№ 6313
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110156884 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за вземания за продажна цена на доставена
топлинна енергия и мораторна лихва за забава в плащането на цената.
Ищецът претендира и разноски за исковото производство.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок от датата на публикуване на фактурите на интернет
страницата на продавача.
Ответникът С. В. С. оспорва предявените искове с твърдения, че се е
отказала от наследството, оставено от М. Л. Л..
Третото лице помагач на страната на ищеца взима становище за
основателност на предявените искове.
1
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. В тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата
на което е престирал точно в количествено и качествено отношение и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, като докаже, че ответникът е бил собственик или
носител на вещно право върху посочения в исковата молба недвижим имот за
исковия период, или е встъпил в облигационно правоотношение на друго
основание.
Ответникът от своя страна носи тежестта да докаже, че е погасил
задължението си, ако се установи да е възникнало.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира исковете
за неоснователни по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през съответния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Видно от нотариален акт за покупка на недвижим имот от 05.12.2012 г.,
представен с исковата молба, собственик на процесния имот - апартамент 12
в гр. С.., към исковия период е било лицето В.Б.Г.. Вещен ползвател на имота
е било лицето М. Л. Л.. Същото е починало на 28.10.2021 г. Следователно
между М. Л. Л. и „Т.С.“ ЕАД е съществувало облигационно правоотношение
по договор за продажба и доставка на топлинна енергия за апартамент 12 в
гр. С.., аб. № .. през исковия период.
М. Л. Л. е починала на 28.10.2021 г. Призована към наследяване на
основание чл. 8, ал. 1 ЗН съгласно удостоверение за наследници от
10.11.2022 г. е сестра й – ответник по делото – С. В. С.. Видно от заявление от
2
22.12.2022 г. и съдебно удостоверение от 23.12.2022 г. С. В. С. се е отказала
от наследството, оставено й от М. Л. Л., който отказ е вписан в особената
книга на съда под № 2561/23.12.2022 г. При тези данни не е настъпил ефектът
на наследственото правоприемство, като в патримониума на ответника С. В.
С. не е преминало наследството на М. Л. Л., като съвкупност от права и
задължения, в това число задълженията за доставена топлинна енергия до
апартамент 12 в гр. С.., аб. № .., през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г.
Ето защо в полза на ищеца спрямо ответника не съществува вземане за
цената на доставена топлинна енергия, с оглед на което искът следва да бъде
отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Искът е за акцесорно спрямо главния дълг вземане. Неоснователността
на обуславящия иск води до неоснователност на обусловения.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква за ответника, който
обаче не е сторил разноски по делото.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК .. срещу С. В. С., ЕГН
********** искове с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите 1 010,51 лв. за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г.,
17,36 лв. - такси за дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. –
30.04.2020 г., лихва за забавено плащане на цената за топлоенергия в размер
на 226,68 лв. за периода 15.09.2019г. - 29.09.2022 г. и 4,29 лв. - лихва за
забавеното плащане на таксите за дялово разпределение за периода
16.10.2019 г. - 29.09.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите за
главници, считано от 20.10.2022 г. до окончателното плащане, които суми
касаят топлоснабден имот – апартамент 12 в гр. С.., аб. № ...
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т.С.” ЕАД – „Б.” ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
3
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4