Решение по дело №509/2017 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 666
Дата: 31 май 2017 г. (в сила от 27 юни 2017 г.)
Съдия: Майя Йончева Йончева
Дело: 20174520100509
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. Русе, 31.05.2017 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание на втори май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                           Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА

 

при секретаря         Е. ДОБРЕВА                                      и в присъствието на

прокурора                                                                       като разгледа докладваното от съдията гр. дело №509 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:

 

         Искът е с правно основание по чл.127а, ал.2 СК.

Ищцата Н.В.А. чрез процесуалния си представител твърди, че с ответника са родители на детето Л Б Я, ЕГН **********. С решение по гр. дело №5936/2014г. на Районен съд гр. Русе, влязло в сила на 3.02.2015г., местоживеенето и упражняването на родителските права спрямо детето са предоставени на нея, а ответникът-баща е осъден да заплаща чрез нея в качеството й на майка и законен представител месечна издръжка за детето в размер на 100 лв. Определен е и режим на лични отношения на бащата с детето. От година и половина майка й работи в Германия и живее там при братята й Н и В, които също работят. В Германия живее и сестра й Силвия, която в момента има дете на 10 месеца. Всички те редовно я подпомагат финансово в отглеждането на Л и ежегодно по време на големите християнски празници канят нея и детето да им гостуват. Тъй като ответникът не дава съгласие Л да пътува до Германия, те не могат да отидат на гости на близките си, а Л няма възможност да общува с роднините си по майчина линия и да се види с наскоро родената си братовчедка Н. Ответникът и към момента отказва да даде съгласие за пътуване на детето им в чужбина и приоритетно в Република Германия и не съдейства за издаване на международен паспорт на детето, с което ограничава правото му на свободно придвижване, установено в Конституцията на Република България, в ЗБЛД и в Конвенцията за правата на детето. Същевременно той не проявява интерес към Л, а от месец март 2016г. изобщо не я е виждал. Моли съдът да постанови решение, с което да даде разрешение, заместващо съгласието на бащата Б.Д.Я. за срок до навършване на пълнолетие, детето Л Б Я, ЕГН ********** да напуска пределите на Република България и да пътува със съгласието или придружавано от майката Н.В.А., както до Република Германия, така и до други държави в ЕС, а евентуално - за срок от пет години детето да пътува само до Република Германия и Великобритания, в период, когато не се нарушава режима на лични контакти на детето с бащата, определен с решението по гр. дело №5936/2014г. на РРС, съгласно направеното допълнение в съдебно заседание на 2.05.2017г.  Моли съдът да даде разрешение, заместващо съгласието на бащата Б.Д.Я., майката Н.В.А. да подава заявления за издаване на задгранични паспорти на детето Л Б Я и да получава същите след издаването им. Претендира за разноски.

Ответникът Б.Д.Я. чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на иска. Заявява, че отношенията му с ищцата са изключително обтегнати, поради което счита, че с предявяването на иска тя желае да предотврати всякаква емоционална връзка с дъщеря му. Оспорва твърдението, че не се интересува от дъщеря си. Възразява, че уважаването на иска няма да е в интерес на детето, както и че исканото разрешение не може да бъде дадено за неограничен и неопределен брой пътувания, ще се наруши режимът на лични контакти с детето му, ще е налице неизвестност кога и как детето ще бъде върнато в страната ни, държавата няма да може да контролира майката при упражняването на родителските права спрямо детето. Моли искът да бъде отхвърлен. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатското възнаграждение.

По делото са представени писмени доказателства, изслушано е устно становище на социалния работник при Дирекция “Социално подпомагане” гр.  Русе Д Г И, разпитани са свидетели.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:

         От представения препис от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №116/23.02.2011г. на Столична община, 05 район Сердика, е видно, че Л Б Я е родена на ***г. в гр. София от родители: майка Н.В.А. и баща Б.Д.Я..

С влязло в сила на 3.02.2015г. решение по гр. дело №5936/2014г. Русенският районен съд е предоставил упражняването на родителските права спрямо роденото по време съжителството на  Н.В.А. и Б.Д.Я. дете Л Б Я на майката Н.В.А., определил е режим на лични отношения на бащата Б.Д.Я. с детето: до навършване на 5-годишна възраст - всяка първа и трета събота от месеца от 9.00 ч. до 18.00 ч. и 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, а след навършване на 5-годишна възраст - всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 9.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, половината от зимната и пролетната ваканции, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск и го е осъдил да заплаща за детето чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 100 лв, считано от 14.10.2014г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й, осъдил го е да заплати и издръжка за минало време за периода от 14.10.2013г. до 14.10.2014г. в размер на 620 лв.

По делото е установено, че ответникът-баща не дава съгласие малолетната му дъщеря, понастоящем на 6 години да напуска България, за да пътува в чужбина, тъй като не познава роднините на ищцата, не поддържа връзка с тях и детето ще се отчужди от него, защото ще бъде лишен от възможност да го вижда редовно.

Свидетелката С С С установява, че майката на ищцата Л, братята й и сестра й С живеят в Германия, а сестра й Н от доста години е във Великобритания, където учи/работи. Приятелка е с майката на ищцата, както и със сестра й Силвия, с която преди 2-3 години заедно заминали на работа в Германия, но докато С останала там, тя се завърнала в България  заради приятеля си. Заявява, че е в постоянна връзка с роднините на ищцата, които са “...добре уредени“. Всички са се установили в гр. Хамбург. Братята й живеят в двуетажна къща, всеки на етажа си в добре обзаведени жилища, единият брат е женен с две деца. Братята й имат постоянна работа, вземали добри пари. Сестрата С живее на квартира в друго жилище от две стаи с кухня с приятеля си и детето им. Майката на ищцата работи в хранителната промишленост и в момента живее при дъщерята С, която е в отпуск по майчинство. Свидетелката установява още, че роднините на ищцата я подпомагат материално, като й изпращат пари. Намерението на ищцата е да могат двете с детето да посетят близките си и то да се сближи с братовчедите си зад граница.

Показанията на свидетелката С не будят съмнение относно тяхната достоверност, тъй като казаното от нея е плод на лични впечатления. Подкрепени са от данните в представеното в превод от немски на български език нотариално заверено фотокопие на удостоверение за адресна регистрация на С А., родена на ***г. и на Н А., родена на ***г., издадено от Службата по въпроси, свързани с населението, Районна служба - Аймсбютел. От същото е видно, че двете обитават самостоятелно жилище на посочения в удостоверението адрес в гр. Хамбург. В съответствие с показанията на свидетелката е и представеното в превод от немски на български език заверено фотокопие от договор за наем, от който е видно, че на С А., наемател, е отдадено под наем самостоятелно жилище в гр. Хамбург на адреса, посочен в удостоверението за адресна регистрация и че наемното правоотношение е с начало 1.09.2016г. (л.17-40). Поради това съдът кредитира показанията на свидетелката.

Свидетелката Л В А., майка на ответника, заявява, че отношенията между страните по делото са влошени. Ответникът има ново семейство и друго дете, като според свидетелката, ищцата не искала двете деца да общуват помежду си. Свидетелката заявява, че с майката на ищцата са братовчедки. От друга своя братовчедка, която от 15 години живеела в Германия, чула, че единият от братята на ищцата, другият й брат със семейството си и сестра й с нейното дете - “...всички живеят в две стаи и едва се изхранват”. Ако ищцата и детето заминат при тях, за детето Л нямало да има никакви удобства за живеене. От същата братовчедка научила, че роднините на ищцата искали тя да замине при тях, за да ”...й дават помощи и жилище, а другите да не си търсят и плащат квартира, всички да живеят под един покрив“. Свидетелката счита, че роднините на ищцата искат да използват Л, за да се облагодетелстват.

Тъй като свидетелката Л А. възпроизвежда чужди изявления и няма собствени възприятия за изнесените от нея факти и показанията й не намират опора в наличните доказателства, то съдът ги намира за неубедителни и депозирани в услуга на ответника с оглед изхода от делото.

Социалният работник от отдел “Закрила на детето” при Дирекция “Социално подпомагане” гр. Русе Д Г И, в съдебно заседание на 2.05.2017г., заявява, че в резултат на извършено социално проучване е установено, че ищцата - майка полага добри грижи за Л и че между двете е изградена силна емоционална връзка. Детето желае да гостува на своите роднини в чужбина. Изразява становище, че искането за издаване паспорт на детето Л Б Я за пътуване в чужбина, е в негов интерес.

При тези данни съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен. В интерес на малолетната Л е да има възможност да пътува зад граница с рождената си майка, на която съдът е предоставил упражняването на родителските права. Това е така, защото правото на детето на свободно придвижване, правото му да пътува и да опознава различни общества и култури, правото да живее с родителя, на когото са предоставени родителските права в избраната среда, следва да бъдат защитени. Не би бил защитен интересът на детето (неговата сигурност и безопасност), ако му се предостави възможност да посещава роднини, които нямат постоянен дом, средства, осигурен статус и условия на живот, дори и когато те са в страна, която е член на Европейския съюз. Доказателства в такава насока липсват. С оглед събраните доказателства по делото съдът няма основание да се съмнява в родителския капацитет на майката, нито съзира вероятност тя да вземе решения, които не са в интерес на Л. Не могат да бъдат споделени опасенията на ответника от вероятно нарушаване режима на лични отношения, доколкото съставляват бъдещи и несигурни събития и не могат да са аргумент за постановяване на отказ да се даде съгласие за пътуване на детето в чужбина.

Искът следва да бъде уважен, като на ищцата се даде разрешение, което да замести липсата на съгласие на бащата, малолетната Л до навършване на пълнолетие да пътува, придружавана от своята майка и законен представител до Република Германия и до всички държави в Европейския съюз, в който понастоящем членува и Великобритания в период, когато не се нарушава режима на лични контакти на детето с бащата, определен с решението по гр. дело №5936/2014г. на РРС, както и да се даде разрешение на майката Н.В.А., заместващо съгласието на бащата Б.Д.Я., да подава заявления за издаване задгранични паспорти на детето Л Б Я и да получава същите след издаването им.

Ищцата е предявила срещу ответника, като евентуален - ако не бъде уважен първоначалният иск, иск за срок от пет години детето да пътува само до Република Германия и Великобритания, в период, когато не се нарушава режима на лични контакти на детето с бащата, определен с решението по гр. дело №5936/2014г. на РРС. В случая съдът не дължи произнасяне по него с оглед уважаването на първоначалния иск. Независимо от това, относно срока на даденото разрешение по  чл.127а СК - при определяне срока до навършване на пълнолетие на детето, съдът съобрази и следното: в производството по спорна съдебна администрация по  чл.127а СК съдът е задължен служебно да следи за интересите на детето и не е тясно обвързан от исканията на страните (родителите на детето), респ. и от уточненията и измененията на тези искания, направени в течение на производството по делото.

На основание чл.78, ал. ГПК ответникът следва да заплати на ищцата 830 лв разноски по делото, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Направеното от ответната страна възражение за прекомерност, настоящият съдебен състав счита за неоснователно, тъй като предвид характера на производството и факта, че на преценка подлежат множество факти и обстоятелства, не може да се счете, че делото не е с действителна правна и фактическа сложност.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

РАЗРЕШАВА малолетната Л Б Я, ЕГН ********** да пътува до навършване на пълнолетие, придружавана от своята майка и законен представител Н.В.А., ЕГН ********** до Република Германия и до всички държави в Европейския съюз, в който понастоящем членува и Великобритания в период, когато не се нарушава режима на лични контакти на детето с бащата Б.Д.Я., ЕГН **********, определен с решение №15/09.01.2015г. по гр. дело №5936/2014г. на Районен съд гр. Русе: след навършване на 5-годишна възраст - всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 9.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, половината от зимната и пролетната ваканции, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и РАЗРЕШАВА на майката Н.В.А. да подава заявления за издаване задгранични паспорти на детето Л Б Я и да получава същите след издаването им.

ОСЪЖДА Б.Д.Я., ЕГН ********** да заплати на Н.В.А., ЕГН **********, сумата 830 лв разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                         Съдия: