Р Е Ш Е Н И Е
№ 1009
гр. Варна, 27.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 13883 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба от Т.А.Т., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез
пълномощника му адв.В.С. – АК Варна срещу Г.д. „Г.п.“ – МВР, с адрес гр.***, с
която е предявен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за осъждане
ответника да заплати на ищеца
Сумата
от 986.62 лв. /деветстотин четиридесет и седем лева и двадесет и една
стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в периода от ***г. до ***г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – ***г. до окончателно изплащане на
задължението.
Изменение
по отношение на първоначално предявените размери на исковите претенции е
допуснато с протоколно определение от 27.01.2020г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
В периода от ***г. до ***г. ищецът полагал труд на длъжност „***“ в ГПУ – *** Варна при РДГП – ***, която била на структурно подчинение към Г.д. „Г.п.“ /ГДГП/ в МВР. Съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи ищецът бил със статут на държавен служител.
Брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Нормалната продължителност на работното време била с 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
От ***г. съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни – подневно, а за работещите не 8-, 12- или 24- часови смени – сумирано за тримесечен период, като съгласно чл.5, т.2 работа извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Преди ***г. работното време на работещите на смени се изчислявало ежемесечно. И при действието на двата варианта възнаграждението за положение труд се дължало в месеца следващ месеца на полагането на труда, както гласял чл.33, ал.1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи.
Ищецът поддържа, че съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица било до 35 часа, то нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна седмица бил до 7 часа и коефициентът се определял като нормалната продължителност от 8 часа се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта и бил равен на 1.143 (8/7).
В ЗМВР изрично било разграничено заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и чл.179.
За периода от ***г. до ***г. ищецът положил общо 1016 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлизал на 1161.29 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд водело до извънреден труд от 145.29 часа, който не бил заплатен от ответника и заплащането, на който се претендира от ищеца.
Ищецът моли за уважаване на исковата претенция, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Не се оспорва, че страните по делото са били в служебно правоотношение през процесния период.
Излага се становище, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ била неприложима за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период действала друга наредба, в която липсвала изрична норма, допускаща превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице била специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, поради което и не намирала приложение разпоредбата на чл.9, ал.1 НСОРЗ. В чл.187, ал.1 и 3 ЗМВР дневното и нощното работно време били с една и съща продължителност от 8 часа, поради което не били налице всички изискуеми предпоставки за прилагане нормата на чл.9, ал.1 НСОРЗ. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1.143 било с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0.25 лева, а не за генериране и изплащане на извънреден труд. На ищеца своевременно било заплащано дължимото възнаграждение, включително за извънреден и за нощен труд. В МВР било разрешено полагането на 8 часа нощен труд, за разлика от други държавни служители, за които било разрешено полагане на 7 часа нощен труд. Това водело до неприложимост на посочения коефициент, който се получавал от съотношението на 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд.
Моли за отхвърляне на исковите претенции, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител, поддържа изложеното в исковата молба претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът не изпраща представител, с писмена молба постъпила преди заседанието прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
Не е спорно между
страните, че в периода от ***г. до ***г. Т.А.Т. се е намирал в служебно
правоотношение с ответника и е изпълнявал длъжността „***“ в ГПУ – *** Варна
при РДГП – ***, като същото е обявено за безспорно между страните с протоколно
определение от 27.01.2020г. и се потвърждава от заключението на вещото лице и
представените от ответника писмени доказателства.
Спорно между
страните е какъв е размерът на дължимите от ответника възнаграждения за положен
извънреден труд, както и дали тези възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца,
както се поддържа с отговора на исковата молба.
За изясняване на
фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством
назначена съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението на
вещото лице се посочва, че в процесния период ищецът е отработил 1016 часа
нощен труд, при което в случай, че се преизчислят положените часове нощен труд
с коефициент 1.143 се получават незаплатени часове извънреден труд в размер на
145.29 часа. Вещото лице е направило и представило изчисления, според които при
преизчисляване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143 за
превръщането му в дневен труд неизплатеното възнаграждение на ищеца е в размер
на 986.62 лева. Изчисленията са извършени въз основа на констатираното основно
месечно възнаграждение на ищеца.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице като пълно, обективно и компетентно дадено /л.58-65/.
Ищецът е предявил
иск за заплащане на възнаграждение за положен от него извънреден труд.
Съгласно чл.176 ЗМВР „Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“.
Сред предвидените
в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение
за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.
Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР „Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.
В
процесния период от ***г. до ***г. приложима към спора касаещ нощния труд
полаган от служителите в МВР е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. издадена от
министъра на вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според
чл.3, ал.3 от наредбата „При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба № 8121з-779 /обн., ДВ, бр.
60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение №
16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/ липсва
изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от предходно действалата в периодите
от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до 02.08.2016г. Наредба № 8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014 г.,
в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и
противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща
служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.),
като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата определя
допустимата продължителност на полагания нощен труд, но не изключва
възможността за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен
труд в дневен. При действието на посочената норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е
била издадена и Наредба №8121з-407 от министъра на вътрешните работи, в която
изрично е предвидено преизчислението на часовете положен нощен труд.
По изложените съображения исковата претенция за
заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по своето основание. При
липсата на специална уредба за служителите в МВР основание за
преизчисляване на часовете положен нощен
труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата. По отношение на претендирания размер, то същият следва да се
приеме за доказан, тъй като съответства на изчисленията направени от вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която се кредитира от съда.
С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски. Сторените от ищеца разноски са в размер на 480 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Ответната страна своевременно е направила възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата възнаграждение, което съдът намира за основателно и на основание чл.78, ал.5 ГПК същото следва да бъде редуцирано до размер на 360 лева с включен ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 200 лева, представляваща дължимата държавна такса за производството в размер на 50 лева и 150 лева възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.д. „Г.п.“ – МВР, с адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.Т., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 986.62 лв. /деветстотин четиридесет и седем лева и двадесет и една стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от ***г. до ***г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – ***г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г.д. „Г.п.“ – МВР, с адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.Т., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 360 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.д. „Г.п.“ – МВР, с адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 200 лв. /двеста лева/, от които 50 лева дължима държавна такса и 150 лева разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: