№ 25440
гр. София, 19.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Гражданско дело №
20221110138006 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПО ОТНОШЕНИЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ НА БЪЛГАРСКИЯ
СЪД И ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО:
При служебната проверка на международната компетентност на българския съд
настоящият състав приема следното:
Предявен е от Д. Д. Д. срещу П. Г. К. иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод.
Предявен е и насрещен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод, обективно
кумулативно съединен с небрачен иск с правно основание чл. 59, ал. 2 СК относно режима
на лични отношения между ответника /ищец по насрещния иск/ и общото им дете,
ненавършило пълнолетие дете.
Страните по делото и общото им дете са български граждани по произход. От 2006
година, майката живее в САЩ, където е родено и живее и общото на страните дете. Това
обстоятелство не е спорно между тях.
От представено по делото удостоверение за сключен граждански брак се установява, че
страните в настоящото производство са български граждани, сключили брак на 15.09.2018 г.
в гр. Кюстендил, Р България. Страните имат едно общо дете Изабелла П. К., родено на
04.10.2020 г. в САЩ, Лос Анджелис, съгласно представено по делото удостоверение за
раждане, издадено от съответния орган в САЩ /представен в превод на български език/.
За своята международна компетентност българският граждански съд следи служебно,
независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен
договор със страна-нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от Република
България, или от КМЧП. За споровете по искове за упражняване на родителски права,
режима на лични отношения с детето, при наличие на международен елемент в
правоотношението, в случай на обичайно местопребиваване на детето в страна, която не е
членка на ЕС, се прилага Конвенция за компетентността, приложимото право, признаването,
изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за
1
закрила на децата от 1996 г. /Конвенцията е ратифицирана със закон, приет от 40–то
Народно събрание на 18.01.2006 г. от Р България/ - по аргумент от чл. 97, §1, б. „а“ от
Регламент (ЕС) № 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019 г. относно компетентността,
признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с
родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца.
В случая ищцата не е заявила претенция относно родителската отговорност спрямо
роденото от брака дете. Такава претенция обаче е заявено от ответника с насрещния иск.
Безспорно между страните е обстоятелството, че детето им има обичайно местопребиваване
в САЩ, както и че бракът им е сключен в България. Настоящият съдебен състав намира, че
съгласно чл. 3, § 1, б. ”б“ от Регламент (ЕС) № 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019 г.
компетентен да разгледа предявения иск за развод е български съд, доколкото и двамата
съпрузи са и български граждани. В случая последните, както и роденото от брака им дете,
са както български, така и американски граждани.
Българският съд обаче не е компетентен да разгледа съединения с насрещния иск за
развод небрачен иск за режим на лични отношения с отношение ненавършилото пълнолетие
дете от брака, тъй като детето няма обичайно местопребиваване в Р България към момента
на сезиране на съда, като същото обичайно пребивава на територията на САЩ. От
доказателствата по делото безспорно се установява, че е налице международен елемент по
възникналия между страните спор относно родителската отговорност по отношение на
роденото от брака на страните дете, поради което и допустимостта на образуваното
производството пред българския съд следва да бъде преценена съобразно правилата на
Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на деца
(Конвенцията), тъй като и България, и САЩ са страни по цитираната конвенция, като
приоритет има Конвенцията доколкото същата се прилага с предимство пред Регламент (ЕС)
№ 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019 г., когато детето няма обичайно местопребиваване на
територията на държава-членка. Съдът намира, че в случая е налице именно тази хипотеза.
Отделно от това, при определяне на международната компетентност съдът на първо място
следва да изхожда от „най-добрия интерес на детето“, с оглед възможността детето да бъде
изслушано. Настоящият съдебен състав приема, че „най-добрият интерес на детето“ е във
функционална зависимост от критерия на близостта - най-тясната връзка; близостта на съда
с детето, а не с гражданството на страните, при определяне на международната
компетентност. В тази връзка, съдът намира, че същото следва да се тълкува като мястото, в
което се наблюдава интеграция на детето в социална и семейна среда от съда, който е в най-
тясна връзка с детето - а именно съдът, в района, в който то живее. Този съд може да
прецени най-добре интересите на детето, тъй като има пряка връзка със социалните служби
и познава стандартите на средата, в която детето живее. Релевантни трябва да са
продължителността, регулярността, условията и причините за престоя и преместване на
цялото семейство там, мястото и условията, при които е организирано образованието му,
семейните и социални връзки на детето с тази държава. Предвид изложеното и с оглед
2
разпоредбата на чл. 7, т. 1 от Конвенцията, съдът намира, че органите на САЩ, където
детето има обичайно местопребиваване, са компетентни да решат настоящия спор.
Българският съд не е международно компетентен да се произнесе по иска.
Константната практика на съда, обективирана в решение № 231 от 19.11.2015 г. по гр.д.
№ 181/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., която настоящият състав споделя, се приема, че исковете за
родителска отговорност и издръжка на детето няма пречка да бъдат предявени съвместно в
едно производство по реда на чл.322, ал.2 ГПК, вр. с чл.59, ал.2 СК, но при приложимост на
българското материално и процесуално право. Особените правила на брачния процес не
важат за предявените в същото производство небрачни искове, поради което не е пречка те
да се предявят, а следователно и разгледат, както заедно, така и отделно от брачния иск, при
съобразяване на конкретните обстоятелства от значение за определянето на компетентния
съд, какъвто е и настоящият случай.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че българският съд не е
компетентен да се произнесе по съединения с иска за развод небрачен иск по чл. 59, ал. 2 СК
- за режим на лични отношения с ненавършило пълнолетие дете, поради което следва да
обяви своята международна некомпетентност, и съответно да прекрати производството по
делото в посочената част. В останалата част българският съд е компетентен да разгледа
спора, поради което следва да обяви своята компетентност. Предвид разпоредбите на чл. 82,
ал. 2 и на чл. 85, ал. 1 вр. чл. 29 КМЧП съдът приема, че приложимо е българското право,
доколкото и двамата съпрузи са български граждани.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛИ:
Производството е по реда на Глава ХХVІ ГПК.
На основание чл. 140 ГПК съдът
ОБЯВЯВА, че МЕЖДУНАРОДНО КОМПЕТЕНТЕН по предявения от Д. Д. Д. срещу
П. Г. К. иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, и предявения от П. Г. К. срещу
Д. Д. Д. насрещен иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, е българският съд.
ОБЯВЯВА, че съдилищата на Република България НЕ ПРИТЕЖАВАТ
МЕЖДУНАРОДНА КОМПЕТЕНТНОСТ по съединения с насрещния иск за развод
небрачен иск за режим на лични отношения с общото дете на страните, заявен от П. Г. К., и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 38006/2022 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 84-ти
състав в тази му част.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.11.2023 г., от
14,00 часа, за когато да се призоват страните с препис от настоящото определение.
Изготвя следния проект за доклад по делото:
Предявен е иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака от Д. Д. Д.
срещу П. Г. К. с правно основание чл. 49, ал. 1 СК. В срока по чл. 131 ГПК е подаден
3
отговор, в който по същество не се оспорва брачния иск.
Предявен е и от П. Г. К. срещу Д. Д. Д. насрещен иск за развод с правно основание чл.
49, ал. 1 СК. В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на насрещната искова молба.
УКАЗВА на всеки от ищците по брачните искове, че носи доказателствената тежест да
установи по делото съществуването на брак, всички положителни факти, които счита, че са
довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
УКАЗВА НА ДВЕТЕ СТРАНИ, ЧЕ НЕ СОЧАТ ДОКАЗАТЕЛСТВА ОТНОСНО
ТВЪРДЕНИТЕ ОТ ВСЕКИ ОТ ТЯХ ФАКТИ, КОИТО СЧИТАТ, ЧЕ СА ДОВЕЛИ ДО
ДЪЛБОКОТО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА.
УКАЗВА на всеки от ищците по брачните искове, че следва да предяви всички основания
за дълбоко и непоправимо разстройство на брака като го предупреждава, че непосочени
основания, настъпили и станали му известни до приключване на устните състезания, не
могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
УКАЗВА на всеки от ищците по брачните искове, че следва да се яви ЛИЧНО в първото
по делото съдебно заседание, като при неявяване без уважителна причина и непредставяне
на доказателства за наличие на такава производството ще бъде прекратено (чл. 321, ал. 1
ГПК).
По доказателствата:
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СЪПРУЗИТЕ КЪМ СКЛЮЧВАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ,
МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.
Указва на съпрузите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в
съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение за прекратяване на брака им,
производството ще се разгледа по реда на чл. 330 ГПК или чл. 49, ал. 4 СК – развод по
взаимно съгласие и същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й че
дължимите за производството държавни такси са по-ниски. Разяснява на страните, че
при останалите два начина за уреждане на спора – медиация и/или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора, бракът не може да бъде прекратен, но същите могат да
получат помощ за постигане на помирение помежду им и запазване на брака. Разяснява на
съпрузите, че при сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага
страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по
инициатива на страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС
производство, но с оглед интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
4
• бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на съдебната
институция, а страните са в състояние да го определят;
• доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени,
че продължаването й не е в неин интерес;
• поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
• свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са
свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им въпроси,
без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и
предписани рамки на намеса в техните отношения;
• взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият
корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията
си, което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните
са в състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно
решение, тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
• спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай
на необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси,
изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://mediator.mjs.bg.
Медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че могат да ползват услугите и на действащия по Програма
„Спогодби“ към Софийския районен съд Център за спогодби и медиация, които към
момента се предоставят безплатно за страни по висящи пред Софийския районен съд
дела. За повече информация и връзка с координатора на Програма ”Спогодби” страните
могат да се обърнат към Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889
515 423, електронна поща: spogodbi@srs.justice.bg, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ №
54, ет. 2, ст. 204.
Определението е окончателно, освен в частта относно произнасянето във връзка с
международната компетентност на българския съд, в която част подлежи на обжалване с
5
частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните. Препис от същото да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6