РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.С., 28.02.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в
публичното съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива И., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 8483 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на У.Б. АД, с която са предявени по реда
на чл.415, ал.1, т.1 вр. чл.422 ГПК установителни искове срещу И.П.С. и ЕТ Н.Д.С..
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на
ответниците и в указания срок е постъпил писмен отговор от ответника И.П.С..
Ищецът твърди, че за дължимите солидарно от
ответниците по договор за банков кредит № 0284 от 26.10.2007 г.
суми: 285895.87 лева - главница;
205650.71 лева - дължими лихви по договора за кредит, изчислени за периода от
28.02.2011 г. до 06.12.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 07.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата подал заявление
по чл.417, т. 2 от ГПК. Вземането на ищеца било установено посредством
Извлечение от счетоводни книги на Банката, индивидуализиращо размера на
задължението.
По така
постъпилото заявление първоинстанционният съд разпоредил по ч.гр.д.№
75591/2015 г. по описа на СРС, 32 с-в
издаването на Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист на 15.12.2015
г. срещу солидарните длъжници за посочените суми.
Тъй като
солидарните длъжници И.П.С. и ЕТ Н.Д.С. подали възражение срещу издадената
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение в срока по чл.414, ал.2
от ГПК, било образувано настоящето производство. Ищецът претендира на основание
чл.422 от ГПК да бъде установено съществуване на паричното вземане по
издадената заповед.
Ищецът
поддържа, че сумите са дължими по сключения договор за банков кредит. Поддържа
твърдения, че на 28.04.2009 г. бежду банката, като кредитор и Н.Д.С., като
длъжник, И.П.С., като солидарен длъжник и А.В.П., като поемател бил сключен
договор за заместване в дълг по договора за кредит, който към този момент бил:
306572.72 лв. – общо главница и лихва. Чрез този договор длъжникът Н.Д.С. бил
заместен в дълг от А.В.П.. Излага правни доводи, за това че солидарните
длъжници остават задължение заедно с новия длъжник.
Поддържа, че
към датата на подаване на заявлението по чл.417, т.2 ГПК в съда вземането на
Банката възлиза на сумите по издадената заповед.
Ищецът прави
искане съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответниците, че същите му
дължат солидарно горепосочените суми.
Прави искане за присъждане на разноски.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът ЕТ Н.Д.С. не изразява становище по исковете.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът И.П.С. изразява следното становище по исковете: Оспорва
местната компетентност на сезирания съд, като излага правни и фактически доводи.
Във връзка с възраженията, съдът се е произнесъл с нарочно определение от
23.03.2017 г.
Оспорва
исковете, като неоснователни с излагане на възражения за погасяване по давност
на вземанията. Прави възражения, че не дължи сумите по издадената заповед.
Излага правни и фактически доводи, че след сключване на договора за встъпване в
дълг няма задължения за сумите по договора за банков кредит. Прави възражение,
че не е надлежно уведомена за настъпила предсрочна изискуемост.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Страните не
спорят и се установява, че на 26.10.2007 г. между кредитора У.Б. АД, кредитополучателя
Н.Д.С.
и солидарните длъжници И.П.С., ЕТ Н.Д.С. и Н.Ф.ЕООД бил сключен договор
за банков кредит № 0284, по силата на който банката предоставила на
кредитополучателя сумата 296000.00 лв. за покупка на недвижим имот, находящ се
в гр.Русе със срок на издължаване от 20.11.2007 г. до 20.10.2032 г. при годишен
лихвен процент БЛП /в размер 5.100 %/ + надбавка 2.4 или общо 7.5%. Страните
договорили, че при просрочие се дължи и надбавка върху лихва за редовен дълг
5.00 % и надбавка върху лихва за просрочена главница 2.00 %. За обезпечаване
вземанията по договора за кредит била учредена законна ипотека върху недвижим
имот собственост на Н.Д.С., като длъжник и съпругата му И.П.С. като съдлъжник.
Страните не
спорят, че на 28.04.2009 г. между банката, като кредитор и Н.Д.С., като
длъжник, И.П.С., като солидарен длъжник и А.В.П., като поемател бил сключен договор
за заместване в дълг по договора за кредит, който към този момент бил:
306572.37 лв. – общо главница и лихва или 291959.54 лв.-главница, 14612.83
лв.-лихва. С този договор длъжникът Н.Д.С. бил заместен в дълг от А.В.П., като
страните договорили, че ипотеката дадена от първоначалния длъжник остава в
сила, а съдлъжникът И.П.С. дал своето изрично съгласие даденото от него
обезпечение по договора за кредит –учредена ипотека върху описания в т.2.4 от
договора за кредит имот, да послужи за обезпечаване на задълженията на новия
длъжник.
Установява
се, че с нотариален акт № 192, том ІІ, рег.№ 5007, дело № 282/13.05.2009 г.
имота, върху който е била учредена законна ипотека в полза на банката е бил
прехвърлен /продаден/ от Н.Д.С. и И.П.С. на поемателя на дълга А.В.П..
Чрез
приетото в производството ССчЕ се установява, че общият размер на дължимите
суми към 07.12.2015 г. по договора за кредит са в общ размер на 491546.58 лв.,
включващи: 285895.87 лв.-дължима, усвоена и непогасена главница; 128962.25
лв.-начислена договорна лихва по т.4.1-редовна възнаградителна лихва за времето
от 28.02.2011 г.-06.12.2015 г.; 7477.83 лв.-начислена лихва върху просрочена
главница /по т.4.3/ за времето от 28.02.2011 г.-06.12.2015 г. и 69210.63
лв.-наказателна лихва /по т.4.2/ за времето от 28.02.2011 г. до 07.12.2015 г.
Страните не
спорят и се установява от приложеното заповедно производство –ч.гр.д.№ 75591/2015
г. по описа на СРС, 32 с-в, че по подадено заявление от банката - У.Б. АД на
07.12.2015 г. е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК срещу солидарните длъжници: А.В.П., ЕТ Н.С.И.П.С. за сумите: 285895.87
лева - главница; 205650.71 лева - дължими лихви по договора за кредит,
изчислени за периода от 28.02.2011 г. до 06.12.2015 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 07.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата
и разноски.
Страните не
спорят, че срещу издадената заповед са били подадени възражения от длъжниците
ЕТ Н.С.И.П.С..
Установява
се, че на 20.08.2015 г. от Е.Н.–помощник нотариус при нотариус И.К.с район на
действие – района на РС Русе с рег.№ 618 на НК на РБ е било удостоверено връчване
на нотариална покана рег.№ 5956/06.08.2015 г. на И.П.С., с която банката е упражнила правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем, чрез залепване на уведомление на адрес – гр.********.
При извършената от нотариуса справка в НБД Население обаче било установено, че от
2007 г. И.П.С. има регистриран настоящ и постоянен адрес ***, 12. Тази
информация се потвърждава и от представената в заповедното производство справка
от НБД Население /11.12.2015 г./. На този адрес се установява и че на длъжника И.П.С.
е била връчена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ /л.93 от заповедното
дело/.
Чрез
приложената в производството нотариална покана рег.№ 5953/06.08.2015 г. изпратена
от банката до ЕТ Н.С. чрез нотариус И.К.с район на действие – района на
РС Русе с рег.№ 618 на НК на РБ се установява, че е удостоверено връчването
й на 20.08.2015 г., чрез залепване на уведомление по реда на чл.47,
ал.1 ГПК на порта на адреса регистриран в ТР – гр.Русе, ул.*******.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
По допустимостта:
Искът по чл.422 от ГПК е
специален установителен иск, чийто срок за предявяване, предмет и страни са
определени от закона. Заявителят в заповедното производство има правен интерес
от предявяване на иск за установяване по основание и размер на вземанията му,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 или чл.417 от ГПК, при
условие, че длъжниците са подали в срока по чл.414, ал.2 от ГПК възражение
съобразно указаното в чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Настоящото производство е
образувано по иск, предявен от кредитора в заповедното производство, за
установяване съществуването на вземането му за дължимите суми срещу една група
от солидарните длъжници по издадената заповед по чл.417 ГПК: ЕТ Н.С. и И.П.С.. Исковете са предявени в изпълнение
указанията на съда по реда на чл. 415 от ГПК и са допустими.
По основателността:
Ищецът претендира по
отношение на ответниците – първоначален длъжник по договора за кредит и солидарен
длъжник установяване съществуването на вземането му за дължимата главница,
договорна лихва и наказателна лихва на основание договор за банков кредит №
0284/26.10.2007 г.
В тежест на ищеца бе
установяването на договорните основания, от които произтича вземането му, както
и неговия размер.
В тежест на ответника бе да
ангажира доказателства за плащане или погасяване чрез друг способ на задълженията
му.
Съгласно разпоредбата на
чл.430, ал.1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока.
Безспорно от събраните по
делото доказателства се установи, че между банката – кредитор,
кредитополучателя Н.Д.С. и солидарните длъжници И.П.С., ЕТ Н.С. и Н.Ф.ЕООД
е бил сключен на 26.10.2007 г. договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на
недвижим имот собственост към този момент на
Н.Д.С. и И.П.С., както и усвояване на сумата по него в размер на
296000.00 лв. с цел закупуване на недвижим имот.
Установи се и страните не
спорят, че между първоначалните задължени лица по договора за кредит Н.Д.С., като
кредитополучател, И.П.С., като солидарен длъжник № 1, новия длъжник встъпил в
дълга А.В.П. и банката – кредитор е бил сключен валиден договор за заместване в дълг /чл. 102 ЗЗД/, по силата на който новият длъжник А.В.П. замества
старият длъжник Н.Д.С., като кредитополучател в дълга му, произтичащ от посочения договор за банков кредит.
При така направените
уговорки между страните, се установява, че те са постигнали съгласие за
заместване в дълг /чл. 102 от ЗЗД/. Налице е изричното съгласие на
кредитора-банка за сключване на този договор, дадено в писмена форма, която е
необходима при сключването на договор за банков кредит по чл.430, ал.3 от ТЗ.
Последица от този договор е, че задължението на заместения, стария длъжник
преминава върху новия длъжник, поемател на дълга. Т.е. правоотношението се
запазва, но има промяна на длъжниците, нов длъжник. Оттук следва извод, че
договорът предизвиква промяна относно длъжника, като страна по правоотношението
и, че е правопроменящ факт. С него не се прекратява възникналото правоотношение
и не се създава ново правоотношение, а се променя страната-длъжник по вече
възникналото правоотношение.
С посочения договор заместеният
длъжник Н.Д.С. е бил освободен
от отговорност към кредитора У.Б. АД. Последното доколкото са изпълнени
условията на т.7.2 според договореното в т.7.1 – нотариална заверка на
положените подписи и вписване в Служба по вписванията Русе на договора за
заместване в дълг. Няма спор, че към
този момент задължението съществува и е в посочения в договора за встъпване в
дълг размер: 306572.37 лв. – общо главница и лихва или 291959.54
лв.-главница, 14612.83 лв.-лихва. Нормата на чл.171 ЗЗД предвижда при
прехвърляне и залагане на вземане, което е обезпечено с ипотека, встъпването в
такова вземане и налагането на запор върху него, както и подновяването и заместването
в задължение, обезпечено с ипотека, за да имат действие, да бъдат извършени в
писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписани в имотния регистър.
Страните не спорят, че учредената
ипотека дадена от първоначалните длъжник върху описания имот е останала в сила
за новия длъжник при условията на чл.102, ал.2, изр.2 ЗЗД, както и че след
сключване на договора за встъпване в дълг на 13.05.2009 г. собствеността върху
имота е била прехвърлена от ипотекарните длъжници Н.Д.С. И.П.С. на новия
длъжник А.В.П..
По същността си заместването
в дълг по чл.102 ЗЗД е хипотеза, изрично уредена в закона, при която, по
съгласие с кредитора, задължението по едно договорно правоотношение се поема от
трето за правоотношението лице - т. е. предвидена в закона възможност за
промяна на страната по материалното правоотношение. При заместването в дълг
досегашният длъжник се освобождава от отговорност за изпълнение на задължението
към кредитора, т. е. кредиторът сам се лишава от досегашния си длъжник, тъй
като за него е от съществено значение кой ще е неговият длъжник. Затова
заместването може да се осъществи само с изричното съгласие на кредитора. (
решение № 447 от 18.02.2014 г. по гр. д. № 2340/2013 г., г. к., ІV Г. О. на
ВКС).
В случая, при заместването в
дълг, новият длъжник А.В.П.е поел всички
права и задължения по договора за банков кредит на стария длъжник Н.Д.С., като
солидарния длъжник И.П.С. е запазил своята отговорност за дълга /чл.121 и
чл.122 ЗЗД/ с оглед т.нар. относително действие на стария дълг- старото
задължение се запазва независимо от промяната в главния длъжник при
съобразяване въведеното изключение с разпоредбата на чл.102, ал.2 изр. 1 ЗЗД - по
отношение обезпеченията дадени от трети лица. В случая солидарния длъжник И.С.
не е трето лице, доколкото същата се е задължила солидарно за дълга по договора
за кредит /чл.121 ЗЗД и чл.32, ал.2 СК/. Освен това като ипотекарен длъжник
/реално задължена за дълга/ същата е дала своето изрично съгласие за обезпечаване на дълга с ипотекирания имот и
след заместването на стария длъжник.
Както бе посочено, основната
последица на заместване в дълг е смяната на пасивната страна по облигацията,
т.е. преминаването на задължението върху нов длъжник. Като последица от това кредиторът
ще може да търси вземането си само от новия длъжник, за разлика от
встъпването по чл.101 ЗЗД, при което двамата длъжници отговарят солидарно. В
тази връзка са и дадените разрешения с Решение № 1902–1978–I ГО и Решение №
1152–2002–V ГО на ВКС.
В случая, за разлика от
новацията, при заместването в дълг няма погасителен ефект и задължението остава
непроменено и идентично с това, което е имал първоначалният длъжник към момента
на заместването. В производството не бяха изложени твърдения, съответно не бе
проведено доказване за опрощаване на задължението или част от него от страна на
кредитора и/или за погасяването му по някой от предвидените в закона начини. Именно
поради това, настоящият състав намира че задължението на ответника И.С. не е
било погасено, чрез извършената промяна при сключване на договора за заместване
в дълг. Доколкото в производството не са били въведени други възражения за
погасяване на дълга, съдът намира че претенциите срещу този ответник се
основават на поетите и неизпълнени задължения по договора за кредит.
По отношение на ответника ЕТ Н.С. съдът намира
че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради следните
съображения:
Субект на
гражданското право по нашето законодателство може да бъде физическо или
юридическо лице. С регистрирането си като ЕТ, физическото лице не придобива
правосубектност, различна от тази която притежава т.е. на физическо лице.
Регистрацията му като ЕТ само му дава права на „търговец” – чл.1 от ТЗ. Имуществото
на ЕТ се състой от: личното имущество на физическото лице и имущество на
предприятието на ЕТ. За всички свои права и задължения, независимо дали са от
сферата на гражданския или търговския оборот, едноличният търговец отговаря с
едно и също имущество. Той носи неограничена отговорност и в този смисъл
неговото имущество не може да бъде разделено на имущество, с което отговаря
за гражданските права и задължения и на такова, с което отговаря за търговските
си права и задължения. Едноличният търговец е отговорен за търговските си
задължения с цялото си имущество, независимо дали го е придобил като последица
от граждански или търговски сделки, дали го е придобил по наследство или като
съпружеска имуществена общност през време на брака. В доктрината е безспорно
прието, че признаването на търговско качество на едно физическо лице разширява
неговата правоспособност, като му дава възможност да бъде страна и по
правоотношения и в търговското право, но не води до възникване на нов правен
субект. Едноличният търговец продължава да бъде физическо лице, като за всички
свои задължения, независимо дали са възникнали от упражняване на търговската му
дейност или от други отношения, той отговаря с едно и също свое имущество.
Безпротиворечиво в практиката е решен и въпросът за това, че всеки един
едноличен търговец, като носител едновременно и на търговски, и на граждански
права и задължения, винаги отговаря с едно и също свое имущество по
задълженията, придобити в резултат от упражняване на търговската си дейност,
както и по всякакви други имуществени отношения, в които той влиза в частния си
живот. В този смисъл е решение № 80/26.07.2012 г. на ВКС, ТК, първо т.о. по
т.д. № 287/2011 г. В решение № 437/17.01.2012 г. на ВКС, 3-то г.о. по гр.д. №
70/2011 г. касационната инстанция уточнява, че съгласно ТЗ и TP № 2/27.12.2001
г. по гр.д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС, ЕТ като физическо лице, извършващо
търговска дейност, носи отговорност за задълженията си с цялото си имущество,
независимо дали е част от предприятието на ЕТ, дали е лично имущество, или е
имущество СИО.
В този смисъл, доколкото в производството бе установено, че стария длъжник физическото лице Н.Д.С., който е и собственик на ЕТ Н.С. е бил заместен в дълга по договора за банков кредит от новия длъжник А.В.П. със сключения договор, то, съобразно и изразената от кредитора воля и указаното в чл.102, ал.1, изр. 2 от ЗЗД , същият е бил освободен от задълженията си по договора за кредит. Поради това, съдът намира че ЕТ Н.С. не е солидарно отговорен за задължението по договора. Изложените правни и фактически доводи от ищеца в обратен смисъл, съдът намира за неоснователни. На самостоятелно основание, съдът намира, че клаузата в договора за кредит в частта, в която ЕТ Н.С. е посочен като солидарен длъжник за вземането на физическото лице – кредитополучател Н.Д.С. е недействителна по горните съображения на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Уредбата на недействителността е императивна и защитава правния ред. Нормата на чл.121 от ЗЗД е императивна и посочва изрично случаите, когато е налице солидарна отговорност между две или повече лица. Тя не позволява нито стеснително, нито разширително тълкуване. Няма правна норма в гражданското законодателство, която да урежда солидарната отговорност между един и същ правен субект.
Възраженията на ответника И.П.С., че спрямо нея
банката не е упражнила правото си да обяви предсрочна изискуемост на
задълженията по кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК, съдът намира за
основателни. Съображения:
Съобразно дадените разяснения с т. 18 на ТР № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК /ред.преди
бр.86/2017 г./ за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка,
че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Както е посочено в същото, ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
От тези постановки на приетите разрешения е видно, че
обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че
ще счита непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, вкл. и вноските
с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Волеизявлението следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно
изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 на Закона за кредитните
институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на
кредитора да упражни правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Изискуемостта
дава възможност на кредитора да иска и да получи изпълнение във вида и размера,
който задължението би имало, ако срокът бе изтекъл. В този смисъл,
упражняването на предоставеното от договора право на предсрочна изискуемост е
санкция за неизправността на длъжника и не погасява уговорените задължения, а
отнема преимуществото на срока, като изискуемостта настъпва и за
непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за
възнаградителни, санкционни лихви и такси. Както е посочено с дадените
разяснения /т.18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г./, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на едната от страните и при наличието на определени предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
В решение № 180 от 23.11.2016 г. по т. д. № 2400/2015
г. на I т. о. и в решение № 148 от 2.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на I т.
о. на ВКС е даден отговор на въпроса относно надлежното връчване на длъжника
на волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, което
настоящият състав възприема. Прието е, че начинът на удостоверяване на
връчването е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за
уведомяване, като в производството по чл. 422 ГПК при оспорване на връчването
на документа, преценката за редовността на връчването се извършва от съда след
обсъждане на въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните
клаузи.
Съобразно цитираните разрешения, съдът приема, че в
производството не се установи, че банката е упражнила правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем спрямо солидарния длъжник И.С. с редовно
връчване на изпратената нотариална покана. Последното, доколкото изявлението по
нотариалната покана не е достигнало до адресата – получател на поканата.
Уведомление по реда на чл.47, ал.1 ГПК е било залепено от лице без посочени
имена с положен подпис /л.143/, вероятно служител на нотариус И.К.с район на
действие РС Русе с рег. № 618 на НК на РБ на адрес, който не е бил към този
момент настоящ или постоянен според извършената справка от нотариуса /л.145/ в
НБД Население. При последната е установено, че И.П.С. е с постоянен и настоящ
адрес ***, 12. На този адрес не се установи да е било изпратено изявлението на
банката към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 07.12.2015 г.
По отношение на втората предпоставка: Чрез
констатациите на експерта по ССчЕ се установи наличие на първата предпоставка –
обективен факт на неплащане на вноските по кредита след 03.02.2011 г., когато е
извършено плащане на сумата 3000.00 лв., с която сума е било погасено
задължение за периодична такса, лихва по просрочена главница, лихва по редовна
главница /по вноската с падеж 28.01.2011 г./, наказателна лихва и главница /по
вноската с падеж 28.01.2011 г./ и лихва по редовна главница /по вноската с
падеж 28.02.2011 г./.
Настоящият състав възприема изразеното становище в
решение № 139/05.11.14 г. по т. д. № 57/12 г. на ВКС, I т. о. и решение №
7/19.05.2017 г. по гр.д.№ 60053/2016 г., ГК, ІІ ГО на ВКС, според които, „ако
не е настъпила предсрочна изискуемост на остатъка от кредита, са изискуеми само
вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания
(неустойки, лихви), които са с настъпил падеж към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното
извлечение от счетоводните книги“. Последното, доколкото „ненадлежното право на
кредитора да обяви предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за
кредит, в хипотезите когато същият се е снабдил по реда на заповедното
производство с изпълнително основание за вземането в пълен размер и
изпълнителен титул за провеждане на принудителното изпълнение, не може да
изключи дължимостта на онези неизпълнени вноски за погасяване на кредита до
момента на подаване на заявлението по чл. 417-418 ГПК, нито възможността за
снабдяване с изпълнителен титул по посочения ред- по арг. на чл.60, ал.2 ЗКИ,
нито възможността на база на издадения изпълнителен лист, до размера на тази
част на неизпълненото парично задължение да се предприеме принудителното
събиране на вземането“.
При така изложените съображения, съдът намира че за
вноските с настъпил падеж, както следва: 23064.10
лв.-представляваща дължима и просрочена
главница за времето от 28.02.2011 г. до 28.10.2015 г.; 127485.18 лв., представляваща начислена
договорна лихва по т.4.1 от договора за кредит /редовна/възнаградителна
лихва/ за времето от 28.02.2011 г. до
28.10.2015 г. и 5934.61 лв., представляваща начислени лихви върху просрочена
главница за времето от 28.02.2011 г. до
28.10.2015 г. исковете следва да бъдат уважени като основателни.
Претенциите за сумата 69210.63 лв., която
според представеното извлечение от сметки и констатациите на експерта по ССчЕ
представлява начислена наказателна лихва по договора за кредит, съдът
намира че следва да отхвърли, доколкото не се установява, че вземанията за нея
са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението. Последното не се
установява и от представеното извлечение от сметки, послужило като основание за
издаване на заповедта за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК. Изводът се основава и
на обстоятелството, че начинът на определянето й според уговореното в т.4.2 и
т.4.3 от договора вр. т.11.2 от общите условия към договора е поставен в
зависимост от изчисления с база вноски с ненастъпил падеж – неиздължена част от
наличния кредит с ненастъпил падеж. Идентичен извод се налага и за претенциите
за главница, договорна лихва и лихви върху просрочени главници касаещи вноски с
ненастъпил падеж, както следва: 262831.77 лв.-главница след 18.11.2015 г.;
1477.07 лв.- договорна лихва за времето след 28.10.2015 г. и 1543.22 лв.-лихва
върху просрочена главница за времето след 28.10.2015 г.
Настоящият състав възприема даденото разрешение в решение
№ 139 от 05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г ., Т. К., І Т. О. на ВКС, че "решението
за отхвърляне на установителния иск по чл.422, ал. 1 ГПК за тези вноски с
ненастъпил падеж, респ. за частта от кредита, за която кредиторът е считал, че
е настъпила предсрочна изискуемост, не преклудира правото му да ги събере по
съдебен ред с осъдителен иск.
По изложените съображения,
съдът намира че следва да отхвърли като неоснователни исковете срещу ЕТ Н.С.
като солидарен длъжник по кредита и уважи исковете срещу солидарния длъжник И.П.С.
за посочените суми.
По разноските:
При този изход на спора, на
основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер 9294.05 лв. съобразно представения списък, включващи разноски за
държавна такса, заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за ССчЕ.
Според дадените разяснения с
т.12 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът, пред който се развива производството
по иска по чл.422 от ГПК следва да разпредели отговорността за разноски и в
исковото и в заповедното производство. Поради това, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца /заявител/ се следват сторените разноски по ч.гр.д.№ 75591/2015
г. по описа на СРС, 32 с-в в размер на 5588.34
лв. съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на У.Б. АД, ***, действащ
чрез адв.М.Я. от САК със съдебен адрес *** ****, против И.П.С., ЕГН **********
с адрес гр.С., ж.к.*****, бл.******, с
правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.422 ГПК, вр. с чл.430 ТЗ вр. чл.79, ал.1,
предл. първо ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.60, ал.2 ЗКрИ- съществуването на
парично вземане за сумите: 23064.10 лв.-представляваща дължима и просрочена главница за времето от 28.02.2011 г. до 28.10.2015 г., ведно
със законната лихва от 07.12.2015 г.; 127485.18
лв., представляваща начислена
договорна лихва по т.4.1 от договора за кредит /редовна/възнаградителна
лихва/ за времето от 28.02.2011 г. до
28.10.2015 г. и 5934.61 лв., представляваща начислени лихви върху просрочена
главница за времето от 28.02.2011 г. до
28.10.2015 г., които суми са дължими по договор за банков кредит № 0284 от
26.10.2007 г., сключен между У.Б. АД в качеството на кредитор, Н.Д.С.
в качеството на кредитополучател и солидарните длъжници И.П.С.,
ЕТ Н.Д.С. и Н.Ф.ЕООД и договор за заместване в дълг сключен на 28.04.2009 г.
между У.Б. АД в
качеството на кредитор, Н.Д.С. в качеството на кредитополучател,
солидарния длъжник И.П.С. и поемателя А.В.П., за които суми е издадена на 15.12.2015
г. заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 75591/2015
г. по описа на СРС, 32 с-в.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените от У.Б. АД, ***, действащ
чрез адв.М.Я. от САК със съдебен адрес *** *******, против И.П.С., ЕГН **********
с адрес гр.С., ж.к.*******, с правно
основание чл.124, ал.1 вр. чл.422 ГПК, вр. с чл.430 ТЗ вр. чл.79, ал.1, предл.
първо ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.60, ал.2 ЗКрИ, за признаване съществуването
на парични вземания по договор за банков кредит № 0284 от 26.10.2007 г.,
сключен между У.Б. АД в качеството на кредитор, Н.Д.С. в качеството
на кредитополучател и
солидарните длъжници И.П.С., ЕТ Н.Д.С. и Н.Ф.ЕООД и договор за заместване в
дълг сключен на 28.04.2009 г. между У.Б. АД в качеството на кредитор, Н.Д.С.
в качеството на кредитополучател, солидарния длъжник И.П.С.
и поемателя А.В.П., за сумите: 69210.63
лв., представляваща начислена наказателна
лихва по договора за кредит; 262831.77 лв.-главница по договора дължима след
18.11.2015 г.; 1477.07 лв.- договорна лихва, начислена по договора за времето
след 28.10.2015 г. и 1543.22 лв.-лихва върху просрочена главница начислена за
времето след 28.10.2015 г., за които суми е издадена на 15.12.2015 г. заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 75591/2015 г. по описа на СРС, 32 с-в.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените от У.Б. АД, ***, действащ
чрез адв.М.Я. от САК със съдебен адрес *** *******, против ЕТ „Н.С.“, ЕИК *******,
представлявана от Н.Д.С., ЕГН ********** с адрес *** Самуил, 29, с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.422 ГПК, вр. с чл.430 ТЗ вр. чл.79, ал.1, предл. първо ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД вр.
чл.60, ал.2 ЗКрИ, за признаване съществуването на парични вземания по договор
за банков кредит № 0284 от 26.10.2007 г., сключен между У.Б. АД в качеството на
кредитор, Н.Д.С. в качеството на кредитополучател и
солидарните длъжници И.П.С., ЕТ Н.Д.С. и Н.Ф.ЕООД и договор за заместване в
дълг сключен на 28.04.2009 г. между У.Б. АД в качеството на кредитор, Н.Д.С.
в качеството на кредитополучател, солидарния длъжник И.П.С.
и поемателя А.В.П., за сумите: 285895.87 лева – главница и 205650.71 лева - дължими
лихви по договора за кредит, изчислени за периода от 28.02.2011 г. до
06.12.2015 г., за които суми е издадена на 15.12.2015 г. заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 75591/2015 г. по описа на СРС, 32 с-в.
ОСЪЖДА И.П.С., ЕГН ********** с адрес гр.С., ж.к.*******, да
заплати на У.Б. АД, ***, действащ чрез адв.М.Я. от САК със съдебен адрес *** *******,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 9294.05
лв.–разноски за тази инстанция /съобразно уважената част от исковете/.
ОСЪЖДА И.П.С., ЕГН ********** с адрес гр.С., ж.к.*******, да
заплати на У.Б. АД, ***, действащ чрез адв.М.Я. от САК със съдебен адрес *** *******,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 5588.34
лв. –разноски по заповедното производство - ч.гр.д.№ 75591/2015 г. по описа на СРС, 32 с-в /съобразно уважената част от исковете/.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: