Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 260119, Дата 14.12.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
апелативен съд -търговско отделение
Трети търговски състав
Председател:
Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил
Митев
Секретар: Анна
Стоянова
открито съдебно заседание на 11.11. 2020
г.
разгледа докладваното от Емил Митев
въззивно търг.
дело номер № 541 / 2020 г. на ПАС
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба З. „Б.И. „АД ЕИК * против Решение № 187/ 31.03.2020 г., постановено от
Пловдивският окръжен съд по търг. дело №
357/2019 г.
По силата на обжалваното
решение съдът е осъдил З. „Б.И. „АД ЕИК * да заплати на И.М.Т. с ЕГН: ********** сумата от
50 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на брат му М. М.
И., настъпила при ПТП на 18.09.2015 г. в
град Р.,като процесното ПТП
е причинено от виновното
поведение на Р. И. К. –водач на
застраховано при ответника МПС – лек
автомобил „М. * *** ***“ с рег.№ ** **** **,като вината на водача е установена
с влязла в сила наказателна присъда по
НОХД № 1373/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Предмет на въззивно обжалване е
осъдителната част от решението, като във жалбата се поддържа оплакването, че по
делото ищецът не е установил по безспорен начин ,че между братята е
съществувала трайна и дълбока емоционална връзка.
Жалбоподателят поддържа
оплакването, че решението е постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД като съдът е присъдил обезщетение в
размер на 50 000 лева, което е завишено и не съответства на реално претърпените
от ищеца болки и страдания.
Претендира се да бъде отменено обжалваното решение и съдът да постанови
въззивно решение по съществото на спора, по силата на което да се отхвърли иска по чл.226 от КЗ / отм./.
Ответника по жалбата И.М.Т., представляван от пълномощника си адвокат П.К.
от САК поддържа писмен отговор, съгласно
което размера на присъденото обезщетение не е завишен и съответства на
многобройната съдебна практика.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната
жалба оплаквания и доводи, приема
за установено следното:
Предявеният иск
е с правно основание - чл.226,ал.1 от КЗ/ отм./, но действащ към
датата на процесното ПТП.
Спорните въпроси по делото са два,а именно:
Първо, дали ищецът И.М.Т. е бил правоимащо лице в смисъл дали между
братята е била създадена трайна и
дълбока емоционална връзка
по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018
г.,постановено от ВКС по тълк. дело №1/2016 г., на ОСНГТК.
Жалбоподател оспорва
съществуването на такава връзка между ищеца и починалия му брат, като счита ,
че отношенията помежду им се свеждат до обичайните братски отношения.
Второ, спорен е размера на дължимото от застрахователя обезщетение,определено от съда
в размер на 50 000 лева, което според жалбоподателя е завишено и в този смисъл съдът е определил несправедливо обезщетение .
Разпитаните пред първата инстанция свидетели К. И. Ш. и М. В. П.,ангажирани от ищеца категорично
са установили, че двамата братя са били много силно привързани един към друг,
били са непрекъснато заедно и много са се обичали,
въпреки че са били различни като характер.
Възрастовата разлика помежду им
е била само две години и братята от най-ранно детство са отраснали
заедно, били са просто неразделни . Това е продължило не само в детството , но и в младежките им
години, а и по-късно, след като са се
оженили и са създали собствени семейства. В този смисъл особено
показателни са показанията на свидетелката К.
Ш.-тъща на ищеца, която е установила ,че
след като са се оженили двамата братя със семействата са живеели в една
къща заедно с родителите си. Спазвали са
всички традиции,отпразнували са заедно рождените си и имени дни,както и тези на децата си. Въобще въпреки че в една къща са живеели две
поколения всички са били едно голямо и задружно семейство, което между впрочем
е твърде характерно за традициите на
католическата общност в град Р..
В този
смисъл са и показанията на свидетелката М. П.,която има непосредствени
впечатления за връзката между братята, тъй като е сестра на съпругата на ищеца И.Т..
Свидетелката е установила, че братята още от деца са били винаги едно цяло и по този начин са били възприемани
от техните връстници и приятели .
Свидетелката е установила, че
между приятелите им се е знаело, че където е М., там е и брат му И./ ищеца/.
Връзката между братята е станала още по-силна във време на изпитание ,тъй като баща им е получил
инсулт и се е нуждаел от помощ и подкрепа от синовете си. Получил е такава и от
двамата братя –всеотдайно и с уважение към
болния си баща.
Въз основа на категоричните
показания на свидетелите К. Ш. и М. П., които имат непосредствени
впечатления въззивният съд приема, че
връзката между братята далеч не е
само обичайна такава.Този извод се
потвърждава и от установеното от свидетелите,че
след смъртта на брат си М. ищеца И.Т. се е променил до неузнаваемост.Вече не е бил
същият. Според св. М. П. „сякаш нещо се счупи в И. „ който е изживял много тежко загубата на любимия си брат. За него брат му, макар и по-малък е бил нещо като пример за подражание,тъй
като е бил по-жизнен, по-енергичен,по-емоционален.
Открито е изразявал чувствата си, за разлика от по-големия си брат И. / ищеца/,
който е бил по-затворен и дори срамежлив.
След смъртта на брат си ищецът още
повече се е затворил в себе си и не е общувал с никого, дори на моменти е
пренебрегвал и контактите с децата си,което е било необичайно за него.
С оглед на изложеното до тук въззивният съд приема, че в настоящия случай
е установена особено близка връзка между ищеца И.Т. и починалия чу брат М. и действително
от тази загуба ищецът е изпитал силни душевни болки и страдания от
смъртта на М., починал само на 33 години. В разцвета на жизнените си
сили.
Жалбоподателят се позовава на Тълкувателно Решение № 1 от 21.06.2018г,на ВКС,постановено
по тълкувателно дело №1/2016 г.,ОСНГТК ,съгласно
което материално легитимирани в
гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.09.1969
г. на Пленума на Върховния съд и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Категоричните показания на
свидетелите К. Ш. и М. П. установяват
точно такава дълбока и силна емоционална връзка на взаимна обич и привързаност
между братята. Установена е и силната
психическа травма, която ищеца е изпитал
след смъртта на брат си М.,която го е превърнала в съвсем друг човек-
мъчително изживяващ в себе си
загубата на любимия си брат.
Поради това въззивният съд
приема, че в случая е налице посочената
в Тълкувателното решение изключителна връзка между двамата братя,която изобщо
не може да се определи като обичайната такава. Ако в този случай не приемем, че
е налице дълбока и трайна емоционална връзка
между двамата братя –изобщо не е ясно в кой „изключителен“ случай такава
е налице.
Като краен резултат ПАС намира,
че ищецът И.Т. е активно материалноправно легитимиран да получи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,причинени от смъртта на по-малкия му брат М..
Затова преценката на Апелативния
съд е,че предпоставките за уважаване на
иска са били налице и в този смисъл напълно споделя извода на първоинстанционния съд,че ищецът е установил активната си материална легитимация да
претендира обезщетение за неимуществени вреди,причинени от смъртта на брат си.
2.Второто оплакване ,което се поддържа във въззивната жалба е, че съдът
е определил обезщетение в размер на 50 000 лева ,който е завишен и не съответства на „трайно установената практика
за подобен род вреди“.
Преди всичко следва да отбележим
,че трайно установена практика няма и това е напълно обяснимо. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД дава дискреция
на всеки един съд да
определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, като приложи собствената си мяра за справедливост. Тази
мяра се определя от житейския опит на
всеки един магистрат,при отчитане на особеностите на всеки един случай. Всеки случай е различен и не може
да се прилага еднаква мярка по отношение на различни казуси.
Апелативният съд приема, че
ищеца е имал много силна,както физическа,така
и духовна връзка с по-малкия си брат М.,
който в известен смисъл е бил негов идол, както дословно се е изразила
свидетелката П.. Братята са били неразделни, свързвала ги е взаимна обич и привързаност.
Ищецът и до настоящия момент не
е преодолял мъката от нелепата смърт на
малкия си брат М. и тази загуба ще предопредели целия му живот.
С оглед на това и апелативната инстанция приема, че присъденото
обезщетение в размер на 50 000 лева не е завишено,а е съобразено с действително
причинените на ищеца психически болки и
страдания.
В този смисъл
при постановяване на обжалваното решение съдът е приложил точно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД и присъденото
обезщетение е справедливо отмерено.
Следва да се потвърди
обжалваното решение , както и Решение №269
от 29.06.2020 г, постановено от Пловдивският окръжен съд по реда на
чл.247,ал.1 ГПК- за поправка на очевидна
фактическа грешка.
На основание чл.78,ал.3 ГПК и
чл.38,ал., т.2 от ЗА, във връзка с чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на
процесуалния представител на въззиваемия
адвокат П.К. ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2436 лева.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 187
от 31.03.2020 г, постановено от
Пловдивският окръжен съд по търг.дело №357/2019 г.,както и Решение №269 от
29.06.2020 г, постановено от Пловдивския окръжен съд по реда на чл.247,ал.1 ГПК
– за поправка на очевидна фактическа грешка.
ОСЪЖДА З. д. „Б.И.„ АД ЕИК * да
заплати на адвокат П.К. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 2436 лева- за процесуално представителство на
ищеца И.М.Т. с ЕГН: ********** пред настоящата въззивна инстанция.
Решението може да се
обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.