О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Ловешкият
окръжен съд, в закрито заседание на девети януари две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН
ПЕНОВ
като изслуша докладваното
от съдия Пенов в.гр.д. № 581 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе,
съобрази:
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба от Е.М.В. против решение № 209/20.11.2018 г., постановено по гр.д. № 1073/2017 г. на РС – Тетевен.
С
решението са отхвърлени предявените от Е.М.В. против С.С.П.
искове за нищожност и за унищожаемост на съдебна спогодба между
страните, одобрена с определение от 20.06.2017 г., по в.гр.д. № 261/2017 г. на
ОС Ловеч. Със същото решение Е.М.В. е осъдена да заплати на С.С.П.
разноските по делото.
Извършвайки
проверка за редовност и допустимост на въззивната жалба, съдът установява, че в
нея са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, както в
аспект неправилно отхвърляне исковете за нищожност и унищожаемост на съдебната
спогодба, така и за основателност на предявения иск по чл. 109 ЗС. Съдът
констатира, че в диспозитива на обжалваното съдебно решение липсва произнасяне
по иск с правна квалификация чл. 109 ЗС, въпреки приетото от съда в мотивите
наличие на сезиране и с такъв иск. С исковата молба са предявени в обективно
съединяване както искове за нищожност и унищожаемост на процесната спогодба,
така и иск правна квалификация по чл. 109 ЗС, доколкото в сезиращия акт е
изведено и искане за осъждане на ответника да преустанови неоснователните
действия, с които пречи на ищеца да осъществява достъп до своята сграда. В доклада
на делото по чл. 146 ГПК съдът е докладвал и тази претенция, давайки ѝ същата правна квалификация (по чл. 109 ЗС), като по
делото за спрямо нея не е извършвано десезиране, в някоя от допустимите форми
(отказ, оттегляне или спогодба).
При тази
констатация настоящият състав приема, че формираната от съда воля не обхваща
целия спорен предмет, защото районният съд не се е
произнесъл по единия от съединените искове – този по чл. 109 ЗС. Налице е
непълнота на решението, която следва да се преодолее с извършване на
производство по чл. 250 ГПК. Оплакванията във въззивната жалба по
основателността този иск, следва да ес подведат като искане по чл. 250 ГПК за
допълване на решението на първата инстанция. Противното би означавало
произнасяне от въззивния съд при липсващ предмет на обжалване, доколкото липсва
съответния диспозитив в първоинстанционното решение. Допълнително решение по
иска по чл. 109 ЗС ще подлежи на самостоятелно въззивно обжалване (чл. 250, ал.
3 ГПК), поради което след връчването му на страните, недоволната от него
странна има право да подаде въззивна жалба срещу него. Евентуално постъпилата
такава ще следва да се администрира от първоинстанционния съд според правилата
на чл. 259-263 ГПК, след което да се изпрати за разглеждането ѝ от ОС Ловеч, ведно със подадената въззивна жалба от Е.М.В.
против решение № 209/20.11.2018 г., постановено по гр.д. № 1073/2017 г. на РС – Тетевен. При липса на
жалба срещу решението за допълване по чл. 250 ГПК, последното ще се влезе в
законна сила, независимо от резултата от обжалването по настоящата въззивна
жалба.
Делото
да се върне на въззивната инстанция след изтичане на сроковете за обжалване на
допълнителното решение по чл. 250 ГПК, а при постъпване на жалба
против същото решение, след нейното администриране според правилата на чл.
259-263 ГПК.
Предвид
гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 581/2018 г. по
описа на ОС Ловеч.
ВРЪЩА делото на РС Тетевен за извършване на производство по чл. 250 ГПК
(произнасяне по иска по чл. 109 ГПК) и изпълнение на дадените указания относно
обратното изпращане на делото до ОС Ловеч (след изтичане на
сроковете за обжалване на допълнителното решение по чл. 250 ГПК,
респ. след администриране жалбата против същото решение според правилата на чл.
259-263 ГПК).
След връщане на делото в ОС Ловеч и образуването му под
нов номер, същото да се разпредели на първоначалния съдия докладчик (чл. 80,
ал. 9 от Правилника за администрацията в съдилищата).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.