№ 2007
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110149562 по описа за 2021 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявен по реда на чл. 422 от ГПК е установителен иск от ищеца ФИРМА срещу
ответника С. О. за признаване за установено съществуването на вземане по издадена в полза
на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 06.07.2021 г., срещу която ответникът
е възразил в срок.
Ищецът ФИРМА, ЕИК *********, чрез упълномощения си процесуален представител
твърди, че във връзка с реализираното на 09.04.2017 г. ПТП е изплатил по застраховка
„Каско”, по банков път, на собственика на увредения автомобил застрахователно
обезщетение в размер на 467,16 лeва на 21.08.2017 г. Твърди, че причина за настъпване на
ПТП е попадането на автомобила в необозначена неравност на пътното платно - шахта.
Сочи, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя.
Прави искане съдът да признае за установено съществуване на описаното вземане, за което в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Претендира разноски, описани в протокол от проведено съдебно заседание. Не
възразява за разноските на насрещната страна.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника С.О., който оспорва иска по основание и размер. На първо място счита, че искът е
недопустим, тъй като СО не е надлежен ответник, както и че исковата молба е нередовна.
Оспорва, че договорът е влязъл в сила. Оспорва, че е налице покрит риск и че към
правоотношението са приложими представените общи условия и възразява, че не са
1
изготвени описи и протоколи. Оспорва механизма на ПТП и настъпилите вреди, като
твърди, че за плащане е предявена само джанта, а не и гума. Оспорва вредите да са
настъпили в резултат на необезопасена шахта на пътното платно. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС, който не е управлявал
МПС със съобразена скорост. Оспорва ликвидационните разноски. Твърди, че не е налице
възлагане на работата по смисъла на чл. 49 от ЗЗД. Освен това твърди, че на страната не е
изпратена покана. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Възразява за
разноските на насрещната страна. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от
ГПК.
Третото лице-помагач на страната на ответника С. В. оспорва иска по основание и
размер като твърди, че не се установява точният механизъм на ПТП, както и дали
увреденият автомобил е попаднал в дупка или в шахта. Излага доводи, че не носи
отговорност за поддръжка на дъждоприемни шахти и техните капаци, нито за поддръжка на
пътни настилки.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът ФИРМА е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК с вх. № 20734 от 30.06.2021 г. г. срещу С. О., по което е образувано ч. гр.
дело № 38074/2021 г. на СРС, II ГО, 178 състав, по което на 06.07.2021 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с предмет вземането, посочено в
исковата молба възникнало на описаното основание.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът в заповедното производство е подал
възражение по образец.
При наличие на възражение, породило своите правни последици, в срока по чл. 415,
ал. 2 от ГПК заявителят е предявил установителен с предмет вземането, за което в негова
полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, който
е процесуално допустим по изложените в определението от 24.01.2022 г. мотиви, които
съдът не следва да повтаря.
Предявен по реда на чл. 422 от ГПК е установителен иск с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД , за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 467,16 лева, представляваща изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 09.04.2017 г., около 17,00 часа, в
АДРЕС, при което лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Каптива“, с рег. № ...,
застрахован при ищеца по застрахователна полица № ... със срок на валидност от 23.12.2016
г. до 22.12.2017 г. попаднал в необезопасена неравност (шахта) на пътното платно, ведно със
законната лихва от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК – 30.06.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 06.07.2021 г. по ч.гр. дело №
38074/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
2
В тежест на ищеца е да установи наличието на застрахователно правоотношение
между него и собственика на увредения автомобил; застрахователно събитие, настъпило в
срока на договора; вреди, както и конкретен размер; изпълнение на задълженията по
договора за застраховка – плащане на застрахователното обезщетение; пряка и
непосредствена причинна връзка между причинената вреда и неизпълнение на задълженията
на ответника за обезопасяване на участък от пътя, който е компрометиран. За да бъде
ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на
следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически
състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина/; вредите да са причинени от изпълнителя при
или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него (така ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието
й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната
връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.
При доказване на горното, в тежест на ответника е докаже погасяването на дълга,
както и направените от него възражения, вкл. това за съпричиняване на вредата.
Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от
събраните по делото доказателства.
Между страните не е спорно, поради което и отделено като такова по реда на чл. 146,
ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК с определение от 28.02.2022 г. е обстоятелството, че е налице валидно
възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ на МПС със
застрахователна полица № ... с дата на сключване на застрахователната полица 19.12.2016 г.,
по която застрахован е лек автомобил марка „Шевролет“ модел „Капитва“ с рег. № ..., със
срок на валидност на полицата от 23.12.2016 г. до 22.12.2017 г.
Чрез изслушаната и приета по делото САТЕ, изготвена от инж. ЙО. ЙО., от
констативния протокол за ПТП № 1677183 от 09.04.2017 г., уведомлението за щета и
показанията на разпитания свидетел Н. Р. Ж., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от
ГПК, на които съдът дава вяра като обективни, последователни и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства, се установява следният механизъм на ПТП: на
09.04.2017 г., около 17:00 часа, в гр. София, при управление на лек автомобил „Шевролет“,
модел „Капитва“, с рег. № ..., по бул. „Президент Линкълн“, с посока на движение от ул.
„Зеленика“ към ул. „Монтевидео“ в района пред бл. № 51, водачът предприел маневра завой
наляво, при която попаднал в необезопасена неравност - шахта на пътното платно. Според
3
констативния протокол за ПТП, издаден от служителите на МВР, които са посетили
местопроизшествието, лекият автомобил марка „Шевролет“ е попаднал в необезопасена
шахта, която е посочена в схемата на ПТП като дупка, но словом е уточнено, че се касае до
шахта. Обстоятелството, че автомобилът е попаднал в дупка, образувана от преместен капак
на шахта се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел.
С ангажиране на описаните доказателства ищецът е провел пълно и главно доказване
на спорното обстоятелство, че вредите са пряка последица от пропадане на автомобила в
необозначена дупка на пътното платно, образувана от отворен капак на шахта, поради
неизпълнение на задължението на ответника да поддържа пътя в изправност, съответно да
сигнализира своевременно за препятствие на пътя, вкл. за нарушение на пътната настилка,
каквото задължение има по чл. 29 във вр. с чл. 19 от Закона за пътищата. Шахтата също е
елемент от пътното платно, поради което задължение на СО е да ги поддържа в изправност и
в случай на пропадане да ги възстанови с цел безпрепятствено преминаване.
Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на водача на
лекия автомобил марка „Шевролет“, следва да бъде изследван въпросът дали със своето
поведение той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното
намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице
съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или
бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо
същото да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не
може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за
настъпването на вредите (Така Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС,
Второ ТО; Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В
конкретния случай, ответникът не е доказал по правилата на чл. 154 от ГПК фактите, на
които основава твърденията си, че водачът на лекият автомобил е управлявал същия с
несъобразена скорост.
Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно
изготвено и безпристрастно, увредени вследствие на ПТП са следните детайли от лекия
автомобил „Шевролет“,а именно : задна дясна гума, дясна джанта и ходова част, както
всички вреди по автомобила с в причинна връзка с механизма на ПТП. От заключението се
установява, че не са налице данни техническото състояние на автомобила, в това число и
гумата и джантата да са допринесли за настъпване на ПТП, поради което и възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е недоказано.
Според заключението на вещото лице, стойността на увредените детайли по средни
пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 696,80 лева.
Въз основа на уведомление на водач на лекия автомобил „Шевролет“ до ищеца е
образувана преписка по щета № ..., изготвен е опис на щетите и ремонта на МПС е възложен
на автосервиз. За извършената ремонтна дейност са представени фактури. Изготвен е доклад
4
по щета и сумата, представляваща стойността на ремонта в размер на 467,16 лева е платена
по сметка на автосервиза с платежно нареждане за кредитен превод от 21.08.2017 г., (лист 18
– 20), което обстоятелство не е и спорно между страните.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътно-
транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните в
Протокол за ПТП повреди, за застрахователят е възникнало задължението да заплати
застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена
вреда в рамките на предвидената в договора сума, както между страните не е спорно и се
установява, че застрахователят е заплатил на сервиз сумата, необходима за ремонта на
увредените детайли, което обстоятелство не се оспорва и от ответната страна, поради което
и на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ ищецът е встъпил в правата на третото лице срещу
причинителя на вредата.
С писмо от 30.11.2017 г. на лист 21 ищецът е поканил ответника да му възстанови
заплатена сума в размер на 467,16 лева, която е в рамките на претърпяната вреда, но между
страните не е спорно, че плащане не е постъпило. В настоящия случай, възраженията във
връзка с получаване на поканата и поставянето на длъжника в забава са ирелевантни в
контекста, в който са направени, тъй като застрахователят не претендира заплащане за лихва
за забава, описана в отговора на исковата молба. Заявено е единствено искане по чл. 214, ал.
2 от ГПК.
В хода на производството, от събраните писмени доказателства – опис на щета, както и
от заключението на приетата по делото САТЕ, безспорно се установяват щетите, нанесени
на застрахования при ищеца лек автомобил са в следствие на ПТП, като не се установява
някой от детайлите да е бил увреден в следствие на въздействия извън ПТП каквото
твърдение навежда ответника. От заключението се установява и средната пазарна стойност
на увредените детайли и сумата, дължима за тяхното ремонтиране, а именно 696,80 лева по
средни пазарни цени към датата на ПТП, която е над сумата от 467,16 лева, която е
действително заплатена от ищеца на сервиза. Тъй като стойността на вредата, която съдът
следва да определи по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, но се установява сума в по-голям размер от платения по
фактурата и претендиран от ищеца, цялата сума от 467,16 лева му се дължи.
По така изложените съображения съдът намира, че искът следва да бъде уважен в
пълния предявен размер, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.06.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, както законна последица от предявяване на заявлението, съответно
иска.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
ищецът.
Ищецът е сторил разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на
5
25 лева и 50 лева за юрисконсулт.
В настоящото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на
25 лева (лист 6 по делото), 150 лева – депозит за вещо лице (л. 69 по делото), 50 лева –
депозит за призоваване на свидетел (л. 69 по делото). Страната е завила и претенция за
присъждане на юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300
лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че
съдът е ограничен до определените в наредбата суми с оглед техния максимум, а не
минимум, определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв.
В съдебно заседание ответникът не поддържа възражението си срещу разноските, тъй
като същите се определят от съда.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
ищеца следва да бъде присъдена общо сумата от 400 лева – разноски в заповедното (75 лева)
и исковото производство (325 лева).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 от ГПК от ищеца
ФИРМА АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ..., срещу ответника
С.О., с адрес в: ..., иск с правно основание чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 467,16 лева, представляваща изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 09.04.2017 г.,
около 17,00 часа, в АДРЕС, при което лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Каптива“, с
рег. № ..., застрахован при ищеца по застрахователна полица № ... със срок на валидност от
23.12.2016 г. до 22.12.2017 г. попаднал в необезопасена неравност (шахта) на пътното
платно, ведно със законната лихва от предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 30.06.2021 г. до изплащане на вземането , за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
06.07.2021 г. по ч.гр. дело № 38074/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
ОСЪЖДА С.О., с адрес в: ..., да заплати на ФИРМА АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в ..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 400 лева -
разноски в заповедното и исковото производство.
6
Решението е постановено при участието на С. В., ЕИК *********, като трето лице-
помагач на страната на С.О..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7