МОТИВИ към присъдата по НОХД
№ 762/2017 г. по описа на Варненския
окръжен съд
Варненска окръжна прокуратура е внесла
обвинителен акт срещу подсъдимия М.Д.Н.
от гр. Разград, ЕГН:********** по чл.343 ал.1 б.,,в, от НК.
Предявеното с обвинителния акт срещу
подсъдимия обвинение е затова, че:
на 05.02.2016 г., при управление на МПС - лек автомобил "Мерцедес" с
рег. № В 98 45 ВА нарушил правилата за
движение по пътищата: чл. 21, ал.1, от ЗДвП,, При избиране скорост на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство
категория В в населено място – 50км/ч,, и с това по
непредпазливост причинил смъртта на М. Я. В.на 46 години.
В съдебно заседание представителят на
ВОП поддържа така предявеното обвинение, като излага, че обвинението е доказано
по несъмнен и безспорен начин. Твърди, че в хода на съдебното следствие са събрани
категорични доказателства за виновността на подсъдимия. Предлага да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода в размер на минимума предвиден в закона,
което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК с подходящ изпитателен срок.
Предлага също подсъдимия да бъде лишен от право да управлява МПС. Излага , че
няма причина съдът да прилага разпоредбите на чл.55 от НК, тъй като по делото
не са налични множество или изключително смекчаващо отговорността
обстоятелства.
Подсъдимият при разпита му в съдебно заседание дава
обяснения и разказва своята версия за случилото се, като се признава за
виновен. В последна дума изключително много
съжалява за станалото и заявява, че никой не е застрахован от това което
се е случило на него.
Защитника на подсъдимия – адв.Д. не оспорва фактическата обстановка, като излага, че
подсъдимият е извършил посоченото в обвинителния акт престъпно деяние. Твърди
обаче, че пострадалият също е допринесъл за настъпване на фаталния резултат,
имайки предвид, че е бил употребил голямо количество алкохол и действията му са
били най малко ,,неадекватни,,както и че е
било в този участък много тъмно и подсъдимия не е
могъл да възприеме навреме появата на пешеходеца,който може да се движел и на „зиг-заг“. Излага , че според него са налични множество
смекчаващи отговорността обстоятелства, които водят до извод за приложение на
чл.55 от НК. Моли съда да приложи именно тази разпоредба, както по отношение на
наказанието лишаване от свобода, така и по отношение на наказанието лишаване от
право да управлява МПС.
От събраните гласни и писмени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
От
фактическа страна
Подсъдимия М.Д.Н. е правоспособен водач на МПС, като притежава свидетелство за управление от
2003г. с категории В,АМ и В1.
В периода от
22.04.2006 г. до 06.03. 2015 г. е наказван няколкократно по административен ред
за нарушения на правилата за движение по ЗДвП и ППЗДвП
- 11 НП и 9 фиша.
На 05.02.2016
г., около 21,00 часа, подс.Н. управлявал собствения
си лек автомобил "Мерцедес Е-300
Д" по бул“Цар освободител“ в гр.Варна на къси светлини на фаровете. Било тъмно, като пътното платно
било сухо без побитости и неравности, като същото
било ограничено от двете страни с тротоар, разделено в посока към бул.“Хр.Смирненски“ и центъра на
града на две ленти за движение, като преди бул.“Хр.Смирненски“ е била налична и трета
лента, предвидена за завиване наляво.
Подсъдимия
управлявал автомобила си със скорост от
105 км/ч- неразрешена за населено място,
в средната лента за движение в посока към центъра. В близост до
кръстовището с бул.“Хр.Смирненски“
управлявайки автомобила си с посочената по горе скорост подс.Н. блъснал
появилият се от разделителната
тревна площ пешеходец М. Я. В.,
който пресичал пътното платно отдясно
наляво пред автомобила управляван от подсъдимия. Пострадалият бил употребил
алкохол в големи количества, като концентрацията на алкохол в кръвта му била
-3,9 промила.
Ударът в тялото на пешеходеца настъпил в предната
част на купето на автомобила на
подсъдимия с предна броня, при който пострадалият бил подхвърлен в лявата част
на предния капак и след последвал удар в
лявата част на предното стъкло бил изхвърлен в ляво от движещия се автомобил на
платното за движение - където е намерено
и петно от кръв по настилката. Веднага
след удара подс.Н. отбил и спрял вдясно в платното за
движение и веднага се обадил на тел.“112“.
Произшествието
било посетено от органите на полицията и запазено за извършване на оглед от
разследващите органи. Пристигнала и спешна медицинска помощ, която констатирала
настъпила смърт на пострадалия М.
В.
От
заключението на извършената СМЕ/л.48 от ДП/ се установява,че причината за
смъртта на М. В.е съчетана гръдна,гръбначно –мозъчна и черепна травма. Всички
описани увреждания са резултат и отговарят да са получени при автомобилна
злополука,а именно блъсване от броня и
счупване на кости на подбедриците,последващо
падане на тялото върху капака и удар в предния прозорец и след това на
терена.Уврежданията са причинени приживе,видно от кръвонасяданията
на меките черепни покривки,междуребрията,гърба. Установената концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия от 3,9 промила отговаря на тежка степен на
алкохолно повлияване,при която може да настъпи и алкохолна кома.
От
заключението на извършената АТЕ /л.53 от
ДП/ се установява, че към момента на
сблъсъка,автомобила управляван от подсъдимия се е движел със скорост 105 км/ч.
Дължината на опасната зона за спиране е 107
м. Отстоянието
на л.а. от мястото на удара,към момента на навлизане на пешеходеца в пътното платно е 76-77 м. Пешеходеца е
пресичал в посока отдясно-наляво по отношение на посоката на движение на л.а. Дължината на
осветеност от фаровете при включени къси светлини е 60-65 метра. Видимостта на
водача към пешеходеца възлиза на около 46 метра. При движение на л.а. със скорост 50 км/ч
дължината на опасната зона за спиране е 37-38 метра,а видимостта към пешеходеца е 46 м., като
водачът в този случай е имал техническа възможност да предотврати
сблъсъка. Безопасната скорост на л.а.,при която би могло да се предотврати
настъпването на ПТП,трябва да е по-ниска
от 57-58 км/ч. Към момента на удара с пешеходеца л.а. е бил технически
изправен.
От
заключението на комплексната автотехническа и
медицинска експертиза /л.101 от ДП/, което съдът приема за компетентно дадено
се установява, че е възможно да се приемат и твърденията на подсъдимия
относно посоката на движение на пешеходеца,като обаче не може да се посочи с категоричност,коя от
двете е по достоверната. Налице са бампер-фрактури на двете подбедрици
от удари с броня с последващо падане върху стъклото и
капака с травми на лицето и
главата.Уврежданията по гръдния кош и гръбначния стълб са тежки, а именно
счупване на бодилести израстъци с прекъсване на
гръбначния стълб и мозък с раздалечаване,множествени двустранни счупвания на
ребра по повече от две линии,счупване на лявата лопатка,масивно ожулване на
гръдния кош и гърба отляво и отзад,както и кръвонасядания
с подкожен джоб на гърба в тази област. Пострадалият е бил по гръб-налице са двустранни множествени счупвания на ребрата,лявата лопатка,бодилестите израстъци,разкъсвания по белите дробове от
фрагменти от ребрата, прекъсване на
гръбначния стълб и мозък с раздалечаване в областта на 8-9 гръдни прешлени с
подкожен джоб в тази област,частично разкъсване на аортата. При вариант на
пресичане на пешеходеца в посока
отляво-надясно отстоянието на л.а. от мястото на удара възлиза на 74,08
м.Дължината на опасната зона е 107 м.Пешеходеца попада в опасната зона и
водачът не е имал техническа възможност да предотврати сблъсъка чрез
спиране.Видимостта на водача възлиза на 46,00 м. Водачът на автомобила не е
имал видимост към пешеходеца в момента на навлизането му на пътното платно. При
вариант на движение на автомобила със скорост от 50км/ч дължината на опасната
зона на спиране на автомобила при конкретните условия е била 37.56метра. Отстоянието
на автомобила от мястото на удара при движение със скорост от 50км/ч възлиза на
35.28метра, като при този вариант водачът на автомобила е имал техническа възможност да възприеме
навлизането на пешеходеца на пътното платно и да предотврати сблъсъка чрез
спиране. Пред лекия автомобил не е имало друго МПС, което да ограничава видимостта
на водача в посока напред, т. е. първоначалния контакт е осъществен
между предна челна част на автомобила с
предна броня в областта на регистрационнна табела и
долните крайници на пешеходеца. Тялото на пострадалия е подхвърлено на предния
капак вляво между лявата част на декоративната решетка и левия
фар за мъгла. При този контакт се е получила деформацията с размери 40/25 см. След това пострадалия се удря в
лявата част на предното стъкло на автомобила,което след удара се счупва.
Намерените парчета стъкла по предните
седалки и по арматурното табло показват, че ударът е бил с посока отвън–навътре. Последва изпадане на пострадалия,отляво на движещия се л.а. в
мястото ,където е намерено петно от
червена течност на пътна настилка. Описания механизъм възприет изцяло от съда и
от вещите лица означава,че към момента на първоначалния контакт с предна част
на автомобила,движението на пешеходеца е
било с насоченост отдясно наляво,спрямо посоката на движение на автомобила.
ВКС има непротиворечива практика относно случаи при движение нощно
време, а именно: че скоростта на МПС
трябва да бъде в съответствие с
разстоянието на видимост на светлините на фаровете с възможност за спиране при
поява на опасност./Р№ 231/1988 г. по Н.Д. № 255/88 г., Трето НО/. Когато един
водач на МПС управлява със скорост, на която
опасната зона е по голяма от
осветеното пространство/в случая тя е 60-65 м./, налице е несъответствие
на видимостта и възможността за спиране
при появяване на препятствие в лентата за движение на автомобила. При такова
управление на МПС /със скорост 105км/ч/
подс. Н. сам се е поставил в ситуация да не е по силите му и
техническите възможности на автомобила
да преустанови движението на разстоянието на видимост. Възможността своевременно да възприеме правомерно или неправомерно
пресичане на платното за движение,въпреки направените от него усилия за спиране/няма данни за
такива в конкретния случай/ или извършване на спасителна маневра-отбиване на
л.а. вдясно е закономерна последица от движението с несъобразена скорост-105 км/ч.,при
която е настъпило и ПТП.
От оглед на местопроизшествието/л.30 от ДП/т.4 е видно
че не са открити спирачни следи,скоростния лост на автомобила управляван от
подсъдимия е на четвърта предавка/т.5/,
предното панорамно стъкло е счупено в
предна лява част и е открита деформация с размери 40-45 см. върху предния капак в ляво. Това за
съда означава,че няма как пешеходеца да се е появил в посока както твърди
подсъдимия отляво надясно,предвид посочените по автомобила деформации.
Според вещите
лица, всички травматични увреждания са причинени по различен механизъм от
действието на твърди, тъпи предмети и конкретно при ПТП с пешеходеца,който е
блъснат челно от лекия автомобил на подсъдимия. Съдът не приема обясненията на подс.Н.,че е последвало прегазване на пешеходеца от друго
движело се зад него и неустановено превозно средство.Според вещите лица,
изготвили комплексната АТЕ и СМЕ, при челния удар на пешеходеца с лекия
автомобил са получени травматичните многобройни увреждания от удара върху
предния капак при "възкачването"на пострадалия и на главата на
пострадалия и по гърба от падането му на
земята след удара в челното панорамно стъкло.Ударът е бил със значителна сила
предвид високата скорост на движение на лекия автомобил
"Мерцедес",което е обусловило тежки и несъвместими с живота травми на
мозъка и гръдните органи.
Заключенията
на първоначалната и допълнителната съдебномедицински експертизи като
компетентно дадени и обективни се кредитират изцяло от съда.
Изложената фактическа обстановка съдът
приема за безспорно установена въз основа на събрания доказателствен материал - докладна записка, протокол за оглед/л.30/,
фотоалбум./л.16-28/,свидетелските показания на свид.Н.Б.,
П.Т., С.Г., В.Г. и заключението по
единична СМЕ/л.48 от ДП/ и АТЕ/л.53 от ДП/ и комплексна съдебно-автотехническата
и медицинска експертиза /л.101-108 от ДП/, приобщени към доказателствата по
делото по реда на чл. 283 НПК.
Видно от
свидетелските показания на четиримата свидетели,които съдът кредитира и
които бяха разпитани и в съдебно
заседание пред ВОС,не се установиха противоречия и те разказаха това което са видели след станалото,т.к. не
са очевидци на самото ПТП.
Видно от
приложената по делото справка от ОД-МВР- Варна подс. Н.
има множество наказания по административен ред за допуснати нарушения по ЗДвП и
ПП ЗДвП - 11 на брой НП в периода 2006 г.-2010 год.,11 НП за периода 22.04.2006 г. до 19.02.2010
год. и 9 на брой фиша към в периода 18.08.2009 г.-06.03.2015 година.
Съдът не
кредитира обясненията на подс. Н. в частта в която
същия твърди, че пешеходецът се появява внезапно пред управлявания от него
автомобил като това внезапно появяване не му е дало възможност да задейства
спирачките и до реагира адекватно и
да избегне удара. По делото е
безспорно доказано че подс.Н. е управлявал със скорост 105 км/ч , като тази му
скорост не му е позволила да реагира адекватно на създалата се опасна ситуация
и именно високата скорост не му е позволила да възприеме навреме пешеходеца и
да спре своевременно избягвайки настъпването на ПТП.
Съдът не кредитира
обясненията на подс.Н. и в частта им касателно дали след него се е движил друг автомобил ,който
също блъснал пешеходеца. Този автомобил по време на цялото ДП остава неизвестен
. По делото няма факти за него и това се
доказва и от дадените
свидетелски показания по
делото от които е видно, че никой от тях
не говори за такъв автомобил видян от тях, движещ се след автомобила на
подсъдимия, блъснал последващо пешеходеца. Предвид
изложеното съда не кредитира обясненията на подс. Н.
в тази им част и ги възприема единствено като негова защитна теза.
След като
обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и като
анализа приетото за безспорно и несъмнено от фактическа страна, съда прави
следните правни изводи:
От страна на подс.
Н. е осъществен състава на престъпление по чл. 343, ал.1
, б."в" от НК, както от обективна, така и от
субективна страна.Авторството на престъпното деяние е безспорно и несъмнено
доказано както от всички свидетелски показания,така и от заключенията на вещите
лица по извършените експертизи.
Безспорно и
несъмнено е доказано, че на 05.02.2016
г., около 21,00 ч. на бул“Цар Освободител“ в гр.Варна
подс. Н. управлявал лек автомобил "Мерцедес
" с рег. № В 98 45 ВА със 105 км. /час, което е в
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДВП при
разрешена пределна скорост в населено място от 50 км./ч. , като е настъпило ПТП
в резултат на което е починил смъртта на М. В.- на 46г.
От обективна страна е безспорно, че в следствие настъпилото ПТП между л.
а."Мерцедес ",управлявано от подс.Н. и
пешеходеца В.,
последния получава множество тежки травми, подробно анализирани, уточнени и
изброени от вещото лице изготвило
съдебно -медицинска експертиза на труп и
комплексната съдебно- медицинска експертиза. Част от тези травматични
увреждания са несъвместими със живота, като смъртта на пострадалия М. В.е
настъпила бързо и е била неминуема.
Безспорно и
несъмнено е, че е налице пряка причинна връзка между поведението на подс.Н., който в нарушение правилата за движение по
пътищата е допуснал управление на МПС със скорост от 105 км./ч. при разрешена
до 50 км./ч. и не е съобразил поведението си на пътя с променящата се пътна
обстановка и движението по нея на
пешеходец и настъпилия вредоносен резултат- смъртта на
последния,настъпила след удара му с управлявания от подс.Н.
лек автомобил.
От субективна
страна деянието е осъществено при съзнавана непредпазливост,т.е.
подсъдимият не е предвиждал настъпването
на обществено опасните последици,но е бил длъжен и е могъл да ги предотврати. Практиката
на Върховния съд е еднообразна в този
смисъл,като счита,че водачите са длъжни
да третират наличността на пешеходеца върху платното за движение като
възникнала опасност,защото те не са на такова място, което правилата за
движение им определят,а именно тротоара или банкета на пътя./Р № 162/1987 г. по
НД № 122/87 г., Трето НО.
Относно
твърдението за съпричиняване от страна на
пострадалия в резултат на поведението
му, движещ се с алкохолно съдържание в кръвта-3,9 промила, то това обстоятелство не може да
освободи подсъдимия от отговорност,
предвид на обстоятелството, че същия е управлявал автомобила с превишена
скорост и сам се е поставил в
невъзможност да реагира адекватно на
възникналата опасност. Изготвените и
приети от съда АТЕ дават отговор на
важните за изхода на делото въпроси, а именно, че подсъдимия се е движел със
скорост от 105км/ч в населено място при
максимално разрешена от 50 км/ч. и
независимо от разгледаните варианти на пресичане на пешеходеца-ударът за пострадалия е бил предотвратим, ако подс.Н. се е движел в границите на позволената
скорост.
При преценка
относно размера на наказанието , съдът намери, че подс.Н.
е осъществил вмененото му престъпно деяние при превес на смекчаващите над
отегчаващите вината обстоятелства. Като отегчаващи вината обстоятелства съда
отчете единствено множеството наказания, наложени по административен ред на подс.Н. за допуснати от него различни административни
нарушения на правилата за движение по ЗДвП, а като смекчаващи съдът констатира
, че подсъдимият Н. е неосъждан до настоящия момент, неговата млада личност,
факта че работи, обстоятелството, че признава вината си и изразява искрено съжаление
за станалото, факта, че веднага след станалото ПТП е направил всичко зависещо
от него да сигнализира органите на полицията и медицинските органи. При
преценка размера на наказанието съдът взе предвид и поведението и състоянието на пострадалия Вълчев
предвид на това,че концентрацията на етилов алкохол в кръвта му е била 3,9
промила, което само по себе си сочи на
тежка степен на алкохолно повлияване, а от там и на забавени движения, концентрация и реакция
предвид алкохолното опиянение, като въпреки това си състояние пешеходеца Вълчев е предприел
пресичане на платното за движение в този тъмен участък от пътя, като с поведението си и най вероятно
с неадекватните си реакции е допринесъл за настъпилото ПТП.
След преценка на
тези факти съдът определи на подс.Н. наказание от "ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ", като счете че същото следва да
бъде отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК с изпитателен
срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Изхождайки от
характера на извършеното от подс.Н. престъпление с
оглед чистото му съдебно минало, обстоятелствата, при които това престъпление е
реализирано и степента на вина на подсъдимия, намери за законосъобразно и
справедливо, наложеното му наказание "лишаване от свобода"да се
изтърпи условно.
Преценявайки всички факти съдът не
намери основание за приложението на чл.55 от НК, като прецени, че не са налични
нито многобройни нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства в
конкретния случай.
Съдът намери, че на подсъдимият следва
да бъде наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, въпреки, че
прие, че обществената опасност на подсъдимия е ниска, но извършеното от него
деяние е с висока степен на обществена опасност. Периодът през който той няма да
има възможност да управлява МПС , ще му даде възможност да преосмисли случилото
се и да осъзнае, че управлението на МПС е рискова дейност, изискваща максимална
концентрация във всеки един момент от упражняването и, че опазването на живота
и здравето на пешеходците е основна грижа за всеки водач на МПС. Съобрази и
наложените множество административни наказания на подсъдимия наложени преди
извършеното престъпление по настоящото дело
Поради тези съображения съдът лиши
подсъдимия на основание чл.343г от НК от
правото да управлява МПС за срок от две
години.
Причината за
осъществяване на престъпното деяние следва да се търсят в незачитането на
установения в страната правов ред, свързан с правилата за движение по пътищата
.
Така
наложените на подсъдимия наказания ще въздействат предупредително възпитателно
и превантивно както върху подсъдимия , така и върху останалите неустойчиви
членове на обществото, като по този начин, ще се реализират целите на генералната и
специалната превенция на закона.
С присъдата си , съдът на основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия
да заплати направените по делото разноски.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: