрешните регулационни линии и улична регулация .Твърди се ,че твърденията на ищците не отговаряли на истината , тъй като ищците ползвали процесната жилищна сграда влизайки откъм улицата,без да е необходимо влизане откъм двора.Твърди се че иска е неоснователен тъй като ищците не доказвали правото си на собственост , тъй като протокола от съдебната делба от гр. д. 136 от 2008г не бил вписан и същите не са били страна по това производство,липсвал документ , който да ги легитимира като собственици , твърди се ,че разрешително №151/05.06.2015г не съществувало или ако имало такова не било дадено на Н. Й. Д ,а на Д. Й.Н. , наследница на който била К.С.Л..Прави се възражение за нищожност на съдебната спогодба по гр. д. №136/08г на РС-Тетевен , тъй като в нея не били участвали всички съсобственици, били собственици на УПИ V-177 , ,кв 21 по плана на селото , от 1915г/лист 16 , стр.2-ра от делото/ , който бил идентичен с УПИ VII-194 , VI-194 и част от УПИ V-196 /удостоверението за идентичност на имота е представено на лист / 39 от приложеното гр.д. №134/2014г на РС-Тетевен/ .Твърди се ,че по силата на чл.92 от ЗС притежавали право на собственост върху масивната жилищна сграда построена в собственото им УПИ.Ищците не били носители на вещното право на строеж върху парцела УПИ VII-194 в кв. 21 по плана на с. Г , тъй като те не се легитимирали като суперфициари за да намери приложение разпоредбата на чл.64 ЗС .Твърди се ,че жилищната сграда на ищците е незаконно построена и самото и построяване без строителни книжа без значение на обема и нарушава правото на свободно ползване на имота , както и че през 2009 органите на РДНСК са констатирали извършено от ищците незаконно строителство , пристройка към жилищната сграда за което е издадена заповед за премахване.Твърди се ,че няма сутеренен етаж , тъй като по протокола за спогодба е мазе.Неоснователна се явявала претенцията на ищците да им бъде даден достъп до сутеренния етаж откъм дворното място , същото било неоснователно и в противоречие с чл.64 от ЗС, правата на собственика на земята да бъдат ограничени в минимална степен. При ползването на незастроената част от поземленият имот .Твърди се ,че наредба №7/2003 за правилата и нормите за устройството няма приложение между страните , ставало въпрос за незаконно построена сграда и иска се явявал неоснователен.Молят да бъде отхвърлен иска.В последното съдебно заседание претендират разноски и е представен списък по чл.80 от ГПК , същите се представляват от адв. М.К. от САК. Ответницата К.С. Л. не е подала отговор, не се явява и не се представлява по делото.

В законо-установеният срок е подаден насрещен иск от Й.Н.Й. и Д.Н.Й. с правно основание чл.109 ЗС и 59 от ЗЗД против Й.Н.Й. и Ц.Н.Й. .

Ищците по насрещния иск , които са ответници по първоначалния иск твърдят ,че тъй като ищците по първоначалния иск /с правно основание чл.64 ЗС /твърдят ,че са собственици на основание наследство и съдебна делба ,приключила със спогодба от 16.02.2009 година по Гр. дело № 136/2008 година на Районен съд-град Тетевен на следния недвижим имот : Масивна жилищна сграда ,находяща се в село Г , област Л , построена върху Урегулиран поземлен имот ,съответстващ на парцела VІІ ,пл. № 194 в кв.21 по ПУП на село Г от 1965 година,с площ от 615 кв. метра ,като тяхната масивна жилищна сграда е заснета по ПУП с пл. № 197. Масивната жилищна сграда е с едноетажна конфигурация откъм уличната регулация ,със застроена площ на този етаж от 62 к. метра и с находящ се под него сутеренен етаж откъм вътрешната част на дворното место , с площ на сутерена от 50 кв. метра разположението на жилищната сграда било в югоизточната част като нейните източни и южни външни страни са разположени по вътрешната регулационна линия и улична регулация , препятствали достъпа на Й.Й. , К.С.Л. и Д.Н.Й. до имота и изцяло ограничавало правото им на собственост , а правото на собственост на Й.Н.Й. съвсем се ограничавало от вземането на около 30 кв.м. от дворното място на жилищната сграда и считали ,че е нарушено правото им собственост , поради което били налице основания за завеждане на иск по чл.109 ЗС и чл.59 от ЗЗД .Твърди се ,че жилищната сграда на ищците е незаконно построена и незаконно било промеН, предназначението на мазето в жилище и искането им да се определи нормативно определена прилежаща площ от собствения им УПИ накърнявал собственическите им права.Ответниците не доказвали право на собственост , върху сградата протокола за делба по гр.д.№ № 136/2008 на ТРС и ищците по насрещния иск не били страна, не били участвали в това производство.Протоколът за делба не създавал право на собственост върху масивната жилищна сграда .Твърдят ,че разрешително №151 /05.06.1951г не съществува , или ако има такова то не било издадено на Н, Й. Д.Твърди ,че съдебната спогодба по делото за делба № 136/2008г била нищожна , тъй като в нея не били участвали всички страни .Доверителите и били собственици на на УПИ V-177 , ,кв 21 по плана на селото , от 1915г/лист 21 , стр.1-ра от делото/ , който бил идентичен с УПИ VII-194 , VI-194 и част от УПИ V-196 /удостоверението за идентичност на имота е представено на лист 39 от приложеното гр.д. №134/2014г на РС-Тетевен/ .Твърди се ,че по силата на чл.92 от ЗС притежавали право на собственост върху масивна жилищна сграда построена в собственото им УПИ.Оспорват законността на жилищната сграда на ответниците по насрещния иск, не била построена на редовни строителни книжа –разрешение за строеж ,протокол за дадена линия и договор за отстъпено право на строеж. Масивната жилищна сграда построена в УПИ VII-194,кв.21по плана на с. Г правели ползването на част от дворното място невъзможно , когато такава постройка пречела на собствениците на терена да упражняват собственическите си права и същите могат да претендират нейното премахване по реда на чл.109ЗС.Самото построяване на постройка в чужд имот без строителни книжа ,без значение обема на нарушаване на правото на свободно ползване на имота поради ,което считат ,че процесната постройка въздействала неоснователно над обекта на правото на собственост на ищците по насрещният иск, като не им позволявало да упражнят правото на собственост в пълен обем. Молят за осъждане на ответниците Й.Н.Й. и Ц.Н.Й. да премахнат масивна жилищна сграда находяща се в с. Г ,Ловешка Област , ул.”НВ”№23 ,построена върху УПИ съответстващ на парцел VІІ пл.№ 194 в кв.21 по ПУП на село Г от 1965 с площ от 615 кв.м.,като тяхната масивна жилищна сграда е с едноетажна конфигурация откъм уличната регулация със застроена площ на този етаж от 62 кв.м и находящо се под него мазе с площ от 50 кв.м.

Предявен е иск по чл.59 от ЗЗД , като се твърди ,че използване на земята от суперфициарният собственик , не можело да бъде безпределно ,а следвало да се простира единствено в рамките на необходимото ограничаване на собственика на земята да е използва , считат ,че ответниците по насрещният иск ползват имота им без правно основание , а ако имали съответно право те го ползвали над обема, поради което се претендира обезщетение за периода 07.03.2011г до 08.03.2016г в размер на 1000лв , На основание чл. 129 ал.4 ГПК съдът е констатирал ,че иска е нередовен , дал е срок на ответниците да изправят пропуска си и с допълнителна молба от тях в срок нередовността е отстранена , като иска по чл.59 ЗЗД е уточнен помесечно , а именно , средна пазарна цена по 25 лв на месеца , по периоди :07.03.2011г до 31.11.2011 -7 месеца по 25лв -175лв ; 01.01.2012 -31.12.2012 г-12 месеца по 25 лева -300лева ;01.01.2013-31.12.2013г за 12месеца по 25лв -300лв ; 01.01.2014-31.12.2014 за 12месеца по 25лв -300лв,01.01.2016 до 08.03.2016г 1 за 2м и 7 дни по 25лева -31лв , като твърди обща сума от 1006лв , тай като през процесният период ответниците Й.Н.Й. и Ц.Н.Й. са ползвали неправомерно площ от 28 кв.м. /лист 132 от делото /.Даден е допълнителен срок за отговор по поправената искова молба в частта за иска по чл.59 от ЗЗД , постъпил е отговор от ответниците по насрещния иск , които твърдят ,че не признават насрещният иск по чл.59 от ЗЗД .

С разпореждане №436/11.03.2016г, което е с правно основание чл.226 ал.2 от ГПК по делото съдът е дал указания на страните да дадат становище в 7 дневен срок от връчване на разпореждането страните по делото да заявят дали са съгласни на страната на Д.Н.Й. да се конституира Н. Й.Н.. Със становище /л.28 от делото / ищците по иска по чл.64 от ЗС Ѝ.Н.Й. и Ц.Н.Й. ,чрез порцесуалният си представител са заявили ,че не дават съгласието си ответницата Д.Н.Й. да бъде заместена от приобретателката по НА 76/2016 Николета Й.Н. .Ответницата К.С.Л. не е заявила нищо в даденият и 7 дневния срок.Поради което делото следва своя ход между първоначалните страни .

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците по насрещният иск Й.Н.Й. и Ц.Н.Й. считат че следва да бъде подадена от всички собственици на УПИ ,тъй като били необходими другари ,твърди се ,че жилищната сграда е законно построена .Моли да бъдат отхвърлени обективно съединените искове.

По делото са назначени експертизи , които съдът цени по реда на чл.202 от ГПК, а именно съдебно икономическа експертиза , която да изчисли обезщетението по предявеният в насрещния иск по чл.59 от ЗЗД, същата е приета от съда , оспорвана от ответниците по иска по чл.64 от ЗС ищци по насрещния иск , съдът е определил депозит за тройна експертиза , но същите са се отказали от тройната СИЕ, като са представили на съда по делото тарифата за определяне на базисните цени на квадратни метра площ при отдаване под наем на общински имоти с оглед определяне обезщетението по чл.59 от ЗЗД.

По делото са назначени две съдебно технически експертизи : първата с предмет , която да отговори на поставените в исковата молба въпроси , както и на формулираните в отговора на исковата молба въпроси от ответниците Д.Й. и Й.Й. и насрещният иск .Тази експертиза е оспорена от страна на процесуалният представител на ответниците Д.Й. и Й.Й. , същата е приета от съда , като съдът е дал възможност на ответниците и ищци по насрещният иск да представят комбинирана скица за имота с оглед да бъде направено заключението със отстояния и да е мащабирана . Представен е регулационния план на с. Г . Постъпила е молба от в.л арх. К. , която е заявила ,че в приложеният в регулационния план няма размери , а в трасировъчния лист , а в трасировъчният план дори не е нанесена сградата на Й.Н.Й..Заявява ,че освен геодезическото заснемане на инж. К. е ползвала и регулационния план /лист 198/, копие от който се прилагал сега. По делото е назначена тройна СТЕ с поставен в насрещната искова молба .Експертизата е оспорвана от ищците по насрещния иск , същата е приета от съда .

Представени са писмени защити от процесуалните представители на ищците , ответниците по иска по чл.64 и ищци по насрещния иск , ответницата К.Л. не се е явила в нито едно заседание и не е представила писмена защита .

По иска с правно основание чл.64 от ЗС

. Когато обаче незаконният строеж е изпълнен в съответствие с действащите строителни правила и норми, но без строително разрешение, то самата липса на такова строително разрешение не е пречка за пълноценното упражняване на правото на собственост върху съседния имот. „ Съдът е на мнение ,че разрешението за строеж по своята същност е административен акт. Тези строителни книжа нямат вещно правен ефект относно придобиване на право на суперфиция.

В мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по т.д. № 4/2012 г., ОСГК на ВКС е прието, че правната последица – придобиване на правото на собственост или на друго вещно право – не настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок, а е необходимо предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост, като при наличие на позоваване, правните последици – придобиване на вещното право – се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС. За да породи последици позоваването на придобивна давност е необходимо да е налице владение върху съответната вещ или идеална част от вещ. Ако владението е прекъснато, то с обратна сила се заличават и правните му последици, включително и възможността за позоваване на изтекла придобивна давност.В съдебното заседание от дата 17.07.2008г по гр.д.№136/2008г на ТРС , свидетелят Й.Н.Й. ,който е първи братовчед на страните по делбеното дело е заявил „ От 57г баща ми е добил собственост на целият имот .Аз този имот и тези къщи ги помня от 1960г насам във времето ……Дворното место е собственост на наследниците на баща ми.Ние имаме спорове със страните сега по делото ,но не сме се съдили до сега ,не сме се карали и живеем братски.Тяхната къща е от 2 етажа ,единият етаж е приземен с 3 стаи и другият горният и той е 3 стаи и коридорче.Тази къща си е само тяхната никой не може да им спори за това ” /л.24 от гр.д. №136/08 на ТРС , и лист 37 ,където съдът се е позовал на свидетелските показания в решението по първа фаза на делбата /.Тоест при условие ,че е заявено ,че свидетелят помни имота от 60-та и е заявил по делбеното дело ,че тая къща /процесната / е само на страните по делбата , то придобивната давност към датата на съдебната спогодба е била изтекла , поради което същата не е нищожна , а е валиден акт ,с който ищците по настоящото дело се легитимират като собственици.

По отношение на възражението на ответниците ,че съдебната спогодба по делбено дело №136/2008г не е вписана , то този факт не се отразява на иска по чл.64 от ЗС , тъй като : Вписването е система, която дава гласност на актовете, свързани с промяна на собствеността и на другите вещни права или учредяването на такива права или тежести върху недвижими имоти. Основната функция на вписването е да даде максимална сигурност в правния мир, свързана с притежанието на недвижима собственост. То дава възможност третите лица да знаят какво е вещно правното положение на определен недвижим имот. Освен това чрез вписването лицата, които са договаряли със собственика на един недвижим имот, защитават правата си срещу всеки друг приобретател, който не е вписал своя акт или го е вписал след тях. Следователно вписването осигурява една противопоставимост на вписаните актове на всички невписани или вписани след тях. Невписан акт не може да се противопостави на вписан. Вписването, с изключение на вписването на ипотека, има декларативен, а не конститутивен характер. Чл. 113 от Закона за собствеността предвижда и една гаранционна функция на вписването, която възпроизвежда римското правило: "първият по време е по-силен по право". Актовете, които подлежат на вписване са действителни, но ако не се впишат не могат да се противопоставят на други лица, защото вписването има предупредителна, превантивна функция. В случая от приложеното делбено дело се установява ,че имота е съществувал още през шейсетте години на миналият век и до делото за делба през 2008г собственици на сградата са били настоящият ищец и неговата сестра . Към делото е приложено и удостоверение за търпимост на процесната жилищна сграда. На 16.02.2009 година страните по делото са постигнали спогодба ,като процесната жилищна сграда е останала в изключителен дял и собственост на съделителя Й.Н.Й. ,който към постигане на спогодбата е бил в брак с втората ищца Ц.Н. Й.В съдебно заседание от 24.10.2016/л.196/ защитата на ответниците заяви ,че са оспорили удостоверението за търпимост .Съобразно практиката на ВКС - Изграденият без строителни книжа обект може да бъде годен обект на извършване на прехвърлителни сделки, както и за придобиване право на собственост по давност едва след издаването на удостоверението за търпимост по реда на § 16 ПР ЗУТ.Удостоверението за търпимост е представено по делбеното дело с оглед да бъде извършена същата .

Ответниците са възразили ,че наредба №7/2003г за правилата и нормите за устройството няма приложение между страните , ставало въпрос за незаконно построена сграда и иска се явявал неоснователен. Съдът счита ,че това възражение е неоснователно , тъй като съобразно Решение № 153/7.10.2010 г. по гр.д. № 847/2009 г., ІІ г.о. – носителя на правото на строеж може не само да притежава собствеността на постройката, но и да ползва самостоятелно необходимия за поддържането и експлоатацията й терен /прилежаща площ/, като Законът за устройство на територията създава ред, по който да се определят прилежащите площи към съществуващите сгради – чл.22, ал.7 ЗУТ препраща за определянето на размера на прилежащите площи към съществуващите сгради към Наредба № 7 от 2003 за правила и нормативи за устройство на отделните видови територии и устройствени зони, която наредба се прилага при определяне на площите, за които правото на ползване на собственика на земята следва да бъде ограничено при разделна собственост на земята и постройките върху нея

С оглед на гореизложеното и нормата на чл.64 от ЗС , а именно ,че собственикът на постройката може да ползва земята само доколкото това е необходимо за използване то на постройката според нейното предназначение , то и предявеният иск на това правно основание е процесуално допустим и в тази насока са неоснователни възраженията ,направени от ответниците за процесуална недопустимост на предявения иск на правно основание чл.64 от ЗС. От разказа на разпитаната по делото свидетелка от страна на ищците по иска по чл.64 от ЗС – Д. А. М. се установява ,че познава страните и на 24.12.2014 г видяла мрежа с катинар и иззидано с камъни .Къщата е на 2 етажа и първият етаж е с порта откъм улицата и се влиза покрая , вратата била на средата , но сега като било заградено не можели да минат, първия етаж е приземен сега било заградено с мрежа от Й.Н. и не можели да минат ,разрушена била пътеката иззидано било с големи камъни, опъната била мрежа и заключено с катинар.Имало два входа за двата етажа,между двата етажа нямало вътрешна връзка. За горния етаж имало стълбички и се влизало от улицата .Описва какво представлява първия приземен етаж твърди ,че там са живели ищците, но от като е заградено същите нямали достъп.Приземния етаж имал прозорец откъм улицата ,като от 2014 г до сега в тази къща не е изграждано нищо.

По въпроса за основателността и доказаността на предявения иск на правно основание чл. 64 от ЗС:

Съдът , имайки предвид горе цитираните обстоятелства в мотивите към решението по гр. дело № 136/2008 година , както и заключението на назначените по делото съдебно-технически експертизи , то и намира , че предявения иск е основателен и доказан и като такъв ще следва да бъде уважен по следните съображения:

Възраженията , направени от Д. Н.Й. и Й.Н.Й. за незаконност на процесната жилищна сграда и несъответствието й със законовите изисквания за строеж са неоснователни. Разпоредбата на чл.64 от ЗС изрично установява правото на собственика на постройката да ползва земята , доколкото това е необходимо за използване на същата според предназначението й. По този начин се установява ограничение на правата на собственика на терена , но само до такъв обем на правото ,който е достатъчен за осигуряване възможността на собственика на построеното да го ползва. В тази връзка е задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК / решение № 304/21.11.2011 година по гр. дело № 1311/2010 година на ІІ г.о. , Решение № 363/17.10.2011 година по Гр. дело № 663/2010 година на І г.о./В случая безспорен е релевантният факт ,че ищците са собственици на сочената постройка ,за която се твърди от ответника ,че е незаконна. В тази връзка законът определя ,че ползването на чуждия имот е допустимо в обема на необходимото за ползването на сградата пространство. Този ред е регламентиран в ЗУТ и същият в чл.22 ал.7 изрично сочи на определяне на размера на прилежащите площи към съществуващите постройки. Т.е. законодателят не е въвел друго ограничаващо изискване освен реалното съществуване на постройката / решение № 538/09.07.2010 година по гр. дело № 519/2009 година на ВКС ІV г.о. по чл.290 от ГПК /

Относно възражението на ответниците Й.Н.Й. и Д.Н.Й. ,че съгласно принципа на приращението чл.92 от ЗС той притежава правото на собственост върху масивната жилищна сграда ,която е построена в собствения му УПИ. С оглед на всичко изложено до тук , изводите направени от съда въз основа на събрания доказателствен материал по делото , то и това възражение е неоснователно. Според посочената разпоредба на чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. Тъй като при осъществяването на владение най-често липсва акт, който да постановява друго /в случая правото на строеж за процесната жилищна сграда е придобито по давност / , то във фактическата власт на владението ще се включва и възможността за ползване на земята, доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение. Дори и владелецът да не осъществява в пълнота възможностите, предоставени му по чл. 64 ЗС, техния акцесорен (обслужващ) характер ги прави неизменна част от съдържанието на фактическата власт по владението на постройката. Тук следва да се каже, че разрешението за строеж по своята същност е административен акт. Тези строителни книжа нямат вещно правен ефект относно придобиване на право на суперфиция, когато са издадени на името на лице, спрямо което не е учредено валидно право на строеж. Според чл. 63 от ЗС, собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя и да стане собственик на построеното. Съгласно чл. 92 ЗС собственикът на земята се счита за собственик на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго, т.е. налице е една законова оборима презумпция. По силата на тази законна разпоредба в полза на собственика на земята съществува предположението, че е собственик и на постройките и насажденията до доказване, че друго лице е собственик на същите. Онзи, който твърди, че постройките са собственост на другиго, а не на собственика на земята, е длъжен да докаже наличността на някое от законните основания за отделна собственост върху същите постройки. Собствеността на постройка върху чужда земя може да се придобие по някои от способите, предвидени в чл. 63 ЗС, по силата на други актове, създаващи отделна собственост върху постройки, и по силата на владение над постройката в продължение на срока, достатъчен за давностно придобиване. Придобиването на собственост върху постройка отделно от собствеността на земята по някои от способите по чл. 63 ЗС или по силата на други актове, създаващи отделна собственост върху постройки, става въз основа на правни актове, извършени в определена от закона форма и изразяващи намерението на участващите в тях лица за създаване на собственост върху постройки отделно от собствеността върху земята. Без наличността на такъв акт, извършен в надлежната форма и по надлежния ред, не може да възникне собственост върху постройка отделно от собствеността върху земята.В случая по упоменатото по-горе делбено дело приложено като доказателство по настоящото е приложено удостоверение за търпимост и е извършена същата.

По отношение на възражението на ответниците Й.Н.Й. и Д.Н.Й. ,че ищците са извършили в имота незаконно строителство.Съгласно заключението на назначената по делото първа съдебно-техническа експертиза ,която съдът е приел ,то при огледа на място е установено ,че незаконният строеж е премахнат , както е и отразено в Писмо изх.№ Тн-ж/229/-00-635 от 06.11.2009 година на ДНСК ,че в срока за доброволно изпълнение незаконният строеж е премахнат/лист 170 от делото /

Съдът приема , че по силата на постигнатата спогодба по гр. дело №136/2008 година ищците се легитимират като собственици само на жилищната сграда без земята ,заснета по ПУП на село Г с пл.№ 197 ,построена в УПИ , съответстващ на парцел VІІ ,пл.№ 194 в кв.21 по ПУП на село Г от 1965 година ,то и възражението за нищожност на съдебната делба е неоснователно.В кориците на настоящото дело е и гр.д. №567/2009г ,първо г.о. на ВКС , е видно ,че искането по чл.304 от ГПК ,за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по гр.д. №136 /2008г на РС-Тетевен е върнато като недопустимо . Правото на иск за делба принадлежи на всеки от съсобствениците, а участието на всички тях в делбата е задължително. Оттук произтича и тази особеност на делбеното производство, че всеки от ответниците се счита ищец по искането за прекратяване на съсобствеността чрез делба– в случая до делба е била допусната само сграда , тъй като съсобствениците в случая нямат право на собственост върху земята , поради което собствениците на земята не могат да бъдат страни по делбеното дело .

По отношение на твърдението на ответниците по чл.64 ЗС , че няма сутеренен етаж , тъй като по протокола за спогодба е мазе.Неоснователна се явявала претенцията на ищците да им бъде даден достъп до сутеренния етаж откъм дворното място , същото било неоснователно и в противоречие с чл.64 от ЗС, правата на собственика на земята да бъдат ограничени в минимална степен. При ползването на незастроената част от поземленият имот. Както и по възражението ,направено от ответниците Й.Н.Й. и Д.Н.Й. с отговора , че ищците биха могли да ползват процесната жилищна сграда ,влизайки от входа откъм улицата ,без да е необходимо да осъществяват ползването й откъм двора: Вещото лице съобразно поставения въпрос на първата приета по делото СТЕ на л. 173 от делото на въпроса :Мазето в сутерена на сградата може ли да бъде разглеждано като самостоятелен жилищен имот .Има ли документи за промяна на мазето в жилище , отговора на експертизата е :полуподземния етаж на сграда с пл.№ 197 е самостоятелен етаж с отделен вход без вътрешна връзка с надземния етаж.Единственият вход към него е откъм дворното място на имот пл.194.Етажът не е жилищен, разположението му е показано на приложение 2 на СТЕ по гр.д.№136/08гна ТРС .Състои се от 3 помещения най –голямото от което е разположено откъм двора и заема почти половината от площта му , а другите две са към улицата .Помещението от към двора е на ниво терен с голям прозорец нормално осветен, годно за обитаване .Етажът както и цялата къща към момента били необитаеми , но от обзавеждането в полуподземния етаж личало , че същият е използван за живеене без помещенията да са преустройвани , като в т.3.2 от експертизата от л.174 от делото ,вещото лице заявява ,че складовите помещения са разположени извън жилището , в полуподземният етаж , чийто вход е откъм дворното място на имот 194 . Допълнително съгласно заключението на назначената по делото тройна съдебно-техническа експертиза с предмет поставен само по насрещният иск , от извършения на место оглед е установено ,че сграда пл.№197 се състои от два самостоятелни етажа , които по смисълът на пар.5 т.49 и т.50 от ДР на ЗУТ се определя като полуподземен и надземен . Те са без вътрешна връзка /стълба / помежду си . Надземният етаж е достъпен по външно стълбище изградено от западната фасада на сградата .Полуподземният етаж е достъпен откъм двора Ако към този вход няма достъп полуподземния етаж не може да се ползва. Съдът счита ,че това възражение на ответниците е несъстоятелно и е без значение преустроена ли е мазата в помещение за живеене или не е , тъй като мазето /избеното помещение /съставлява част от жилището и може да се намира във или извън него. След като собственика на сградата може да ползва дворното място доколкото това е необходимо за използването и по предназначение, то в случаите когато до мазето няма достъп от жилището му, то същия може да ползва дворното място за достъп до избеното си помещение. В то смисъл Решение №33/26.02.2015 по дело №6221/2014 на ВКС, ГК, II г.о.

В изготвеното по делото заключение на втората назначената тройно съдебно-техническа експертиза,която съдът кредитира вещите лица са изготвили четири варианта за определяне мястото около сградата ,което е необходимо за ползване на същата според предназначението й. Съгласно заключението на вещите лица ,то правилата на приложение 1 т.1 и 2 не могат да бъдат спазени по отношение и на двете сгради попадащи в УПИ VІІ - 194 в кв.21 по плана на с. Г, поради разположението им в имота .Разстоянието между ограждащите срещуположни страни на двете сгради при улична регулационна линия е 6,50м, а най близката точка между тях е 5,20м.От посочените разстояния следва ,че правилата на т.1 и 2 на приложение 1 към чл.21 на наредба 7 не могат да бъдат спазени едновременно и за двете сгради .Предложени са четири вариянта .Съдът възприема 4 –я вариянт , тъй като прилежащата площ към жилищна сграда с пл.№197 е най малка , а именно 46,31 кв.м.

Съгласно чл.64 от ЗС собственикът на постройката може да ползва от земята само ,доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение ,като в случая е необходимо да му се осигури достъп до първия етаж от към двора и достъп за обслужване на вътрешните към двора фасади на къщата ,като линията/границите / между двете сгради е разположена по средата на уличната регулационна линия с дължина по 3,25/три цяло и двадесет и пет стотни/метра и по средата между ъглите откъм дъното на имота с дължина по 2,70/две цяло и осемдесет стотни/ метра след което се чупи в североизточната посока с дължина 3,40/три цяло и четиридесет /метра и се свързва с линията от север , която е на 3/три/м от фасадата и с дължина 4,60/четири цяло и шейсет/ метра .При този вариянт прилежащият терен на сграда с пл.№197 е 46,31 /четиридесет и шест цяло и тридесет и една стотни/ кв.м.УточН, е ,че в представените варианти са посочени за трасиране на линията /границата/на определената прилежаща площ на мястото.От вариантите се вижда ,че по отношение на сграда пл.№197 е спазено изискването за минимално разстояние само от север.Съдът намира ,че ще следва да бъде възприет четвъртия вариант. С оглед на гореизложеното ,то и на основание чл.64 от ЗС следва да бъде определена прилежаща част от УПИ , съответстващ на парцел VІІ , пл.№ 194 в кв. 21 по ПУП на село Г, област Л от 1965 година с площ от 615 кв. метра , собственост на ответниците , за обслужване на построената в този имот масивна жилищна сграда с пл.№ 197 по ПУП на село Г , област Л ,според предназначението й , собственост на ищците , а именно: линията/границите / между двете сгради е разположена по средата на уличната регулационна линия с дължина по 3,25/три цяло и двадесет и пет стотни/метра и по средата между ъглите откъм дъното на имота с дължина по 2,70/две цяло и осемдесет стотни/ метра след което се чупи в североизточната посока с дължина 3,40/три цяло и четиридесет /метра и се свързва с линията от север , която е на 3/три/м от фасадата и с дължина 4,60/четири цяло и шейсет/ метра .При този вариант прилежащият терен на сграда с пл.№197 е 46,31 /четиридесет и шест цяло и тридесет и една стотни/ кв.м.Съдът счита ,че същия към настоящия момент е най удачен за всички страни по делото.

По насрещният иск с правно основание чл.109 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД .

По иска с правно основание чл.109 от ЗС

В исковата молба се твърди ,че масивната жилищна сграда находяща се в с. Г ,ул. „НВ ”№23 построена в УПИ VII-194, кв.21 по плана на селото правели ползването на дворното част място невъзможно тъй като било застроено и когато такава постройка пречи на собствениците да упражняват правата си , същите можели да претендират премахването и по чл.109 от ЗС. В настоящият случай постройката била изградена в имот собствениците на който не са дали разрешение и претендират неговото премахване .Самото построяване на постройката в чужд имот без строителни книжа ,без значение обема и , нарушавало правото на свободно ползване на имота , поради което считали ,че процесната постройка въздействала неоснователно над обекта на правото на собственост на ищците по насрещният иск , като не им позволява да упражняват правата си. С иска по чл.109 ЗС отново се прави възражение за нищожност на делбата по гр.д.№136/08г на ТРС , както и,че съдебната спогодба не е вписана.По основателността на тия възражения съдът се е произнесъл по-горе в мотивите си , тъй като това същите са направени и с отговора на исковата молба по чл.64 от ЗС .

Съгласно разпоредбата на чл.109 ЗС „собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право".Исковата защита по чл.109 ЗС може да бъде упражнена както спрямо всяко трето лице, така и по отношение на лице, което с разполага с права по отношение на имота (съсобственик или титуляр на ограничено вещно право), но ги упражнява по начин, препятстващ или ограничаващ упражняването на субективното право на друг съсобственик или собственик. (Р 139/85 - ОСГК).Производството по чл. 109 ЗС съдът изследва законосъобразността на строителството дори то да е извършено със строителни книжа, ако засяга права на трети лица, които не са могли да участват в административното производство. /ТР № 31/1984г./ .В съдебното заседание от дата 24.10.2016г процесуалният представител на ищците по насрещният иск по чл.109 ЗС заяви ,че са оспорили удостоверението за търпимост/л.196 от делото / , в съдебно заседание от 19.04.2017г /л.264 /, въпреки ,че съдът е указал на процесуалният представител на ищците ,че има у-е търпимост , коя година е строена сградата и следва да се гледа тогава отговаряла ли е на закона , същата е заявила, че не е търпим защото те го били оспорили този документ/л.264/.Предвид твърденията за оспорване на удостоверението за търпимост и доказателствата по делото съдът е запитал дали процесното удостоверение е обжалвано пред административният съд ,защото съгласно чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК, на административните съдилища са подведомствени само исканията за установяване на истинността на административните актове /авторството им/, а по аргумент на противното - не и на тяхното съдържание. И това е така, защото съдът контролира само законосъобразността на действията на администрацията. Доколко ищците по насрещния иск като заинтересовани страни в едно административно производство имат право на жалба и оспорване на търпимостта това ще реши само и единствено административния съд , тъй като съобразно чл.214, т.1 ЗУТ и чл.21, ал.3 от АПК удостоверението за търпимост е приравнен на ИАА, в случая дори прокурорът по реда на чл.16 от АПК има право да оспори същото в т.с. Определение № 5051 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4824/2015 г., II о.В съдебното заседание от 19.04.2017г , процесуалният представител на ищците по насрещният иск заяви ,че процесното удостоверение за търпимост не е обжалвано пред административен съд , тоест доверителите и не са участвали в производство по оспорване по този ред . Съдът приема ,че не са предприемани действия касаещи процесният имот по представеното удостоверение за търпимост, след писмо с изх.№ Тн-ж/229/-00-2009 на РДНСК Л, по подадено възражение касаещо въпросното удостоверение за търпимост /л.56 от от приложеното гр.д.№134/14 на ТРС/.

В този случай разпоредбата на § 16, ал.1 ПЗР на ЗУТ урежда правното положение на незаконните строежи от гледна точка на благоустройствените закони. Посочените в закона критерии, при които един строеж се счита търпим и не полежи на премахване, са изцяло на плоскостта на съответствието на строежа с изискванията на строителните правила и норми към момента на изграждането му или с разпоредбите на ЗУТ. Разпоредбата на § 16 ПЗР на ЗУТ е неотносима към вещно правните последици от незаконното строителство. Статутът на търпимост не може да породи за собственика на терена задължение да търпи създаденото от незаконния строеж ограничение на правото си на собственост. За да бъдат преценени като търпими по смисъла на § 16, ал.1 ПЗР на ЗУТ, строежите следва да отговарят на следните кумулативни изисквания: да са били изградени без строителни книжа до 7 април 1987 г., да са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон.

Предвид факта ,че суперфициарна собственост може да се учреди не само със съгласието на собственика на терена, тъй като нормата на чл. 63 ЗС допуска собственост на сграда отделно от собствеността върху терена без да уточнява способите за възникване на суперфициарни права, както и правото на строеж да се придобие по давност , както бе ,казано по-горе в решението във връзка с отговора на исковата молба от ответниците по иска . Така собственикът на сградата, построена в чужд имот без съгласието на собственика на земята може и е длъжен да противопостави всичките си възражения срещу премахване на сградата, включително и това че е суперфициарен собственик с право по чл. 64 ЗС в производството по чл. 109 ЗС за премахването й. Осигуряването на ползването на дворното место по чл. 64 от ЗС във всички случаи предполага и ограничения на правото на собственост върху дворното место, но дали те са в границите на законосъобразното и допустимото е въпрос на изследване в производството по негаторния иск. Следователно двата иска не са в зависимост на преюдициалност, а възраженията на суперфициарния собственик по негаторния иск, свързани с прилагане на нормата на чл. 64 ЗС следва да се разгледат в производството по негаторния иск.

По делото се твърди ,че ответниците са собственици на масивна жилищна сграда ,находяща се в село Г , област Л , построена върху Урегулиран поземлен имот ,съответстващ на парцела VІІ ,пл. № 194 в кв.21 по ПУП на село Г от 1965 година,с площ от 615 кв. метра ,като тяхната масивна жилищна сграда е заснета по ПУП и е с пл. № 197.Не се спори че парцелът ,в който е построена е собственост на ответниците по иска по чл.64 ЗС и настоящи ищци . По насрещният насрещен иск, с оглед правната легитимация на ищците не са представили документ за собственост за техния имот , върху ,който е построена процесната жилищна сграда , който да ги легитимира като ищци , но такива са представени по приложеното гражданско дело №134/2014г на ТРС , нотариален акт №8/2008г на нотариус Румяна Вутева /л.35/, НА№49/1958г на РС-Тетевен/лис 37 от делото /;НА №56/1968г на РС-Тетевен,НА№45/1980г на РС-Тетевен , както и удостоверение за наследници на ищците е представено по г.д№5943/2015г на ВКС-четвърто г.о.Тоест от приложените по упоменатите по-горе дела приложени към настоящото гр.д.№ 49/2016г на ТРС се доказва материално правната легитимация на ищците. Несъстоятелно е твърдението на процесуалният представител на ответници по настоящия иск , Й.Н.Й. и Ц.Н.Й. ,които считат че следва иска да бъде подадена от всички собственици на УПИ ,тъй като били необходими другари ,защото в случая не се касае за задължителното другарство. Задължителното другарство е вид необходимо другарство, при което неразделността на делата на отделите другари е толкова силна, че неконституирането на задължителния другар като страна по делото води до недопустимост на постановеното в негово отсъствие съдебно решение. В случая ответницата К.Л. не е вземала никакво активно участие в процеса , не твърди ,че процесният имот възпрепятства правото и на собственост по какъвто и да е начин и не може да бъде задължена да предеви иск, тоест касае се за активно другарство искът може да бъде предевен и без него . Съобразно Решение №221/05.06.2012 по дело №1190/2011 на ВКС, ГК, I г.о.„…По тези искове съсобствениците не са необходими другари по смисъла на чл.216, ал.2 от ГПК, тъй като нито с оглед естеството на спорното правоотношение, нито по разпореждане на закона е нужно решението на съда да бъде еднакво спрямо всички съсобственици. Съсобствениците са обикновени другари, тъй като извън общите факти те могат да имат различно материално правно положение /с оглед възможността съсобствеността да произтича от различни юридически факти/, което обуславя тяхната процесуална самостоятелност. Тоест, правоотношението между съсобствениците не е неделимо, поради което и не е необходимо съдебното решение да е еднакво по отношение на всеки съсобственик. Напротив, то може да е различно. …По негаторния иск един от съсобствениците може да е осъществил действия, с които да пречи на ищеца да упражнява правата си в съсобствеността, а друг от съсобствениците да не е осъществявал такива действия, поради което искът спрямо първия да се уважи, а спрямо втория- да се отхвърли. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 872 от 05.01.2011 г. по гр.д.№ 1228 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, решение № 104 от 28.03.2012 г. по гр.д.№ 24 от 2012 г. на ВКС, Второ г.о., определение № 411 от 20.09.2010 г. по ч.гр.д.№ 201 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о. и др., която настоящия състав на ВКС споделя.Твърдените в иска от Д. Н.Й. и Й.Н.Й. за незаконност на процесната жилищна сграда и несъответствието й със законовите изисквания за строеж са недоказани ,както и твърдението за незаконност на постройката същото е ирелевантно на правния спор. В настоящият случай по приложеното гр.д.№136/08 на ТРС за делба е представено удостоверение за търпим строеж . Легална дефиниция на понятието „ търпим строеж „ е дадена в текста на чл. 320 от ППЗТСУ / отм. /. Според тази правна норма „ търпими строежи „ са незаконни и неузаконяеми постройки , които не подлежат на премахване по силата на разпоредба на закона . Такава разпоредба на закона в конкретния казус е нормата на параграф 16 ал. І от ПР на ЗУТ ,която предвижда ,че незаконни строежи, построени до 07. 04.1987г. не подлежат на премахване ,ако са били допустими според действащите към момента на построяването им или съгласно този закон строителни правила и норми . Понятието „допустими„означава в съответствие с благоустройствените закони към момента на извършването им или в съответствие с нормите на ЗУТ. В тежест на ищцовата страна бе да докаже твърденията си , твърдението,че е оспорено удостоверението за търпимост, не е достатъчно . Следваше да се докаже ,че към датата на строежа , това е някъде около 50 години на миналия век , процесната сграда не е била в съответствие с благоустройствените закони към момента на извършването им/ ЗПИНМ/обн. ДВ. бр.227 от 1 Октомври 1949 отм. ДВ, бр. 29 от 10 април 1973 г./и ППИНМ -Обн. ДВ. бр.51 от 2 Март 1950г Отменен с § 311 от заключителните разпоредби на Правилника за приложение на Закона за планово изграждане на населените места - Изв., бр. 76 от 20 ноември 1960 г.и Наредбата за издатините пред външните и вътрешните строителни линии на сградите ("Д . в.", брой 51/2.III.1950 г.). Наредбата за строежите по членове 102, 103 и 210 от Правилника за планово изграждане на населените места ("Д . в.", брой 149/26.VI.1950 г.). Правила и норми за
проектиране на жилищни сгради, одобрени с протокол № 2 от 17 януари 1959 г. на Държавния комитет по строителство и архитектура. Следва да се отбележи и едно друго важно обстоятелство . В материално правната легитимация на ответника в имота, по иск по чл.109 ЗС предполага установяване на фактическо действие от негова страна, надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, водещо до накърняване правата на ищеца по този иск . Само фактът на изграждане търпимата постройка в имота, не предполага уважаване на иска по чл.109 ЗС срещу собственика на сградата , предявен от собственика на земята . Следва да бъдат установени всички елементи от фактическия състав на чл.109 ЗС, а именно, че неоснователните действия препятстват упражняването на правото на собственост на ищеца , в момента от свидетелските показания се доказва ,че ответниците нямат достъп до дворното място . Допълнително негаторният иск, предвиден в разпоредбата на чл.109 от ЗС, предоставя защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие или създадено състояние, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, ноограничава, смущава и пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта от собственика й според нейното предназначение.Ищецът носи тежестта да докаже по делото правото си на собственост и действията на ответника, които неоснователно, противоправно и неправомерно му пречат да упражнява своето право в пълен обем. Такъв иск е допустим и срещу всяко действие представляващо строеж, който е изграден без строителни книжа или при съществено отклонение от същите и поради това неоснователно пречи на собственика да упражнява пълноценно правото си на собственост върху имота в пълния му обем /ТР № 31/1984 г. на ОСГК на ВС; Р № 1544-2002-1У г.о. на ВКС/. Тоест в тази насока с отговора на исковата молба по чл.64 ЗС е поискана СТЕ с предмет 1./премахнати ли са всички части от реализираното от ищците строителство „пристройка и разширение на стълбище към жилищна сграда ”, съгласно заповед №ДК 02 ЛЧ-06/21.04.09 на РДНСК-Л , като вещото лице е дало отговор ,че строежа е напълно разрушен и от него са останали отделни елементи, като е описал същите , както и кои елементи са останали.2./В случай ,че констатираното с тази заповед строителство не е премахнато изцяло препятствали останалите в УПИ V II-194 в кв.21 по плана на с. Г достъп до масивната сграда с пл.№197, вещото лице е отговорило , че от незаконния строеж на терена са останали 2 метални колони , които не препятстват сграда пл. №197.3./В случай ,че е налице одобрен архитектурен проект за сграда с пл.№197 какъв е предвиденият по проект достъп до сутерения етаж на сградата, вещото лице е отговорило че не са намерени строителни книжа в.т.ч одобрен архитектурен проект.4./Мазето в сутерена на сградата може ли да бъде разгледано като самостоятелен жилищен имот ? Да се установи има ли документи за промяна на мазето в жилище ?Отговора , е че това е самостоятелен етаж без вътрешна връзка с надземния етаж, етажът не е жилищен.Етажът както и цялата къща към момента били необитаеми , но от обзавеждането в полуподземният етаж личало че същият бил използван за живеене без помещенията да са преустроени.5./ Ако няма , да даде заключение според законодателството ,за помещението мазе изисква ли се самостоятелен вход? Отговора е ,че ако този вход няма достъп полуподземния етаж става необитаем.6./Премахнати ли са вс. Части от реализираното от ищците строителство „Пристройка към жилищна сграда” констатирано с акт №56/27.03.2009г на РДНСК-Л, вещото лице е заявило ,че е отговорило в т.2.1 от експертизата , 7./В случай ,че констатираното с този акт строителство не е премахнато изцяло препятства ли останалите в УПИ части от него достъпа до масивна ж.сграда пл.№197, вещото лице е отговорило ,че отговора се съдържа в т.2.2 от експертизата. С насрещният иск по чл.109 от ЗС е поискана експертиза със задача –вещото лице да определи площта , която е нужна за обслужване на собствеността на ответниците по насрещният иск жилищна сграда. Като съобразно оспорванията на ищците по насрещния иск е назначена и тройна СТЕ с предмет по насрещния иск по чл.109 от ЗС . Тоест ищецът по иска по чл.109 от ЗС , с оглед доказване на претенцията си не е поискал експертиза с предмет сградата била ли е допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на строителството или съгласно ЗУТ .

По основателността на иска по чл.109 от ЗС.

За да бъде уважен такъв иск, освен активна си легитимация ищецът следва да докаже пълно и главно, че ответниците, с неоснователните си действия, пречат да упражнява пълноценно правото си на собственост, създава й неудобства, по-големи от обикновените или застрашава по някакъв начин имота й, каквото доказване съдът приема, че не беше проведено в настоящия процес. След като собственика на сградата може да ползва дворното място доколкото това е необходимо за използването и по предназначение, то в случаите когато до мазето няма достъп от жилището му, то същия може да ползва дворното място за достъп до избеното си помещение. В то смисъл Решение №33/26.02.2015 по дело №6221/2014 на ВКС, ГК, II г.о. Касае се за сграда построена преди по-вече от 50 години ищците не са установили с какво построената сграда в техният терен им пречи на тяхното право на собственост относно собствения им имот над необходимото съгласно чл.64 ЗС, в съответствие ли е тази сграда с действащото към момента на построяване законодателство/както съдът е указал по-горе към него момент е действал ЗПИНМ , правилници и наредби по прилагането му / .В настоящият процес по никакъв начин не се доказа установяване на фактическо действие от страна на ответниците по този иск и ищци по първоначалния по 64 ЗС , действие надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, водещо до накърняване правата на собствениците на терена . Само фактът на изграждане на търпимата постройка , не предполага уважаване на иска по чл.109 ЗС.Следва да бъдат установени всички елементи от фактическия състав на чл.109 ЗС, а именно, че неоснователните действия препятстват упражняването на правото на собственост на ищците, доказателства какви са тия неоснователни действия не се представиха , поради което този иск следва да бъде отхвърлен . Допълнително по сходен казус решение № 493 / 24.06.2010 г. гр.д.№ 719 по описа на Първо г.о. за 2009 г по сходен казус „Изграждането на незаконен строеж в съседен имот представлява такова неоснователно действие върху съседния имот, което би могло да пречи за пълноценното упражняване на правото на собственост върху този съседен имот, но само ако незаконността на строежа се изразява в нарушение на установените с благоустройствените закони строителни правила и норми /същото е прието в решение № 1* от 09.02.1993 г. по гр.д. № 1* от 1992 г. на ВС, Четвърто г.о., чийто мотиви настоящият състав споделя изцяло/. Когато обаче незаконният строеж е изпълнен в съответствие с действащите строителни правила и норми, но без строително разрешение, то самата липса на такова строително разрешение не е пречка за пълноценното упражняване на правото на собственост върху съседния имот. На същото основание поддържането в съседен имот на търпим строеж, който съгласно пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ е строеж, който е изграден до 07.04.1987 г. без строително разрешение, но в съответствие с действащите към датата на изграждането му или към настоящия момент строителни правила и норми, безспорно не е неоснователно действие върху съседен имот, нито поддържане на неправомерно състояние и поради това не би могло да е основание за уважаване на предявен от собственика на съседен имот иск по чл.109 от Закона за собствеността. „.Също така с решение № 1010 от 24.03.2010 г. по гр. д. № 2734/2008 г. на ВКС, II-ро г. о., се дава отговор на въпроса: доколко собственик на сграда в чужд терен може да ползва земята около същата, и за критериите, съгласно които се определя площта на прилежащата към сградата част от терена, като се приема, че суперфициарният собственик може да използва терена дотолкова, доколкото това е необходимо за използване на постройката по нейното предназначение за жилищна сграда, в частност, частта, необходима за осигуряване на нормалния достъп до сградата, а всяко ползване извън необходимото ограничава правата на собственика на земята без правно основание.Поради което съдът счита ,че искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде оставен без уважение .

По иска с правно основание чл.59 от ЗЗД

С насрещната искова молба ищците първоначално претендират на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 1000лв ,за период от 07.03.2011г до 08.03.2016г , като след уточнението на иска в тази му част се претендира както следва по месеци и средна пазарна цена по 25 лв на месец, а именно :07.03.2011г до 31.11.2011 -7 месеца по 25лв -175лв ; 01.01.2012 -31.12.2012 г-12 месеца по 25 лева -300лева ;01.01.2013-31.12.2013г за 12месеца по 25лв -300лв ; 01.01.2014-31.12.2014 за 12месеца по 25лв -300лв,01.01.2016 до 08.03.2016г 1 за 2м и 7 дни по 25лева -31лв , като твърди обща сума от 1106лв , тай като през процесният период ответниците Й.Н.Й. и Ц.Н.Й. са ползвали неправомерно площ от 28 кв.м.Освен това , с допълнителната молба се претендира наем помесечно , в с.з от дата 24.10.2016г , адвокатът на ищците по насрещният иск е уточнил , че се касае за 1000лева/л.194/ ,като съдът е указал на страните ,че по-голяма сума от първоначално предявената следва да се претендира по реда на изменението на иска . Такова изменение не е направено по делото , поради ,което съдът приема ,че иска е заведен за сумата от 1000лева.Съдът кредитира приетата по делото СИЕ , тъй като е дал възможност на страните за тройна експертиза , същите обаче са представили наредбата на общината за определяне на наемите , но съдът няма такива специални знания за да изчислява по наредбата, съобразно решение №293 от 30.09.2015г по гр.д.№119/2015г ,четвърто г.о .”…единственият обективен критерий за определяне на размера на паричното обедняване на собственикът в случая е само пазарът –търсенето и предлагането на недвижими имоти с характеристиките на процесният.Цената на уговореният между страните наем ,независимо от субектите и от вида на собствеността е от значение в друга хипотеза чл.236 ал.2,която е неприложима в случая ”

По основателността на иска по чл.59 от ЗЗД

За да бъде определено обезщетение за неоснователно ползване на собствен на ищеца имот е необходимо да се определи площта, която е нужна за обслужването на собствената на ответника по иска сграда, като за разликата над тази площ обезщетение се дължи. Според заключение на тричленната техническа експертиза, която съдът приема , вариант 4 , за жилищна сграда с пл.№197 съобразно Приложение № 1 към чл. 21 на Наредба № 7 от 2003 г., необходимата прилежаща площ към сградата е в размер на 46,31 кв.м кв.м. – повече от претендираната с насрещният иск .При тези данни следва да се приеме, че използването на цялата площ на процесния имот в конкретния случай не ограничава извън рамките на допустимото правото на ищеца да ползва собствения си имот. Искът за заплащане на обезщетение по реда на чл. 59 от Закона за задълженията и договорите за неоснователно ползване на собствен на ищеца имот е неоснователен и недоказан и следва да бъде оставен без уважение .

Мотивиран от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.64 от ЗС прилежаща част от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VІІ -194 / седем тире сто деветдесет и четири / в кв.21 / двадесет и първи/ по ПУП на село Г от 1965г , община Тетевен, област Л , който е с площ от 615 /шестстотин и петнадесет /кв.м собственост на Й.Н.Й. с ЕГН ********** *** ,К.С.Л. ЕГН ********** *** , 1751, ж.к „М-4”,блок 416, вх.1, ет.8,ап.31 и Д.Н.Й. с ЕГН ********** *** ,за обслужване на построената в този имот МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с пл.№ 197 / сто деветдесет и седми / по ПУП на село Г , област Л от 1965 година , състояща се от етаж от 62 кв.м и сутеренен етаж от 50 кв.м. , собственост на Й.Н.Й. ЕГН ********** и Ц.Н.Й. с ЕГН ********** , с адрес *** , а именно: линията/границите / между двете сгради е разположена по средата на уличната регулационна линия с дължина по 3,25/три цяло и двадесет и пет стотни/метра и по средата между ъглите откъм дъното на имота с дължина по 2,70/две цяло и осемдесет стотни/ метра след което се чупи в североизточната посока с дължина 3,40/три цяло и четиридесет стотни /метра и се свързва с линията от север , която е на 3/три/м от фасадата и с дължина 4,60/четири цяло и шейсет стотни/ метра , прилежащият терен на сграда с пл.№197 е 46,31 /четиридесет и шест цяло и тридесет и една стотни/ кв.м

ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск от Й.Н.Й. с ЕГН ********** *** и Д.Н.Й. с ЕГН ********** ***, срещу Й.Н.Й. ЕГН ********** и Ц.Н.Й. с ЕГН ********** , с адрес *** , иск с правно основание чл.109 ЗС, за осъждане на Й.Н.Й. ЕГН ********** и Ц.Н.Й. с ЕГН ********** да премахнат масивната си жилищна сграда с едноетажна конфигурация откъм уличната регулация със застроена площ на този етаж от 62 кв.м и находящо се под него мазе с площ от 50 кв.м находяща се в с. Г ,Ловешка Област , ул.”НВ”№23 ,построена върху УПИ съответстващ на парцел VІІ пл.№ 194 в кв.21 по ПУП на село Г от 1965 с площ от 615 кв.м., като неоснователен и недоказан .

ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск от Й.Н.Й. с ЕГН ********** *** и Д.Н.Й. с ЕГН ********** ***, срещу Й.Н.Й. ЕГН ********** и Ц.Н.Й. с ЕГН ********** , с адрес *** , иск с правно основание чл.59 от ЗЗД , за осъждане на ответниците да заплатят сумата от 1000лв ,за период от 07.03.2011г до 08.03.2016г , тъй като ответниците по насрещния иск и ищци по иска по чл.64 от ЗС били ползвали неправомерно 28 кв.м.без правно основание , като неоснователен и недоказан.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-град Л в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Номер на акта:	70
Дата:	25 май 2017 г. (в сила от 2 март 2020 г.)
Съдия:	Ани Борисова Георгиева

Дело:	20164330100049
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	3 февруари 2016 г.

Решение по дело №49/2016 на Районен съд - Тетевен

Съдържание на акта