№ 29937
гр. София, 24.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20221110167571 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
С Решение № 620 от 11.01.2024 г. по гр. д. № 67571/2022 г. , съдът е
признал за установено по предявените от ищеца *****, ЕИК ******* искове
по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 430 ТЗ срещу А. И. А., ЕГН
**********, че А. И. А., ЕГН ********** дължи на „*******, ЕИК *******
сумата от 4 000,00 лева (четири хиляди лева), представляваща главница по
Договор за потребителски кредит №: *********/06.07.2020 г., ведно със
законна лихва за период от 24.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 758,00 лева (седемстотин петдесет и осем лева), представляваща
договорна лихва за период от 15.08.2020 г. до 15.01.2022 г., сумата в размер на
291,48 лева (двеста деветдесет и един лев и 48 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 08.02.2022 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от
19.04.2022 г. по ч.гр.д. № 9891/2022 г. по описа на СРС, 166 състав, като е
отхвърлен иска за главница за разликата над 4 000,00 лева до пълния предявен
размер от 5270,06 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит №: *********/06.07.2020г., иска за договорна лихва за
период от 15.08.2020 г. до 15.01.2022 г. за разликата над 758 лева до пълния
предявен размер от 1023,94 лева, както и иска за мораторна лихва за период от
15.08.2020 г. до 08.02.2022 г. за разликата над 291,48 лева (двеста деветдесет и
един лев и 48 стотинки) до пълния предявен размер от 1344,49 лева като
неоснователен. Със същото решение е осъдена А. И. А., ЕГН ********** да
1
заплати на „*******, ЕИК ******* сумата от 167,76 лева ( сто шестдесет и
седем лева и 76 стотинки) – за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство и 457,32 лева (четиристотин
петдесет и седем лева и 32 стотинки) – за разноски за исковото производство.
В срока по чл. 248 ГПК е постъпила молба за изменение на
постановеното решение в частта за разноските от ищеца ******** ,
обективирано във въззивната жалба от 02.02.2024 г. Отправя се искане за
изменение на решението в частта за разноските, като разноските бъдат
възложени в тежест на ищеца, като се твърди, че списъкът по чл. 80 ГПК и
платежното нареждане касае заплатен хонорар в полза на адв. Б., която е
упълномощена от ********. Изтъква, че процесните вземания са придобити от
******* от 18.10.2023 г., поради което плащането е извършено от *******.
От ответника, редовно уведомен по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, не е
постъпил отговор на молбата за изменение на решението в частта за
разноските.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид
становищата на страните, намира следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество
молбата е неоснователна.
В мотивната част от Решение № 620 от 11.01.2023 г., съдът е изложил
подробни мотиви относно отговорността за разноските в производството, към
които препраща. Посочена е и съдебна практика, обосноваваща решаващия
извод на състава. Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г.
по тълк. дело 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.
В разглеждания случай е представена фактура, издадена на 30.11.2023 г. от
адв. Б. с получател: ******* с основание: „процесуално представителство по
гр. д. № 65751/2022 г. ******** срещу А. А.“, но по делото не е представен
договор за правна защита и съдействие. В платежното нареждане е посочено
основание: издадената фактурата от 30.11.2023 г. и е извършено от *******
ЕАД. Въведените за първи път доводи във въззивната жалба, съдържаща
искане по чл. 248 ГПК, че процесните вземания са прехвърлени в полза на
******* по договор от 18.10.2023 г. се явяват преклудирани. Подобно
2
твърдение не е въведено в процеса към момента на приключване на устните
състезания / 12.12.2023 г./, а и не е представен своевременно по делото
договор за прехвърляне на вземанията от 18.10.2023 г., поради което се явява
преклудирано.
Съгласно приетото в т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012
г., ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде
заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило
разглеждането на делото пред съответната инстанция, т.е. искането за
присъждане на разноски може да се прави до приключване на устните
състезания, съответно – доказателства за тях да се представят до приключване
на съдебното дирене в съответната инстанция. След тази фаза на процеса
съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да
осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на
производството, които са приключили. Така Определение № 490 от 19.12.2017
г. по ч.гр.д. №2474/17 г., ВКС, постановено по чл. 274, ал. 3 ГПК. С оглед
гореизложеното и доколкото в срок до приключване на последното по делото
съдебно заседание / 12.12.2023 г./ не са представени доказателства, които да
обуславят извод за сключен договор за правна защита между адв. Б. и
********, нито доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в полза
на адв.Б. от ******** по делото, то такива не следва да се присъждат.
Поради изложеното, съдът не намира основание да измени решението
в частта на присъдените разноски. Молбата за изменение следва да се
отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадено
от ******** чрез адв. Б., обективирано във въззивната жалба вх. № 34201 от
02.02.2024 г. за изменение в частта на разноските на Решение № 620 от
11.01.2024 г. по гр.д. № 67571/2022 г. по описа на СРС.
Определението подлежи на обжалване на осн. чл. 248, ал. 3 ГПК пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4