Решение по дело №13883/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1009
Дата: 27 февруари 2020 г. (в сила от 6 ноември 2020 г.)
Съдия: Светослав Неделчев Тодоров
Дело: 20193110113883
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1009

гр. Варна, 27.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13883 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от Т.А.Т., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника му адв.В.С. – АК Варна срещу Г.д. „Г.п.“ – МВР, с адрес гр.***, с която е предявен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца

Сумата от 986.62 лв. /деветстотин четиридесет и седем лева и двадесет и една стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от ***г. до ***г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – ***г. до окончателно изплащане на задължението.

Изменение по отношение на първоначално предявените размери на исковите претенции е допуснато с протоколно определение от 27.01.2020г.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

В периода от ***г. до ***г. ищецът полагал труд на длъжност „***“ в ГПУ – *** Варна при РДГП – ***, която била на структурно подчинение към Г.д. „Г.п.“ /ГДГП/ в МВР. Съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи ищецът бил със статут на държавен служител.

Брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Нормалната продължителност на работното време била с 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

От ***г. съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни – подневно, а за работещите не 8-, 12- или 24- часови смени – сумирано за тримесечен период, като съгласно чл.5, т.2 работа извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Преди ***г. работното време на работещите на смени се изчислявало ежемесечно. И при действието на двата варианта възнаграждението за положение труд се дължало в месеца следващ месеца на полагането на труда, както гласял чл.33, ал.1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи.

Ищецът поддържа, че съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица било до 35 часа, то нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна седмица бил до 7 часа и коефициентът се определял като нормалната продължителност от 8 часа се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта и бил равен на 1.143 (8/7).

В ЗМВР изрично било разграничено заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и чл.179.

За периода от ***г. до ***г. ищецът положил общо 1016 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлизал на 1161.29 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд водело до извънреден труд от 145.29 часа, който не бил заплатен от ответника и заплащането, на който се претендира от ищеца.

Ищецът моли за уважаване на исковата претенция, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Не се оспорва, че страните по делото са били в служебно правоотношение през процесния период.

Излага се становище, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ била неприложима за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период действала друга наредба, в която липсвала изрична норма, допускаща превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице била специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, поради което и не намирала приложение разпоредбата на чл.9, ал.1 НСОРЗ. В чл.187, ал.1 и 3 ЗМВР дневното и нощното работно време били с една и съща продължителност от 8 часа, поради което не били налице всички изискуеми предпоставки за прилагане нормата на чл.9, ал.1 НСОРЗ. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1.143 било с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0.25 лева, а не за генериране и изплащане на извънреден труд. На ищеца своевременно било заплащано дължимото възнаграждение, включително за извънреден и за нощен труд. В МВР било разрешено полагането на 8 часа нощен труд, за разлика от други държавни служители, за които било разрешено полагане на 7 часа нощен труд. Това водело до неприложимост на посочения коефициент, който се получавал от съотношението на 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд.

Моли за отхвърляне на исковите претенции, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител, поддържа изложеното в исковата молба претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът не изпраща представител, с писмена молба постъпила преди заседанието прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:

Не е спорно между страните, че в периода от ***г. до ***г. Т.А.Т. се е намирал в служебно правоотношение с ответника и е изпълнявал длъжността „***“ в ГПУ – *** Варна при РДГП – ***, като същото е обявено за безспорно между страните с протоколно определение от 27.01.2020г. и се потвърждава от заключението на вещото лице и представените от ответника писмени доказателства.

Спорно между страните е какъв е размерът на дължимите от ответника възнаграждения за положен извънреден труд, както и дали тези възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца, както се поддържа с отговора на исковата молба.

За изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.

В заключението на вещото лице се посочва, че в процесния период ищецът е отработил 1016 часа нощен труд, при което в случай, че се преизчислят положените часове нощен труд с коефициент 1.143 се получават незаплатени часове извънреден труд в размер на 145.29 часа. Вещото лице е направило и представило изчисления, според които при преизчисляване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд неизплатеното възнаграждение на ищеца е в размер на 986.62 лева. Изчисленията са извършени въз основа на констатираното основно месечно възнаграждение на ищеца.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, обективно и компетентно дадено /л.58-65/.

Ищецът е предявил иск за заплащане на възнаграждение за положен от него извънреден труд.

Съгласно чл.176 ЗМВР „Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“.

Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.

Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.

В процесния период от ***г. до ***г. приложима към спора касаещ нощния труд полаган от служителите в МВР е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. издадена от министъра на вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според чл.3, ал.3 от наредбата „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.

В Наредба № 8121з-779 /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/ липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от предходно действалата в периодите от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до 02.08.2016г.  Наредба № 8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност  полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата определя допустимата продължителност на полагания нощен труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен. При действието на посочената норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба №8121з-407 от министъра на вътрешните работи, в която изрично е предвидено преизчислението на часовете положен нощен труд.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по своето основание. При липсата на специална уредба за служителите в МВР основание за преизчисляване  на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. По отношение на претендирания размер, то същият следва да се приеме за доказан, тъй като съответства на изчисленията направени от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която се кредитира от съда.

С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски. Сторените от ищеца разноски са в размер на 480 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Ответната страна своевременно е направила възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата възнаграждение, което съдът намира за основателно и на основание чл.78, ал.5 ГПК същото следва да бъде редуцирано до размер на 360 лева с включен ДДС.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 200 лева, представляваща дължимата държавна такса за производството в размер на 50 лева и 150 лева възнаграждение за вещо лице.

 Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Г.д. „Г.п.“ – МВР, с адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.Т., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 986.62 лв. /деветстотин четиридесет и седем лева и двадесет и една стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от ***г. до ***г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – ***г. до окончателно изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА Г.д. „Г.п.“ – МВР, с адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.Т., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 360 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

 

ОСЪЖДА Г.д. „Г.п.“ – МВР, с адрес гр.***  ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 200 лв. /двеста лева/, от които 50 лева дължима държавна такса и 150 лева разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: