№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на пети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН СТОЙЧЕВ
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
при секретаря Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 9736 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
434347/21.06.2018г., постановено по гр. д. № 50231/2016г., Софийски районен съд
е осъдил ответника Болница „Л.“ да заплати на ищеца „С.т.“ АД сума в общ размер на 99 594,61лв., представляваща дължима от ответника цена за
доставени лекарствени продукти и медицински консумативи по Договор от
05.01.2015г. с изх. № VІІ-25-86/05.01.2015г. на Болница „Л.“, Договор от
01.08.2014г. с изх. № VІІ-15-34/01.08.2014г. на Болница „Л.“, Договор от
19.09.2014г. с изх. № VІІ-11-49/19.09.2014г. на Болница „Л.“, Договор от
03.02.2015г. с изх. № VІІ-30-67/03.02.2015г. на Болница „Л.“, Договор от
03.02.2015г. с изх. № VІІ-30-66/03.02.2015г. на Болница „Л.“, Договор от
03.02.2015г. с изх. № VІІ-30-65/03.02.2015г. на Болница „Л.“, Договор от
03.02.2015г. с изх. № VІІ-30-64/03.02.2015г. на Болница „Л.“, Договор от 03.02.2015г.
с изх. № VІІ-30-62/03.02.2015г. на Болница „Л.“, Договор от 03.02.2015г. с изх.
№ VІІ-30-61/03.02.2015г. на Болница „Л.“, Договор от 27.01.2016г. с изх. №
VІІ-23-28/27.01.2016г. на Болница „Л.“, Договор от 26.01.2015г. с изх. № VІІ-16-50/26.01.2015г.
на Болница „Л.“, Договор от 11.09.2015г. с изх. № VІІ-16-20/11.09.2015г. на
Болница „Л.“, Договор от 25.01.2016г. с изх. № VІІ-24-17/25.01.2016г. на
Болница „Л.“, Договор от 05.06.2014г. с изх. № VІІ-34-23/05.06.2014г. на
Болница „Л.“, Договор от 09.03.2015г. с изх. № ІX-3-13/09.03.2015г. на Болница „Л.“,
Договор от 09.03.2015г. с изх. № ІX-3-12/09.03.2015г. на Болница „Л.“, Договор
от 12.06.2015г. с изх. № VIІ-11-19/12.06.2015г. на Болница „Л.“, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.09.2016г. до
окончателното плащане на задължението, както и сума в размер на 906,69лв., представляваща дължима
неустойка по т. 19 от процесните договори за забавено плащане на главницата,
като е отхвърлил исковете в останалата част до пълния предявен размер.
По делото е постъпила въззивна жалба от ищеца – „С.т.“ АД, с която се
обжалва решението в частта, с която са
отхвърлени исковете за заплащане на законна лихва за забава върху
главниците за сумата до пълния предявен размер от 8 785,40лв. В жалбата се
поддържа, че с чл. 86, ал. 1 ЗЗД е създадена законова презумпция, че при
забавено изпълнение на парично задължение кредиторът търпи вреди, чийто размер
възлиза на законната лихва, поради което тези вреди не следва да бъдат
доказвани. Изтъква се, че наличието на клауза за неустойка в сключените
договори не изключва възможността кредиторът да претендира обезщетение по чл.
86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва вместо договорната неустойка или над
нейния размер. Посочва се, че при неизпълнение на парично задължение кредиторът
може винаги да търси обезщетение до размера на законната лихва от деня на
настъпване на забавата, като нормата на чл. 86 ЗЗД била от публичен ред и има императивен
характер. Твърди се, че доколкото само част от претърпените от ищеца вреди от
забавата на длъжника се компенсират с договорената наказателна неустойка, то
същият разполага с възможността да претендира заплащане на законната лихва за
забава по чл. 86 ЗЗД за периода от деня, следващ падежа на съответното
задължение, до 02.09.2016г., като в случая не е налице кумулиране на
неустойката с претенцията за законна лихва, тоест двойно обезщетение за едни и
същи вреди. Съобразно изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната
част и присъждане на пълния размер на предявената претенция от 8 785,40лв.
Претендират се разноски.
Насрещната страна не е подала отговор на въззивната жалба.
Постъпила е въззивна жалба и от ответника в производството – Университетска
болница „Л.“, с която се обжалва решението в
частта, с която ответникът е осъден да заплати сумата от 906,69лв.,
представляваща дължима неустойка по т. 19 от процесните договори. Поддържа се,
че решението в тази част е неправилно, доколкото от заключението по приетата
съдебно-счетоводна експертиза, което е кредитирано от съда, неустойката по т.
19 от договорите възлиза на 816,47лв., а не на 906,69лв. Съобразно изложеното
се моли за отмяна на решението в тази част.
Насрещната страна е депозирала отговор, с който се оспорва въззивната жалба
на ответника.
В необжалваната част, първоинстанционното решение е влязло в сила.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по
делото по реда на въззивната проверка, приема следното:
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на
цялото решение, по допустимостта в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Въззивната инстанция
намира, че постановеното решение е валидно, но недопустимо в обжалваните части.
От съдържанието на исковата
молба се установява, че ищецът е предявил за разглеждане обективно кумулативно
съединени искове за заплащане на суми в общ размер от 8759,18лв.,
представляващи законна лихва за забава върху просрочените главници по
цитираните договори, за периода от деня, следващ падежа на съответното
задължение, до 02.09.2016г. Основанието на един иск се определя от твърденията
на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, съответстващи на
направеното със същата искане. За да определи основанието на претендираното
спорно материално право, съдът изхожда от изложените в обстоятелствената част
на исковата молба твърдения и от заявеното в петитума искане за защита. В
съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е
задължен да разреши правния спор съобразно наведените от ищеца твърдения в
исковата молба, а не да излиза извън техните рамки. Когато съдът се произнесе
извън заявеното основание за пораждане на спорното право, същият постановява
недопустимо решение, което подлежи на обезсилване.
В настоящия случай, с
исковата молба ищецът претендира заплащане на законна лихва за забава върху
главните вземания, а не договорна неустойка по т. 19 от процесните договори,
както е приел районният съд. Никъде в обстоятелствената част и отправения
петитум ищецът не се позовава на уговорената между страните в договорите
неустойка, а претендира обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавеното
изпълнение. Макар да има общи факти при
двете основания – забавено изпълнение на парично задължение, налице са и
съществени различия, тъй като за присъждане на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД няма значение източника на паричното задължение – договор, деликт,
неоснователно обогатяване, а размерът на обезщетението е нормативно определен,
докато за присъждане на неустойка е необходимо да е налице възникнало договорно
правоотношение между страните, уговорена клауза за неустойка за този вид
неизпълнение, постигнато съгласие относно размера на тази неустойка. Поради
това са налице различни фактически основания за основателност на двата иска, което
обуславя и различна защита на страните по спора, като при иск за заплащане на неустойка
насрещната страна може например да навежда възражения за нейната нищожност
поради противоречие с добрите нрави, възражение за прекомерност и искане за
намаляването й и др. Различни биха били и последиците от влизане в сила на
решението относно обективните предели на силата на пресъдено нещо. Ето защо, при
заявено искане за присъждане на законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
недопустимо е съдът да се произнася с присъждане на договорна неустойка.
По изложените съображения,
предвид липсата на съдебно предявени вземания за договорна неустойка, се налага
извода, че постановеното решение в обжалваните части съдържа произнасяне по
непредявени искове, което налага на основание чл. 270, ал. 3, пр. 3 ГПК
обезсилване на първоинстанционното решение в обжалваните части и връщане на
делото на районния съд за произнасяне по
предявените искове.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 434347/21.06.2018г., постановено по гр. д. №
50231/2016г. по описа на СРС, III
ГО,
81-ви състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.