Решение по дело №6961/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2
Дата: 2 януари 2020 г. (в сила от 23 януари 2020 г.)
Съдия: Георги Росенов Гетов
Дело: 20195330206961
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

     Р Е Ш Е Н И Е №2 

                                                        02.01.2020 г., гр. Пловдив

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:                   

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ

 

при секретаря Христина Близнакова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6961/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ж.Д.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. К.С. против Наказателно постановление № 186 от 14.10.2019 г., издадено от А. С. К. – *** на ***, с което на основание чл. 257, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателката твърди да не е извършила вмененото й във вина административно нарушение. Поддържа да не са събрани доказателства, от които да се установява, че е получавала нетрудови доходи по неморален и непозволен начин, които обстоятелства административнонаказващият орган (АНО) е приел за установени. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмо с вх. № 72058/06.11.2019 г. взема становище при издаване на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателката. Поддържа виновното извършване от страна на Р. на административното нарушение, за което е наказана, да е категорично доказано по делото от събраните доказателствени материали. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Ж.Д.Р., спрямо която е наложено административното наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 24.10.2019 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган на 29.10.2019 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

 

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 22.08.2018 г. *** Н. М. Г., *** при *** издал писмено разпореждане, с което разпоредил на жалбоподателката Ж.Д.Р. да не получава нетрудови доходи по неморален и непозволен начин, като проституира в района на главен път I-8, Пловдив – Пазарджик.

На 26.08.2019 г., около 15:00 часа свид. П.Х.С. – *** в *** в *** при ***, при изпълнение на служебните си задължения забелязал жалбоподателката Р., която се намирала на път I-8, в местността Каламица. Свидетелят намерил, че жалбоподателката предлагала сексуални услуги срещу възнаграждение, поради което пристъпил към установяване на самоличността й. Тъй като Р. не представила при поискване документ за самоличност, тя била отведена в сградата на РУ Стамболийски. На същата дата - 26.08.2019 г., свид. С. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 049474 против жалбоподателката Р. в нейно присъствие, както и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателката срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.

 

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Дава се вяра на показанията на свид. П.Х.С.. От тях се установява мястото, на което е извършена проверката и е установена жалбоподателката Р., изяснява се и че тя е предлагала сексуални услуги срещу възнаграждение, което обстоятелство тя е признала пред свид. С.. Свидетелят изяснява още и че към момента на проверката спрямо жалбоподателката е имало издадено разпореждане на полицейски орган, с което й е било разпоредено да не предлага сексуални услуги срещу възнаграждение. Показанията на свид. С. се кредитират като подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. В тях свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел в хода на извършената проверка. Не се установяват и основания, по които той да се счита за предубеден или заинтересован.   

От разпореждане на полицейски орган – *** ***, *** при *** от 22.08.2018 г. се установяват датата на издаване на разпореждането, органът, който го е издал, както и че то е било връчено лично на жалбоподателката Р.. Изяснява се и съдържанието на разпореждането, като на жалбоподателката е било разпоредено да не получава нетрудови доходи по неморален и непозволен начин, като проституира в района на главен път I-8, Пловдив – Пазарджик.

От Заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че НП е издадено от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална и териториална компетентност.

 

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП, от материално и териториално компетентен орган.

С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателката Р. е било наложено административно наказание за това, че на посочените дата и място – на 26.08.2019 г., около 15:00 часа на път I-8, в местността Каламица, не е изпълнила писмено полицейско разпореждане. Следователно елемент от обективната страна на състава на нарушението съставлява и конкретното разпореждане на полицейски орган, което е прието виновно да не е било изпълнено. Това разпореждане, съобразно разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, следва да бъде ясно и недвусмислено посочено при описанието на нарушението. Последното изискване е важна гаранция за охраняване правото на защита на наказаното лице, тъй като за да може то да се защитава срещу предявеното му административно обвинение, следва още при образуването на производството да бъде уведомено за всички признаци от състава на вмененото му нарушение, индивидуализирани по време, място и начин на извършване. В тази връзка съдът намира, че с наказателното постановление жалбоподателката е наказана за различно деяние от това, описано в процесния АУАН. До издаването на НП тя се е бранила срещу обвинение да не е изпълнила писмено разпореждане на полицейски орган от 2019 г., като в АУАН се твърди нарушеното разпореждане да е било издадено именно през 2019 г. С наказателното постановление Р. е била наказана за различно деяние от това, по което първоначално се е защитавала, като й е било вменено във вина да не е изпълнила разпореждане на полицейски орган, различно от описаното в АУАН, а именно разпореждане, издадено на 22.08.2018 г. Така както пороците при определянето на датата или мястото на извършване на нарушението в АУАН не са нередовности на акта, които могат да се санират по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН, тъй като биха довели до наказване за пръв път с НП за съвсем различно деяние от обективна страна спрямо това, за което се е водило дотогава производството, образувано със съставянето на нередовния АУАН, така не би могла да бъде отстранена по този ред и нередовността при определянето на конкретното полицейско разпореждане, което се твърди да е било нарушено от наказаното лице. Съображенията са напълно същите, тъй като, ако се приеме, че може едва с НП за пръв път наказаният да бъде уведомен кое конкретно разпореждане не е изпълнил, то това би обезсмислило въобще съставянето на АУАН. В процесната хипотеза едва с НП - с което се решават въпросите по същество (има ли извършено деяние, виновно ли е извършено и дали то съставлява административно нарушение), жалбоподателката Р. за пръв път е узнала в цялост фактическите рамки на деянието, за което е наказана, тъй като дотогава се е защитавала по административно обвинение, че не е изпълнила друго полицейско разпореждане. Налице е непреодолимо несъответствие между описанието на нарушението в АУАН и в НП, което нарушава правото на защита на наказаната и съществено опорочава административнонаказателното производство, като съставлява и самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Съдът намира, че в настоящата хипотеза не може да се приеме, че е налице очевидна фактическа грешка при изписването на годината, през която е било издадено нарушеното полицейско разпореждане. Дори и да се касае за чисто техническа грешка това не може да се вменява в тежест на жалбоподателя, тъй като за да е налице фактическа грешка, следва въпреки нередовността волята на актосъставителя да е била напълно ясна. При издаването на процесните АУАН и НП разпореждането на полицейския орган, което е прието да не е било изпълнено от страна на жалбоподателката Р., е индивидуализирано само и единствено чрез датата на своето съставяне. Нито в АУАН, нито в НП са посочени УРИ на разпореждането или полицейският орган, който е негов автор, няма яснота и какво е било конкретното му съдържание. Ако имаше посочен и друг индивидуализиращ разпореждането негов белег, то тогава би могло да се изследва дали грешката при изписването на годината на издаване на разпореждането не е внесла неяснота във волята на актосъставителя. Процесната хипотеза обаче не е такава. В настоящия случай грешката е допусната при посочването на единствения индивидуализиращ разпореждането негов белег. Следователно няма как да се вмени в тежест на жалбоподателката да е съзнавала, че след като в АУАН се твърди да е нарушила разпореждане на полицейски орган от 22.08.2019 г., то всъщност се е имало предвид разпореждане, издадено на 22.08.2018 г.

На следващо място съдът намира и че чрез посочване в НП единствено на дата на издаване на полицейското разпореждане не е проведена надлежна негова индивидуализация, при която то да може да бъде отграничено от кое да е друго издадено писмено разпореждане на полицейски орган. Не може да се направи и категорична връзка между приложеното към преписката разпореждане на полицейски орган – *** ***, *** при *** от 22.08.2018 г. с посочен УРИ, и полицейското разпореждане, описано в НП. Наказанието на жалбоподателката е наложено от обективна страна за това, че не е изпълнила писмено разпореждане от 22.08.2018 г. На практика в наказателното постановление би могло да се има предвид всяко едно писмено полицейско разпореждане, издадено на тази дата. В тази връзка трябва да се отбележи, че посоченото в обстоятелствената част на НП след думите „същата не го изпълнява, като продължава да“ не представлява възпроизвеждане на съдържанието на нарушеното разпореждане, откъдето да се направи извод кое точно е било то, а се описва деятелността на жалбоподателката на датата 26.08.2019 г. Действително се установява, че описаното в НП поведение противоречие на разпореденото с приложеното към преписката полицейско разпореждане. Въпросът дали конкретното деяние представлява неизпълнение на полицейско разпореждане обаче е такъв по същество и е неотносим към изискванията към описанието на нарушението. Тези изисквания са налагали разпореждането на полицейския орган, за което се твърди да не е било изпълнено виновно от жалбоподателката, да е било ясно и недвусмислено индивидуализирано – по начин, по който да може да бъде разграничено от всяко друго издадено разпореждане на полицейски орган. В настоящия случай това не е било сторено и този порок при описанието на нарушението не би могъл да бъде саниран във въззивното производство. В съдебната практика на касационната инстанция също е изяснена необходимостта от посочване в НП на органа, издал полицейското разпореждане - така Решение № 1205 от 28.05.2018 г. по к.а.н.д. № 851/2018 г. на Административен съд – Пловдив. Освен за индивидуализацията на самото разпореждане, посочването на органа, който го е издал, има съществено значение и в друга посока. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му. От своя страна с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР е изяснено кои са полицейските органи. Следователно преценката извършено ли е посоченото административно нарушение по чл. 64, ал. 4 ЗМВР изисква и проверка дали конкретното разпореждане изхожда от полицейски орган. Налага се извод, че въпросът кой орган е издал конкретното разпореждане, е относим и включен в предмета на доказване по делото.

Настоящият съдебен състав намира, че съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление е допуснато и чрез приложението на погрешна санкционна разпоредба. В случая административното наказание е наложено на основание чл. 257, ал. 2 ЗМВР, който гласи, че за маловажни нарушения органите на МВР налагат глоба 50 лева. Направеното описание на нарушението обаче кореспондира със санкционната разпоредба по чл. 257, ал. 1 ЗМВР, която предвижда налагане на административно наказание за административнонаказателно отговорно лице, което не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление. Именно такава хипотеза е описана в обстоятелствената част на НП. Липсва извод на АНО, че е налице хипотеза на маловажно нарушение по смисъла на специалния закон, което е различно обстоятелство от маловажния случай на административно нарушение. Наличието на маловажно нарушение обаче се явява предпоставка за приложението на привилегирования състав по чл. 257, ал. 2 ЗМВР. Нещо повече – това обстоятелство се явява и единствената разлика между съставите по ал. 1 и ал. 2 на чл. 257 от ЗМВР. В случая неясно остава защо е наложено наказание в размер на 50 лева, щом АНО не е приел да е налице маловажно нарушение. За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и в случаите, когато наказанието се налага на основание чл. 257, ал. 2 ЗМВР, то следва да се направи привръзка с разпоредбата на ал. 1, която урежда общите предпоставки, при осъществяването на които следва да се наложи административно наказание на основание всяка една от алинеите на чл. 257 ЗМВР. С разпоредба на ал. 2 на чл. 257 от ЗМВР се урежда по-благоприятен режим на отговорността, но не при осъществяването на различни факти от тези по ал. 1, а при наличието и на допълнителна предпоставка – маловажно нарушение, която обаче трябва да е проявена наред с обстоятелствата по чл. 257, ал. 1 ЗМВР. Противоправността на поведението по неизпълнение на разпореждане на полицейски орган не следва пряко от разпоредбата на чл. 257, ал. 2 ЗМВР, а от тази на ал. 1 на същия член, поради което наказанието е следвало да бъде наложено на основание чл. 257, ал. 2 вр. ал. 1 ЗМВР.

По тези съображения настоящият съдебен състав намери жалбата за основателна, а атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно, поради което и то трябва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 186 от 14.10.2019 г., издадено от А. С. К. – *** при ***, с което на Ж.Д.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 257, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 64, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:    

 

Вярно с оригинала!

ХБ