Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 140 / 06,02,2018
г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито съдебно заседание на 06,02,2018 г. година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гражданско дело № 87/2018 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано по жалба вх. (на ЧСИ) № 2300/15,11,2017 г. от М.А.П.
и С.Г.П. – взискатели по изп. д. № 20177570400091 по описа на ЧСИ Атанас
Атанасов рег. № 757, район на действие – ОС - Пловдив, против Постановление от 30,10,2017
г. по посоченото изп. дело, с което намален поради прекомерност размерът на приетите
за изпълнение разноски на взискателите за адвокатско възнаграждение от 900 на
200 лв.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания акт на ЧСИ и се иска отмяната му. Жалбоподателите
претендират и присъждане на разноски за настоящото производство, изразяващи се
в заплатените за същото държавна такса и такса по см. на ЧСИ.
Ответната страна по жалбата – Етажната
собственост с административен адрес
гр. П., бул. „***
и №**, представлявана от управителя Н. И. К. – длъжник в изпълнителното производство,
изразява становище за неоснователност на жалбата.
В писмените
си мотиви по чл.
436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител
също изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Пловдивски
окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира
следното:
Жалбата е подадена от легитимирани лица /взискател
и в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ
на обжалване акт на съдебния изпълнител. Следователно е допустима и следва да
се разгледа по същество:
Изпълнителното производство е образувано по молба
от М.А.П. и С.Г.П.; против Етажната собственост
с административен адрес гр. П.,
бул. „****” №*
и №*, представлявана от управителя Н. И. К.; въз основа на изпълнителен лист за
заплащане на сумата от 1350 лв.
В изпълнителното производство взискателите са
представлявани от един и същи адвокат, като всеки от тях е договорил и
зцаплатил възнаграждение поотделно в размер на по 450 лв., или общо 900 лв. за
двамата, и посочената сума се претендира за събиране от длъжника.
С молба вх. № 2053/17,10,2017 г. длъжникът е
възразил за прекомерност на претендираните за събиране разноски за адвокатско
възнаграждение и е поискал намаляването им. С обжалваното Постановление ЧСИ е
приел възражението за основателно и е намалил приетите за събиране разноски от
900 лв. на 200 лв. общо за двамата взискатели.
Според разпоредбата на Чл. 10. от Наредба № 1/2004
г., минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнително дело, се
формира като сбор от възнаграждението по т. 1. за образуване на изпълнително
дело - 200 лв.; и възнаграждението по т. 2. за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
Изпълнителният лист, въз основа на който е
образувано производството, е за сумата от 1350 лв., поради което минималното
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 10 вр. чл. 7 ал. 2 т. 5 от
Наредбата, възлиза на 162 лв. (или 1/2 от 324 лв.).
Следователно минималното адвокатско възнаграждение за
образуване на изпълнителното дело и процесуално представителство по
същото в случая следва да се определи в размер на общо 362 лв.
В случая предприетите от пълномощника на взискателите
процесуални действия са по образуване на изпълнителното производство, както и
по процесуално представителство с цел удовлетворяване на
паричното вземане. Двамата
взискатели имат общи интереси (и сумата по изпълнителния лист им е присъдена
общо), представлявани са от един и същ пълномощник с идентични за двамата
процесуални действия. Понастоящем изпълняваните вземания са заплатени доброволно
от длъжника. С оглед на това съдът приема, че заплатеното от взискателите
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, поради което и на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК в тежест на
взискателя следва да се възложат сторените от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение в минималния нормативно установен размер по чл. 10 т. 1 от Наредба
№ 1/2004 г. – 362 лв. общо за двамата взискатели.
С оглед на това жалбата се приема за частично
основателна – дължимите от длъжника разноски на взискателя следва да се
определят в размер на общо 362 лв. Предвид изхода на спора, разноски за
настоящото производство не следва да се присъждат – същите следва да останат в
тежест на страните както са направени. По изложените съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление от 30,10,2017 г. по изп. д. №
20177570400091 по описа на ЧСИ Атанас Атанасов рег. № 757, район на действие –
ОС – Пловдив и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА поради прекомерност РАЗМЕРА на определените за събиране за сметка на длъжника Етажна
собственост с административен адрес
гр. П., бул. „***
и №**; РАЗНОСКИ за адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателите М.А.П.
и С.Г.П.; М. П. И.
от гр. П., ЕГН ********** по изп. д. № 20177570400091 по описа на ЧСИ Атанас
Атанасов рег. № 757, район на действие – ОС - Пловдив; от 900 лв. на 362 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: