Р Е Ш Е Н И Е
513/28.7.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен
съд Шумен, IX-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено
на двадесет и девети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия:
Димитър Димитров
като
разгледа докладваното от съдията ГД № 3030/2019
г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, против В.М.В.
***, с която по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, са предявени, в условията на
първоначално, обективно, кумулативно съединение, положителни установителни
искове, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза
на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за заем CrеdiHome № 1181-10169958 от 31.07.2017 г. и от Договор за допълнителни услуги към
заем CrediНomе
№ 1181-10169958, ведно
с кредитиране на застраховка „Защита“ към застрахователна компания „Уника
Живот“ АД, сключени между „Микро Кредит“ АД и ответника, прехвърлени с
Договор за цесия, Приложение № 1 от 09.03.2018 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г.
между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД /правоприемник
на който е „Агенция за събиране на вземания“ АД – понастоящем „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД/, за което има образувано заповедно производство -
ЧГД № 1622/2019 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед №
830/04.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно
основание, както следва: чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 2109.05
(две хиляди сто и девет лева и пет стотинки) лева – остатък от главница, ведно
с искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 03.06.2019 г. до окончателно плащане; чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр.
99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 268.33 (двеста шестдесет и осем
леда и тридесет и три стотинки) лева – остатък от договорна лихва върху
главницата за периода от 30.11.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска) до
05.07.2018 г. (падеж на последната вноска); чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286, вр. чл. 280, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл.
71 ЗЗД и цена 576.00 лв. (петстотин седемдесет и шест) лева – остатък от
възнаграждение по Договор за
допълнителни услуги за периода oт 30.11.2017 г.
/падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до
5.07.2018 г. /падеж на последна вноска но договор за допълнителни услуги/; чл. 240 вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 и цена 1584,00 (хиляда петстотин и осемдесет и четири) лева – остатък
предоставена сума за плащане на застрахователна премия по Договор за застраховка „Защита“ към застрахователна
компания „Уника Живот“ АД, за периода от
30.11.2017 г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни
услуги/ до 5.07.2018 г. /падеж на последна вноска по договор за допълнителни
услуги/; чл. 86 ЗЗД и цена 149,62 (сто четиридесет и девет лева и шестдесет и две стотинки) лева – мораторна лихва върху вземането по
Договора за заем за периода от 01.12.2017 г. до 03.06.2019г. /датата на
подаване на заявлението в съда/; чл. 86 ЗЗД и цена 135,93 (сто
тридесет и пет
лева и деветдесет и три стотинки) лева – мораторна лихва върху вземането
по Договора за допълнителни услуги за периода от 01.12.2017 г. до 03.06.2019 г.
/датата на подаване на заявлението в съда/, както и възражение от ответника за нищожност на клаузи по т. 2 и т. 3 от Договор за допълнителни услуги
към заем CrediНomе
№ 1181-10169958, с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът
обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 31.07.2017 г. между „Микро Кредит“ АД и ответника бил сключен Договор за заем CrеdiHome № 1181-10169958, по силата на който бил предоставен на ответника
заем в размер на 3000.00 лева, при условия съдържащи се във формуляр „Искане за
кредит“ и „Договор за заем”, както и „Общи условия”. Твърди се, че подписвайки
Договора ответникът удостоверил, че е получил заемната сума, като се е задължил
да върне общо 3610.08 лева, ведно с договорната лихва в размер на 610.08 лева,
на 48 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 75,21 лева, като
първата била платима на 10.08.2017 г. Между страните, въз основа на формуляр -
Искане за допълнителни услуги, бил подписан и Договор за допълнителни услуги
към заем CrediНomе
№ 1181-10169958/31.07.2017
г., съгласно който „Микро Кредит“ АД се задължил да предостави на ответника
пакет допълнителни услуги описани подробно в Приложение № 1 към договора, по
които ответникът се задължил да плати пакетна цена в размер на 864,00 лв., на
48 бр. равни седмични вноски, всяка в размер на 18,00 лв., при първа
погасителна вноска, платима на 10.08.2017 г. По силата на Договора за
допълнителни услуги, заемодателят, в качеството си на застрахователен посредник,
предоставил на ответника финансиране на застраховка „Защита“ към
застрахователна компания „Уника Живот“ АД, ЕИК *********, при конкретни условия
посочени в Индивидуална застрахователна полица, подписана от ответника, за
което застрахованият се задължил да върне платената застрахователна премия от 2
376,00 лева, на равни 48 седмици погасителни вноски, дължими на падежните дати
на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 49.50 лева,
считано oт 10.08.2017 г.. Общата сума на застрахователна премия покривала
застрахователните рискове: смърт вследствие на злополука; трайна пълна
неработоспособност над 50% вследствие на злополука и временна
неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП.
Твърди се, че ответникът
погасил сума в общ размер на 2 312,70 лв., с която били погасени: 890,95 лв. –
главница; 341,75 лв. - договорна лихва; 288,00 лв. - допълнителни услуги;
792,00 лв. - застрахователна премии.
На 1.12.2017 г. станала
изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска, поради което, за
периода от 1.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, били
начислени мораторна лихва, както следва: 149.62 лв. - по договора за заем и 135,93 лв. - по договора за допълнителни
услуги.
Срокът на договора
изтекъл с падежа на последната погасителна вноска - 05.07.2018 г. и кредитът не
е бил обявяван за предсрочно изискуем.
На 09.03.2018 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на
основание чл. 99 ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания“ ООД, с ЕИК *** и
„Микро Кредит“ АД, с ЕИК ***, изменен и допълнен с Анекс № 1/11.12.2015 г.,
Анекс № 3/16.12.2016 г.. Анекс № 4/22.01.2018 г. и Анекс от 14.01.2019 г.. по
силата на които вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу ответника, произтичащи от
Договора за заем и Договора за допълнителни услуги са прехвърлени изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството-кредитор. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Ищецът
твърди, че по реда на чл. 99. ал. 3 ЗЗД до ответника било изпратено
Уведомително писмо от 13.03.2018 г. за извършената продажба на вземания, чрез
Български пощи, с известие за доставяме на посочения в договора за кредит
постоянен адрес. Писмото било върнало в цялост с отбелязване „Непотърсена
пратка“. На 27.09.2019 г. ищецът изпратил повторно писмо, но към датата на
подаване на исковата молба, обратната разписка не се била върнала. Поради неплащане на дължимите суми ищецът подал Заявление
за издаване на заповед за изпълнение и срещу длъжника, по образуваното ЧГД №
1622/2019 г., по описа на РС Шумен, била издадена Заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК. Ищецът
моли да бъде признато за установено, че по Договор за заем CrediHome № 1181-10169958/31.07.2017 г. ответникът
дължи както следва: 2
109,05 лв. – остатък от главница по Договор за заем CrediHome
№ 1181-10169958 от 31.07.2017 г.,
ведно с искане за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на
подаване заявлението до окончателното плащане; 268.33 лв. – остатък от
договорна възнаградителна лихва по Договора за заем за периода от 30.11.2017 г.
(падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 5.07.2018 г. (падеж на
последна погасителна вноска); 576,00 лв. – остатък от възнаграждение за услуги
по Договор за допълнителни услуги към заем CrediНomе № 1181-10169958, за периода oт 30.11.2017 г. /падеж на първа
неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 5.07.2018 г. /падеж на
последна вноска по договор за допълнителни услуги/; 1584,00 лв. – остатък от
застрахователна премия по Договор за периода от 30.11.2017 г. /падеж на първа
неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 5.07.2018 г. /падеж на
последна вноска по договор за допълнителни услуги/; 149,62 лв. - договорна наказателна
лихва за забава върху остатъка от главницата по Договора за заем за периода от
1.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; 135,93 лв. - договорна
наказателна лихва за забава върху остатъка от възнаграждение за услуги по
Договор за допълнителни услуги, за периода от 01.12.2017 г. до датата на
подаване па заявлението в съда. Претендира разноски по заповедното
и исковото производства.
Ответникът
не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес и не е подал възражение в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК. От справка на НАП е установено, че няма регистриран
трудов договор и заповедният съд не е успял да го призове по месторабота,
поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите
искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.
В
срока по чл. 131 ГПК назначеният особен представител на ответника е подал
писмен отговор. Намира исковете за допустими, но
неоснователни. В условията на евентуалност намира за основателни исковете за
платената от ответника сума от 1297.38 лв. представляваща разликата между
3610.08 лв. и 2312.70 лв.. Моли съдът да прогласи нищожността на договора за
допълнителни услуги и договор застраховка като противоречащи на закона.
В
проведеното по делото съдебно заседание ищецът не се явява, като подава молба,
с която поддържа предявените исковете. Ответникът,
чрез процесуалния си представител поддържа отговора, като оспорва
връчването на цесията и връчването на особен представител на книжата и
уведомленията, както и прави възражението за
неравноправност на клаузи от договора и на пакет допълнителни услуги, както и
застраховката поради нищожност - противоречащи на добрите нрави.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На
31.07.2017 г., въз основа на Искане за заем от 28.07.2017 г. /лист 7 от
делото/, между ответника, като заемател и „Микро
Кредит“ АД, като заемодател, бил сключен Договор
за заем CrediHome № 1181-10169958, /лист 4 от делото/, за сума в размер на 3 000,00 лева, при Общи
условия /лист 10 от делото/ и Погасителен план /лист 4а от делото/, която
длъжникът се задължил да погаси при ГПР – 49.97 % и фиксиран лихвен процент –
40.69 %, на 48 равни седмични вноски, всяка по 75.21 лева, с падеж на първа
погасителна вноска 10.08.2017 г. и последна погасителна вноска 05.07.2018 г. С Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №
1181-10169958/31.07.2017 „Кредитен консултант ШМН1-046“ от същата дата –
31.07.2017 г., /лист 5 от делото/, въз основа на Искане за допълнителни услуги
от 28.07.2017 г. /лист 7а от делото/, „Микро
Кредит“ АД предоставил на ответника, като пакет „Преференциално обслужване“
допълнителни услуги описани в Приложение № 1 – описание на допълнителни услуги /лист
8 от делото/, и финансиране на застраховка
защита пакет „Злополука“, за което в качеството си на застрахователен посредник
към ЗК „Уника Живот“ АД, издал Застрахователна полица за застраховка „Защита“ №
МС *********-10169958 /лист 5а от делото/. Общото възнаграждение по този
Договор за допълнителни услуги ответника
се задължил да погаси на 48 равни седмични вноски всяка в размер на 67.50 лева,
от която 18.00 лева по пакет „Преференциално
обслужване“ и 49.50 лева по застраховката.
По
този начин по двата договора ответникът се задължил да плати 48 равни, седмични
вноски, всяка в размер на 142.71 лева.
Съгласно
раздел 4 „Констативно – съобразителна част“ на Заключението по допуснатата ССчЕ
/л. 103/, до 30.11.2017 г. длъжникът извършил плащания в
общ размер 2 312.70 лв., от която били погасени: по главницата – 890.95 лв., по
договорната лихва по договора за заем – 341.75 лв.; по застраховката – 792.00
лв. и по пакета за допълнителни услуги – 288.00 лв.
На
09.03.2018 г., с опис – Приложение 1 /лист 25 от делото/, към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., /лист 13 от делото/,
сключен между „Микро Кредит“ АД, като
продавач и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, като купувач, дължими на
продавача вземания по просрочени заеми, са цедирани на купувача, чиито
правоприемник е ищецът - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
С
Известие за доставяне, обр. 243 на „Български пощи“ ЕАД /лист 29 от делото/,
въз основа на изрично Пълномощно /лист 27 от делото/, до ответника на адрес гр.
Шумен, ул. ***, от името на цедента „Микро
Кредит“ АД, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, е изпратено
писмо Изх. № УПЦ – П – МКР/1181-10169958/13.03.2018 г. /лист 28 от делото/, с
което длъжникът се уведомява, както за цесията, така и че към 13.03.2018 г.
задължението му възлиза на общо 4568.79 лева. В приложената към исковата молба
и приета по делото Обратна разписка /лист 29а от делото/, се установява
отбелязване, че пратката е непотърсена.
Към
исковата молба е приложено и писмо Изх. № УПЦ – П –
МКР/1181-10169958/27.09.2019 г. /лист 30 от делото/, с което от името на
цедента „Микро Кредит“ АД, чрез „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, длъжникът се уведомява, както за цесията, така и
че към 27.09.2019 г. задължението му възлиза на общо 5048.27 лева.
Доказателства писмото да е изпращано или връчвано на длъжника не са
представени.
Въз
основа на Заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, рег. № 10093/03.06.2019
г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 1622/2019 г., по описа на РС – Шумен,
като срещу ответника е издадена Заповед № 830/04.06.2019 г., за изпълнение на
парично задължение /лист 7 от приобщеното ЧГД 1622/2019 г., по описа на ШРС/. Длъжника
не е намерен на посочения адрес, като е отбелязано, че е в чужбина, за което
заявителят е уведомен на 12.09.2019 г. със съобщение /лист 23 от приобщеното
ЧГД 1622/2019 г., по описа на ШРС/, който в срока по чл. 415, ал 1 ГПК е
представил доказателство, че на 08.10.2019 г. е предявил настоящия иск /лист 24
от приобщеното ЧГД 1622/2019 г., по описа на ШРС/.
Представени
са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал.
2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, ШРС – девети състав намира за установено
от правна страна следното:
По
допустимостта на производството: От приобщеното ЧГД 1622/2019 г., по описа на
ШРС, се установява, че в полза на ищеца по реда на чл. 410 ГПК е издадена Заповед
№ 830/04.06.2019 г., за изпълнение на парично задължение, произтичащо от Договор за заем CrеdiHome № 1181-10169958 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediНomе
№ 1181-10169958/31.07.2017
г., сключени между „Микро Кредит“ АД и В.М.В., вземанията по които са
прехвърлени от „Микро Кредит“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /правоприемник на който е „Агенция за
събиране на вземания“ АД – понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/,
с Приложение № 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., като ответникът е осъден да плати на
ищеца: 2
109,05 лв. – главница по Договор за заем CrediHome
№ 1181-10169958 от 31.07.2017 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване заявлението до
окончателното плащане; 268.33 лв. –договорна лихва по Договора за заем за
периода от 30.11.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до
5.07.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); 576,00 лв. – възнаграждение
за услуги по Договор за допълнителни услуги към заем CrediНomе № 1181-10169958, за периода oт 30.11.2017 г. /падеж на първа
неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 5.07.2018 г. /падеж на
последна вноска по договор за допълнителни услуги/; 1584,00 лв.
–застрахователна премия по Договор за периода от 30.11.2017 г. /падеж на първа
неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 5.07.2018 г. /падеж на
последна вноска по договор за допълнителни услуги/; 149,62 лв. - лихва за
забава върху главницата по Договора за заем за периода от 1.12.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда; 135,93 лв. - лихва за забава върху
възнаграждение за услуги по Договор за допълнителни услуги, за периода от
01.12.2017 г. до датата на подаване па заявлението в съда, ведно със законна лихва от 03.06.2019
г. до окончателно плащане на вземането, както и сумата от 96.46 лева - държавна такса и 50.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК като е установено, че не живее на адреса, поради
което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е дадена възможност да
предяви иск за установяване на вземането в едномесечен срок, съобщението, за
което му е връчено на 12.09.2019 г. и на 08.10.2019 г., с писмо чрез куриер, е регистрирана
настоящата искова молба, поради което производството се явява допустимо, а
предявените искове подлежат на разглеждане по същество.
Основателността
на иска, с правно основание, чл. 11,
ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 2 109.05
(две хиляди сто и девет лева и пет стотинки) лева – остатък от главница по Договор за заем CrediHome № 1181-10169958/31.07.2017
г., сключен между „Микро Кредит“ АД и
ответника, тъй като е за реално изпълнение, е обусловено от наличието на
следните елементи от фактическия състав, подлежащи на установяване от ищеца,
при условията на пълно и главно доказване, които, в случай на Договор по
смисъла на чл. 240 и сл. ЗЗД, са: 1/съществуване между страните на валидно
облигационно правоотношение; 2/дадена от кредитора и получена от длъжника въз
основа на Договора за заем парична сума и 3/изискуемост на поетото насрещно
задължение от длъжника да върне предоставената сума в уговорен срок, както и
4/размера на исковата претенция. В тежест на ответника е да проведе пълно и
насрещно доказване, че задължението му е погасено – в случая чрез установяване
на плащане в уговорените срокове на дължими месечни вноски, ведно с надбавките,
респ. наличието на основания, изключващи претенцията на ищеца.
На
първо място настоящият състав приема за установено, че между между „Микро Кредит“ АД и ответника, е сключен
валиден Договор за паричен за заем CrediHome №
1181-10169958/31.07.2017 г., вземането по който е прехвърлено от
кредитора в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД
/правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ АД – понастоящем „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД/, за което длъжникът е редовно уведомен, чрез
назначения от съда особен представител, с Уведомително писмо приложено от ищеца
към исковата молба.
Възражението
на особения представител на ответника, че длъжникът не е уведомен за цесията по
предвидения в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД ред, съдът намира за
неоснователно поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД,
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което
цедираният длъжник не участва, тъй като при този договор промяната в
облигационното правоотношение се отнася само до кредитора по вземането.
Безспорно процесното вземане е прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или
договора за това и естеството на вземането го позволява/. Съгласно разпоредбата
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ е длъжен да съобщи на
длъжника за прехвърлянето на вземането. Съобразно съдебната практика обаче
изходящото от цедента Уведомление действащ чрез пълномощник и достигнало до
длъжника съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3,
предл. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /в този смисъл са Р. № 123/24.06.2009 г. ТД №
12/2009 г., II т. о.; Р. № 78/09.07.2014 г., ТД № 2352/2013 г., II т. о.; Р. №
3/16.04.2014 г., ТД № 1711/2013 г., I т. о./. По делото като приложение към
исковата молба е представено изрично Пълномощно, с което цедентът е упълномощил
цесионера да уведомява длъжниците за сключения Договор за цесия, както и две
Уведомления за извършеното прехвърляне на вземането от името на цедента, чрез ищцовото
дружество, до длъжника, с едно и също съдържание, от различно дати. Съобразно
посочената по – горе съдебна практика цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента Уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор
е предявил иск за изпълнение на цедираното вземане. Въпреки, че нито едно от
двете уведомления за цесията не е получено лично от длъжника, то след като
същите са получени от назначения от съда особен представител, като приложение
към исковата молба, следва да се приеме, че са надлежно връчени на ответника и цесията
поражда за него правни последици и по отношение на последния е настъпил
прехвърлителния ефект на цесията, като в този смисъл носител на вземанията по
процесния договор за кредит е ищецът. Като факт, настъпил в хода на процеса и
имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на Уведомление,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на чл.
235, ал. 3 ГПК, което налага извода, че законовите изисквания, залегнали в
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, са спазени и длъжникът е уведомен редовно за
извършената цесия.
На
второ място, с оглед твърдението на ищеца, че е изпълнил
задължението си по договора, следва по делото да се докаже даването на сумата. Установяването
на този факт е в тежест на ищеца. В самия Договор за заем
CrediHome № 1181-10169958/31.07.2017 г., заемателят е удостоверил с
подпис, че при подписването от кредитора му е предоставен кредит в размер на 3
000 лв., посочени като „чиста стойност на заема“. Процесният Договор за кредит
не е оспорен като неавтентичен, в частта относно подписа на заемателя, поради
което, макар и частен, диспозитивен документ, има материална доказателствена
сила спрямо ответника относно отразените в него неизгодни факти. Следователно
следва да се приеме за установено, че заемодателят е изпълнил задължението си
по договора като намира, че ищецът е доказал съществуването на твърдяното правоотношение
превърнало се в задължение на длъжник за връщане на заетата сума.
На
трето място, предвид, че предмет на Заявлението по чл. 410 ГПК следва да бъде
падежирано вземане, основателността на искова претенция за главница е
предпоставено и от установяване изискуемост на вземането. Изискуемостта на
вземането по Договор за кредит може да се изведе или от настъпила предсрочна
изискуемост или от изтичане на срока за връщане на заетата сума. В процесния
случай следва да се вземе предвид обстоятелството, че кредитът не е обявяван за
предсрочно изискуем, а срокът на Договора е изтекъл на 05.07.2018
г., когато е срокът за плащане на последната погасителна вноска, съгласно
приетия и неоспорен по делото погасителен план, което води до извода, че
изискуемостта е настъпила. Предвид изложеното следва да се приеме за
установено, че падежът на вземането е настъпил поради изтичане срока за връщане
на заетата сума преди подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК и преди по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК да е предявен ностоящият установителен иск.
Съгласно
чл. 154 ал. 1 ГПК, ищецът следва да установи и вземането си по размер. Съдът приема за установено и
доказано по делото, че по Договор CrediHome № 1181-10169958/31.07.2017 г., ответникът е получил сумата от 3000
лв. като е платил в срок, съгласно неоспореното заключение на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, сумата 2 312.70, от която по главницата са били погасени 890.95 лв..
Следователно остатъкът от задължението му към замодателя по този договор е в размер на 2 109.05 лева.
Ответникът
не е доказал да е изпълнил задълженията си по договора изцяло и в срок, което води до
основателност на предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск, за установяване
дължимост на вземането за главница в предявения размер от 2 109.05 лева. Ищецът претендира присъждане на
законна лихва върху главницата от датата на заявлението до окончателно плащане
на задължението което искане следва да бъде уважено от този начален момент.
Относно
искът с основание чл. 11, ал. 2 ЗПК,
вр. чл. 240, ал. 2, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 268.33 (двеста
шестдесет и осем леда и тридесет и три стотинки) лева.
Този
иск е за присъждане в тежест на ответника - заемател неплатен остатък от
договорна възнаградителна лихва върху главницата дължима за периода от
30.11.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 05.07.2018 г. (падеж на
последната вноска. Уговорената в договора възнаградителна лихва се определя
еднозначно в теорията като възнаграждение за ползвания финансов ресурс за срока
на договора и се дължи наред с главното задължение, тъй като съгласно разпоредбата
на чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави. Относно характера на сключения договор, съдът намира за необходимо да
изложи, че по своята същност има характеристиката на Договор за потребителски
кредит – по смисъла на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ, бр.
18/5.03.2010 г., в сила от 12.5.2010 г./, който урежда особени изисквания при предоставяне
на паричен заем. Към момента на сключване на процесния договор е действал и
Закон за защита на потребителите /обн. ДВ, бр. 99/9.12.2005 г., в сила от
10.06.2010г./, който урежда защита на особена категория длъжници. Процесния
договор попада в обхвата на регулация на тези два закона, поради което и всички
техни предписания го обвързват, при което подлежи на служебна преценка за
нищожност относно противоречие на закона или нарушение на добрите нрави, в това
число и клаузата за възнаградителна лихва. От една страна максималният размер
на договорната лихва /била възнаградителна или за забава/ е законово ограничен
от размера на годишният процент на разходите /ГПР/. По общо правило ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, които
могат да включват: лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и
възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, в сила от ДВ, бр. 35/2014 г., ГПР по кредита за
потребителя не може да бъде по – висок от пет пъти законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление на МС. Размерът на законната лихва е определен с ПМС № 426 на МС
от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10
процентни пункта, а към момента на сключване на договора основният лихвен
процент /ОЛП/ на БНБ е бил 0,00 % и до настоящия момент е в същия процент,
поради което най-високата стойност, която е имала законната лихва за периода на
действие на договора от момента на сключването му е 10,00%.. От друга
страна според съдебната практика, няма пречка страните по договор да уговарят
плащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, като е прието,
че ако надвишава трикратно размера, а по обезпечен заем - двукратния размер, то
е налице неравноправие, тъй като в този случай така определеният размер на
възнаградителна лихва съществено превишава нейната обезщетителна функция по
повод предоставеното ползване на заемната сума. /В този смисъл Р. №
906/30.12.2004 г., ГД № 1106/2003 г., ІІ г. о.; Р. № 378/18.05.2006 г., ГД №
315/2005 г., ІІ г. о.; Р. № 1270/09.01.2009 г., ГД № 5093/2007 г., ІІ г. о.;
Опр. № 901/10.07.2015 г., ГД № 6295/2014 г., ІV г. о.).
В
процесния случай при преценката за неравноправност на договорната клауза за договорна
възнаградителна лихва, съдът съобрази, че съгласно параметрите и условията на
договора страните са уговорили ГПР по заема в размер на 49.97 % при фиксиран
годишен лихвен процент в размер на – 40.69 %, при което общия размер на възнаграждение
за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора от
01.07.2017 г. до 05.07.2018 г., възлиза на 610.08 лева. Така уговорен ГПР не
надвишава ограничнието въведено с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но
уговорения фиксиран годишен лихвен процент надвишава повече от три пъти
законната лихва по просрочени задължения. С клаузата в договора, с която е
уговорена възнаградителна лихва, надвишаваща 3 пъти законната лихва по просрочени
задължения, е накърнен принципът за еквивалентност на насрещните престации, в
хипотезата на нарушение на добрите нрави, поради което се явява нищожна. Нищожността
на уговорката за възнаградителна лихва, предвид че е елемент от същественото
съдържание на договора, тъй като е основанието, поради което кредиторът се
задължава и понеже може да се предположи, че договорът не би бил сключен без
тази клауза, води до извод, че е налице хипотезата, при която е налице неравноправна
клауза, водеща до нищожност на целия договор. Предвид европейската съдебна
практика, която приема, че когато констатира неравноправния характер на
договорна клауза водеща до нищожност на целия договор националният съд е длъжен
да направи преценка, въз основа на обективни критерии, дали съответният договор
може да се прилага без тази клауза, като възможностите са допълване на договора
или заместване неравноправната клауза с друга, съдът
намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и обявената за
нищожна поради неравноправност клауза да бъде заместена по право от повелителни
правила на закона като се приеме дължимост на възнаградителна лихва до размера
на законната лихва от 10% върху заема от 3000 лева, която за срока на договора
от 01.07.2017 г. до 05.07.2018 г., възлиза на 267.16 лева.
Доколкото
от заключението по допуснатата ССчЕ е установено, че от платените от длъжника
общо 2 312.70 лв., за погасяване на възнаградителната лихва са усвоени 341.75
лв., с което на практика се погасява изцяло вземането за възнаградителна лихва
(в случая намалена на 10%), следва, че такава не се дължи.
Ето
защо искът за възнаградителна лихва върху главницата, с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр.
99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 268.33 (двеста шестдесет и осем
леда и тридесет и три стотинки) лева, следва да се остави без уважение, поради
неоснователност.
Относно
исковете по Договор от 31.07.2017 г., за допълнителни услуги към Договор за заем CrediHome №
1181-10169958/31.07.2017 г..
Процесният
Договор за допълнителни услуги по своя
характер е ненаименован договор, който в същността си е сходен с Договора за
поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 280 ЗЗД с
договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя
възложените му от последния действия. Съгласно разпоредбата на чл. 286 ЗЗД
доверителят е длъжен да плати на довереника възнаграждение само ако е
уговорено. По силата на сключения Договор В.М.В.,
в качеството доверител, като е поела насрещно задължение да плати
възнаграждение, е възложила на „Микро Кредит“ АД, в качеството на довереник, да
извърши две групи действия, изчерпателно изброени в т. 3.1: пакет
„Преференциално обслужване“ и Застраховка защита пакет „Премиум Злополука“. Този
договор е предходен от нарочно Искане от 28.07.2017 г., в което от довереника
са предложени условията за заплащане на услугите. Съгласно разпоредбата на чл.
79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Това право
принадлежи само за изправната страна по договора. При исковете по договори за
реално изпълнение, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
съществуването на процесното притезателно материално право, е обусловено от
наличието на следните елементи от фактическия състав, подлежащи на
установяване, при условията на пълно и главно доказване, които, в случай на
Договор за поръчка, по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, са както следва: 1/съществуване
между страните по делото на валидно облигационно правоотношение; 2/даване на
отчет от довереника - арг. от чл. 284, ал. 1 ЗЗД; 3/че доверителят дължи възнаграждение
в претендирания размер. В тежест на ответника – доверител е да проведе насрещно
доказване, като установи, че задължението за плащане на уговорено
възнаграждение е погасено – в случая чрез установяване на плащане в уговорените
срокове на дължимите месечни вноски, ведно с надбавките, респ. наличието на
основания, изключващи претенцията на ищеца.
На
първо място от събраните писмени доказателства, настоящият състав приема, че
между „Микро кредит“ АД и В.М.В. е сключен валиден Договор за допълнителни услуги към Договор за заем CrediHome №
1181-10169958/31.07.2017 г.. Предмет на
този договор за две групи правни действия, които довереникът - „Микро
кредит“ АД се е задължил да извърши за сметка на
доверителя. Първата група действия са с продължително изпълнение, а второто
е действие с еднократно изпълнение. Относно
първата група действия, които са с продължително изпълнение, даването на отчет
е предпоставено от активно поведение на доверителя, а относно второто действие,
което е с еднократно изпълнение – сключване на застраховка, която сделка по
своята същност има качеството на абсолютна търговска, то задължението за даване
на отчет е изпълнено със сключване на застраховка и предаване на полицата. На второ място от съдържанието на процесния Договор
за допълнителни услуги при
сключването му доверителят - В.М.В. се е задължил да плати възнаграждение: за пакет
„Преференциално обслужване“ - вноска от 18 лева, за срок от 48 седмици и ден на
плащане – четвъртък и за пакет „Премиум Застраховка“ - вноска от 49.50 лева, за
срок от 48 седмици. Процесният Договор не е оспорен като неавтентичен /в частта
относно подписа на В.М.В./, поради което макар и частен диспозитивен документ,
има материална доказателствена сила спрямо ответника - отразените в него
неизгодни за страната факти са верни. Така се установява, че доверителят дължи
възнаграждение.
Предвид
изложеното от една страна съдът намира, че ищецът е доказал съществуването на
твърдяното провоотношение по Договор за допълнителни услуги към
Договор за заем CrediHome № 1181-10169958/31.07.2017 г., превърнало се в задължение на
ответника за плащане на договорената сума. От друга страна доколкото процесният
договор е към Договор за заем CrediHome №
1181-10169958/31.07.2017 г., който попада в обхвата на регулация на ЗПК
и ЗЗП, следва, че и Договорът за допълнителни услуги също подлежи на служебна
преценка за нищожност относно противоречие на закона или нарушение на добрите
нрави, в това число и клаузите за дължимост на възнагражденията, тъй като искът
с правно основание чл. 240 вр. 99, ал.
4, вр. чл. 79, ал. 1 и цена 1584,00 (хиляда петстотин и
осемдесет и четири) лева, е за присъждане на остатък от предоставена сума за
плащане на застрахователната премия по пакет „Премиум Застраховка“, а искът с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286, вр. чл. 280,
вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 576.00 лв. (петстотин
седемдесет и шест) лева е за присъждане на
остатък
от възнаграждение по пакет
„Преференциално обслужване“.
От съдържанието на приложената по делото Застрахователна
полица за застраховка „Защита“ № МС *********-10169958, се установява, че ЗК „Уника
Живот“ АД в качеството си на застраховател, чрез застрахователен посредник
„Микро Кредит“ АД, за периода от 31.07.2017 г. до 02.07.2018 г., е покрил
следните застрахователни рискове на застрахованото лице В.М.В.: Смърт, Трайна неработоспособност над 50 % и Временна
неработоспособност вследствие на злополука, Смърт в резултат на ПТП. Процесната
Застрахователна полица не е оспорена относно истинност, а доколкото „Микро
Кредит“ АД е вписан като застрахователен агент в публичния регистъра на
застрахователните агенти на КФН, то възражението на особения представител на ответника,
че по делото липсват доказателства удостоверяващи, както наличието на сключена
полица, така и направено плащане от страна на ищеца, е неоснователно. От процесната
Застрахователна полица еднозначно се установява, че застрахователната обезщетение
по сключения застрахователен договор е в полза на застрахованото лице -
ответника
В.М.В., като по
делото не бяха представени доказателства застрахователните рискове да са
настъпили, което не е основание да се счита, че застрахователната премия от 2 376,00 лева, не е платената. Съгласно неоспореното заключение на
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, от сумата 2 312.70 по
застраховката са били погасени
792.00 лв. Следователно остатъкът от задължението на застрахованото лице към заемодателя по
тази част от Договор за допълнителни услуги е в размер на 1 584,00 (хиляда петстотин и
осемдесет и четири) лева, поради
което искът,
с правно основание чл. 240 вр. 99, ал.
4, вр. чл. 79, ал. 1 за присъждане на остатък от застрахователна премия по Договор за застраховка „Защита“ към застрахователна
компания „Уника Живот“ АД, за периода от
30.11.2017 г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни
услуги/ до 5.07.2018 г. /падеж на последна вноска по договор за допълнителни
услуги/, е
основателен в претендирания размер. В този смисъл възражението на особения
представител на ответника за нищожност, се явява неоснователно.
Относно основателността
на претенцията за присъждане на остатък от възнаграждение по пакет „Преференциално обслужване“ и
възражението *** особения представител на ответника за нищожност, съдът намира
следното: Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът
не може да изисква плащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В разглежданата хипотеза между страните са
уговорени такива допълнителните услуги, които кредиторът е поел ангажимента да
предоставя на длъжника. Съгласно т. 3.1 от процесния Договор за допълнителни
услуги при
сключването му доверителят се е задължил да плати възнаграждение за услуги с продължително изпълнение -
пакет „Преференциално обслужване“: „1. Посещение в къщи или удобно място за
събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на
клиента по банкова сметка на „Микро Кредит“ АД;
3. Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД; 4. Право на участие в специални
промоции; 5. Преференциално обслужване в офиса; 6. Преференциално одобрение“,
при насрещния ангажимент длъжникът да плати възнаграждения, поради което тези
клаузи пораждат предвидените права и задължения за страните. Основателността на
тази искова претенция обаче е предпоставено от установяване, при условията на
пълно и главно доказване, от ищеца, не само основанието, от което произтича
всяко едно от претендираното вземане /наличие на валиден договор /клауза от
договор// и размера на претенцията, но и настъпването на предпоставките за
плащане, в това число че допълнителните услуги не са договорени в противоречие
на закона или в нарушение на добрите нрави, както и че довереникът „Микро Кредит“ АД е уведомил доверителя В.М.В.
за изпълнението на поръчката.
Основанието,
от които произтича претендираното вземане са посочената по - горе договорна
клауза, в които е договорен начинът и размерът за плащане на възнаграждението. Относно
наличието на предпоставките за плащане на възнаграждение следва да се съобрази
разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, съгласно която видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит, както и, че следва да
бъдат представени доказателства за извършени конкретни фактически действия за
изпълнение на поетите насрещни задължения по всяка от претенциите. Следователно
за настъпване на предпоставките за плащане на всяка от претенциите следва да
бъдат представени доказателства за извършени конкретни фактически действия за
изпълнение на поетите насрещни задължения, като: че кредиторът е направил
конкретни действия по събиране на вноска или, че е внасял вноски от името на
клиента по посочените начини, или че е предоставил участие на клиента в специални промоции, или че е осигурил преференциални обслужване и одобрение, каквито
от ищеца не са представени, поради което претенцията само на това основание се
явяват недоказана. Не са представени никакви доказателства и че довереникът „Микро Кредит“ АД е уведомил доверителя В.М.В.
за изпълнението на тези поръчани действия. От друга страна част от тези
действия са свързани с управление на кредита и като такива са в противоречие с разпоредбата
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Изложеното води до извода, че искът с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286, вр. чл. 280,
вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 576.00 лв. (петстотин
седемдесет и шест) лева – остатък от възнаграждение по Договор за допълнителни услуги за
периода oт 30.11.2017 г. /падеж на първа неплатена
вноска по договор за допълнителни услуги/ до 5.07.2018 г. /падеж на последна
вноска но договор за допълнителни услуги/, като основаващ се на клауза имаща за
резултат заобикаляне изискванията на закона, която е нищожна по смисъла на чл.
21, ал. 1 ЗПК, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В този смисъл
възражението на особения представител на ответника за нищожност, се явява основателно.
Относно
исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД лихви за забава за периода от
01.12.2017 г. до подаване на заявлението в съда.
Доколкото
конкретно договорно основание за начисляване на тези искови претенции ищецът не
е посочил, то следва, че по правната си природа претендиратните лихви са
обезщетения за вредите от забава поради неизпълнение на парични задължения, тъй
нар. „мораторна лихва“ - съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има
обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на
парично задължение - при нормално развитие на облигационното отношение /при
срочно изпълнение на парично задължение/ мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
не се дължи. В общия случай мораторни лихви по правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД
се дължат, при забава в изпълнението на парични задължения, наред с главното задължение,
не само върху главния дълг, но при забава в изпълнението на всички акцесорни
вземания - както договорни лихви, неустойка, така и върху други обезщетения, но
в процесния случай съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Задължение за плащане на мораторна лихва възниква не от
договора или от закона, с предписание да се възнагради кредитора за извършената
от него работа, а само при поискване - чрез самостоятелен иск за обезщетение за
вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата – т.
е. обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е дължимо на
кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от
забавата. Следователно при забавено изпълнение на целия дълг, кредиторът следва
да реализира по съдебен ред вземането си за лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като
при липса на уговорка между страните не може да прихваща изпълнението срещу
непризнато обезщетение. В този смисъл, законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
представлява базата, върху която се определя обезщетението за забава при
неизпълнение на парично задължение, същата се дължи само при поискване и няма
характер на лихва като възнаграждение за изпълнение на договорни задължения.
Искът за мораторна лихва е акцесорен спрямо искът за главницата. Признатото
вземане за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е еднородно по своя характер с
главницата и от момента на неговото определяне, то не се идентифицира със
законната лихва, чрез която е изчислено. Предпоставките за уважаването на иск
за мораторна лихва са: основателност на иска за главницата и ищецът да посочи
периода, за който се претендира лихвата, чийто размер се свързва с възникване на
главното парично задължение, като началният момент е деня на забавата на
длъжника, а крайният момент - датата на предявяване на исковата молба в съда,
както и размера на претенцията.
В
процесния случай основателността на обуславящия иск за остатък от главница по Договор за заем CrediHome № 1181-10169958/31.07.2017
г., сключен между „Микро Кредит“ АД и
ответника, предпоставя основателност и на обусловения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД и цена 149,62 (сто четиридесет и девет лева и
шестдесет и две стотинки) лева - мораторна лихва върху остатъка от
главницата, от деня на забавата до подаване на заявлението в съда. Денят на
забавата се определя съобразно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, според която при
срочно задължение длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а ако
задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от
кредитора. Следователно ищецът доказва, освен основанието, от което произтича
вземането му за лихва, т. е. договора, така и забавата. Доказването на забавата
се извършва с установяване на момента на изискуемост на главното вземане, като,
ако главното вземане е с определен срок, то доказването се осъществява с
договора /арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД/. В процесния случай главното задължение е, на
първо място, периодично, по смисъла на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД –
страните по Договор за заем CrediHome №
1181-10169958/31.07.2017 г., са се споразумели, че връщането на заема е
на седмични вноски, всяка с падеж посочен в погасителния план, от който момент
става изискуема, като датата на първото плащане е 10.08.2017 г., и на второ
място срочно - има договорен краен срок за връщане на цялата заета сума –
05.07.2018 г., на която дата е настъпила изискуемост на целия остатък от заема,
чийто размер възлиза на 2109.05 лева. Остатъкът по заема не е обявен за предсрочно
изискуем, следователно началният
момент на забавата на длъжника е денят на изискуемостта - 05.07.2018 г., а
крайният момент е денят на подаване на заявление по чл. 410 ГПК в съд, което в
процесния случай е 03.06.2019 г., когато в ШРС по реда на чл. 410 ГПК е
регистрирано Заявление под № 10093 от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
въз основа на което е образувано ЧГД № 1622/2019 г., по описа на същия съд. Предвид
изложеното искът е основателен за времевия
период от 05.07.2018 г. до 03.06.2019 г. и
неоснователен за периода от 01.12.2017 г.
до 05.07.2018 г.. В този смисъл размерът на претенцията възлиза на 195.67 лева, изчислена от съда с програма
Електронен калкулатор, но предвид диспозитивното начало искът следва да бъде
уважен до предявения размер от 149,62 (сто четиридесет и девет лева и шестдесет и две стотинки) лева.
Размерът
на исковата претенция от 135,93 (сто тридесет и пет лева и деветдесет и три стотинки) лева, за периода
от 01.12.2017 г. до 03.06.2019 г., е предявена от ищеца като законна лихва върху Договора за допълнителни услуги цената на исковете
по който е в общ размер
2 160 лева: 576 лева - по пакет
„Преференциално обслужване“ и 1584 лева - по пакет „Застраховка“. Предвид, че
общия размер на главните парични задължения са частично основателни /до 1584
лева/ и неоснователни до пълно предявения размер от 2160 лева, както и че
главните парични задължения са периодични, по смисъла на разпоредбата на чл.
111, б. „в“ ЗЗД, с краен срок – 05.07.2018 г., а остатъците по исковете не са обявени
за предсрочно изискуеми и началният момент на забавата на длъжника е денят на
изискуемостта – 07.05.2018 г., а крайният момент е до денят на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК в съд – 03.06.2019 г., то искът за мораторна лихва е
частично основателен. В този смисъл размерът на претенцията възлиза на 146.95 лева, за периода от 05.07.2018 г. до
03.06.2019 г., изчислена от съда с програма
Електронен калкулатор, като предвид диспозитивното начало искът следва да бъде
уважен до предявения размер от 135.93 (сто тридесет и
пет лева и деветдесет
и три стотинки) лева.
Относно
разноските: Ищецът претендира разноски в общ размер 1565.33
лв., от които 146.46 лева разноски в заповедното производство: 50 лева -
юрисконсулстско възнаграждение и 96.46 лв. - държавна такса и 1418.87 лева - разноски в исковото производство, от които 251.26 лв. -
държавна такса; 250 лв. - възнаграждение за вещо лице 567.61 лв. възнаграждение
за особен представител и 350 лв. - юрисконсултско възнаграждение, като за последните има
представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът не претендира разноски. При този
изход на спора, предвид частична основателност, в тежест на ответника следва да
бъде присъдена сумата 1291.40 лева, съобразно уважената част на исковите
претенции, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
Признава
за установено, по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, по отношение
на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София, с ЕИК: ***седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. “***”, № 25, офис сграда ***, ет. 2, офис 4, че ответникът
В.М.В., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи по Договор за заем CrediHome №1181-10169958/31.07.2017
г., сключен между „Микро Кредит“ АД и ответника, прехвърлен от „Микро Кредит“
АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /правоприемник на който е
„Агенция за събиране на вземания“ АД – понастоящем „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД/ по силата на Приложение № 01/9.03.2018 г. към Рамков договор за продажба
на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., сумата 2 109.05 (две хиляди сто и девет лева и пет стотинки) лева –
остатък от непогасена главница, платима по банкова сметка ***, BIC: ***,
Обединена Българска Банка АД, за която по образувано ЧГД № 1622/2019г. по описа
на РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 830/04.06.2019 г. за
изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 03.06.2019 г. до
окончателно плащане, на основание чл.
11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Отхвърля предявеният, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, от “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, гр. София, с ЕИК: ***седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “***”, № 25, офис сграда ***, ет.2, офис 4, срещу В.М.В.,
ЕГН**********, с адрес: ***, иск за признаване като установено между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата 268.33
(двеста шестдесет и осем леда и тридесет и три стотинки) лева – остатък
от договорна лихва върху главницата, за периода от 30.11.2017 г. (падеж на
първа неплатена вноска) до 05.07.2018 г. (падеж на последната вноска), по Договор
за заем CrediHome №1181-10169958/31.07.2017 г., сключен
между „Микро Кредит“ АД и ответника, прехвърлен от „Микро Кредит“ АД в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД /правоприемник на който е „Агенция за
събиране на вземания“ АД – понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ по
силата на Приложение № 01/9.03.2018 г. към Рамков договор за продажба на
вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., за която по образувано ЧГД № 1622/2019 г. по
описа на РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 830/04.06.2019 г. за
изпълнение на парично задължение, с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като неоснователен.
Отхвърля предявеният, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, от “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, гр. София, с ЕИК: ***седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “***”, № 25, офис сграда ***, ет.2, офис 4, срещу В.М.В.,
ЕГН**********, с адрес: ***, иск за признаване като установено между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата 576.00
лв. (петстотин седемдесет и шест) лева – остатък от възнаграждение по Договор от 31.07.2017 г. за допълнителни
услуги към заем CrediHome № 1181-10169958/31.07.2017
г., сключен между „Микро Кредит“ АД и ответника, прехвърлен от „Микро Кредит“
АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /правоприемник на който е
„Агенция за събиране на вземания“ АД – понастоящем „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД/ по силата на Приложение № 01/9.03.2018 г. към Рамков договор за
продажба на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., за която по образувано ЧГД №
1622/2019 г. по описа на РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед №
830/04.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение, с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286, вр. чл. 280,
вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД, като неоснователен.
Признава
за установено, по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, по отношение
на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София, с ЕИК: ***седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. “***”, № 25, офис сграда ***, ет. 2, офис 4, че
ответникът В.М.В., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи по Договор от 31.07.2017
г. за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1181-10169958/31.07.2017
г., сключен между „Микро Кредит“ АД и ответника на дата, прехвърлен от „Микро
Кредит“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /правоприемник на
който е „Агенция за събиране на вземания“ АД – понастоящем „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД/ по силата на Приложение № 01/9.03.2018 г. към Рамков договор
за продажба на вземания /цесия/ от дата 16.01.2015 г., сумата 1584,00 (хиляда петстотин и осемдесет и четири) лева – остатък от
предоставена сума за плащане на застрахователна премия по Договор за застраховка „Защита“ към застрахователна
компания „Уника Живот“ АД, дължима за периода от
30.11.2017 г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни
услуги/ до 5.07.2018 г. /падеж на последна вноска по договор за допълнителни
услуги/, платима
по банкова сметка ***, BIC: ***, Обединена Българска Банка АД, за която по
образувано ЧГД № 1622/2019 г. по описа на РС – Шумен, срещу ответника е
издадена Заповед № 830/04.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение на
основание чл. 240 вр. 99, ал. 4, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Признава
за установено, по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, по отношение
на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София, с ЕИК: ***седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. “***”, № 25, офис сграда ***, ет. 2, офис 4, че
ответникът В.М.В., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи по Договор за заем CrediHome №1181-10169958/31.07.2017
г., сключен между „Микро Кредит“ АД и ответника, прехвърлен от „Микро Кредит“
АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /правоприемник на който е
„Агенция за събиране на вземания“ АД – понастоящем „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД/ по силата на Приложение № 01/9.03.2018 г. към Рамков договор за продажба
на вземания /цесия/ от дата 16.01.2015 г., сумата 149,62 (сто четиридесет и девет лева и
шестдесет и две стотинки) лева – мораторна лихва върху главницата по Договора за
заем, за
периода от 05.07.2018 г. до 03.06.2019 г. /датата на подаване на заявлението в
съда/, платима по
банкова сметка ***, BIC: ***, Обединена Българска Банка АД, за която по
образувано ЧГД № 1622/2019г. по описа на РС – Шумен, срещу ответника е издадена
Заповед № 830/04.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 86 ЗЗД.
Признава
за установено, по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, по отношение
на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София, с ЕИК: ***седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. “***”, № 25, офис сграда ***, ет. 2, офис 4, че
ответникът В.М.В., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи по Договор от 31.07.2017 г. за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1181-10169958/31.07.2017 г., сключен
между „Микро Кредит“ АД и ответника, прехвърлен от „Микро Кредит“ АД в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД /правоприемник на който е „Агенция за
събиране на вземания“ АД – понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/
по силата на Приложение № 01/9.03.2018 г. към Рамков договор за продажба на
вземания /цесия/ от дата 16.01.2015 г., сумата 135.93 (сто тридесет и пет лева и деветдесет и три стотинки) лева – мораторна лихва върху вземането от 1584 лева по Договора за допълнителни
услуги, за периода от 05.07.2018 г. до 03.06.2019 г. /датата на подаване на
заявлението в съда/, платима
по банкова сметка ***, BIC: ***, Обединена Българска Банка АД, за която по
образувано ЧГД № 1622/2019г. по описа на РС – Шумен, срещу ответника е издадена
Заповед № 830/04.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 86 ЗЗД.
Осъжда
В.М.В., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, гр. София, с ЕИК: ***седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. “***”, № 25, офис сграда ***, ет. 2, офис 4, сумата 1 291.40 (хиляда двеста деветдесет и един лева и четиридесет
стотинки) лева - разноски, от които 120.83 лв. в заповедното
производство и 1170.57 лв. и исковото производство, съразмерно уважената част
от исковете, платима по банкова сметка: ***, BIC: ***, Обединена Българска
Банка АД, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
След
влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 1622/2019 г., по описа на
РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Районен съдия:............................