№ 120
гр. Нова Загора , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тридесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20202220100868 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба на М.Й.Х.. с ЕГН ********** и
постоянен адрес: ***, чрез процесуален представител и съдебен адресат: адв. М.П. М. от АК
Сливен, гр.Нова Загора, ул.„Диньо Нойков” № 39, офис 2 против А.Д.Ю. с ЕГН **********
и постоянен адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл.132, ал.1, т.2 от СК за
лишаване на ответницата от родителски права над детето З.М.Й. с ЕГН *** родена на
26.05.2018 г., заплащане на издръжка и определяне на личните отношения на ответницата с
детето.
С исковата молба се твърди, че страните по делото живеели на съпружески начала в
продължение на малко повече от една година, през което време се родила дъщеря им З.М.Й.
с ЕГН *** родена на 26.05.2018 г. и почти веднага след раждането на детето се разделили,
като ответницата оставила невръстното си дете на грижите на баща му и на бабата и дядото
по бащина линия и заминала за чужбина.
Посочва се, че ответницата установила връзка с друг мъж и доколкото било известно на
ищеца, към момента живеела с него в Англия.
Твърди се, че от момента на раздялата с ответницата, ищецът поел изцяло грижите и
издръжката на малолетното си дете, а в непосредствените грижи за нея е подпомаган от
своите родители, особено в периодите, в които работи в чужбина, за да осигурява средства
за собствената си издръжка и тази на детето.
Поддържа се, че ответницата изобщо не била търсила детето си вече 2 години. Не се била
обаждала и не се е интересувала от живота му, не се е ангажирала с каквото и да било,
1
свързано с малолетната З. Сочи се, че дори не би я познала сега, предвид липсата на каквито
и да било контакти помежду им и твърде ниската възраст, на която я изоставила.
Освен липсата на елементарна заинтересованост за детето, ответницата не участвала и по
никакъв начин в издръжката й и откакто двамата с ищеца били разделени, тя не била
изпращала пари, дрехи, подаръци или други необходими вещи за детето.
Ответницата напълно била забравила за детето си З. не търсела връзка с нея дори по
телефона или чрез другите средства за комуникация, а детето не познавало майка си.
Последната напълно била пренебрегнала родителския си дълг, да полага грижи и да дава
издръжка за дъщеря си З.и то без никаква основателна причина за това. Разяснява се, че тя
била млада, в трудоспособна възраст, работела в чужбина и разполагала с финансова
възможност да участва в издръжката й, но до този момент не го е правила. Всъщност тя се
била самоосвободила от родителските си функции и не желаела дъщеря й да присъства в
живота й.
Посочва се, че било налице твърдо установено пълно дезинтересиране на ответницата от
детето и формалното притежаване на родителските функции било неоправдано,
безпредметно и нецелесъобразно. Нещо повече, пълното бездействие и пренебрегване на
родителския дълг от страна на майката, пречело и на бащата да упражнява родителските
права в пълен обем.
От двамата родители бащата единствен полагал грижи за малолетното дете и задоволявал
всички негови потребности. Въпреки това обаче, имало множество житейски ситуации, в
които се изискват активни действия и от двамата родители, в защита интересите на детето,
което в настоящия случай не било възможно, поради пълното дезинтересиране на
ответницата от детето й.
Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да лиши от
родителски права А.Д.Ю. с ЕГН ********** по отношение детето З.М.Й. с ЕГН **********.
На основание чл.134 от СК, моли съда да осъди ответницата А.Д.Ю. с ЕГН **********, да
заплаща на малолетното си дете З.М.Й. с ЕГН *** чрез нейния баща и законен представител,
месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на депозиране на настоящата молба
в съда - 05.11.2020 г., до настъпване на законови основания за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, както и да заплати
издръжка на детето за минало време, за една година назад, т.е. за периода от 05.11.2019 г.до
04.11.2020 г., в общ размер на 2400 лв., чрез нейния баща и законен представител.
Моли съда да определи и подходящи мерки, относно личните отношения между ответницата
и малолетното дете З.
Ищецът прилага Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №
2
1142/30.05.2018г. от Община Нова Загора, квитанция за платена държавна такса и Договор
за правна помощ и пълномощно.
Моли съда да изиска социален доклад от Д”СП”, Отдел”Закрила на детето”, гр.Нова Загора
и моли съда да допусне до разпит 3 свидетели.
Ответницата не е намерена на постоянния и настоящия си адреси, нито по месторабота,
поради което й е назначен особен представител.
В предвидения от закона срок и на основание чл.131 от ГПК, особения представител на
ответника адв.П.А. С. от АК – Сливен е дал отговор, скойто посочва, че смята иска за
допустим, но неоснователен, що се касае за лишаване от родителски права, а по искането за
издръжка, такава следвало да се определи, съобразно предвидените в СК размери, ако до
настоящия момент не е определяна такава.
Искането за издръжка за минал период, също счита за неоснователно и недоказано от страна
на ищеца по следните съображенията: Лишаването от родителски права е крайна мярка и
санкция за пълно и трайно неизпълнение на родителските задължения от страна на родителя
по отношение на собственото му дете.
Посочва, че за да е основателен иск за лишаване от родителски права, в тежест на ищеца
било да докаже твърденията си, относно поведението на ответницата, представляващо
опасност за личността, здравето, възпитанието и имуществото на детето, което можело да
бъде квалифицирано като особено тежък случай или бездействието на родителя, който нито
полага грижи за израстването и възпитанието на детето си, нито дава издръжка.
Сочи също, че ищецът не бил ангажирал никакви доказателства за отношението на майката
към детето З. нейното поведение, представляващо заплаха за личността, здравето,
възпитанието или имуществото на детето или това, че без основателна причина трайно се е
дезинтересирала от родителската грижа и не дава издръжка, въпреки наведените от него
твърдения за такива.
Лишаването от родителски права, се схващало от съдебната практика, като крайна мярка за
защита на децата от родителско поведение, създаващо риск за отглеждането и възпитанието
им. Не било нито в краткосрочен, нито в дългосрочен интерес на детето, родителят да бъде
лишен от родителски права спрямо него, предвид необходимостта му, в бъдеще от
поддържане на връзка, контакти и подкрепа от негова страна.
Моли искът за лишаване от родителски права на майката А.Ю., да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан, а по отношение на предявената издръжка да бъде уважен,
съобразно разпоредбите на закона.
Становището на Дирекция „Социално подпомагане” Нова Загора изразено в представения
по делото социален доклад и поддържан в съдебно заседание е, че ищеца полага адекватни
3
грижи за отглеждането и възпитанието на детето, в състояние е да го обгрижва и възпитава,
както и да осигури добро бъдеще за него.
Посочва се, че детето З.М.Й. е в стабилна и безопасна семейна среда, гарантираща
правилното му развитие, а основни грижи за детето З.полага бащата М.Х., подпомогнат от
своите родители. Осигурена е сигурна и безопасна среда за отглеждането на детето,
задоволени са основните му потребности.
В доклада се разяснява, че детето е припознато от своя баща, а майката е напуснала
семейството преди около две години и е създала ново съжителство в чужбина, като е
изоставила детето си З. не го е търси и не се интересува от неговото развитие и нужди.
За детето се грижи Х. с помощта на родителите си.
Поради факта, че детето има вроден здравословен проблем и необходимостта от
непрекъснато лечение и наблюдение, майката е попълнила нотариално заверена и безсрочна
декларация за съгласие за пътуване на дете в чужбина на 20.03.2019г.
От представената от М.Х. епикриза на детето от Клиника по детска хирургия, УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД, гр.Пловдив, било видно, че детето З.е с окончателната диагноза „D
18.0 Хемангиом с каквато и да е локализация“. Детето било записано в пациентската листа
на д-р Й. която проследявала неговото развитие, а на 20.05.2021 г. детето З.е постъпило в
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр.Пловдив, с цел продължаване на лечението му.
Относно жилищните условия и среда за детето в доклада се посочва, че жилището, в което
се отглежда детето З.е собственост на родителите на М.Й.Х.. - З.А. и Й.В. и е на адрес: *** и
представлява двуетажна постройка, с прилежащ двор, като първият етаж се състои от голям
коридор, от който се влиза в стаята на М.Х. и в дневната, която е обединена с кухня, а оттам
се преминава във вътрешен коридор, който води до детската стая, санитарният възел и врата,
отвеждаща до вторият етаж. Вторият етаж не бил ремонтиран и не се ползвала от
семейството. Домът бил обзаведен със съвременни мебели и оборудван с всички
необходими ел.уреди, нужни за потреблението на едно домакинство. Поддържа се много
добра хигиена. За детето са закупени играчки, които да развиват двигателното и умственото
му развитие. Предоставено му е всичко необходимо за ежедневието.
Относно трудовата заетост, работното време и доходите на бащата М.Й.Х.. в социалния
доклад се посочва, че той декларирал, че често пътува до Германия, където работел при свой
братовчед, имал постоянни доходи, нямал финансови затруднения и не бил обект на
социално подпомагане.
Ищецът заявил, че той е значимият възрастен за детето си и между тях имало изградена
силна емоционална връзка.
По делото са разпитани свидетелите Й.Х.В.- баща на ищеца ои З.К.А. – майка на ищеца.
4
Свидетелката З.К.А. твърди, че страните са живели заедно и на 26.05.2018 г. се родило
детето им. Булката била малка.
За внучето си посочва, че се родило с един голям хематом на личицето, на бузичката.
Ходили по болници, башата заминал за Германия за препарати, детето се разболяло от
бронхит около 9-10 месечна възраст и било прието в болница, откъдето им звъняли и казали,
че тяхната булка е излязла и не се е прибрала – избягала от болницата.
Свидетелства, че А. избягала и са я търсили и от полицията и социалните, но никой нямал
връзка с нея. Чул е, че се оженила преди 2-3 месеца и била в чужбина. Твърди, че отвеницата
не се интересувала изобщо от детето си.
Свидетелят Й.Х.В. също заявява, че сина му и А. не живеят заедно.
Посочва, че през март 2019 г. били в болницата – ответницата и детенцето, което било
болно, като без никакви причини А. избягала оттам и си тръгнала с баба си. Търсили я с
полиция, намерили я в Харманли, ответницата им дала детето и казала, че не го иска, като
оттогава било при тях.
Свидетелства, че ответницата не се обаждала да пита за детето и не плащала пари.
Твърди, че той самият не бил я виждал и чувал от 2 години.
Прокурор С. сочи, че от събраните гласни и писмени доказателства, намира исковата молба,
предявена от ищеца М.Й.Х.. за лишаване на майката А.Д.Ю. от родителски права за
основателна.
Разпоредбата на чл.132, ал.1, т.2 от СК изрично сочела, ако са налице предвидените
предпоставки, а именно: трайно неполагане на грижи за детето и неосигуряване на
издръжка. В случая такива доказателства били събрани. Очевидно било, че в продължителен
период от време, майката е абсолютно дезинтересирана, не се интересува от неговото
развитие, отглеждане, нужди, както и видно от събраните гласни доказателства, лечение на
заболяване, което имало същото.
Налице бил предвидения в закона елемент на трайност. Касаело се за период повече от 2
години, като изложеното от свидетелите поведение на майката при предаването на детето,
още от този момент показвало тотална незаинтересованост спрямо същото. В този смисъл
счита, че предявения иск е основателен доказан, следва да бъде уважен и майката А.Д.Ю. да
бъде лишена от родителски права и детето да бъде предоставено на бащата.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при
5
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните по делото М.Й.Х.. с ЕГН ********** и А.Д.Ю. с ЕГН ********** са родители на
детето З.М.Й. с ЕГН *** родена на 26.05.2018 г., видно от приложеното на л.6 от делото
удостоверение за раждане.
За детето към настоящия момент се грижи единствено ищецът, подпомаган от родителите
си. От своя страна ответницата от повече от две години не поддържа никаква връзка с детето
и бащата и не се интересува от тях.
Ищецът е живеел с ответницата на семейни начала в продължение на малко повече от
година от началото на 2017 г. до март 2018 г.
Връзката между ответницата и детето е разрушена, периода от време, през който тя се е
дезинтересирала от детето и липсата на каквото и да било отношението към него, от
раждането му до настоящия момент е налице, видно от представените по делото гласни
доказателства и фактическата обстановка.
Ответницата забравила за дъщеря си З.си и в продължение на повече от 2 години не е
търсила детето си, не поддържа връзка с него, дори и по телефона, не е участвала със
средства за издръжката му.
Ответницата напълно се е дезинтересирала от дъщеря си, пренебрегнала е родителския си
дълг - да полага грижи и да дава издръжка за него и то без никаква основателна причина.
От своя страна ищецът по делото - бащата М.Й.Х.. полага адекватни грижи за дъщеря си З.и
задоволява всички негови потребности.
Представени са писмени и устни доказателства по делото, като социалния доклад и
свидетелските показания, които потвърждават посочената фактическа обстановка.
Дадена е възможността на ответната страна да отговори на исковата молба, което е сторено
от особения представител адв.П.А. от АК – Сливен. Ответникът счита искът за допустим, но
неоснователен, за което е изложил съображенията си.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Преценката на искането за лишаване от родителски права като основателно, предвид
разпоредбата на чл.132, ал.1, т.2 от СК предполага правния извод на съда за наличието на
6
две кумулативно дадени от закона предпоставки: 1/ виновно бездействие от страна на
родителя - неполагане на грижи за детето и неизпълнение на задължението за издръжка и 2/
това цялостно неизпълнение да е трайно.
По отношение на първата предпоставка, съдът приема за установено наличието й, с оглед
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Видно от показанията на свид.З.А. и
свид.Й.В., бащата на детето след раздялата с майката полага необходимите грижи, докато тя
се е дезинтересирала изцяло от детето си и не изплаща издръжка за неговото отглеждане,
като избягала с друг мъж в чужбина.
Съдът дава вяра показанията на свидетелите, тъй като същите кореспондират с доклада
изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” Нова Загора.
В тежест на ищеца бе да докаже, че връзката между ответницата и детето е разрушена,
периода от време, през който тя се е дезинтересирала от детето и какво е отношението и към
него, от раждането му до настоящия момент.
По делото липсват каквито и да е доказателства за времето след раздялата на двамата
родители да е била налице основателна причина за подобно поведение, напротив майката не
е правила опити да се свърже с детето и да осигури присъствие в живота му, нито по какъвто
и да било начин да допринесе за отглеждането му.
Предвид горното, следва да се приеме, че ответницата произволно и укоримо е
пренебрегнала родителските си функции и задължения, вменени й от закона и морала.
По отношение на втората предпоставка за основателността на претенцията - неизпълнението
на родителското задължение за грижи и издръжка да е трайно, съдът взе предвид следното:
съгласно константната съдебна практика, критерий за преценка във всеки конкретен случай
следва да бъде житейската практика и морал; в конкретната правна хипотеза, укоримото
виновно поведение на майката продължава непрекъснато за неоправдано дълъг период от
време – повече от две години към настоящият момент. Следователно, безспорно е наличието
и на втория елемент от фактическия състав на чл.132, ал.1, т.2 от СК.
Предвид изложеното, съдът прави извода за основателност на искането на М.Й.Х.. за
лишаване на А.Д.Ю. от родителски права по отношение на малолетното дете З.М.Й. с ЕГН
*** родена на 26.05.2018 г.
С оглед императивната разпоредба на чл.134, т.2 от СК, съдът намира, че следва да бъде
определен режим на лични отношения на ответницата с детето, като преценявайки, че
емоционалната връзка към настоящият момент между детето и ответницата липсва, намира
за адекватен такъв, а именно всяка първа и трета неделя от месеца от 08.00 часа до 18.00
часа.
Като последица от предоставяне непосредственото упражняване родителските права на
7
бащата, то следва майката да бъде осъдена, да заплаща на малолетното си дете ежемесечна
парична издръжка.
Относно размера на месечна издръжка на малолетното дете З. която майката А.Д.Ю., следва
да заплаща, чрез нейния баща и законен представител М.Й.Х.., последният претендира да
бъде в размер на 200.00 лв., считано от депозирането на исковата молба -05.11.2020 г., както
и да заплати издръжка на детето за минало време за една година назад, т.е за периода от
05.11.2019 г до 04.11.2020 г. в общ размер на 2400 лв. , съдът също намира претенцията за
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на
ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, като съобразно своите възможности и материално състояние
следва да осигуряват условията на живот, необходими за развитието на детето. Конкретният
размер на тази издръжка е функция от потребностите на самото дете и възможностите на
родителите му – чл.142, ал.1 от СК, но не може да бъде по-малък от минимума, предвиден в
нормата на чл.142, ал.2 от СК, т.е една четвърт от размера на минималната работна заплата
или за 2021 г. се равнява на 162.50 лв. (1/4 от 650.00 лв.).
В случая детето е родено на 26.05.2018 г. и към настоящия момент е навършило 3 години и
2 месеца. От представените социални доклади се установява, че детето се отглежда в дома
на родителите на бащата, не посещава детска ясла/градина, за които да се заплаща месечна
такса.
Съдът намира, че издръжката на детето на този етап, предвид ниската му възраст, не се
влияе от разходи, свързани с учебни помагала, пособия и прочие.
Детето на този етап от развитието си се нуждае най-вече от добри жилищно-битови условия,
разнообразна и здравословна храна, облекло и обувки с оглед възрастта и бързото му
физическо израстване на детето, средства за лична хигиена и играчки.
По отношение на детето в социалните доклади, исковата молба и свидетелските показания
се посочва, че не в добро здравословно състояние, като са налице повишени разходи в този
аспект.
В рамките на производството не са събрани надлежни доказателства и по отношение на
финансовите средства, реализирани от родителите на З. От твърдяното от бащата става ясно,
че към момента майката работи в чужбина, млада е, в трудоспособна възраст е и живее в
Англия.
На този етап от развитието на детето, предвид възрастта и нуждите му и отчитайки
изложеното по-горе, съдът намира за справедливо да бъде определена издръжка в размер на
200.00 лв. месечно до настъпването на законови обстоятелства за нейното изменение или
8
прекратяване.
Относно разноските:
На основание чл.69, ал.1, т.6 и т.7 от ГПК във вр. чл.1 от Тарифата за държавните такси,
който се събират от съдилищата по ГПК, ответницата следва да бъде осъдена, да заплати
държавна такса в общ размер на 288.00 лева, с оглед присъдената издръжка занапред от
200.00 лева месечно.
Предвид претенцията на страните да им бъдат присъдени сторените разноски, съдът намира,
че предвид частичната основателност на основния и частичната основателност на
насрещния иск разноските на страните по тях следва да останат така, както се направени.
Независимо от изхода на спора, предвид липсата на отправено искане в полза на ищеца не
следва да се присъждат разноски за производството.
Ето защо и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ЛИШАВА, на основание чл.132, ал.1, т.2 СК, А.Д.Ю. с ЕГН ********** с постоянен
адрес: *** и настоящ адрес: ***, от родителски права спрямо детето З.М.Й. с ЕГН ***
родена на 26.05.2018 г., поради трайно неполагане грижи и недаване на издръжка за детето
без уважителна причина.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.134, т.2 СК, режим на личен контакт на А.Д.Ю. с ЕГН
********** с детето З.М.Й. с ЕГН ********** всяка първа и трета неделя от месеца от 08.00
часа до 18.00 часа.
ОСЪЖДА майката А.Д.Ю. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес:
***, ДА ЗАПЛАЩА МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в полза на детето З.М.Й. с ЕГН *** родена
на 26.05.2018 г., чрез нейния баща и законен представител М.Й.Х.. с ЕГН ********** и
адрес: *** в размер на 200.00 лв. /двеста лева/, считано от 05.11.2020 г. до настъпване на
прекратяващо или изменящо издръжката основание, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, както и ДА ЗАПЛАТИ издръжка за минало време за една година назад
за периода от 05.11.2019 г. до 04.11.2020 г. в общ размер на 2400.00 лв. /две хиляди и
четиристотин лева/.
9
ОСЪЖДА З.М.Й. с ЕГН *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Нова Загора, сума в размер на 288.00 лв. /двеста осемдесет и осем
лева/ – представляваща държавна такса по отношение на уважените претенции за издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, на основание чл.136 от СК, препис от същото да се
изпрати на Община Нова Загора за вписване на постановеното лишаване от родителски
права, както и на Дирекция „Социално подпомагане” Нова Загора, за сведение и
предприемане при необходимост на мерки по ЗЗДет.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
10