Присъда по дело №632/2021 на Районен съд - Кърджали

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 21
от 30.07.2021 г. по НОХД № 632/2021 г. по описа на РС-Кърджали
Повдигнато е обвинение срещу М. М. М.. от ***, общ.Момчилград,
обл.Кърджали за престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, ал.1 от НК,
извършено на 30.08.2019 г. в гр.Кърджали.
Делото се разглежда по реда на глава двадесет и седма от НПК, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се
събират доказателства за тези факти.
Представителят на Районна прокуратура - Кърджали поддържа
обвинението срещу подсъдимия за извършено престъпление по чл.316 във вр.
с чл.308, ал.1 от НК. Счита, че от събраните по делото доказателства,
обвинението предявено на подсъдимия М. М. М.. е доказано по безспорен и
категоричен начин. Заявява, че от деянието му не са настъпили имуществени
вреди, които да следва да бъдат възстановени. Предлага по отношение на
М.М. да бъде приложена разпоредбата на чл.78а от НК, тъй като към този
момент се счита, че е с чисто съдебно минало. Затова пледира за наказание
„глоба“ в размер 2 000 лв. Също така подсъдимият да заплати направените по
делото разноски. По отношение на веществените доказателства, а именно
Удостоверение УП-2 с № 132/12.09.2017 г. като неистински документ,
предлага да бъде унищожено. Моли за съдебен акт в този смисъл.
Защитникът моли да бъда постановената присъда с наказание в
минимален размер, предвид пълното съдействие и самопризнанието на
подсъдимия.
Подсъдимият в съдебно заседание се признава за виновен и моли за
наказание в минимален размер.
Съдът като взе предвид всички доказателства събрани по делото,
отчитайки и разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият М. М. М.. - роден на *** г. в с. ***, общ.Момчилград,
обл.Кърджали, жител и живущ в ***, общ. Момчилград, обл. Кърджали,
български и турски гражданин, със средно образование, женен, неосъждан
/реабилитиран/, пенсионер, ЕГН **********. Ползва се с положителни
характеристични данни по местоживеене.
До 17.05.1991 г., подсъдимия М. М. М.. работел в Република България в
различни предприятия, като последната му месторабота била като шофьор на
1

автобус във фирма „*** След това, подсъдимия М. се изселил в Република
Турция. Периодично пристигал в Република България, след което отново се
завръщал в гр. Измир, Република **********където живеел.
През 2017 г., М. М. М.. решил да се пенсионира в Република България,
но му било известно, че не му достигал трудов стаж от 3 години. По същото
време подсъдимия М. пътувал с автобус от Република България в посока гр.
Измир, Република Турция. В автобуса се срещнал с лице по име Л.. В
разговор М. обяснил на Л., че не можел да се пенсионира в Република
България, тъй като не му достигали 3 години трудов стаж. От своя страна Л.
обяснил на подсъдимия М.М., че се занимавал с такива неща и можел да му
помогне, като за 1 година трудов стаж следвало да му заплати сумата от 300
евро, или общо 900 евро. М. се съгласил, като предал на ръка на Л. сумата от
900 евро за да го снабди с нужния документ. След известно време
подсъдимия М.М. се срещнал в гр. Измир, Република Турция с лицето по име
Л., което обещало да му осигури липсващия трудов стаж. По време на
срещата Л. предал на обвиняемия М. М. М.. неистинския официален документ
Удостоверение УП - *** г., издадено от „***, като в същото било посочено,
че в периода от 05.01.2007 г. до 06.04.2010 г. е работил като международен
шофьор на тир.
След като получил неистинския официален документ - Удостоверение
УП-2 с изх. *** г., издадено от осигурителя "***, подсъдимия М. установил,
че отразения стаж в него бил недействителен, тъй като никога не бил работил
в осигурителя "***. Въпреки, че подсъдимия М. М. М.. съзнавал и му било
известно, че официалния документ -Удостоверение УП-2 с изх. *** г.,
издадено от осигурителя "*** е неистински документи, същият решил да го
ползва, като подаде заявление в ТП НОИ - Кърджали за отпускане на пенсия
за осигурителен стаж и възраст.
В началото на месец август 2019 г., М. пристигнал в Република
България.
На 30.08.2019 г., подсъдимият пристигнал в гр. Кърджали, като посетил
сградата на ТП на НОИ - Кърджали за да подаде заявление за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Там на място, подсъдимия М.
подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Към заявлението, М. приложил и неистинския официален документ,
удостоверяващ необходимия стаж, а именно Удостоверение УП-2 с изх.*** г.,
издадено от осигурителя „***, като в същото било отразено, че за периода от
05.01.2007 г. до 06.04.2010 г. е работил като международен шофьор на тир.
След това, подсъдимия М. положил подписа си в заявлението в графата
"подпис на заявителя за пенсия" и го предал на служителката в ТП на НОИ -
Кърджали, св. Х.Р.Л.. Заявлението подадено от подсъдимия М. било
входирано с вх.***/30.08.2019 г. Малко по - късно подсъдимия М. си тръгнал.
В последствие при обработка на документите за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. М. М.. се установило, че
2

Удостоверение УП-2 *** г., издадено от осигурителя "***, в което е било
отразено, че за периода от 05.01.2007 г. до 06.04.2010 г. е работил като
международен шофьор на тир е неистински. Подсъдимият не фигурирал в
разчетно-платежните ведомости за заплати в осигурителя "***. Дружеството
е било регистрирано в търговския регистър на 12.09.2008 г. и няма как
обвиняемия да е работел в него от 05.01.2007 г. Бил съставен Констативен
протокол №КП-5-26-00667191/23.10.2019 г. от ТП НОИ - Хасково. По този
повод била сигнализирана и РП - Кърджали.
От изготвената по делото графическа експертиза се установява, че
подписа срещу "Подпис на заявителя за пенсия" в Заявление за отпускане на
пенсия с вх.№ ***/30.08.2019 г. година е положен от М. М. М...
Изложената фактическа обстановка настоящата инстанция прие за
установена от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, а именно: обясненията на подсъдимия от досъдебното
производство, в които той се признава за виновен; показания на свидетелите
Х.Л. и К.С. кредитирани като достоверни, логични и кореспондиращи с
писмените доказателства; Протокол № 223/02.10.2020 г. по назначената
стдебно-почеркова експертиза; Констативен протокол № КП-5-26-
00667191/23.10.2010 г.; Заявление за отпускане на пенсия и добавка обр.УП-1
***, Удостоверение Обр. УП-2 *** г., с издател „***; Справка за съдимост на
обвиняемия; Характеристична справка на подсъдимия; Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, както и
другите приети по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Подсъдимият М. М. М.. е осъществил от обективна и субективна страна
състав на престъпление по чл.316 във вр. с чл.308,ал.1 от НК, тъй като на
30.08.2019 г. в гр. Кърджали, пред длъжностното лице - Х.Р.Л. при ТП НОИ -
Кърджали, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ -
Удостоверение образец УП -2 с изх.*** г., с издател "***, като от него за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Деянието е извършено от подсъдимият М. при формата на вината пряк
умисъл, съгласно чл.11, ал.2 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е
целял настъпването на тези последици.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и специалната
превенция, визирани в чл.36 от НК.
3

За престъплението по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК е предвидено
наказание „лишаване от свобода” до 3 години.
М. М. М.. не е осъждан /реабилтиран/ и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. За да приеме, че
подсъдимият е реабилиран по отношение на извършено от него деяние на
04.01.1991 г., за което е осъден с Присъда от 24.09.1991 г. по НОХД №65/1991
г., по описа на Районен съд – Момчилград, за което на основание чл.129
вр.чл.54 и чл.55, ал.1, т.2, б. "б" от НК, му е наложено наказание "глоба" в
размер на 500 лв., съгласно приетата по делото справка за съдимост, съдът
съобрази даденото разрешение в т.3 от тълкувателно решение № 2 от
28.02.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 Г., ОСНК на ВКС. Съгласно цитираната
точка от тълкуваното решение, когато е наложено наказание глоба, което не е
изпълнено, ако за събирането й не е образувано изпълнително производство,
реабилитация е допустима след последователното изтичане на давността по
чл. 82, ал. 1, т. 5 или по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК, според това дали е
спирана или прекъсвана, и на срока за реабилитация по чл. 86, чл. 87 или чл.
88а от НК. От представената по делото справка вх. №2441/19/07.2021 г. от ТД
на НАП – офис Кърджали, се установява, че наложеното наказание "глоба" в
размер на 500 лв. по НОХД №65/1991 г., по описа на Районен съд –
Момчилград не е платено, като не е образувано изпълнително дело за
събиране на същото. Предвид това, както и с оглед изтичане на давността по
чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК и на срока за реабилитация по чл. 88а от НК, съдът
прие, че подсъдимият е реабилиран за наложеното наказание "глоба" в размер
на 500 лв. по НОХД №65/1991 г., по описа на Районен съд – Момчилград.
Съдът съобрази, че от извършеното престъпление, което е умишлено,
няма причинени имуществени вреди, които следва да се възстановяват. При
това и с оглед наличието на условията на императивната разпоредба на
чл.78а, ал.1 от НК съдът освободи от наказателна отговорност подсъдимия за
извършеното престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК и му наложи
административно наказание „глоба”. При определяне размерът на наказанието
настоящата инстанция взе предвид степента на обществена опасност на
деянието – типична за престъплението; степента на обществена опасност на
дееца – ниска, заради липсата на предходни осъждания; подбудите за
извършване на деянието – незачитане на нормативно установените правила за
съставяне и ползване на официални документи; смекчаващите отговорността
обстоятелства – чистото съдебно минало на обвиняемия, добрата
характеристика, както и направеното на досъдебното производство
самопризнание; като не отчете отегчаващи отговорността обстоятелство. Ето
защо, с оглед постигане целите на специалната и генерална превенция, съдът
наложи на М. М. М.. административно наказание ориентирано към
минимума, а именно „глоба” от 1 200 лева.
Така наложеното наказание се явява справедливо и достатъчно да окаже
4

необходимото поправително и превъзпитателно въздействие, както върху
личността на дееца, така и върху останалите членове на обществото. На
основание чл.53, ал.1 б. „а“ от НК съдът постанови след влизане на присъдата
в сила, вещественото доказателство: Удостоверение Обр. УП-2 *** г. на
името на М. М. М.. с посочен с издател „***, да бъде отнето в полза на
държавата.
Съдът постанови още на основание чл.112, ал.4 от НПК след влизане на
присъдата в сила, Заявление за отпускане на пенсия и добавкаи обр.УП-1 ***
да се върне на ТП на НОИ-Кърджали.
С оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимия М. М. М.. да заплати
сумата от 106 лева, представляваща направени на досъдебното производство
разноски, по сметка на ОД МВР-Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът
постанови присъдата си.

Районен съдия:

5

Номер на акта:	21
Дата:	30 юли 2021 г. (в сила от 17 август 2021 г.)
Съдия:	Грета Иванова Денчева

Дело:	20215140200632
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 юни 2021 г.

Присъда по дело №632/2021 на Районен съд - Кърджали

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите