№ 190
гр. Пловдив, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330206398 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 21-1030-008281/26.08.2021 г.
на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на М. С.
Ц. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на
чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец и се отнемат 8 контролни
точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
Жалбоподателят моли да се отмени НП. Аргументите са свързани с
фактическата обстановка по случая, от където се извежда и възражение за допуснато
съществено нарушаване на процесуалните правила, свързано с описанието на
нарушението и липсата на посочване в коя конкретно лента на движение се е намирал
жалбоподателя. Другото възражение е свързано с наличието на поправки в акта за
установяване на административно нарушение (АУАН). Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна взема становище по жалбата с писмото, с което преписката
е изпратена на съда, в което посочва, че обжалваният акт е законосъобразен, а
нарушението доказано и моли да бъде потвърден. Не изпращаa представител в съдебно
заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 06.08.2021 г. жалбоподателят М.Ц. управлявал лек автомобил „БМВ 320 Д“ с
рег. № ***. Движел се в гр. Пловдив по бул. „Санкт Петербург“ в посока запад към
1
надлез „Родопи“. Трафикът бил нормален и около автомобила на жалбоподателя имало
и други автомобили. Около 20:00 ч. наближил кръстовището преди самия надлез, което
било регулирано чрез светофарна уредба. Престорил се в лявата лента за движение
направо. Светофарната уредба работела в нормален режим. Жалбоподателят навлязъл
и преминал през кръстовището. В момента движението му, от момента на навлизането,
светофарната уредба вече светела с червен забраняващ режим. В същото време на
адрес бул. „Санкт Петербург“ до № 23, в посоката му на движение, непосредствено до
автобусна спирка се намирал автопатрул на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Пловдив и наряд, изпълняван от *** Г.М.. Той забелязал поведението на лекия
автомобил на жалбоподателя, за което се ориентирал по подавания сигнал на
светофарната уредба в обратната посока, доколкото кръстовището било така
организирано, че в противоположните посоки на съшия булевард светофарите
подавали в едно и също време един и същ светлинен сигнал. Тоест той забелязал, че
навлизането и преминаването през кръстовището на жалбоподателя било осъществено
на червен сигнал. Полицейският служител навлязъл навътре в пътното платно и подал
сигнал със стоп палка. Жалбоподателят обаче не спрял и продължил движението си.
М. забелязал, че водачът на автомобила видял подадения сигнал от органите на реда. В
създалата се ситуация полицейските служители решили да последват автомобила на
жалбоподателя. Включили светлинна и звукова сигнализация и на втората отбивка от
автовъзел „Родопи“ жалбоподателят отбил и спрял автомобила си. Полицейските
служители извършили проверка за алкохол, която се оказала отрицателна.
За установените нарушения бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия АВ бл. № 012224/06.08.2021 г., в който е
посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 и чл. 103 от ЗДвП. В акта
нарушителя отразил единствено, че бил навлязъл в светофара, когато било жълто. В
тридневен срок от съставяне на акта постъпило писмено възражение от него.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 100 лв. за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му било
наложено наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля
Г.М. – актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото, включително АУАН, писмо рег. № 103000-21028/12.08.2021 г. от
сектор „ПП“ към ОД на МВР Пловдив, докладна записка рег. № 1030р-
23430/12.08.2021 г., докладна записка рег. № 1030р-23432/12.08.2021 г., писмено
възражение вх. № 103000-20733/09.08.2021 г., справка за нарушител/водач,
оправомощителни заповеди № 8121з-515/14.05.2018 г, № 8121з-825/19.07.2019 г. на
МВР.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят след предявяване на акта потвърждава
авторството му и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че си
спомня случая, тъй като имало допълнителни обстоятелства около него. Потвърждава
с категоричност преминаването на водача на червен сигнал на светофарната уредба,
към която имал пряка видимост, поведението на водача, подадения от органите сигнал
и забелязването му от жалбоподателя.
Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, подробни, логични,
непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства,
поради което им дава вяра. Същите съответстват на съставения АУАН, не опровергават
фактическите констатации в него и затова съдът отчете презумптивната му сила,
2
регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Затова те са достоверен източник на
информация. От друга страна съответстват на съставената докладна записка от
полицейския служител, в която също се съдържа осъществения визуален контакт
между водача и служителя.
Съдът не оцени с доверие обясненията на жалбоподателя. От една страна се
отчете неговата заинтересованост от изхода от делото, доколкото е страна в него.
Прецени се относителна тежест на обясненията му и най-вече поради липсата на други
доказателства, оборващи фактите в АУАН и показанията на свидетеля, се прие, че не
може да бъде възприета изложената от нарушителя фактическа обстановка. Така също
поведението му е непоследователно и нелогично, доколкото при наличие на
тежкотоварен автомобил, преминаващ в същото време процесното кръстовище, то
автомобилът на жалбоподателя би бил с ограничена видимост от гледната точка на
полицейските служители, а отделно от това подаването сигнал със стоп палка и
навлизането на пътното платно би било рисковано за тяхното здраве. Същевременно
тежкотоварният автомобил също би следвало да извършва нарушение и най-логично в
такава ситуация е той именно да бъде спрян за проверка и за евентуално съставяне на
акт. По тези причини и въпреки че не са установени други нарушения от страна на
жалбоподателя и е нелогично за съда да не спре при подаден сигнал, независимо дали
са възникнали съмнения относно това сигналът за кого се отнася, не се взеха
обясненията му при формиране на фактическата обстановка по делото.
С оглед на горното и не се възприеха и възраженията, свързани с установяване
на различна фактическа обстановка по делото, доколкото не се доказаха.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават
административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата
на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушенията са изчерпателно описани и подробно са посочени обстоятелствата, при
които са извършени. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на
очевидец и нарушителя, като последният е имал право да направи възражения, сторил
го е, а и в тридневния срок е депозирал писмено такова. В акта е дадена правна
квалификация на установените нарушения.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се
откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на задължителните указания на
светлинната сигнализация и своевременното му преустановяване на автомобила при
подаден сигнал от органите на реда.
Не се възприеха възраженията за непълна фактическа обстановка в акта и
3
постановлението. Конкретната лента на движение на водача не е част от фактическия
състав нито на нарушението чл. 6, т. 1, нито и чл. 103 от ЗДвП. Мястото на
констатиране на нарушението се посочва с административния адрес на поста на
полицейския патрул и това е напълно достатъчно. Затова и не е необходимо да бъде
посочвано в описанието на нарушението в коя лента на пътното платно точно се е
движил нарушителя. Друг е въпросът дали водачът може да забележи и да възприеме,
че сигналът на органите на реда се отнася за него, който ще се обсъди от правна страна
на нарушението.
Колкото до направената корекция в акта, съдът счита, че същата не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правата на
жалбоподателя. Преди всичко са изпълнени условията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. От друга страна корекцията е осъществена посредством
запис от кого е извършена и положен подпис от самия актосъставител. По тази
причина съдът счете, че не са нарушени правилата при съставяне на акта, както и
правата на нарушителя, като последният е бил уведомен надлежно за мястото на
констатиране и извършване на нарушението, доколкото и самия акт му е бил връчен за
запознаване при самото му съставяне. Затова и възражението се прие за неоснователно.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че участниците в
движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка. Същевременно е налице и нарушение на чл. 103 от ЗДвП, която
сочи, че когато при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания.
От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички
съставомерни признаци на нарушенията. Авторството на нарушенията се доказа по
безспорен начин, а и не се наблюдават възражения в тази насока от страна на
жалбоподателя.
Безспорно се установява, че жалбоподателят като водач на МПС на 06.08.2021 г.
около 20:00 часа в гр. Пловдив на бул. „Санкт Петербург“ до № 23 е преминал на
неразрешаващ „червен“ сигнал на светофарната уредба, намираща се непосредствено
преди това и работеща в нормален режим, което е възприето от намиращите се след
светофара в посоката на движение на водача полицейски служители, а сред които и
актосъставителят. Следователно жалбоподателят не е съобразил движението си със
светлинните сигнали на посоченото място и е нарушил вмененото му задължение за
тяхното спазване. Безспорно установен е фактът на преминаване на такъв сигнал,
доколкото актосъставителят потвърди прякото си възприятие относно поведението му,
както и относно сигнализацията на уредбата, към която също е имал непосредствен
зрителен контакт. Нещо повече, свидетелят потвърди, че се спират водачите, които
преминават изцяло на червен сигнал, но не и тези на жълт, което оборва и
възраженията в този смисъл. По този начин се доказа жалбоподателят действително да
не е съобразил поведението си със светлинните сигнали.
Установява се по категоричен и безспорен начин също и че по същото време и
на същото място като водач на МПС при подаден сигнал от униформен служител,
който е бил на редовна служба полицията и е изпълнявал служебните си задължения,
4
със стоп палка тип МВР жалбоподателят не е спрял плавно в най-дясната част на
пътното платно, като е продължил движението и е последвало преследване от страна
на органите на реда до установяването му на място чрез използване на външни
фактори за него – подаването на светлинен и звуков сигнал от органите на реда.
Следователно на посоченото място жалбоподателят не е съобразил движението си с
нарежданията и задължението му за спиране съобразно тях и е нарушил вмененото му
задължение. От фактическа страна той е продължил движението си напред, като едва
след подаване на сигнал със служебния автомобил е спрял на безопасно място. Доказа
се по делото, че сигналът за проверка със стоп палка по образец е подаден
своевременно и видимо за водача, с когото полицейският служител в този момент е
осъществил пряк видим контакт. Не се установи движение на други автомобили или
други обстоятелства, препречващи видимостта и възприемането на полицейските
служители и подадения сигнал от водача. В тази връзка не се доказаха и твърденията
на водача за наличието на тежкотоварен автомобил в съседната дясна лента за
движение. Обясненията му в тази част съдът оцени критично и не им се довери. В този
смисъл безспорно се установи, че чрез продължаване на движението си в западна
посока жалбоподателят не е спрял въобще, а не само плавно, на посоченото от
полицейските служители място, в най-дясната част на платното за движение, въпреки
подадения сигнал. Затова и правилно му е ангажирана отговорността.
От субективна страна нарушителят е съзнавала общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението да спазва светлинната
сигнализация по пътищата може да доведе до настъпване на общественоопасни
последици – за живота, здравето и имуществото всеки участник в движението, а чрез
неспирането му и относно невъзможността на държавните органи да осъществят
контрола си, и е искал настъпването на последиците като именно е преминал въпреки
забраняващия сигнал на светофарната уредба и не е спрял плавно на посоченото от
органите място. Затова и съдът прие, че деянието е извършено с пряк умисъл.
За размера на наложената имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е съотнесено към
съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, която
предвижда, че водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването, се наказва с глоба в размер на 100 лв., т.е. размерът на глобата е
фиксиран. Отделно от това нарушение по чл. 103 от ЗДвП правилно е съотнесено към
санкционната разпоредба по чл. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, която предвижда, че водач,
който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, в
контекста на липсата на възможност за избор на различен от определения в закона
конкретен размер за първото нарушение, но при съобразяване при определяне на
санкцията при това по чл. 103 от ЗДвП, доколкото е наложено в минимален размер,
тъй като не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства. Определените спрямо
жалбоподателя наказания отговарят и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен
случай” на административно нарушение, доколкото настоящият случай не се отличава
с незначителността на вредните си последици или на другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да го характеризират с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от същия тип.
Към датата на нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
5
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда
за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение. Чл. 6, ал. 1, т. 12 предвижда
отнемане на 8 контролни точки за нарушения на Закона за движението по пътищата, а
именно „за преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването“,
за което е конкретното производство. Отнемането на контролни точки не е
административно наказание, поради което липсата на изчерпателна юридическа
квалификация на основанието за отнемане на контролните точки - конкретната
разпоредба от акта, не се отразява върху действителността на наказателното
постановление. След извършената проверка, съдът установи, че за извършеното
нарушение, правилно е определен размера контролните точки които следва да се
отнемат, след влизане в сила на НП. Отнемането на съответния брой контролни точки
настъпва по силата на закона, а отбелязването на това обстоятелство в НП има
характер на констативен административен акт.
Доколкото правоимащата страна съобразно изхода на спора не претендира
разноски, то и съдът не следва да се произнася по дължимостта на такива.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административнонаказателна отговорност. От друга страна
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, обосновано и доказано, а
опредените с него наказания – справедливи, поради което следва да бъде потвърдено
изцяло.
По изложените съображения и на основание чл. 63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-008281/26.08.2021 г.
на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на М. С.
Ц. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на
чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец и се отнемат 8 контролни
точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6