Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, …………
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Втори
касационен състав в публично заседание, проведено на двадесет и четвърти
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 2285/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Хермес
Бул“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Цоньо
Тодоров“ № 2, представлявано от Любомир Василев Стоилов чрез адвокат С.С., против решение № 1396/11.07.2019г.,
постановено по н.а.х.д. № 2147/2019г. по описа на Районен съд гр. Варна, ХХІІ състав. С обжалваното решение е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 58/22.04.2019г. на Директора на Басейнова
дирекция „Черноморски район“, с което за нарушение по чл. 46, ал.1, т.3, б.“б“
от Закона за водите и на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите, на
„Хермес Бул“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 /две хиляди/
лева.
Решението е оспорено с твърдения за неговата
неправилност. Жалбоподателят счита, че неправилно е бил санкциониран предвид
аварийно изтичане на отпадъчни води и невъзможността да бъде отстранена веднага
възникналата авария. Формулирано е искане съдът да отмени обжалваното решение и
потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответникът по касационната жалба не
изразява становище.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
Варна дава становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд гр.Варна, след
като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебно проверка съгласно чл.
218 от АПК, намери за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в
законния срок, от надлежна страна и е процесуално допустима .
Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
За да постанови обжалваното решение,
първоинстанционният съд е приел за установени фактическите констатации описани
в АУАН и НП, съгласно които на 13.12.2018г. служители на Басейнова дирекция
„Черноморски район“, в т.ч. св.Силвия Иванова, съвместно с представители на
РИОСВ, Община Варна и ВиК, извършили проверка на място по постъпил сигнал за
изтичане на отпадъчни води в дере, находящо се в Приморски парк, гр. Варна,
вливащи се в Черно море. На място контролните органи извършили оглед и
установили бетонно съоръжение и преминаващото в близост дере. При извършената проверка
е установено, че бетоновото съоръжение попада в недвижим имот с
идентификатор 10135.536.342.1 на КККР на
гр. Варна, Приморски парк, „Горчивата чешма“, община Варна, като съоръжението е
нанесено като самостоятелен обект – сграда с идентификатор 10135.536.342.1 по
КККР на гр. Варна, с площ от 22 кв.м. и с функционално предназначение: сграда
за водоснабдяване и/или канализация, собственост на „Хермес Бул“ ООД. В хода на проверката е
установено, че проверяваното бетоново съоръжение е частна помпена/тласкателна
станция за битово-фекални отпадъчни води и не се стопанисва или експлоатира от
„ВиК –Варна“ООД като доставчик на водоснабдителни и канализационни услуги на
територията на Община Варна. Контролните органи установили, че от задната
страна на съоръжението, на която бил изграден преливник, изтичали непречистени
отпадъчни води, които имали миризма и жълт цвят. Тези води изтичали по канал,
който се бил образувал в дерето, което се влива в Черно море, като контролните
органи установили, че дружеството-собственик няма разрешително за заустване на
отпадъчни води в повърхностни водни обекти. Преценявайки, че с това свое поведение
дружеството е извършило нарушение на чл. 46, ал.1, т.3, б.“б“ от Закона за
водите, св. Иванова съставила акт за установяване на административно нарушение
спрямо дружеството. Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно
постановление.
Районният съд е приел, че при
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно
лице, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл.
42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и
съответства на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Приел е също така, че с оглед
приложените по делото и допустими по смисъла на НПК и ЗАНН доказателства,
извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно с вмененото му
административно нарушение и доказано както от обективна, така и от субективна
страна. По отношение размера на наложеното административно наказание, съдът е
приел, че същото е правилно определено от административнонаказващият орган,
поради което се явява справедливо и напълно съответстващо на целите, предвидени
в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН. Като е стигнал до тези изводи, районният съд е
постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени точни и последователни
мотиви относно законосъобразността на обжалваното наказателно постановление,
които настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, съдът е направил обосновани изводи
относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон, които
настоящият състав споделя изцяло, като нито в първоинстанционното, нито в
настоящото съдебно производство са ангажирани доказателства, които да обосноват
правни изводи, различни от възприетите от първоинстанционния съд. Безспорно в
производството пред въззивната инстанция е било установено, че дружеството жалбоподател
като собственик на помпена/тласкателна станция за битово-фекални отпадъчни води
на 13.12.2018г. е осъществило ползване на воден обект чрез заустване на
отпадъчни води в повърхностни води в Черно море. От доказателствата се
установява, че на процесната дата от същата помпена/тласкателна станция са
изтичали непречистени отпадъчни води, които по дере в Приморски парк са се
заустили в Черно море. С оглед на това, изводът на първоинстанционния съд, че е
осъществен състава на визираното в наказателното постановление нарушение е
правилен.
Нарушението е установено по несъмнен
начин, индивидуализиран е нарушителя. Наложеното административно наказание e в размера, предвиден в санкционната норма и е в
съответствие с тежестта на нарушението и степента на обществената му опасност,
поради което се явява справедливо и способстващо за постигане на целите по чл.
12 от ЗАНН.
Предвид горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което то следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд гр. Варна, Втори
касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1396 от 11.07.2019г.
на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 2147 по описа на съда за
2019г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: