Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град С. , 25.05.2015 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на пети май през две хиляди и петнадесета година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря А.Р., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 12803 по описа на 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 208, ал.1 от КЗ.

          Ищцата Н.Г.Г., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 26.10.2012 год. сключила с ответника договор за застраховка по риска „Каско” на собствения й лек автомобил „Ауди”, модел „А-4” с ДК № ******, като заплатила изцяло дължимата застрахователна премия. Твърди, че през периода от 19.00 ч. на 26.03.2013 год. до около 13.30 ч. на 27.03.2013 год. застрахования автомобил бил откраднат и по този повод пред ответника била образувана застрахователна преписка, като след изпълнение на всички процедури и представяне на изискуемите се документи, застрахователя отказал плащане с мотив, че застрахованото лице е декларирало неверни данни при подаване на уведомлението. Счита, че това обстоятелство не отговаря на истината, а отделно от това не е основание за отказ на плащане при наличие на валиден договор. В тази връзка моли съда да постанови съдебно решение по силата на което да осъди ответника да заплати сумата от 29 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение. Претендира законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

          Ответникът „ЗК О. – К.Б.” КЧТ, чрез процесуален представител оспорват иска по основание и размер, като твърдят, че автомобила е управляван чрез оригинален ключ след като застрахованото лице го е обявило за откраднат и в тази връзка последното е декларирало неверни обстоятелства в уведомлението за настъпване на застрахователното събитие, което им дава основание за отказ. Молят съда да отхвърли иска. Претендират разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От застрахователна полица с № 281222292222971182574 от 26.10.2012 год. се установява, че между страните е бил сключен застрахователен договор за застраховка „Каско” на собственото на ищеца моторно превозно средство, представляващо лек автомобил марка „Ауди”, модел „А-4” с ДК № ******, за срок от 09.11.2012 год. до 08.11.2013 год., за застрахователна стойност в размер на 29 000 лева, при застрахователна премия от 880.01 лева, платена изцяло. Освен това изрично е отразено в застрахователната полица, че застрахователния договор се сключва съгласно Общите условия.

          Приложени са по делото Общите условия, които са неразделна част от сключения застрахователен договор. В Раздел IV, чл. 1.20 от тях е вписано, че застрахователя не покрива щети при представени неверни данни за МПС при сключване на застраховката, при доказване на застрахователното събитие или оценка на щетата, като в този случай застрахователя отказва или намалява обезщетението.

Представена е образуваната пред ответника щета досежно процесното застрахователно събитие. От намиращите се по нея документи се установява, че застрахованото лице, на 27.03.2013 год. е депозирало уведомление за щета по сключената полица, като е декларирало, че на 27.03.2013 год., в 13.30 ч.  установила, че колата не е на паркираното предната вечер място. При сключването на полицата, както и при образуването на щетата е декларирано, че автомобила е оборудван с два ключа за запалване. С приемо-предавателен протокол от 27.03.2013 год. застрахованото лице е предало ключ-1 бр. от застрахования автомобил, а другия 1 бр. ключ, заедно със свидетелството за регистрация – част 1 са предадени на 28.03.2013 година. По запитване от застрахователната компания с изх.№ ЗК2624/27.08.2013 год. до официалния вносител на марката автомобили „Порше БГ” се установява, че предоставените за изследване ключове – 2 бр. са от същия автомобил и са разпознати от системата Audi Servise Key, като са приложени две справки за процесните ключове, от които се установява, че данни на транспондера на единия от тях застрахования автомобил е управляван на 27.03.2013 год. в 17:18:52 ч. Това обстоятелство е дало основание на застрахователната компания да откаже плащане с писмо от 30.08.2013 година.  

По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.М., която съдът кредитира като обективно дадена и от която се установява, че пазарната стойност на автомобила към датата на събитието е 24 500 лева.

От разпита на ищеца по реда на чл. 176 от ГПК се установява, че получила липсващия предния ден ключ на 28.03.2013 год., чрез куриерска фирма „Спиди”, който бил изпратен от майка й.

Останалите приети по делото доказателства не установяват релевантни за спора факти обстоятелства, поради което не следва да се обсъждат и ценят.

          При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, което трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. По делото не се спори, че е налице валидно застрахователно правоотношение между страните по силата на валидна застрахователна полица.

Спорно е между страните обстоятелството дали е налице основание за отказ от плащане по застрахователното правоотношение. Установи се по делото, че при уведомлението до застрахователя, застрахованото лице е декларирало установяване липсата на автомобила на 27.03.2013 год. в 13.30 часа, като е предало 1 бр. ключ от него с приемо-предавателен протокол. Другия ключ от автомобила е предоставен пак с протокол но на следващия ден - 28.03.2013 год. В същото време от официалния дилър на марката автомобили се установи, че с един от двата ключа /без значение е кой от тях/, автомобила е управляван на 27.03.2013 год. в 17:18:52 ч. От друга страна останаха недоказани в настоящият процес доводите на ищеца, че е получил другия ключ от родителите си, чрез куриерска пратка на „Спиди”. При тези обстоятелства обективно не може ищцата да разполага с двата ключа /единия е предала на застрахователя в 13.30 ч. на 27.03.2013 год., а другия твърди, че е в майка й, който пък е получила на 28.03.2013 год./, а в същото време автомобила да е в движение с фабричен ключ, като от официалния дилър заявяват, че няма други ключове от застрахования автомобил. Въз основа на изложеното настоящият състав приема, че застрахованото лице е декларирало неверни данни при уведомлението за възникналата щета.

Съгласно уговореното между страните в Общите условия, които са неразделна част от договора, застрахованият не е изпълнил свое съществено задължение по договора за застраховка, даващо основание на застрахователя да откаже изплащане. Съгласно Раздел IV, чл. 1.20 от тях е вписано, че застрахователя не покрива щети при представени неверни данни при доказване на застрахователното събитие, като в този случай отказва или намалява обезщетението. Въз основа на това съдът приема, че застрахователя правомерно и в съответствие с ОУ е отказал плащане на застрахователното обезщетение. С посочените клаузи по Общите условия застрахователя е въвел санкционно поведение за действията на застрахования и е определил при какви условия не изплаща обезщетение. Поради изложеното предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 29 000 лева е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал. 8 от ГПК ищеца следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 400 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

          Водим от гореизложеното съдът :

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.Г.Г. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. М. срещу „ЗК О. – К.Б.” КЧТ с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление: град С., бул. „*******” № ***, иск на правно основание чл. 208, ал.1 от КЗ за сумата от 29 000 /двадесет и девет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за лек автомобил „Ауди”, модел „А-4” с ДК № ******, за застрахователно събитие станало на 27.03.2013 год., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Н.Г.Г. с ЕГН ********** да заплати на „ЗК О. – К.Б.” КЧТ с ЕИК ******** на правно основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 400 /хиляда и четиристотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: